№ 721
гр. Варна, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500588 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Д. П. С. от гр.
Добрич против определение № 260201/04.11.2022г., постановено по гр. д. №
468/18г. по описа на ОС-Добрич, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателката за освобождаването й от заплащането на такси и разноски
по делото. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че съдът не е извършил конкретна преценка относно
материалните възможности на ответницата, установени въз основа на
представената декларация за имущественото състояние и писмени
доказателства, относно нейната възможност да заплаща такси и разноски по
делото. Извеждат се доводи и от приетото в мотивите на т. 12 от ТР № 6/12г.
от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК се
преценява не само с оглед конкретното задължение да се плати държавна
такса или съдебни разноски по жалбата, а и доколко страната разполага с
достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в
съдебното производство; и когато съдът намери, че страната е материално
затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й
процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им и това
положение е важимо до приключване на производството във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Счита се, че в
настоящия случай съдът не е преценил представената декларация и
доказателства, за да приеме обосновано решение дали ответницата е в
състояние да заплати сумата от 639.50 лв., съгласно протоколно определение
от 27.10.22г. Отново сочи, че след прекратяване на гражданския брак със
съпруга й през 2013г. молителката упражнява родителските права по
отношение на двете деца, които не са навършили пълнолетие, поради което и
поема тяхната издръжка. Получаваното от нея трудово възнаграждение е в
размер на 1 305 лв. месечно. Съгласно данните на НСИ обаче издръжката на
един човек за 2022г. е в размер на 688 лв. месечно, т.е. за тримата е
1
необходима сума от 2 064 лв. Отново според НСИ линията на бедност за
2022г. е в размер на 413 лв., което означава, че получаваните от молителката
доходи покриват за тримата единствено линията на бедност. Допълва се, че
описаните в декларацията за имущественото състояние притежавани имоти
се намират в райони, които ги прави нереализируеми на пазара – нито под
формата на продажби, нито като отдаване под наем, предвид липсата на
търсене. Освен това се посочва, че жалбоподателката е напуснала семейното
жилище, тъй като е била обект на физическо и психическо насилие от бившия
си съпруг, поради което заедно с децата си живее в жилището на родителите
си. Посочва се, че действително е заплатила възнаграждение от 2 000 лв. на
процесуалния си представител, но това е станало на 09.05.19г. като до
момента ново възнаграждение не е заплащала. Претендира се обжалваното
определение да бъде отменено и молбата за освобождаване от такси и
разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена.
В указания от съда срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна КПКОНПИ гр. София чрез процесуален представител, в
който се поддържа, че същата е неоснователна, тъй като не са налице
основанията, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че с оглед
представената декларация и доказателства относно имущественото и
здравословно състояние и трудова заетост, ответницата е в състояние да
заплати сумата от 639.50 лв. по делото. Претендира се обжалваното
определение да бъде потвърдено.
Частна жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, редовна е и се явява допустима.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадена на 03.10.18г. искова молба от КПКОНПИ против Д. Иванов С. и Д.
П. С. с искане за отнемане на незаконно продибито имущество по реда на
приложимия ЗПКОНПИ, предвид нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР от същия, в
редакцията й след изменението с ДВ, бр. 1 от 2019г., тъй като проверката
(обхващаща периода от 25.07.03г. до 25.07.13г. ) и производството пред съда
са започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от
23.01.18г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. След
предприетото от КПКОНПИ с молба от 04.08.20г. изменение на предявените
претенции, същите възлизат на общ размер от 601 810.82 лв., представляващи
равностойности от: капитала на посочени търговски дружества, в които има
участие ответника С.; извършени вноски по банкови сметки на ответника С.;
парични преводи от трети лица по негова банкова сметка, както и
предоставени заеми от С. на собствените му ЕООД; стойността на
придобитите по време на брака и налични в техния патримониум и след
развода на 23.10.13г. недвижими имоти и едно ППС, чието отнемане се
претендира от двамата ответници; пазарната равностойност на отчуждени от
двамата ответници недвижими имоти и МПС; пазарната равностойност на
дружествени дялове на ответницата в търговско дружество и размера на
извършени от същата парични вноски по депозитна и разплащателни сметки;
паричната равностойност на отчуждени от ответницата дружествени дялове в
търговско дружество.
