РЕШЕНИЕ
Номер 848 10.06. Година 2016 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 10.05.2016 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Т.З.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 3129 по описа за 2015
година
намери за установено следното:
Предявен е положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата П.С.М. с ЕГН ********** ***
твърди, че въз основа на непрекъснато владение, продължило повече от 10 години,
е придобила по давност правото на собственост върху следния недвижим имот, а
именно:
Апартамент № 1, състоящ се от три
стаи, трапезария, готварна, баня, клозет, пералня и антре, със застроена площ
от 92,58 кв.м., изложение изток, запад, ведно с прилежащото избено помещение №
1 с полезна площ от 6,19 кв.м., ведно с 8,005 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, общинска собственост,
върху което е построена сградата, находящ се на ет. *, блок № ***в гр. П., ЖК „****”, а съгласно
кадастралната схема, издадена от служба ГКК-П.: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.540.787.1.1, с адрес на имота: гр. П., бл. *** вх.**, ет. **, ап.**,
който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.540.787, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от
92,54 кв.м., с прилежащи части: изба № 1, с площ от 6.19 кв.м. и 8,005 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с граници:
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 56784.540.787.1.2, под
обекта – няма, над обекта 56784.540.787.1.4.
Сочи, че владее и ползва непрекъснато процесния имот, описан
по-горе, от дата 01.12.1996 г., като уточнява, че ключовете на жилището й били
предадени „в навечерието на Коледа 1996 г.” от ответниците – нейните родители.
Ищцата твърди, че постепенно обзавела апартамента, през годините правила
многократни ремонти, заплащала всички консумативни разходи и погасявала
данъчните задължения за имота, като през цялото време била с ясното намерение и
съзнание, че същия е нейна собственост. От януари 1997 г. насам ищцата сочи, че
неколкократно канила ответниците да оформят прехвърлянето на процесния имот по
нотариален ред, включително и непосредствено преди иницирането на настоящия
исков процес. Ответниците не реагирали, с което свое фактическо бездействие
ищцата твърди, че оспорват правата й и възпрепятстват документалното оформяне
на правото й на собственост. Затова и
настоява да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че същата е станала собственик на имота на
основание изтекла придобивна давност.
Ответниците -
С.К.Л. с ЕГН ********** и С.Б.Л. с ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес:
*** не са постъпили писмени отговори и не ангажират конкретно становище по
иска.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
По силата на възмездна
разпоредителна сделка покупко – продажба, за която е сключен договор от ****г.
С.К.Л. и С.Б.Л. са легитимирани собственици на Апартамент № *, находящ се в гр.
П., ЖК ****, бл. **** на първия етаж, състоящ се от три стаи, трапезария,
готварна, баня, клозет и пералня и антре със застроена площ от 92.58 кв.м.,
ведно с принадлежащото избено помещение № ** площ от 6.19 кв.м., ведно с 8.005
% ид.ч. от общите части на сградата от правото на строеж върху дворното място
/л.5/.
Няма спор, а последното
се установява и от представеното удостоверение за раждане № ****, издадено въз
основа на акт за раждане № *** от ****г. на *** РНС гр. П., че ищцата е дъщеря
на ответниците.
От представените
приходни квитанции се установява, че ищцата е заплащала данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за периода от 1997г. до 2004г., както и за годините
2006г., 2008г., 2010г. и 2011г. /л.114-125/ за процесния имот.
Видно от представяния
НА № **, том **, н.д. № ****г. по силата на възмездна сделка покупко – продажба
ответниците са легитимирани собственици на апартамент № **, находящ се в гр.
П., ЖК ***, бл. **** площ на жилището 79.28 кв.м., ведно с избено помещение №
** със застроена площ от 5.61 кв.м. , ведно с 6.234 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, което жилище е дарено на сина им Б. Л. с договор
за дарение от ***г., видно от представения НА № ***, том **, н.д. № *****
/л.112- 113/.
От събраните по делото
гласни доказателствени средства и конкретно показанията на св. Б. Л., брат на
ищцата и син на ответниците, които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, логично построени и най - сетне като подкрепени от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че от родителите си
знае, че процесния апартамент е за сестра му. Твърди, че края на 1996г. се
събрали семейството и тогава решили новозакупения апартамент да остане за него,
а този в Т. за сестра му. Заявява, че в началото на 1997г. родителите му отишли да живеят на село и
оттогава апартамента се стопанисва от сестра му, която живяла в него до
2004г.-2005г., а след като се оженила го давала под наем.
Показанията на другия
разпитан по делото свидетел В. К., които съдът кредитира като дадени от лице
без родство със страните и същевременно преки и непосредствени, установяват, че
К. е била с убеждението, че апартамента в Т., в който живеела ищцата бил нейна
собственост, както и че от П. знае, че родителите й са предоставили по едно
жилище на нея и на брат й. Заявява, че до 2007г. - 2008г. ищцата е живяла в
процесния апартамент, както и че е правила ремонти в същия и най – сетне
плащала е такса на домоуправителя като „за свое“ жилище. Заявява, че познава
родителите на ищцата, както и че те от 1996г. – 1997г. са напуснали процесния
имот и заживяли в с. Т.
Св. К. Г., чиито
показания съдът кредитира като преки и незаинтерисовани, сочи, че е съседка на
П. ***. Твърди, че знае жилището да е на
П., както и че тя се грижела за него, като и при ремонти била подпомагана от
свидетелката и нейния съпруг. Твърди, че познава и родителите на ищцата, които
се изнесли да живеят на село „много отдавна“ и оттогава не ги е виждала. Сочи,
че П. се оженила през 2006г., както и че живяла в процесния апартамент и със съпруга
си още около година, след което се изнесли в друго жилище. Свидетелката твърди,
че знае, както от родителите на П., така и от съседи, че апартамента е на
П..
Фактите до тук, документално
установени и посредством разпитаните по делото свидетели сочат на следното:
ищцата е владяла процесния имот от началото на 1997г. до настоящия момент,
което владение е било спокойно и необезпокоявано, с намерение за своене, за
което свидетелстват извършваните ремонти дейност, плащане на данъци за същия и
най – сетне събиране на плодовете от веща.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1
ЗС правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива с
непрекъснато владение, продължило повече от 10 години. В конкретният случай приложение намира разпоредбата
на чл. 69 ЗС, според която владелецът държи веща като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Намерението за своене се и предполага и за
признаване заявените от ищцата права е достатъчно да се установи упражнявана
фактическа власт върху имота в срока по чл. 79 ЗС. Каза се вече, установен е
факта на владението, продължило за периода от 1997г. до настоящия момент, което
и с приложението на чл. 69 ЗС налага извод за основателност на предявения иск,
поради което и за ищцата ще се постанови удовлетворително решение, като се
признаят настъпилите последици – придобито право на собственост.
При този изход на спора на ищцата се
дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на сумата от 587.37 лв.,
представляваща внесена държавна такса. Не следва да се присъжда договореното
адвокатско възнаграждение, тъй като липсват данни същото да е платено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Л. с ЕГН
********** и С.Б.Л. с ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: ***, че П.С.М.
с ЕГН ********** *** е собственик на
следния недвижим имот:
Апартамент № *, състоящ се от три
стаи, трапезария, готварна, баня, клозет, пералня и антре, със застроена площ
от 92,58 кв.м., изложение изток, запад, ведно с прилежащото избено помещение №
* с полезна площ от 6,19 кв.м., ведно с 8,005 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, общинска собственост,
върху което е построена сградата, находящ се на ет. *, блок № **** в гр. П. ЖК
„****”, а съгласно кадастралната схема, издадена от служба ГКК-П.:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.787.1.1, с адрес на имота: гр. П., Т., бл.
***, вх. ** ет. **, ап.*** който самостоятелен обект се намира в сграда № **,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.540.787, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 92,54 кв.м., с прилежащи части: изба № **, с площ
от 6.19 кв.м. и 8,005 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, с граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
56784.540.787.1.2, под обекта – няма, над обекта 56784.540.787.1.4.
ОСЪЖДА С.К.Л.
с ЕГН ********** и С.Б.Л. с ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: *** да
заплатят общо на П.С.М. с ЕГН ********** *** сумата от 587.37 лв.,
представляваща направени по делото разноски по внасяне на държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: