Р Е Ш
Е Н И Е
№260046
гр.
Шумен, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №16 по
описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК.
С решение №94/14.04.2020г. по гр.дело №1316/2019г., допълнено с решение №168/09.07.2020г. и с решение
№260020/15.09.2020г., и поправено с решение №260083/01.12.2020г., НПРС е допуснал да се извърши съдебна
делба между
О.Е.М. и Д.Е.М. на съсобствените им по наследство недвижими имоти, находящи се в с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,представляващи: 1/поземлен
имот с идентификатор №18188.44.25, стар идентификатор
-044025, ІV кат., местност „Пето поле“, трайно предназначение на
територията –земеделска, начин на трайно ползване – нива,с площ 17 996 кв.м.,при съседни поземлени имоти:18188.44.40,
18188.44.39, 18188.44.23, 18188.44.21, 18188.44.20 и 18188.44.35, 2/поземлен
имот с идентификатор №18188.5.9,стар идентификатор 005009, ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м., при съседни поземлени имоти:18188.5.10,
18188.8.67, 18188.5.8, 18188.5.7 и 18188.5.5 и 3/поземлен имот с идентификатор
№18188.501.65, трайно
предназначение на територията–урбанизирана, начин на трайно ползване
–ниско застрояване, с площ от 2 527 кв.м., при съседни имоти:18188.5012.70, 18188.501.71, 18188.501.72,
18188.501.64 и 18188.501.62, ведно с построените в него сгради–жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор №18188.501.65.3 със
ЗП 54 кв. и друг вид сграда за обитаване с
идентификатор №18188.501.65.2,със ЗП 16 кв.м., при
равни квоти. Със същото решение на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен до размер на ½ид.ч. нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти ,
придобити по давност и наследство №136 том ХVII, рег.№11154, дело №2582/2015г. на нотариус с рег.№*, с
който ответникът Д.Е.М. е признат за собственик по давностно владение и
наследство върху поземлен имот с
площ от 2 527 кв.м.,с идентификатор №18188.501.65 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г.,общ.К.,обл.Ш., ведно с построените в него
сгради: друг вид сграда за обитаване с идентификатор №18188.501.65.2, със ЗП 16 кв.м./; жилищна сграда–еднофамилна с идентификатор
№18188.501.65.3 със ЗП 54 кв.м., отменен е до
размер на 1/2ид.ч. от имотите и нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти , придобити по давност и наследство №137, том ХVII, рег.№11155, дело №2583/2015г.
на нотариус с рег.№*, с който ответникът Д.Е.М. е признат за собственик по
давностно владение и наследство върху 1/поземлен имот с идентификатор
№18188.44.25 по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл., ІV кат., местност „Пето поле“, с площ 17 996
кв.м., начин на трайно ползване-нива, при съседни поземлени имоти:18188.44.40,
18188.44.39, 18188.44.23, 18188.44.21, 18188.44.20 и 18188.44.35, 2/поземлен имот с идентификатор №18188.5.9
по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл.,
ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м., при съседни поземлени
имоти:18188.5.10, 18188.8.67, 18188.5.8, 18188.5.7 и 18188.5.5.
Решението е обжалвано от ответната
страна изцало. Същото се явявало
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със
събраните по делото доказателства, респективно погрешната им интерпретация. Съдът
приел, че страните се явяват съсобственици на имотите при равни дялове по
наследство, като не съобразил приетото от него за установено и доказано
фактическо положение, сочещо на налична придобивна давност, на която се
позовавали жалбоподателите. Всички действия по упражняване на фектическата
власт върху имотите било по начин да бъде възприет от невладеещия съсобственик.
От заминамането си в Ртурция през 1989г. до 2018г. О.М. не проявявал интерес
относно процесните имоти, нито демонстрирал каквито и да е претенции за
наследствен дял и не бил изразявал воля да упражнява правата си върху тях. В
тази връзка, първоинстанционният съд не съобразил и мотивите на Тълкувателно
решение №1/2012г. на ОСГК, съгласно които, завладяването частите на останалите
съсобственици и промяната в намерението за своене, поначало трябвало да се
манифестира чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това било обективно невъзможно. Молят
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за
делба бъде отхвърлен. Претендират и заплащане на деловодни
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият О.Е.М., чрез адв.Т.М. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно
от удостоверение за наследници изх.№ГР-30-35-172/05.08.2019г, страните са
братя, низходящи от първа степен на Е.М.М.,
починал на 14.03.2007г. и на З.И.М., починала на 15.03.2009г..
