ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 44728.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело №
20203001000396 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Д. К. В. и В. Д. В. , двамата от
гр.Тервел, ж.к „Изгрев“ №10, вх.Б, ет.3, ап.7 срещу определение №96/19.02.2020 г.,
постановено по т.д. №199/2019 год. по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без
уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в
производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно поради съществено
нарушение на закона и необоснованост. Навеждат доводи за това, че отказът от
освобождаване за заплащане на държавна такса препятства достъпа им до правосъдие.
Молят за отмяна на обжалваното определение.
Насрещната страна Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №199/2019 год. по описа на ОС – Добрич е образувано по
предявени от Д. К. В. и В. Д. В. , двамата от гр.Тервел срещу Сдружение “Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, със седалище гр.София, искове с
правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
по 25 500 лева, представляващи частичен иск от по 200 000 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Жени Димитрова.
С исковата молба, жалбоподателите са сезирали съда с искане за освобождаването им
от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството, която е уважена с
определение от 02.10.2019 г.
В хода на производството, съдът е ревизирал акта си, като с обжалваното
определение го е отменил и е отхвърлил искането на двамата ищци.
За да остави без уважение искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице
предпоставките за признаване в полза на ищците на липсата на достатъчно средства да
1
заплатят дължимата държавна такса за производството, като същевременно е констатирал
наличие на имущество и доходи, позволяващи заплащане на такси и разноски.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на
държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за
внасяне на такси и разноски за производството по делото.
От представените в първоинстанционното производство декларации за имуществено
състояние се установява, че съпрузите жалбоподатели притежават апартамент в гр.Тервел,
50 декара земеделска земя, лек автомобил, месечната им издръжка е в размер на 1364 лева и
не дължат издръжка на малолетни или непълнолетни деца.
Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата за
освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за исковото производство пред
ОС – Добрич.. В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в
интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност
да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна,
когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време
само известни затруднения за страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е
непосилна за същата, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение №
183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
Декларираните обстоятелства относно липсата на доходи, респективно средства за
заплащане на държавна такса, са в разрез с горепосочените данни, от които може да се
направи извод за наличие на възможност за заплащане на дължимите такси в общ размер от
2040 лева.
Наред с това, от притежаваните земеделски земи, намиращи се в район с едни от най-
високите за страната цени, биха могли да се реализират граждански плодове, посредством
отдаването им под аренда или наем, респективно чрез разпореждане с малка част от тях.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбоподателите
не са от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер на 2040 лв.
е непосилно, респ. останало е недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на
молителите да заплатят същата. Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване
от държавна такса без уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такси и разноски не се
дължат от ищците по искове за непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла
в сила присъда.
Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл.124, ал.5 от
ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е
извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая
не са налице, то при наличие на твърдения, че вредоносното деяние, вероятно осъществява
състав на престъпление, както и че разследването вече е започнало, то едва след
приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с
внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата
молба спор ще може да бъде разрешен.
2
Преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното
упражняване правото на иск, поради което ако действително се установи, че е налице
висящо досъдебно производство срещу евентуалния причинител на вредоносното деяние,
производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до
приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП, като при наличие на влязла в
сила присъда, задължението за внасяне на определената държавна такса, би отпаднало.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. К. В. и В. Д. В. , двамата от
гр.Тервел, ж.к „Изгрев“ №10, вх.Б, ет.3, ап.7 срещу определение №96/19.02.2020 г.,
постановено по т.д. №199/2019 год. по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без
уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в
производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3