Определение по дело №239/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

               ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Видин, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административен състав

в закрито заседание на десети февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 КАНд. №

239

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК вр. с чл.63д,ал.1 от ЗАНН.

Настоящото дело е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Видин против решение № 312 / 01.11.2022г. по АНД № 547/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 21 – 0953 – 001810 от 13.05.2022г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Видин, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП.

Молителят в настоящото производство е ответникът по касация – Р.К.А.,*** да се произнесе по направените от него разноски в производството пред АС - Видин.

На наказващия орган –Началникът на ПП при ОДМВР Видин, е изпратен препис от молбата за присъждане на разноски на основание чл.144 от АПК вр. с чл.248,ал.2 от ГПК, като в законовия срок не е постъпило становище.

С оглед доказателствата, относно уведомяването на молителя за изготвения съдебен акт - решение, Съдът намира така постъпилата молба за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл.248,ал.1,предл.2 от ГПК / в едномесечния срок от постановяване на окончателния съдебен акт/.

Съгласно разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно в административното производство по силата на чл.144 от АПК, в едномесечен срок от постановяване на решението, ако то е необжалванемо, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските” и във връзка с чл.63д,ал.1 от ЗАНН, според който в производствата пред „районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК“. Решението на административния съд е постановено на 27.01.2023 година, същото е окончателно. Молбата е подадена на 31.01.2023г., поради което е допустима.

Съдът, констатира, че касационната жалба е отхвърлена, тъй като с решението си настоящият съд е оставил в сила решението на ВРС, с което е отменено НП № 21 – 0953 – 001810 от 13.05.2022г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР – Видин, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП.

Видно от делото е, че своевременно от страната е направено искане за присъждане на разноски по делото, а именно в с.з. на 16.01.2023г. по време на устните състезания по делото.

При това положение и с оглед чл.143,ал.1 от АПК, ответникът по касация, за който съдебното решение е благоприятно има право да искат заплащане на разноски за осъществената адвокатска защита, съобразно с уважената жалба.

При това положение и с оглед разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК и чл.78,ал.5 от ГПК, касаторът /наказващият орган/, следва да понесе разноските за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, определени по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Според посоченият текст на чл.143,ал.1 от АПК при отмяна на обжалвания акт, административния орган, от своя бюджет заплаща всички направени по делото разноски.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че не следва да бъде уважавано искането за присъждане на разноски, тъй като не са налице доказателства за заплащането на такива. Видно от делото е, че страната е била представлявана от адвокат в продължение на целия процес. Действително по делото няма доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация, но в случая е налице хипотезата на чл.38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, като разноските са претендирани именно по посочения ред.

Според разпоредбата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая молителя в настоящото производство е такова лице, което е било представлявано от адвокат, поради което и другата страна следва да бъде осъдена да заплати възнаграждението му, определено по реда на Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното и съответно изхода от производството, Съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Видин, съобразно разпоредбата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.18,ал.2 вр. с чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед доказателствата по делото Съдът, намира молбата за присъждане на разноските, направени от представителя на ответника по касация за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Предвид горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА Решение № 17 / 27.01.2023г. по КАНД № 239 / 2022г. по описа на Административен съд Видин, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати на Р.К.А. ***, представляван от адв.А.А. сумата от 400 лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.