С
решение №0005/13.02.1995г. на ПК-гр.К., приживе е възстановено правото на
собственост на Е.М.М. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Г., на: 1/нива
от 5.003дка,№ІV кат., местност „Кьоклюк“, имот №005009 и 2/нива от 17.994 дка,
ІV кат.,местност „Пето поле“,имот №044025, като по сега действащия кадастрален
план и кадастрална карта на с.Г., имотите представляват: 1/поземлен имот с
идентификатор №18188.44.25,стар идентификатор -044025, ІV кат., местност „Пето
поле“, трайно предназначение на територията –земеделска,начин на трайно
ползване –нива,с площ 17 996 кв.м., и 2/поземлен
имот с идентификатор №18188.5.9,стар идентификатор 005009, ІV кат., местност
„Кьоклюк“, трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно
ползване–нива, с площ от 5 004 кв.м./съгласно скици от 04.10.2019г.,издадени от
СГКК –гр.Шумен/.
Съгласно отразеното в нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност №47, том ХVI, рег.№11249,
дело №2287/2005г. на нотариус с рег.№*, наследодателят Е.М.М. бил признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Г.,обл.Ш.ска,
а именно: застроено и незастроено дворно място с площ от 2646.00 кв.м.,за което
е отреден парцел IX-26,заедно с построените в имота къща и второстепенна
жилищна сграда, при граници: улица,УПИ Х-26, УПИ VI-25, УПИ VII-25.
Не се спори между страните, че имотът бил придобит от Е.М.М. по време на брака му
със З.И.М., поради което и същият се явява
собствен на двамата, при режим на СИО.
По сега действащата кадастрална карта и
регистри на с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,имотът представлява: поземлен имот с
идентификатор №18188.501.65, трайно предназначение на територията
–урбанизирана, начин на трайно ползване–ниско застрояване, с площ от 2 527
кв.м., при съседни имоти: 18188.5012.70, 18188.501.71, 18188.501.72,
18188.501.64 и 18188.501.62, ведно с построените в него сгради–жилищна сграда–еднофамилна
с идентификатор №18188.501.65.3 със ЗП 54 кв. и друг вид сграда за обитаване с
идентификатор №18188.501.65.2,със ЗП 16кв.м./съгласно скица №15-898904/04.10.2019г./.
С нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти, придобити по давност и наследство №136, том ХVII, рег.№11154, дело
№2582/2015г. на нотариус с рег.№* на НК, Д.Е.М. бил признат за собственик по
давностно владение и наследство на гореописания имот, а с нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти , придобити по давност и наследство №137, том ХVII, рег.№11155,
дело №2583/2015г. на нотариус с рег.№*, бил признат за собственик по давностно
владение и наследство и върху земеделските земи: 1/поземлен имот с
идентификатор №18188.44.25 по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл., ІV кат., местност „Пето поле“, с площ 17 996
кв.м., начин на трайно ползване-нива, и 2/поземлен имот с идентификатор
№18188.5.9 по КК и КР на с.Г., община К.,
Ш.обл., ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м..
Съгласно удостоверение за сключен граждански
брак №080639/30.06.1991г., Д.Е.М. и Б.М.М.
са съпрузи, считано от 30.06.1991г..
Съгласно удостоверение изх.№**********/01.11.2019г.,
издадено от община К., Д.Е.М. е подал
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№*********/09.01.2013г. за имота с
идентификатор 501.65, а на 10.09.2019г. била подадена корекционна декларация от О.Е.М., като
последният бил добавен като съсобственик. От 01.01.2013г. до 10.09.2019г.,
данъците били платени от името на Д.Е.М..
Представени
са и 5бр. приходни квитанции, за
заплатени от Д.М. ДНИ и ТБО за жилищния имот за 2013г., 2015г., 2017г., 2018г.
и 2019г., както 2 бр. квитанции за заплатени данъци за имота през 2005г. на
името на З.и Е.М.. Липсват данни, кой е вносител на сумите по тези две
квитанции, като извършеното впоследствие ръкописно отбелязване, че това е
сторено от Д.М. няма доказателствена сила.
