ПРОТОКОЛ
№ 96
гр. Перник, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора М. Люб. Цв.
Сложи за разглеждане докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221700600008 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим А.А. се явява лично и с адв. Р. и адв. С..
Разясниха се правата по чл.274 от НПК.
Възражения не се направиха.
Прокурор Л. – Да се даде ход на делото.
Адв. Р. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Прокурор Л. - Няма да соча други доказателства.
Адв. Р. – Доказателствени искания са изложени в част от въззивната жалба.
Първоинстанционният съд на практика не допусна нито едно доказателство и не уважи
нито едно доказателствено искане на защитата. Всъщност допуснатите допълнително
свидетели, свидетелката Ш. е свидетел на обвинението, което беше пропуснало да я
поиска в съдебно заседание да бъде разпитана, всъщност тя не беше заличена от
списъка. Свидетелката В.-ЧСИ, беше поискано от защитата и бе отказано от РС, но в
1
последствие обаче, той реши по негово усмотрение да възобнови съдебното следствие
и по негова инициатива да иска да я разпита. Нито едно доказателствено искане не бе
уважено на защитата и нито едно доказателство не беше събрано. Трудно мога да се
сетя за по изначално предубеден съдебен състав, за което са наведени доводи от
защитниците, които са направили отвод. При положение, че на практика тези
доказателства, които ние поискахме, по мое скромно мнение трябваше да ги поиска
държавното обвинение, тъй като светлината на събраните доказателства в съдебното
следствие и на това, което сме изложили, става ясно, че процесните документи може да
са подписани от всяко едно друго лице. Моля да бъде направена справка и да бъдат
разпитани всички служители от кантората на свидетеля А.Т. – адвокатска кантора,
всички адвокати, които са работили там, доколкото цялото обвинение стъпва върху
единствено нейните взаимоизключващи се показания, като защитата счита, че това е
нейна защитна версия. Всичко, което тя изгражда, че тези документи са били донесени
в нейната кантора, но не може да каже нито на коя дата, нито на кой служител са
предадени, те всъщност може да са подписани от човек от нейната кантора, което
първоинстанционният съд не поиска да ги разпитаме тези хора, нито да дадат
сравнителни образци, за да можем да сравним дали някой от тях не ги е положил тези
подписи. Това създава една пълна недоказаност на обвинението и дори ние сме го
поискали за да изясним този въпрос, първоинстанционният съд го отказа, че това
можело да се случи на по-късен етап след като изслушаме експертите, което пак не се
случи и действително се установи, че тези подписи не е ясно на кого са. Отказа също
така и да направим едновременен разпит и по реда на съдебното следствие. На
практика съвсем откровено в тази хипотеза и тази ситуация, не виждам защо имаше
нужда от адвокати защитници, защо имаше нужда от съд. Можеше просто от
обвинителния акт да се повторят нещата. С оглед на изясняване на обективната истина
считам, че е задължително да бъдат изискани справки тези хора да бъдат разпитани и
да дадат сравнителни образци за да направим опит да изясним от кого са полагани тези
подписи. Всичко останало е в областта на предположенията, това не може да бъде
основание за осъдителна присъда.
Адв. С. - Поддържам изцяло така формулираното доказателствено искане, като в
случай, че счетете, че следва да бъде уважено ще конкретизирам адресите на които сме
установили, че адв. А.Т. упражнява дейност, а именно – гр. С., жк Б., ***, както и гр. С.
ул. ***, като също считам за изясняване на обективната истина по делото следва да
бъдат установени лицата, които са работили заедно със свидетеля Т. на тези адреси,
бъдат призовани и разпитани, и да бъдат изискани сравнителни образци.
Прокурор Л. – Считам, че са неоснователни доказателствени искания за разпит на
всички служители от адвокатската кантора. По делото е доказано, че документите
представени и предмет на разглеждане на настоящото дело са неистински и това не
може да бъде доказано със свидетелските показания на тези свидетели.