С определение № 397/05.07.2018г. по в.ч.гр.д. № 334/18г. на ВАпС е
допуснато обезпечение на така предявените искове чрез налагане на възбрани
2
върху притежаваните от ответниците недвижими имоти и запори върху техни
банкови сметки.
От представеното на в т. І, л. 199-201 копие на решение №
76/23.10.13г. по гр.д. № 3826/13г. на ДРС, в сила от датата на постановяването
му, се установява, че сключеният между ответниците граждански брак е бил
прекратен по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях
споразумение по чл. 51 от СК: упражняването на родителските права на
родените от брака три деца (П. – р. на 11.01.99г., Ж. – р. 13.11.14г. и Д. – р. на
23.01.2010г.) е предоставено на майката, които следва да живеят заедно с нея
в предоставеното й за ползване семейно жилище на ул. „Балкан“ 12 в гр.
Добрич; бащата е следвало да заплаща на всяко едно от децата месечна
издръжка в размер на по 200 лв., както и на бившата си съпруга месечна
издръжка също в размер на 200 лв. до навършването на пълнолетие на детето
им Д..
Ответниците са били призовавани на общия им адрес в гр. Добрич, ул.
„Балкан“ 12, за който ответникът Д. С. към 17.05.19г. е посочил, че живее на
него (т. ХІІ, л. 3339). Ответницата е депозирала отговор на исковата молба и е
била представлявана от упълномощената с пълномощно от 09.05.19г. адв. М.
З. от АК-Добрич, на която е заплатила адвокатско възнаграждение от 2 000
лв. (т. ХІІ, л. 3345). В унисон с предприетата защита, ответницата чрез
процесуалния си представител е отправила искане за поставянето на
допълнителни задачи на допуснатата по делото СИЕ (т. ХІІ, л. 3506 и л. 3534).
Съдът й е възложил внасянето на депозит за възнаграждението на вещото
лице от 400 лв. (наред с определения за ищеца депозит от 800 лв.), който е бил
внесен от нея на 30.10.19г. (т. ХІІ, л. 3585). След изслушване заключението на
вещото лице по СИЕ и въз основа на подадената от последното декларация за
определяне размера на дължимото възнаграждение, съдът е определил такова
в общ размер от 2 900 лв., от което е заплатил сумата от 1 200 лв. от
внесените от страните депозити (т. ХІІІ, л. 3836). Остатъкът от 1 700 лв. съдът
е разпределил да бъде внесен от ищеца в размер на 1 060.50 лв. и от
ответницата в размер на 639.50 лв. Производството по делото е било
отложено за разглеждане в открито с.з. на 30.01.23г. с оглед допуснатата по
искане на ищеца допълнителна задача на СИЕ (депозитът за
възнаграждението на вещото лице по тази допълнителна задача е внесен от
Комисията).
С молба от 02.11.22г. ответницата е поискала от съда на осн. чл. 83, ал.
2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на такси и разноски по делото,
тъй като не разполага със средства за заплащането им. Изложила е, че след
развода със съпруга си тя се грижи за двете им непълнолетни деца Ж. и Д. (П.
е навършил пълнолетие през 2017г.). Твърди, че бившият й съпруг не заплаща
издръжките, които е следвало за плаща по бракоразводното решение. Освен
това ответницата е напуснала семейното жилище, тъй като била подложена на
насилие от бившия си съпруг. Поради това понастоящем ответницата и
децата живеят при нейните родители в гр. Добрич на посочен адрес.