Съгласно приложените договори за наем, Д.М.
е отдавал процесните земеделски земи под наем, както следва: през 2009г. - на К.К.М.,
през 2014г. и 2015г. на Б.М.М., и през
2016г., 2017г. и 2018г. на „Азис-2016“ООД. Представено е извлечение от
банковата сметка на Б.М. при Банка ДСК за периода от 01.01.2014г.до 31.12.2017г., от което е
видно, че на същата са изплращани субсидии от ДФ „Земеделие“.
Съгласно писмо №02-270-1100/6 от 28.01.2020г. на ДФЗ, за Б.М.М.
за периода 2013-2014г. били подадени заявления за подпомагане по
схеми и директни плащания за имоти с №044025 и с №005009, за К.К.М.
били подадени заявления за подпомагане за периода 2009-2013г.. За
„Азис-2016“ООД за периода 2009-2013 нямало подадени заявления за подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания.
Не се
спори между страните, че процесният имот, находящ се в с.Г. е домът на
родителите им, в който са израснали. Не се спори и че през 1989г. ищецът заедно
със семейството си се изселил в РТурция,
а ответникът продължил да живее в бащиния дом с родителите си първо сам, а след
това със съпругата и своето семейство. Последният продължил да живее в къщата и
след смъртта на родителите си до настоящия момент. Установи се също/от събраните гласни
доказателства свид.С.М., С.З./, че до снабдяване с поспорт през 2000г. ищецът
не се бил връщал в България, а след това се връщал епизодично. Докато били живи, родителите
му гостували в РТурция, а съпругата на О.М.
заедно с децата, пет години след като се установили в Турция, идвали заедно с
децата на гости на наследодателите З.и Е.М. и отсядали в процесния имот.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция за делба по отношение
на три недвижими имота, като ищецът твърди, че имуществената общност по
отношение на същите е възникнала въз основа на наследяване от наследодателите Е.М.М. и З.И.М..
По отношение на земеделските имоти:Не се спори
между страните, че са наследници по закон на Е.М.М., както и че приживе на последния
е било възстановено правото на собственост върху процесните две ниви. Решението
на ПК е позитивно такова и по чл.27 от ППЗСПЗЗ, възстановяващо собственост
върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и
е годно основание за придобиване собствеността върху възстановената земя по
смисъла на чл.77 от ЗС. Ето защо и на основание разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН, след смъртта на наследодателя М., съответно на неговата съпруга, нивите са
преминали в патримониума на синовете му О.Е.М. и Д.Е.М., по наследство, при
равни дялове.
Ответникът Д.Е.М. оспорва правото на
собственост на ищеца твърдейки, че се явявал собственик на целите ниви по
силата на осъществено давностно владение от 1995г. до 2015г./включително и
приживе на родителите му/, а и към настоящия момент, с неговата съпруга Б.М.М.,
за което се снабдили с констативен нотариален акт №137, том ХVII,
дело 2583/2015 г. на нотариус с №*.
Съгласно постановките на ТР№11/2012г. на ОСГК,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с
нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест се извършва
по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
В
настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за правото
си на собственост - ищцовата с решение на ПК на своя наследодател/влязлото в
сила решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота/, а ответната с констативния нотариален акт за придобиване на имота по
давност. Ето защо всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на
съответното придобивно основание.
Не е спорно между страните, че на наследодателя
им е възстановено правото на ползване върху процесните ниви.
Ответникът
Д.М. сочи, че със съпругата си е придобил сочените имоти по давност, поради
което и следва да докаже наличието на това основание.
С оглед нормата на ал. 2 на чл. 5 от ЗВСОНИ , едва
след 21.11.1996 г., придобивната давност е допустим способ за придобиване на
вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ, т.е. за
периода 1995г.-21.11.1996г. изтекъл
срок, не би могъл да послужи за придобиване на имот по давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото
на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо
да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да
отговаря на определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
Настоящата инстанция намира, че не са ангажирани
надлежни доказателства досежно наличието на сочените предпоставки.
Не е спорно между страните, че ответникът винаги
е живял/първоначално самостоятелно, а след сключване на брак и със своята
съпруга/ с наследодателите Е.М. и З.М. в
едно домакинство, в жилището на последните в с.Г., Ш.обл..От събраните по
делото доказателства/договори за наем, свид.К.М., С.З./ се установява, че
процесните ниви от 2009г. до 2018г. са били предоставяни за обработване от Д.М.