2
Съдът, след съвещание намери, че направените искания от страна на защитата на
подсъдимата следва да бъдат оставени без уважение. Разпита на всички служители от
кантората на адв. А.Т. няма да доведе до изясняване на обективната истина в процеса, а
още повече, че делото е по чл. 316, то е за ползване на неистински документ, а не за
съставянето му. Настоящият съдебен състав намери, че е безпредметно и загуба на
процесуално време да бъдат разпитвани служителите от кантората на адв. А.Т., поради
което
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение направеното от защитата на подсъдимата искане за разпит
на служителите работили в кантората на адв. А.Т., както и вземане на други
сравнителни образци.
Адв. Р. – Моля да бъде записано в протокола, че при съвещанието председателя
на състава се съвещава само със старшия член на състава, така съм възприел.
Адв. С. – Представям и моля да приемете епикриза на подзащитната ни.
Прокурор Л. – Тази епикриза няма отношение към настоящото производство.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представената от адв. С. епикриза на АЛБ. ИВ. АН..
Прокурор Л. – Считам, че делото е изяснено, моля да приключи съдебното
следствие.
Адв. Р. – Считам, че делото не е изяснено.
Съдът намери, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурор Л. – Считам, че първоинстанционната присъда на РС-Перник е
правилна, тъй като е обоснована и законосъобразна, съдът е изложил подробни мотиви,
които изцяло споделям. С оглед на това въззивната жалба против така постановената
присъда е неоснователна и моля да я оставите без уважение.
Адв. С. – Категорично не споделям становището на прокуратурата, че присъдата
е законосъобразна и обоснована. Считам точно обратното. В тази връзка изцяло
поддържам депозираната жалба и изложеното към същата допълнение. Намирам, че в
първоинстанционния съдебен акт са допуснати множество процесуални нарушения и
не е приложен правилно материалния закон, което е довело до незаконосъобразност и
3
необоснованост на присъдата като цяло. В тази връзка считаме, че съдът неправилно е
споделил становището на прокуратурата, че се касае за множество престъпления,
вместо за една усложнена престъпна дейност, каквото е продължаваното престъпление.
Защитата е напълно запозната с цитираната в мотивите към присъдата съдебна
практика със задължителен характер, но доколкото са ни известни и други съдебни
актове на ВКС със същата степен, то считам, че в случая не е разкъсана връзката между
отделните деяния, доколкото времевия период изминал между тях не надхвърля
значително изведения в съдебната практика като релевантен такъв от една година, а
отделно от това този едногодишен период не е абсолютен и следва да се преценява за
всеки конкретен случай, а в настоящия такъв, така както са представени обвиненията в
обвинителния акт, считам, че съдържат останалите обективни и субективни признаци
на чл. 26 от НК, като по този начин е налице една изначална опороченост на
обвинението, което е довело до ограничаване правата на нашата подзащитна, тъй като
същата нямаше възможност да се ползва от привилегиите на чл. 78а от НК. По-
същественото и най-същественото обаче е липсата на доказателствената обезпеченост
на присъдата, доколкото по мое мнение по това дело, извън показанията на свидетеля
Петрова, няма нито едно пряко доказателство, а са налице само косвени и производни
такива, които не срещат критерия отново изведен в практиката да изграждат единна и
последователна верига от която да следва единствено възможния извод за вината на
подсъдимата. Същевременно обаче, показанията на единствения свидетел очевидец
адв.Петрова, не са зачетени от първоинстанционния съдебен състав с аргумент, който
намираме за абсолютно несъстоятелен, а именно настъпила промяна в степента на
категоричност на тази свидетелка. В този смисъл следва да се посочи, че позицията на
свидетелката в ДП и съдебната фаза е абсолютно идентична, доколкото същата е
заявила пред съда категорично обстоятелството, че пълномощното по гр. дело
№2079/2017 г. е подписано пред нея, то следва да се посочи, че този отговор беше
даден вследствие на въпрос на защитник и в този смисъл факта, че защитата е успяла
да извлече информация, която органите на Досъдебното производство не са могли е
недопустимо да се тълкува във вреда на подсъдимата. Същевременно показанията на
свидетеля Т., в които действително се откриват противоречия, тъй като първоначално
същата заяви, че пълномощното е занесено лично на нея, след което заяви нещо съвсем
различно, че пълномощното е отнесено в кантората, когато тя не е присъствала там и го
е взел служител, който не е установен по делото и не е разпитан. Считам, че това
обстоятелство е от съществено значение, тъй като пряко касае използването на
процесния документ. Тези показания са кредитирани от съда в цялост въпреки, че също
съдържат противоречия и всъщност са поставени в основата на присъдата. Остана
неизяснен въпроса дали пълномощното действително е отнесено в кантората на адв. Т.,
като изрично бяха направени искания и пред първата инстанция за установяване на
това обстоятелство. Даже нещо повече, не бяха кредитирани обясненията на
4
подсъдимата, които са в пряко противоречие с твърдението на адв. Тодорова, тъй като
същата заяви пред съда, че последно е ходила в кантората и през 2015 г., а
пълномощното е от 2017 г. Отваряйки въпроса за обясненията на подсъдимата, следва
да се посочи още едно съществено процесуално нарушение, а именно факта, че
първоинстанционния съд си е позволил да тълкува в нейна вреда момента, в който тя е
избрала да даде обяснения и като е определил същите като напасване със събраните до
момента доказателства. Недопустимо е да се въвеждат каквито и да е било ограничения
в правото на подсъдимия или обвиняемия да дава обясненията си когато прецени,
както и да се изказва последен. Считам, че това грубо е засегнало правата на нашата
доверителка. Делото остана напълно неизяснено по отношение на авторството и по
отношение на субективната страна, тъй като на практика възможността
инкриминираните документи да са използвани от нашата подзащитна е също толкова
голяма, колкото да са използвани от всяко едно от лицата, които е имало достъп до тях.
Отделно от това в мотивите се съдържат разсъждения и е посочено, че подсъдимата
осъзнавала, че всички пълномощни не са подписани действително от брат й, без обаче
да е наведен нито един юридически довод за това и без да може да бъде проследен пътя
по който съдът е установил, че е налице вина и нейната форма. Съдържат се
разсъждения за евентуални мотиви, които обаче всички сме наясно, че не могат да
бъдат поставени в основата на осъдения присъда, още повече когато сме в условията на
вероятност. Още едно процесуално нарушение - през цялото време и защитниците и
подсъдимата останаха с впечатлението за изключителна предубеденост на
първоинстанционния състав, която намери обективен израз още при първоначалното
разглеждане на делото във второто съдебно заседание, като ни направи впечатление, че
председателят на съдебния състав необичайно много бързаше да приключи
производството. Именно в тази връзка не бе уважено нито едно от исканията ни, като
дори се стигна до това председателят на съдебния състав по своя инициатива събра
доказателства, които по-рано бяха поискани от нас, но бяха оставени без уважение. В
резултат на това не ни бе уважено искането за съвместен разпит на всички свидетели,
което беше поредно процесуално нарушение, тъй като представляваше на практика
намеса в защитната линия така, както е построена от защитниците и от подсъдимата.
Това личи от съдебните протоколи, поискали сме отвод, изключително мотивиран от
председателя на съда, който така и не си го даде, тази заинтересованост продължава да
се наблюдава по мое мнение и към момента на постановяване на присъдата, която няма
как да не отбележа, че беше след доста дълги обстоятелствени пледоарии, както от
държавното обвинение, така и от защитата и въпреки това времето за изписването и
технически значително надвишава времето на тайното съвещание, което поражда у нас
съмнение, че изхода на делото е бил предварително ясен. Тази заинтересованост
продължава да звучи и в мотивите, които са изготвени към присъдата, тъй като от
прочита им ясно се установява, че съдът с необичайна устременост и упоритост се
5
опитва да обоснове обвинителната теза, като дори я надгражда допълнително
разсъждавайки за обстоятелства, които нито са включени в обвинителния акт, нито са
били установени в хода на съдебното следствие, говори се за емоции на подсъдимата,
за житейска логика, но не и за адекватни юридически аргументи. С оглед на всичко
изложено намирам, че обвинението е напълно недоказано, по делото липсват не само
преки доказателства, липсва едно положително доказателство за вината на
подсъдимата. Присъдата стъпва единствено на разсъждения, предположения,
недоказаната според съда защитна линия на подсъдимата и разпитаните свидетели,
които нито един, освен Т. не е очевидец. Поради изложеното считам, че тази присъда
следва да бъде отменена поради недоказаност, като алтернативно, в случай, че
прецените, че все пак са налице обективните и субективни елементи на
престъплението, моля да приложите чл.9, ал.2 от НК, като моето мнение и мнението на
защитата въобще е, че съвкупността от обстоятелства в случая обуславя извода за
малозначителност на деянието, подзащитната ни е с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, престъплението не се характеризира нито с някаква особена
тежест, нито с особен интезитет, не е могло и не са настъпили вредни последици от
същото и ако се приеме, че е извършила деянието, то е важно да се посочи, че лицето,
чиито подпис се твърди, че е имитиран е неин брат и както е застъпено в самите
мотиви благоприятните последици за нея от делата, биха били неблагоприятни за него,
така, че може да се приеме, че тя е преследвала една напълно добронамерена цел. С
оглед на всичко изложено, Ви моля да отмените присъдата на първоинстанционния съд
и да постановите нов и справедлив съдебен акт, като оправдаете подзащитната ни, а
алтернативно да приложите чл. 78а от НК и да я освободите от наказателна
отговорност и алтернативно да приложите чл.9, ал. 2 от НК.
Адв. Р. – Моята пледоария трябва да допълни тази на колегата, затова ще
акцентирам само на моменти, които ще я допълват. Справедливост, една толкова малка
дума с толкова голямо значение, за съжаление в този случай тя липсва, трудно мога да
се сетя назад в годините за толкова тежка несправедливост, без да слагам на
плоскостта на сравнението каква е присъдата или какво е деянието. Общ принцип в
наказателното право е, че допустимо да се случи виновен, хипотетично, но не доказан,
да не бъде осъден, отколкото един невинен човек. Моля да бъде отбелязано в
протокола, че колегата младши си пише в телефона, докато аз говоря. Ще отбележа, да
действително обвинението е по чл. 316 за ползване, само че следва да бъде дебело
подчертано, че от разпита на всички свидетели и най вече на свидетеля Тодорова, не
можа да се установи кога е донесен този документ, на кого е донесен, изобщо дали е
донесен, за да може да се изясни дали той е ползван и от кого, тъй като тук имаме
пряка конкуренция на практика държавното обвинение, след като е разпитало
свидетелите, двамата свидетели, адв. Тодорова и нашата подзащитна, просто си е
избрала по слабата страна според мен и е решила върху нея да възложи тежестта.
6
Всички показания дадени от свидетеля Тодорова представляват една нейна защитна
версия, с която тя опитва да оневини себе си, тъй като ако това обвинение остане
недоказано и не се установи да е ползван този документ от нашата подзащитна, то
тогава другият, който е могъл да го ползва единствено е решил да посочи като
непосредствен чрез нея ползването на документа. Първо, документа от 2017 г. няма как
да се ползва от нашата подзащитна, защото той не съдържа никакви права, всъщност
има права на нейния брат, по дело по което всъщност, като се замислихме след
постановяване на присъдата, по това дело, то е за обезщетение за направени
подобрения, нейният брат, този, който предявява тези искове, може да ги предяви
срещу всеки от тях, тя не зависи от брат си в този процес, правата в това пълномощно
касаят само и единствено само нейния брат, как може тя да се ползва от него, аз
недоумявам как може толкова изопачено, толкова превратно да опитва на базата на
някакви предположения, че тя може би ще има полза, ако той участва в процеса, това
са голи хипотези, освен това те не са и верни, тя няма как да ползва този документ.
Този документ за 2017 г., който съдържа подписа на брат й, може да се ползва само от
брат й. Освен мотивите, които липсват, следва да бъде обсъден въпроса, защо
хипотетично, ако едно лице е създало такива документи, защо то е лицето, което
посочва, че тези подписи не са негови и иницира тази проверка, която довежда до
настоящото дело. Дори и първоинстанционния съд да търси някаква житейска логика,
то тя липсва. Всъщност нещо повече, този документ от 2017 г. липсва и всякаква
логика подзащитната ни, наемайки адвокат за себе си, скарвайки се със свидетелката
Тодорова, да осигури пълномощно за брат си и да упълномощи нея, но със странно за
защитата упорство, съдът е успял да съчини някаква предполагаема, хипотетична
версия, в която тя имала някакъв интерес. Всички сме наясно, че на предположения
никога не може да има осъдителна присъда, това не е справедливост, а
справедливостта, това е мое мнение, другото много важно за едно общество. Ако то
липсва, спира да има общество. Моля дебело подчертавам да обърнете внимание на
свидетелските показания на свидетелката Тодорова, които във всеки един разпит, те не
са противоречиви, те са взаимно изключващи се, в единия разпит казва, че са дадени на
нея, в другия, че не са на нея, а на някой друг служител и когато в съдебно заседание
успяхме да я питаме тя каза, че не знае кой точно кой е донесъл документа,
същевременно обаче нито първоинстанционния съд, нито този състав иска да
разпитаме тези хора. Това трябваше да бъде направено, това води до недоказаност на
обвинението. Според мен всичко изначално беше предрешено и вярвам, че този състав
ще бъде справедлив и обективен и ще цени тази липса на доказаност. Свидетелката
Тодорова не само, че е със взаимно изключващи се показания по отношение на това
кога, как, кой го е донесъл, води до извода, че не могат да бъдат ценени нейните
показания, мотива, защо го прави всичко това, освен, че има интерес от разглеждането
на тези дела, лично така и защитава себе си. От това по-голям мотив, не мога да се
7
сетя. Не може да бъде споделено мнението и и хипотетичните предположения на
държавното обвинение, странно защо напълно споделени от първоинстанционния съд,
че видиш ли нямало противоречие, а това било допълване. От простия прочит само на
протоколите се вижда, че абсолютно се изключват четирите твърдения, доколкото има
два разпита, има очна ставка, има разпит пред съд. На следващо място следва да се
посочи, че липсва такава нормативно уредена йерархия на доказателствата, та съдът да
решава, че щом експертизата го е установила, не можело със свидетелски показания да
се посочи установяването на някакви фактори. Няма такава йерархия, щом има
наказателен процес, заложен е на карта живота, съдбата на един човек. На следващо
място, доколкото колегата разви, че не може да бъде споделено мнението, че била
разкъсана съвкупността от възможността да се прилага чл. 26, зцащото било разкъсани
деянията от период поведе от година и половина. Това е плод на практика на ВКС. Там
изрично се казва, свързаността е по-важна от обстановката и средствата. Съвсем
отделно никой не си направи труда да съобрази това, което наведохме, а именно, че те
не могат да установят датите на които са използвани, датите на които се твърди, че са
приложени по делата са абсолютно недоказани, по никакъв начин не се доказва, че там
е имало пълномощно. Всъщност явилия се адвокат е бил преупълномощен, всъщност
това пълномощно хипотетично и напълно вероятно е възможно да е било ползвано на
по-късен етап, т.е., когато се е явил. Същото важи и за приложените пълномощни по
изпълнителното дело. Подробно пред пледоарията пред първата инстанция съм го
развил, но аз съм длъжен да го развия и тук и да ви помоля да обърнете внимание на
това, което нашата подзащитна разказва, давайки обяснения, а именно това, което тя е
възприела, там се е съдържало пълномощно, което е било синьо зелено на цвят, после
обаче по непонятни причини, незнайно как, там се оказали едни други пълномощни на
хартия. Държавното обвинение не дава нищо логично като обяснение като
доказателства за да обори тази част, която те съдържат като показания, за да остане
само защитната версия, никой не си направи труда да изследва този въпрос, дали е
имало такова пълномощно, дали не е било подменено с това от 2015 г., никой не
обсъди обстоятелството и не го разгледа този въпрос, че на хартиения носител от 2015
г. се съдържа пълномощно с различна дата, едното от 01.06., а другото от 27.06. Нито
едно от тези неща не се случи. По мое мнение изначално беше предубеден съдебния
състав и вероятно беше взел решение как то да приключи, защото бързаше, не уважи
нито едно искане на защитата. Защитата бе укорена, че може би целта била да
шиканира процеса, което не беше вярно, във всяко едно заседание ние сме били там,
винаги сме били подготвени, всеки един протокол сме прочели. Доказателствените
искания смея да твърдя, че свършиха част от работата на държавното обвинение, за да
изяснят някаква част, която правеше непълно обвинението. По мое мнение изцяло
беше необезпечено с доказателства. Не може да бъде споделено мнението, че не е
приложим чл.9, ал.2, ако изобщо може да се говори за съпричастност, защото аз съм
8
твърдо категоричен, че няма никакви преки, всъщност няма и косвени доказателства за
съпричастност към така повдигнатото обвинение и деяние посочено от държавното
обвинение към нашата подзащитна. Напълно е възможно тези документи напълно да
са били ползвани от тъй наречения непосредствен извършител, за който прокуратурата
е решила, че деянието е извършено чрез него и понеже на нито един от тези доводи
държавното обвинение не даде никакво обяснение, не поиска никакви доказателства,
не можах да разбера и нямам обяснение защо първоинстанционния съд не цени
нейните обяснения като показания и не беше ползвано и развивана никаква част от тях.
Аз мисля, че всеки един съдебен процес, особено наказателен, не може да бъде
преценявана неговата важност на плоскостта на факта какво е обвинението, защото
подчертавам за трети път, ние работим със съдбата и живота на хората, за
справедливостта, която ако я няма, не работи нашето общество. Изненадан съм, че не
се събраха и не бяха допуснати и в момента тези доказателства, за да ги изясним.
Разбира се, ако съдът е счел, че обвинението е недостатъчно доказано и това е
достатъчно да чете нова присъда, или е установил процесуални нарушения, или е
установил, че е приложим чл. 78а, или чл. 9 т.2 от НК. За да спестя процесуално време
на съда считам, че справедливостта задължава всеки български съд да изследва пълно,
всестранно и безпристрастно и да търси обективната истина, в този случай това не е
направено и понеже нямаме възможност за доказателства, моля да върнете
справедливостта там, където и е мястото, в залата на българския съд и да оправдаете
напълно моята подзащитна. Аз лично няма да говоря за възможността за приложение
на чл. 78а, защото считам, че това е един невинен човек, който е осъден абсолютно
несправедливо, един адвокат защитава правото на защита, не деянието, но като този
случай, аз съм убеден, че това е един невинен човек и това, че тя ще трябва да живее с
това, ако тази справедливост не бъде поправена. Моля Ви да разгледате всички наши
доводи и да оправдаете нашата подзащитна.
Съдът дава думата на подсъдимата А.А. за лична защита.
Подсъдимата А.А. – Аз не съм очаквала такова нещо, аз съм с инсулт от същия
този ден. Всички в залата и съдията извикаха линейка, в Пирогов ми спасиха живота.
Аз бях човека, който видя подписите, че това не са моите и на брат ми. Г-жа Т. не ме
уведоми, че въобще има дело заведено, аз се притесних как 11 години си връщаме
имота в Р. и следващия момент имота е продаден, не ми вдигат телефона, не ми дават
никакво обяснение.
Съдът дава последна дума на подсъдимата А.. – Подсъдимата А. - Искам наистина
справедливост, на тези години аз съм майка, баба, аз съм обвинена.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът след съвещание, обяви, че ще се произнесе с решение в
законноустановения срок.
9
Заседанието завърши в 11.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10