Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 06.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на прокурор Бонка Василева от
ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 3 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.М.Х. от ***, подадена чрез
процесуален представител по пълномощие. Оспорва се Решение № 191/ 11.12.2019
г., постановено по а.н.д. № 301/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград. Твърди
се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. По отношение на решението, с което е потвърдена т.1-ва от НП
е посочено, че съдебният акт е неправилен, тъй като РС – Момчилград не е взел
предвид, че разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП не предвижда конкретно
задължение за водача на МПС. Също така се сочи, че в АУАН и НП не е посочена
възрастта и теглото на детето. Изразява се становище, че посоченото нарушение е
съществено, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Изложени са
съображения и за неправилност на съдебното решение в частта, с която е
потвърдена т.2-ра от НП, свеждащи се до следното: В АУАН и НП не е посочено кои
глоби, в какъв размер, на какво основание
и в какъв срок не са платени. Твърди се, че по този начин и за съда не
става не може да стане ясна волята на наказващия орган, за да провери
правилността на ангажирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, тъй като на последния са налагани през годините
множество наказания, част от които са плащани през различен период от време.
Сочи се, че касаторът в настоящото производство е
представил Договор за покупко-продажба на МПС от 14.11.2017 г., от който се
установява, че собственик на автомобила, за който според органите на КАТ, има
неплатена глоба е трето лице – Г. Х. А. Иска се да се отмени оспореното решение
и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на
началник РУ – Кирково. В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му е
постъпила молба за даване ход на делото
и кратки съображения за основателност на касационната жалба.
Ответникът – Началник
РУ – Кирково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 301/ 2019 г.
по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 19-0318-000390/ 25.09.2019г.,
издадено от Началник РУ-Кирково, с което
на М.М.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
РС – Момчилград се е
позовал на показанията на актосъставителя и свидетеля
на нарушението и е обосновал извод за доказаност на
административните нарушения. В мотивите на решението е посочено,
че по време на проверката жалбоподателят
(касатор в настоящия процес) е превозвал дете, за
което се изисква допълнително обезопасяване на задния ред седалки и е
управлявал МПС след като не е заплатил наложеното му наказание в срока за
доброволно заплащане на същото.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав, не споделя извода на РС – Момчилград за
законосъобразност на наказателното постановление. Съображенията за този извод
са следните:
Както беше посочено
по-горе в настоящото решение, с оспореното пред РС – Момчилград НП на касатора са наложени две административни наказания за
следните нарушения:
По т.1-ва от
наказателното постановление: „Глоба” в размер на 50.00 лв., за нарушение на
чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Посочената като нарушена разпоредба на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е със следното съдържание: Системите за обезопасяване на деца в зависимост
от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:
1. група 0 - за деца с тегло под
10 kg;
2. група 0+ - за деца с тегло под
13 kg;
3. група I - за деца с тегло
между 9 и 18 kg;
4. група II - за деца с тегло
между 15 и 25 kg;
5. група III - за деца с тегло
между 22 и 36 kg.
Т.е. тази норма
установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното
тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително за водач на
МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от него ПС. Предвид това тя
(нормата) не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в посочената
хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на МПС, превозващи деца,
се съдържат в разпоредбите на чл.137в, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗДвП, както и в
чл.137д от същия закон.
Дори да се приеме, че
в чл.137б, ал.1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва
система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се посочи
теглото, ръста и възрастта на детето.
Това изискване произтича от съдържанието на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, както и от
това на чл.137в, ал.2 и ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.137в,
ал.2 от ЗДвП, За деца с ръст под 150 сантиметра,
които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3,
оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване
на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с
теглото на детето, в съответствие със:
1. класификацията по чл. 137б,
ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл.
137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за
височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата
за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.
В чл.137в, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че В
моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са
оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под
тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150
сантиметра заемат седалка, която не е предна. От тази норма става ясно, че за
МПС, необорудвани със система за обезопасяване на деца (определението се
съдържа в § 6, т. от ДРЗДвП) е абсолютно забранено
превозването на деца до тригодишна възраст. Деца на три и повече годи с ръст до
150 см. могат да пътуват, седнали на заднатата
седалка. В случая е установено, че детето, в управлявания от касатора лек автомобил, се е намирало на задната седалка,
поради което е от значение посочването в АУАН и НП на възрастта и ръста му.
Както се установява от приложените копия на тези актове, това не е било
извършено, поради което НП, оспорено пред РС – Момчилград, е назаконосъобразно в тази част.
То е незаконосъобразно и в частта си по
т.2-ра, с която, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на касатора
е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 20 лв., на основание
чл.185 от ЗДвП. Основанията аз този извод са следните:
Съгласно посочената като нарушена в НП норма
на чл.190, ал.3 от ЗДвП, Наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. По дефиницията
на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това,
не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а
само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично, законоустановено задължение, което произтича пряко и
непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за
наказуемо с този акт. В процесния случай лицето е
санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Систематичното и
логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са
изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание,
налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в
сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е
обвързано с други неблагоприятни за дееца последици – невъзможност да си
възстанови евентуални отнети му контролни точки (чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП),
предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане,
а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка "временно
отнемане на свидетелството за управление" на основание чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП. Поради това касационната инстанция счита, че
незаплащането от водача на МПС в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена му глоба не
представлява съставомерно от обективна страна деяние
– административно нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185
от ЗДвП.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП съдържа правило за поведение за санкционираните лица за нарушения
по ЗДвП в едномесечен срок от влизане в сила на НП, съответно – съдебния акт, с
който те са потвърдени да заплатят наложената глоба, то за да се наложи санкция
за това неизпълнение е необходимо по безспорен начин да е доказано, че НП е
влязло в сила. В чл. 64 от ЗАНН е посочено кой НП влизат в сила. От своя
страна, за да е влязло в сила НП, то трябва да е било съобщено на
санкционираното лице по реда, предвиден в чл.58 от ЗАНН. Следователно,
необходимо, е в наказателното постановление, с което се налага административна
санкция за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗАНН, да е посочен санкционният акт за
нарушение по ЗДвП, който не е платен в едномесечния срок, както и в административнонаказателната преписка да се съдържат
доказателства, че той е влязъл в сила. В случая това не е направено, от което
следва извод за незаконосъобразност на НП и в частта по т.2-ра.
Като не е съобразил констатираните съществени
нарушения, при издаване на оспореното пред него наказателно постановление на началник
РУ-Кирково, РС – Момчилград е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и трябва да се постанови
решение по съществото на спора с отмяна и на наказателното постановление.
Ето защо и на основание чл. 222, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 192/ 11.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 301/ 2019 г. по
описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:
Отменя Наказателно постановление № 19-0318-000390/
25.09.2019г., издадено от Началник РУ-Кирково, с което на М.М.Х. с ЕГН **********
и адрес: ***, за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.