на други лица, а преди това, както и до датата на завеждане на настоящата
искова молба били обработвани от него. Т.е., през правнорелевантния период
фактическа власт върху нивите безспорно
е била осъществявана от Д.М. и съпругата му.
Не се установи обаче наличието на
анимус- фактическата власт да е осъществявана при наличието на намерение за
своене земеделските имоти на наследодателя М., съответно след смъртта му такова намерение да е манифектирано по
отношение на другите наследници /съпругата З.М. и ищеца О.Е.М./.
На първо място, по делото не се събраха
доказателства за извършени от Д.М. и съпругата му Б.М. спрямо праводателя на
страните Е.М. действия/до смъртта му през 2007г./, сочещи намерение да своят
имотите.
Напротив, ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на процесните две ниви
не само по давност, но и по наследство,
като при съставяне на акта е представил удостоверение за наследници. Това
обстоятество налага извода, че до смъртта на наследодателя ответникът, не е осъществявал фактическа власт върху
имота с намерение да го свои. Ако е придобил имота чрез давностно владение,
започнало още през 1995г., то не е съществувала пречка ответникът да се снабди
с констативен нотариален акт на това основание още през 2005г.-2007г., но
същият е сторил това едва десет години след смъртта на наследодателя, като
както бе посочено по-горе, издаденият нотариален акт е за признаване на
собствеността върху нивите не само по давност, но и по наследство. Сам ответникът в
исковата молба сочи, че процесните имоти били на баща му, който му ги отстъпил
да ги ползва и стопанисва. В този случай, за да се приеме, че е започнал
осъществяване на давностно владение, следва да се докаже, че е извръшил
действия, сочещи на промяна на намерението му /че е обърнал държанието във
владение/ и то по отношение на собственика на нивите-баща му/от когото е
получил ползването им/. Но такива доказателства по делото не са ангажирани.
Напротив, наличието на най-близката родствена връзка между Е.М. и Д.М.,
обстоятелството, че живеят в едно домакинство, както и възрастта на Е.М.,
фактът, че последният е допускал синът си – ответникът Д.Е. да обработва
нивата, не налага извод , че последният е осъществявал фактическа власт върху
имота с намерение да го свои за себе си.
Към правнорелевантния период Е.М. вече
е бил в на възраст, поради което напълно нормално е било по-младият член на
семейството - синът му, да го е замествал при обработването на земята. Че
ответникът е съзнавал, че земите са били на баща му и същите са останали в
наследствената маса сочат и показанията на свидетеля К.М., наемател на земите
през 2009-2012г. /“Той/Д./ си взема удостоверение за наследници и от негово име
правя договор за аренда/, както и на свидетеля Д.О./“Още като беше баща му,
след като върнаха земите, те самите почнаха да ги работят Д. и Б., съвместно с
майката и бащата, те бяха пенсионери и не са такива да се предвижват, да ходят
на нивата и те им предоставяхиха те да работят“./ Не без значение е и обстоятелството, че Д.Е.
едва след смъртта на баща си, съответно майка си, е започнал да отдава земите под наем.
Не
са ангажирани надлежни доказателства и че след смъртта на праводателя Е.М., ответникът
е демонстрирал спрямо майка си З.М.,
съответно спрямо брат си, като
съсобственици, намерението да владее идеалните им части за себе си.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение
№1/2012г. на ОСГК, възможно е
съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части да превърне с едностранни действия държането им във владение, но ако се
позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, при спор за собственост той следва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части
за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно.
По делото не се събраха доказателства за
извършени от Д.Е.М. и съпругата му
действия през 2007 или 2009г. /десет години преди завеждане на исковата молба/,
обективиращи спрямо майка му, или братът му О.Е.М., като съсобственици,
намерението да владеят идеалните им части за себе си.Ползването изцяло на нивите,
в който смисъл са показанията на свидетелите и на ответната и на ищцовата
страна, също не сочи на такова намерение. Неупражняването на права от страна на
съсобственика само по себе си няма за последица изгубване на тези права, тъй
като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му. Притежателят
на съответното вещно право би могъл да
го изгуби само ако трето лице придобие същото право по силата на предвиден в
закона правен способ, съществуването на каквато хипотеза в случая не се доказа.
