О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София,27.11.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 560/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.Б.Д.Й. чрез защитника му адв.Ц.З. срещу протоколно
определение от 27.10.2020 г. на
СНС VI състав по нохд №195/2019г., с която е оставено
без уважение искането на подс.Й. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради приетото в него, че на този етап не са налице нови
обстоятелства, водещи до извод за промяна в изпълняваната спрямо обвиняемия мярка за процесуална
принуда. Защитата се позовава на продължителния срок на задържане, като
поддържа аргументите си от съдебното
производство пред първостепенния съд, както и изложените в съдебното заседание
на 14.05.2020г. при предходното искане за промяна на мярката за неотклонение.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в частната жалба, мотивите на атакуваното определение и
материалите по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Подсъдимият Б.Д.Й. е предаден на съд на 11.01.2019г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура за престъпление по чл.321 ал.3
т.2вр. ал.2 НК и четири деяния по чл.159г. вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК
заедно с още седемнадесет обвиняеми лица, въз основа на който е образувано настоящото нохд №195/2019г. на СНС VI състав. Относно направените от защитника възражения на 14.05.2020г. същите
са намерили отговор във въззивния
контрол по чнд №232/2020г на АСНС, в
което с определение №352/14.05.2020г. е
било потвърдено действието на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Понастоящем в оплакванията на жалбоподателя не се сочат нови обстоятелства с
изключение на изтеклия срок и етапа на
развитие на наказателното производство. Действително подс.Й. изтърпява мярката
за неотклонение „задържане под стража“ от 27.06.2018г. или към настоящият момент две години и четири месеца от първоначалното
задържане по делото. Обвинението, за
което същият е
предаден на съд касае пет тежки умишлени престъпления, всяко едно от
които наказуеми с лишаване от свобода,
ако бъде признат за виновен. Събраните в хода на досъдебното производство показания
на свидетели, протоколи за разпознаване, писмени доказателства, заключения на
експертизи и ВДС не разколебават към момента обоснованото предположение по
обвиненията, при спазване и гарантиране призумцията за невиновност с изключение
на последното пето обвинение по чл.159г. вр. 159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
след като прокуратурата към момента се е отказала да бъде разпитван по делото
св.М. З. и същият е заличен от списъка за призоваване. От материалите по делото,
отличаващо се с фактическа и правна сложност се установява, че съдебното
следствие е ориентирано към приключване, като е отложено за месец декември, за
когато са определени няколко последователни дати за провеждане на съдебни
заседания. Разпитани са голям брой свидетели и вещи лица за изясняване на
обективната истина, като съдебните заседания са провеждани изключително
ритмично, през кратки интервали от време и съдът е взел всички необходими мерки за
приключване на следствието в разумен срок, съобразявайки се с исканията и
ангажиментите на страните. Процесуалните пречки, заради които са били отложени
няколко съдебни заседания са били свързани със защитниците на множеството
подсъдими лица, на които съдът е назначил и резервни защитници. При това
положение претенцията за неразумност на срока, в който се изпълнява
определената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ се
явява неоснователна. Независимо от това, че две години и четири месеца подс.Й. търпи
ограничението на задържането под стража, съотнесено към броя и тежестта на
обвиненията, доказателствата и обстоятелствата по делото този срок се явява
законосъобразен и разумен противно на защитното
становище, в съответствие с НПК и европейските стандарти.Действително
продължителността на задържането винаги се явява ново обстоятелство, въз основа
на което може да се претендира промяна в изпълняваната най-тежка мярка за
неотклонение. Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с
конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на
спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият
предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.
Според
въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал риска от извършване на
престъпление на привлеченото към наказателна отговорност лице – жалбоподател в
настоящото производство, още повече, че същият е осъждан на една година и шест
месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок
четири години за тежко умишлено
престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК по нохд № 2140/2014г. на СГС 9
състав, по което споразумение №155 е влязло в сила на 3.11.2014г.Всички
предполагаеми деяния, предмет на разглеждане в настоящото производство попадат
в посочения изпитателен срок на това осъждане и независимо от действащата
призумция за невиновност обуславят завишена
степен на обществена опасност на личността на дееца. Този риск е изводим
не само от тежестта на вменените
обвинения на подс.Й., които предстоят да бъдат обсъдени в съдебната
фаза, но и от характера и спецификата на
инкриминираната престъпна деятелност, в
която предполагаемото участие на подсъдимия е свързано с високо ниво в
структурата на инкриминираното престъпно
сдружение за сочения от прокуратурата продължителен период от време,
множеството вторични деяния, за които е привлечен към наказателна отговорност, в
съучастие с други лица. Рискът от противоправно поведение може да бъде извлечен
също от изложените обстоятелства в обвинителния акт, посочените в обвинението цели на престъпното
сдружение, свързани с предполагаемо извършване на престъпления по чл.354а,
чл.159а, чл.116, чл.128 и чл.129 от НК,
високия брой членски състав на групата, за която се твърди от
прокуратурата, че е действала в широк периметър – на
територията на гр.София и страната.
Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на
наказателен процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била
съобразена индивидуално с всички обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК,
както и в съответствие с целите в чл.57 в НПК. Понастоящем не се сочат фактори
от здравословно или друго естество,
които на самостоятелно основание да обусловят необходимостта от облекчаване на
прилаганата процесуална принуда по отношение на подсъдимия.
Поради това
настоящият състав преценява жалбата за неоснователна, а атакуваното определение
за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС
V
с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.10.2020 г. на СНС VI състав по нохд №195/2019г., с която е
оставено без уважение искането на подс.Й. и неговия защитник за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: