№ 33
гр. Ямбол , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* против
Решение №260174/09.04.2021 г., постановено по гр.д.№2401/2020 по описа на ЯРС, в
частта, с която предявения от Е.Г.Т. иск за обезщетение по застраховка "Каско" е уважен за
сумата от 5686 лв.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя не е доказано в процеса, че
уврежданията по застрахованото МПС са настъпили в резултат на покрит риск по договора
за застраховка "Каско". На следващо място се твърди, че увреденото МПС е управлявано
при неспазване на предписанията на компетентните органи - пътния участък е бил затворен
за движение, а водача не се е съобразил с метеорологичните условия, както и не е
представил пред застрахователя документ, съставен от компетентните органи,
удостоверяващ времето, мястото и обстоятелствата, свързани с механизма на настъпилото
събитие. Наведени са и твърдения за проявена груба небрежност от страна на водача на
процесния автомобил. Отделно от това се твърди, че е налице неизпълнение на съществени
уговорени в застрахователния договор задължения на застрахования, а именно да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички
обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото
МПС от вреди. Въз основа на посочените и другите подробни съображения в жалбата се
1
иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и отхвърляне на иска
изцяло. При условия на евентуалност е направено искане за намаляване на определения
размер на обезщетението наполовина. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за
двете инстанции, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания отговор на въззивната жалба Е.Г.Т., чрез адв.М.А. от ЯАК, е заявил
становище за неоснователността й. За неоснователни намира доводите на въззивника, като
излага подробни съображения. Иска оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендира и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника ЗАД „Армеец“ АД не се представлява. В предварително
депозирана молба, вх.№2007/15.04.2015 г., е заявено искане за уважаване на въззивната
жалба и отхвърляне на предявения иск изцяло. Поддържа се и претенцията за присъждане на
разноски за въззивната инстанция, като е представен и списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемият Е.Г.Т. не се явява, но чрез пълномощника адв.М.А. от ЯАК
поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по съображенията,
изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението, в атакуваната част.
Претендира и за присъждане на разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „BMW",
модел "Х5" с рег.№ У 6808 АМ. Не се спори, че е съществувало между страните валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско" и „Злополука", видно от
Комбинирана застрахователна полица №0306Х0287388 от 10.04.2017 г., с начален момент на
действие - 15.00.00 часа на 10.04.2017 г. и край - 23.59.59 часа на 09.04.2018 г.,
застрахователната сума по която е 12 000 лв.
Ищецът е представил заверено копие от Общите условия на застрахователя. Видно
от раздел IV, т.14.5 от Общите условия за застраховка на МПС /Каско/, се установява, че
страните са уговорили изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, когато са причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования,
член на неговото семейство, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, чиито действия
са предизвикали застрахователното събитие. В т.14.11 е уговорен изключен риск, когато
вредите са причинени ... при управление на МПС при неспазване предписанията на
компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи,
движение без вериги, движение с ремаркета и др.). В т.50.2. е уговорено задължението на
застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин. В т.50.3. е уговорено
задължението на застрахования, да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
2
Не се спори по делото, че на 26.02.2018 г. се е осъществило посоченото в исковата
молба застрахователно събитие - ищеца, при управление на застрахования автомобил по
пътя от гр.Гурково към гр.Сливен, на 700 м. след бензиностанция "Лукойл", при лоши
метеорологични условия - силен вятър, снеговалеж и намалена видимост, изгубил контрол
върху автомобила и той паднал в лявата крайпътна канавка.
С Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС" от 27.02.2018
г. ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Посочил, че подал
сигнал на тел.112, като обаждането му било регистрирано под №22726, но му отказали да
посетят мястото. По повод описаното уведомление е образувана преписка по щета
№30018030100143. След изискване на информация дали е постъпил сигнал за процесното
ПТП и получаване на отговор от РУ - Казанлък и РУ - Твърдица, че след извършени справки
в масивите на МВР не се е установило да е подаден сигнал за процесното ПТП, преписката е
приключила с мнение за отказ. С писмо от 05.06.2018 г. застрахователят уведомил ищеца, че
предвид липсата на документ, който да удостоверява изпълнение на задължението на
застрахования по т.58.1 от ОУ - да представи надлежен документ от компетентните
държавни органи, удостоверяващ уведомяването им в деня на ПТП за неговото настъпване,
не са налице обстоятелства за изплащане на застрахователно обезщетение. След като ищеца
подал жалба - възражение, с която поискал преразглеждане на решението, като посочил, че
след настъпване на ПТП незабавно звъннал на тел.112, които му дали номер и го уведомили,
че т.к. е бедствено положението не могат да изпратят екип на КАТ. След повторна проверка
по преписката, с писмо от 29.06.2018 г. ответникът уведомил ищеца, че потвърждава
решението за недължимост на застрахователно обезщетение. Това становище застрахователя
потвърдил и с писмо от 11.01.2019 г.
По повод изискана от ЯРС справка от Дирекция "Национална система 112", Районен
център 112 - Бургас потвърдил, че на дата 26.02.2018 г. в 19,35 ч. е регистрирано обаждане
от лице, което се е представило с името Т.. От писмо на ОПУ - Сливен се установява, че на
26.02.2018 г. , по път 1-6 /София-Бургас/ в участъка границата с обл.Стара Загора до
с.Бинкос /в т.ч. участъка Гурково-Сливен/, поради влошени метеорологични условия - ниски
температури, силен снеговалеж, бурен вятър и ограничена видимост до 50 м., е въведена
забрана за движение на всички ППС, като ограничението е отразено и в мобилното
приложение на АПИ - ЛИМА в 18,05 ч.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.Т. посочва, че
познава ищеца, който му е работодател. Инцидентът се случил на 26.02.2018 г., когато
ищецът, с неговата кола - БМВ Х5, отишъл да прибере свидетеля от гр.Русе. В колата били
четири човека. Било в тъмната част на деня, към 6-7 часа вечерта, обстановката била
нормална зимна, на около километър след бензиностанция Лукойл, по пътя Гурково -
Сливен се извил много силен облак сняг, снежна върхушка и нулева видимост. Движели се в
дясната лента в посока от Гурково към Сливен с не повече от 40 км/ч. и просто вятърът ги
избутал в канавката в лявата страна. Според свидетеля пътят не бил затворен, затворили го
след тях, а водачът не можел да предотврати случилото се. Ищецът се обадил на тел.112 и
уведомил за инцидента, но никой не обърнал внимание въпреки, че чакали 2-3 часа на
мястото, докато дойде пътна помощ. Не знаел какви увреждания са настъпили по
автомобила и дали може да тръгне на собствен ход, но двигателят работел. Преди инцидента
3
бил редовен, в движение, поддържана кола. След инцидента нямало как да излезе от
канавката без пътна помощ.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ. В заключението, а и
при изслушването си в о.с.з. вещото лице посочило, че експертизата е направена по писмени
данни, като се е запознало с пълната преписка по щетата и извършения от самия
застраховател непосредствен оглед и изготвен снимков материал. В експертизата са
посочени настъпилите увреждания по лекия автомобил, като според вещото лице описаните
от застрахователя при трите извършени огледа щети е възможно да настъпят по начина
описан в ИМ и се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Според
вещото лице описаните от застрахователя щети по МПС не съответстват на наличния по
делото снимков материал, тъй като не всички щети документирани на снимките са описани
в опис - заключението, но всички описани щети са в причинно - следствена връзка с ПТП.
Действителната стойност на причинените щети на процесния автомобил е 5 686 лв., в т.ч.
части, труд, боядисване, материали, репатриране. Себестойността на причинената щета
според опис - заключението е 4449,20 лв. по цени на компетентен сервиз. Разликата в
посочените цени определена в точки 6 и 7 от експертизата се дължала на вида сервиз, който
извършвал ремонта, както и че в отговора на задача 6 вещото лице е взело предвид всички
увреждания по автомобила, които е констатирало от описите на застрахователя и
представения снимков материал, като счита че всички те са в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилото произшествие, а по задача 7 е оценило само елементите, които
застрахователят е преценил. Вещото лице е определило скоростта на движение на МПС на
40 - 50 км/ч, както и е посочило, че не е налице „тотална щета". От инженерно - техническа
гледна точка причините за настъпване на ПТП са изключително усложнената пътна и
метеорологична обстановка, което прави МПС трудно управляемо, както и че при избрания
от водача режим на скоростта, той не успял да контролира поведението на МПС.
След направено частично оспорване на заключението от процесуалния представител
на ответника, по делото е назначена допълнителна САТЕ, вещото лице по която посочва, че
скоростта на движение на процесния автомобил при настъпване на ПТП е била в границите
на 45-50 км/ч. Вещото лице счита, че не е възможно МПС да се е движело с несъобразена
скорост и с по-висока от посочената, което да е в пряка връзка с настъпване на ПТП.
Посочило е каква е пазарната цена на застрахованото МПС, поради което и приема, че в
случая не е налице "тотална щета".
Въз основа на така възприетата за установена фактическа обстановка
първостепенния съд е стигнал до извод за частична основателност на предявения иск до
размера на сумата 5 686 лв. и го уважил за тази сума, а за разликата над нея до предявения
размер от 8200 лв. - отхвърлил претенцията.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
4
При преценка по същество решението се прецени за правилно. Преценена по
същество въззивната жалба против решението в осъдителната част е неоснователна.
Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви са подробни, споделят се и на осн.
чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ. Съгласно цитираната правна норма, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 - 3 или 5 от КЗ.
По делото ЯРС правилно е приел, че страните не спорят по установените факти, а
именно: съществуването на застрахователно правоотношение между страните е безспорно,
както и осъществяването на процесното събитие в срока на действие на договора. Ищецът е
изпълнил задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Не е спорно и че по повод настъпилото ПТП е образувана щета №30018030100143,
по която ответникът е извършил оглед на автомобила, описал е щетите в три броя опис-
заключения и с писмо от 05.06.2018 г. постановил отказ за изплащане на обезщетение, тъй
като ищеца не е изпълнил задължението си по т.58.1 от ОУ - да представи надлежен
документ от компетентните държавни органи, удостоверяващ уведомяването им в деня на
ПТП за неговото настъпване.
Действително по делото не е спорно, че произшествието не е посетено от органите
на "Пътна полиция", но и липсват категорични доказателства, че това е било задължително.
Установено е обаче, че непосредствено след настъпване на процесното застрахователно
събитие ищеца се обадил на тел.112, но поради тежките метеорологични условия
местопроизшествието не е посетено от надлежните органи. При това положение, не може да
се вмени във вина на ищеца липсата на надлежен документ, т.к. същия е направил
възможното да се снабди с такъв, но не е успял. Освен това отказа на застрахователя на това
основание е в противоречие с нормата на чл.106, ал.5 КЗ, съгласно която не се допуска
изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност
за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка,
че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
На следващо място по делото е спорно налице ли са действия/бездействия от страна
на водача на автомобила, които да се квалифицират като "груба небрежност" по смисъла на
ОУ по застраховката.
Съобразно чл.408, ал.1, т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащането на
застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
5
застрахователното събитие. В тази връзка в практиката на ВКС безпротиворечиво се приема,
че за да възникне правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 КЗ да откаже плащане, е
необходимо освен наличието на неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е предвидено в закон или в
застрахователния договор, също така е необходимо и настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и настъпването на застрахователното събитие трябва да съществува пряка
причинно-следствена връзка.
В т.50.2 от ОУ е предвидено, че едно от задълженията на застрахования е да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата
грижа в добро техническо състояние. За обезпечаване изпълнението на това, а и на
останалите договорни задължения в Раздел IV на ОУ са предвидени и изключени рискове.
Съгласно т.14.5 не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени при умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. В
КЗ липсва дефиниция на понятието "груба небрежност", но в раздел XVIII "Дефиници" на
ОУ, т.17 се съдържа неизчерпателен списък на действия или бездействия, които се
квалифицират като "груба небрежност", в т.ч. и случаи, в които вредата е следствие на
самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за
предпазване на застрахованото МПС от вреди. В съдебната практика се приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото
надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при
конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. Пак според съдебната практика
груба небрежност при управление на МПС, е виновно противоправно поведение на
застрахования, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е
довело до настъпване на увреждането, при съзнанието на водача, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. В гражданското право противоправното поведение е по
презумпция недобросъвестно, но доказването на фактически състав на грубата небрежност е
в тежест на ответника. В случая по делото е установено, че причината за настъпване на ПТП
са силно влошените метеорологични условия - ниски температури, силен снеговалеж, бурен
вятър и ограничена видимост до 50 м., като вещото лице по АТЕ е дало заключение, че от
техническа гледна точка е възможно вредите да са настъпили като резултат именно от
пътно-транспортно събитие при конкретната усложнена метеорологична обстановка и че
съпоставяйки увредените части и елементи по лекия автомобил, същите биха могли да бъдат
в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, т.е посочило е
наличие на причинна връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите
6
по застрахования автомобил. От друга страна - недоказано по делото остана твърдението на
ответника, че увреденото МПС е управлявано при неспазване на предписанията на
компетентните органи, т.к. пътния участък е бил затворен за движение, а водача не се е
съобразил с метеорологичните условия. Действително от изисканата от АПИ информация се
установя, че процесния участък от пътя е бил затворен за движение на ППС, което
обстоятелство е въведено в мобилно приложение „ЛИМА" в 18.05 часа на 26.02.2018 г.
Сигналът за ПТП е бил подаден в 19,35 ч., което ищецът твърди да е сторил веднага след
настъпването му. Както правилно е заключил първостепенния съд, тези обстоятелства не
установяват безспорно, че ищецът е навлязъл в пътния участък след затварянето му от
компетентните органи и е управлявал МПС със знанието, че шофира по затворен пътен
участък, т.к. на водачите на МПС не може да се вмени задължение по време на шофиране да
извършват постоянни проверки за състоянието на пътния участък, по който се движат. От
друга страна - ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил по безспорен и
несъмнен начин, че на място конкретния пътен участък е бил по надлежния ред
сигнализиран и затворен от компетентните органи, така че това да става ясно за водачите
при навлизането в него.
Ето защо, в процесния случай не може да се направи обоснован извод за груба
небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил при установения механизъм на
ПТП, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното
обезщетение. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца за процесния
автомобил. Размерът на обезщетеното трябва да съответства на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие В процесния случай размера на вредата е
установен от заключението на вещото лице - сумата от 5686 лв., представляваща
действителна стойност на щетите причинени по автомобила и която стойност не надвишава
застрахователната такава.
Основания за редуциране на застрахователното обезщетение не са налице, т.к. както
вече се посочи не се установи недобросъвестно поведение на водача на автомобила,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което от своя страна да
е довело до настъпване на увреждането, при съзнанието на водача, че е възможно да увреди
застрахованото имущество, предвид на което и възражението на въззивника в тази насока се
прецени за неоснователно.
Въз основа на изложеното, настоящия съд счете, че решението на ЯРС в атакуваната
осъдителна част не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на
въззиваемата страна разноски в размер на 615 лв. предвид наличието на надлежно искане в
тази насока, доказателства за сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
7
Въз основа на изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260174/09.04.2021 г., постановено по гр.д.
№2401/2020 по описа на ЯРС, в частта, с която предявения от Е.Г.Т. против ЗАД "Армеец"
АД с ЕИК ********* иск за обезщетение по застраховка "Каско" е уважен за сумата от 5686
лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 21.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец"АД с ЕИК ********* да заплати на Е.Г.Т. с ЕГН
********** сумата от 615 лв. - разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8