Не рефлектира върху този извод на съда и
обстоятеството, че ответникът не предявявал претенции досежно получаваните от него
наемни вноски. Няма пречка един от
съсобствениците да отдава имота под наем и сключването на такъв договор само по
себе си не установява намерение за своене. Управителните действия, включително
сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват
такива, които да отричат правата на съсобственика от чието име е установено
материално държане на вещта. Ищецът в отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК е заявил, че не е искал от брат си изплащане на част от наема, тъй като
считал, че с тези суми се покриват разходи по поддръжка на имотите.Не се
установи ищецът да е претендирал от ответниците заплащане на част от наемните
вноски, съобразно наследствения му дял и ответникът да му е отказал, който отказ би съставлявал
действие по манифестиране завладяването
на неговата идеална част.
По
отношение на поземлен имот с идентификатор
№18188.501.65,трайно предназначение на територията –урбанизирана,начин на
трайно ползване –ниско застрояване, ведно с построените в него сгради.
Не се спори между страните, че приживе
родителите им са придобили по давност сочения недвижим имот, като Е.М. се е
снабдил с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот,придобит по давност №47, том ХVI, рег.№11249, дело
№2287/2005г. на нотариус с рег.№*.
Предвид това и на чл.5 и чл.9 от ЗН, след смъртта на наследодателите,
всеки от съдебителите О.Е.М. и Д.Е.М., са станали собственици на по 1/2ид.ч. от
него.
Ответната страна оспорва правото на
собственост на ищеца и върху този имот, отново твърдейки придобиването му по давност, но в периода 1991г./сключването на граждански брак между Д.
и Б.М./ до 2015г., за което
бил издаден
констативен нотариален акт №136, том ХVII, дело 2582/2015 г. на нотариус с №*, а и към настоящия момент.
Както бе посочено по-горе, съгласно
приетото с ТР№11/2012г. на ОСГК, констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Предвид това обвързващото и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в
правния спор легитимират правото си на
собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест
се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да
докаже своето право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Тъй като и двете страни се легитимират с
надлежни документи за правото си на собственост – ищецовата - с констативния
нотариален акт на своя наследодател, а ответната - с констативния нотариален
акт за придобиване на имота по давност и наследство, то всяка от тях трябва да
докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Страните на оспорват обстоятеството, че
наследодателите им Е. и З.М. приживе са придобили по давност правото на
собственост върху имота. Безспорно се установи/от показанията на свидетелите
както на ищцовата, така и на ответната страна/, че ищецът и ответникът са
живяли заедно с родителите си в имота, като ищецът заедно със съпругата си през
1989г. се изселил в РТурция, а брат му
продължава да живее в имота със семейството си и към настоящия момент.
Не се установи ответникът и съпругата му да са установили владение върху
този имот приживе на наследодателите, с намерение да го държат като свой.
Фактът, че Д.М. е допускан от родителите си да живее в имота първоначално
самостоятелно, а след това и със семейството си, не сочи на извод, че същият е
осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Не се
установява извършването на действия, чрез които се отричат или отблъскват
правата на досегашните владелци и същевременно да се демонстрира претендирането
на тези права за себе си.
Не са ангажирани доказателства и че след смъртта на праводателите
Е.М. и З.М., ответникът е извършил спрямо О.М. действия, които по явен и недвусмислен начин
да показват отричане владението му като
съсобственик/съгласно постановките на Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК, завладяването
частите на останалите и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене/.
Не е
основание за промяна извода на съда обстоятелството, че Д.М. и съпрутата му били
извършили редица подобрения в имота, част от които преди, а други след смъртта
на наследодателите. Както би посочено по-горе, ответникът винаги е живял със
семейството си в имота, поради което
извършването на подобрения с оглед подобряване условията на живот в него, не би
могло да се приеме за действия отблъскващи
владението било на наследодателите, било след това на ищеца. Извършените
ремонтни дейности по своето естество се приравняват на обикновено ползване на
общата вещ, което всеки от съсобствениците може да извършва съгласно чл. 31,
ал. 1 ЗС.
