Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр.
София, 01.08.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Галина Ташева
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12806 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
336579/12.02.2018 г., СРС, 26 с - в по гр. д. № 50120/2016 г. е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Й.И. ЕГН ********** дължи на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б сумата
от 2 099, 37 лв. - главница за доставена в периода м. 03.2013 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 254751, находящ
се в гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2016 г. - подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и сумата от 2 99, 21 лв. лихва за забава за периода
30.04.2013 г. - 30.03.2016 г., като исковете са отхвърлени до пълните размери. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволен от
решението са останал ответникът И.Й.И., който
го обжалва, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, без да излага конкретни доводи за неговата
незаконосъобразност или неправилност по същество. В жалбата се поддържат
единственото съображение, че при определяне на задълженията съдът не е следвало
да възприема заключението на СТЕ, понеже, след атакуването на Методиката към
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването пред ВАС, е отменена формулата по тази
методика и изчисленията на експертизата не са верни. Моли да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете.
Въззиваемата
страна ищецът „Т.С.“ ЕАД не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.
В молба от 27.05.2019 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо. Производството е образувано след
подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Решението е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
Жалбата не
съдържа конкретни доводи за незаконосъобразност на решението извън атакуването
на Методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването пред ВАС.
По същество
въззивният съд намира за съобразен със събраните по делото доказателства извода
на СРС, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответника на собственик на топлоснабдения имот
– апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „******. Собствеността на имота не се е оспорвала от ответника в
рамките на производството.
По изричното разпореждане на ЗЕ, който съдът е задължен да приложи, между
страните е възникнало правоотношение по доставка на ТЕ в процесният имот, в
заявеният период. Облигационното отношение между страните е възникнало по реда
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество.
Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от
страна на потребителите, въпреки, че е предвидено право на потребителите да
искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено
заявление. Не са представени доказателства
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно
е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във
връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в периода.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството
изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г.
В случая се
установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на ФДР - „Т.с.” ЕООД.
Във връзка с определяне
реалното потребление за имота, пред СРС е прието заключението на СТЕ, която
ответникът не е оспорил по същество. Вещото лице е установило, че през периода ТЕ
е начислявана от ФДР съобразно реалния отчет за щранг лира, сградна инсталация
и БГВ. Следва да се посочи, че независимо от потреблението в имота, ответникът
остава потребител на ТЕ за сградна инсталация. Според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори абонатите
да прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, те остават
потребители и задължени за ТЕ отдадена от сградната инсталация.
Възражението на ответника,
че Методиката за изчисляване на ТЕ по Наредба №
16-334 за топлоснабдяването е атакувана и отменена от ВАС с решение о №
4777/2018 г. е ирелевантно за спора, доколкото решението на ВАС има действие за
в бъдеще и не касае процесния период за които се претендира установява не
задължения за ТЕ - м. 03.2013 г. – м. 04.2015 г.
При това основателно СРС при
постановяване на решението е взел предвид заключението на СТЕ и е определил размера
на реално дължимите суми за потребление на ТЕ за процесния период в размер на
2 099, 37 лв. - без предишни просрочени неплатени сметки, без изравнявания
за периоди извън процесния. Изводът на СРС относно конкретния
размер на задълженията е направен при преценка в цялост на събраните
доказателства, включително доказателствата представени от третото лице помагач
и не е налице основание за неговата промяна.
Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД. Съгласно
ОУ на ищеца, купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към
продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Настоящият състав споделя изводите на СРС по отношение вземанията на ищеца за
лихви за забава и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Освен
това ответникът не е излагал никакви съображения срещу решението в тази част.
Доколкото мотивите на СГС съвпадат с
тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено за установените от
СРС размери на задълженията. Това се отнася и до частта, в която са присъдени разноски
в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ищец.
В конкретния случай обаче въззивният съд намира, че такива не следват да се
присъждат в негова полза, тъй като липсват предприети процесуални действия от
тази страна. Въззиваемият - ищец е депозирал единствено бланкетна молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие, в която моли да се потвърди
обжалваното решение, без излагането на каквито и да било доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Молбата на „Т.С.”
ЕАД не
може да бъде окачествена като отговор по въззивната жалба, а на още по -голямо
основание - като действие на процесуално представителство. С оглед на
изложеното и доколкото въззиваемият не се е явил в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ, респективно, съдът не присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца – въззиваем.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
336579/12.02.2018 г., СРС, 26 с - в по гр. д. № 50120/2016 г. в частта, в която
е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Й.И. ЕГН ********** дължи на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б сумата
от 2 099, 37 лв. - главница за доставена в периода м. 03.2013 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 254751, находящ
се в гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.04.2016 г. -
подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и сумата от 2 99, 21 лв. - лихва за забава за периода
30.04.2013 г. - 30.03.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 20714/2016 г. на СРС, 26 с - в, включително в частта по
разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в
неоспорената отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.