Изложено е, че ответницата работи по трудов договор с „ВиК Добри“ АД и
получава трудово възнаграждение от около 1 300 лв. на месец, които са
недостатъчни за издръжката на децата, поради което нейните родители
плащат консумативите. Налице са и заболявания на костите от които
ответницата е започнала да страда от 2019г. и лекувала медикаментозно. През
2022г. обаче здравословното състояние на ответницата се влошило –
3
получила първична хипертония, заболяла от остър лимфаденит на лицето,
главата и шията; през м. 08.22г. получила силен обрив по лице, шия и деколте
– алергичен контактен дерматит от неуточнена причина. На 18.10.22г. е било
направено рентгеново изследване на тазобедрена става и е била определена
диагноза „Двустранна коксартроза“, а след направен преглед – констатация за
съмнение за болест на Чандлър и с мнение за провеждане на ЯМР. Такова
изследване не е било извършено, но за потискане на болките ищцата закупува
лекарства, които възлизали на стойност около 150 лв. месечно. Посочва, че не
реализира доходи от притежаваната идеална част от имота в гр. Добрич, ул.
„Балкан“12, както и от притежаваните имоти в с. Безмер, общ. Тервел,
представляващо дворно място с площ от 816 кв.м., ведно с построена в него
къща и от идеална част от лозе в гр. Добрич, парцел 015, масив 454 с площ от
2 575 кв.м. За горните обстоятелства ответницата е попълнила декларация за
имущественото си състояние с указание за известността за наличието на
наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Представени са заверени копия от
трудов договор с „В и К Добрич“ АД и удостоверение за получавани ТВ за
периода от м. 10.21г. до м. 09.22г. (средно по 1 305 лв. месечно). Представени
са и медицински документи, удостоверяващи описаните в молбата
констатации.
Съдът констатира, че в подадената молба с искането по чл. 83, ал. 2 от
ГПК, в декларацията към същата и в частната жалба ответницата посочва
адреса си в гр. Добрич, ул. „Балкан“ 12.
С оглед на всички изброени по-горе обстоятелства следва да се
приеме, че подадената от ответницата молба за освобождаването й от
заплащането на такси и разноски по делото е неоснователна. Следва да се
посочи, че към настоящия етап на производството е налице събран почти
целият доказателствен материал, който страните са посочили и поискали да
бъде приет по делото и е останало изслушването на допълнителна задача на
вещото лице по СИЕ, чието възнаграждение ще бъде поето от ищеца.
Понастоящем единственото задължение на ответницата по делото е да
заплати сумата от 639.50 лв., а съобразно нормата на чл. 157, ал. 2 от ГПК –
дори и при неблагоприятно за нея решение, същата няма да дължи
предварителното внасяне на ДТ при подаване на въззивна жалба.
От горните обстоятелства се установи, че ответницата упражнява
родителски права единствено по отношение на малолетното дете Д., тъй като
междувременно и второто й дете е навършило пълнолетие. Налице са
вземания на ответницата за издръжка от бившия й съпруг – лична и в полза на
малолетното дете, които тя твърди, че не са удовлетворени, но това няма
касателство към възможността за тяхното принудително изпълнение.
Отделно от това се установи, че ответницата притежава недвижими имоти,
част от които и не са възбранени чрез наложените по делото обезпечителни
мерки – така за къщата в гр. Добрич на ул. „Балкан“ 12 с част от дворното
място (виж уточнението на исковата молба от Комисията на л. 3603, която
претендира само идеална част от дворното място), както и притежаваните
имоти в с. Безмер, общ. Тервел, представляващи дворно място с площ от 816
кв.м., ведно с построената в него къща. Освен това, макар и със здравословни
проблеми (за чието лечение не са представени размер на разходите),
ответницата е трудоспособна и полага труд по трудово правоотношение, за
което получава чисто месечно ТВ в размер на 1 305 лв. Именно на нея е
предоставено за ползване и семейното жилище и при неизпълнение на
4
задължението за предоставянето му от бившия й съпруг, същата има
съответните процесуални възможности за защита (вкл. и срещу прояви на
домашно насилие, каквито се твърдят).
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая ответницата
има доходи и имущество, което ще е достатъчно, за да може да заплати
конкретно дължимата сума за разноски по делото в размер на 639.50 лв.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260201/04.11.2022г., постановено по гр. д.
№ 468/18г. по описа на ОС-Добрич.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5