Недоказани
се явяват твърденията на ответниците,
че била налице предварителна уговорка
между Д.М. и наследодателите за предаване приживе владението по отношение и на
земеделските земи и жилищния имот на него. Свидетелят Д.О. сочи, че когато
излязъл от болницата Е.М. казал, че
наследството ще остане за този, който се грижи
за него и съпругата му, т.е. според свидетеля за Д., тъй като той се
грижел за наследодателите. Показанията на свидетеля обаче не са категорични
досежно това кои конкретно имоти искат
да оставят и на кого. Освен това свидетелят сочи на евентуално бъдещо
намерение, не и за реална уговорка за предаване на владението върху конкретен
имот. За бъдещо намерение на
наследодателката З.М., не и за уговорка
за предаване приживе владението на жилищния имот сочат и показанията на свид. К.М..
Нямало е пречка, ако родителите действително са искали да оставят всичко на
по-малкия си син, да сторят това приживе.Няма данни наследодателката З.М. да е
бил в немощно състояние, което да й е попречило да стори това. Наследодателят Е.М.
е имал раково заболяване, но същото не е било внезапно, а и последният въпреки
заболяването си до края на живота си е бил в адекватно състояние. Свид.С.З.,
която въпреки, че живее в РТурция, всяка година била идвала на гости на
ответниците и се виждала с наследодателката З.М., заявява, че последната никога
не й била споделяла, че иска всичко да остане за Д.М.. Установяването на фактите, обуславящи
основателността на правоизключващо възражение, каквото е посоченото, следва да
бъде извършено чрез пълно и пряко доказване, каквото в случая от страна на
ответниците не бе проведено.
Досежно изложеното във въззивната
жалба, че за ответниците било невъзможно да доведат до знанието на ищеца
намерението да своят имотите изцяло: Съгласно
приетото в ТР№1/2012г. на ОСГК, действията по промяна на намерението
следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици, освен ако това е
обективно невъзможно, като разгледаните в практиката хипотези са: ако
невладеещият собственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на
страната преди години, не се е завръщал и не е проявавал никакъв интерес към
съсобствения имот.
Настоящата инстанция намира, че в случая не
сме изправени пред някоя от сочените хипотези. Страните са братя и въпреки
изселването на ответника през 1989г. със семейството му в РТурция, връзката
помежду им не е прекъсвана. Напротив, било ищецът, било съпругата му епизодично
са се завръщали в България и са отсядали именно в бащиния на страните дом.
От 1989г. и до 2000г. ищецът не се е
завръщал в страната по обективни причини-липса на български документи за
самоличност, но през този период родителите му са му гостували, съответно
съпругата му е идвала в страната. Свидетелката С.З./сестра на съпругата на
ищеца/ също заявява, че всяка година при идванията си в България е ходела на
гости на ответниците. Т.е. местонахожданието на ищеца е било известно на
ответниците и връзката помежду им не е прекъсната.
Предвид това и не би могло
да се приеме, че сме изправени пред хипотеза на неизвестно
местожителство на ищеца за ответниците,
за да не е необходимо манифестиране на завладяването и на неговата част.
Състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не следва да
се прилага разширително, като то се отнася само за случаи, при които
съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения, поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието.
Предвид изложеното съдът намира, че в
хода на производството не е установено ответниците да са придобили изцяло процесните имоти по давност. По
отношение на последните е налице имуществен общност поради което делбата им
следва да се допусне между страните при равни квоти.
Като
последица от уважаването на делбената претенция, при която се разрешават
въпросите за собствеността на имотите, следва да бъдат отменени нотариалният
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №136
том ХVII рег.№11154 дело №2582/2015г. и нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти , придобити по давност и наследство №137, том ХVII, рег.№11155,
дело №2583/2015г. на нотариус с рег.№*, касателно 1/2ид.ч. от имотите.
Първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на
жалбоподателите следва да бъдат
възложени направените от въззиваемия О.Е.М.
разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв..
Водим от горното и на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №94/14.04.2020г.
по гр.дело №1316/2019г., допълнено с решение №168/09.07.2020г. и с решение
№260020/15.09.2020г., и поправено с решение №260083/01.12.2020г. на НПРС.
ОСЪЖДА
Д.Е.М. с ЕГН********** и Б.М.М. с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***
чрез адв.Н.И.при ШАК, да заплатят на О. Е.М. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***,
чруз адв.Т.М. при ШАК, деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв..
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.