№ 1435
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501260 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника Р. И. М. срещу Решение №
262023/23.12.2020г. по гр.д. № 13643/16 по описа на СГС, I-17 състав,
поправено с решение от 19.10.2021г., с което е признато за установено, по
предявен от „Обединена българска банка“ АД срещу Р. И. М. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от
19 871.80 евро главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва от
28.04.2015 г. до окончателното изплащане, 1 860.03 евро договорна лихва за
периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. и 390.96 евро наказателна лихва за
периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа
на СРС, 60 състав.
В жалбата си твърди, че обжалва решението във всички негови части,
като твърди че е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните
правила, както и поради противоречие с материалния закон, логиката и
морала. От изложеното в жалбата става ясно, че обжалва решението в
1
осъдителната му част. Твърди, че е направила възражение за нищожност на
издадената заповед за незабавно изпълнение, поради противоречие със закона
и добрите нрави. Твърди, че СГС не е взел отношение по нейното твърдение,
че лицата подали уведомлението за предсрочна изискуемост не са
легитимирани да сторят това. Счита, че представеното в последствие
потвърждение от директорите на банката не правят уведомлението редовно.
Иска от въззивната инстанция да прогласи нищожността на договора за
кредит, като твърди че същия е неавтентичен, тъй като на него има подпис на
лице, за което не са посочени имена и данни. Поддържа възражението си, че
според чл. 10 ал.1 от ЗКИ следва две лица да представляват банката и че е
представеното по-късно пълномощно на Г. Г..
Твърди, че при разглеждането на делото са допуснати процесуални
нарушения, като не е представена справка по чл. 366 от ГПК. Оспорва
съдържанието на изготвената експертиза, като твърди, че тя е изготвена само
по данните на ищеца, а не и по представените от нея доказателства за
плащане. Твърди, че при изготвянето на погасителния план от 20.07.2007г.,
който представя не са извършени коректно изчисленията и банката е вкарала
алгоритъм, който не е верен и е манипулирана компютърната програма на
банката. Представя изчисления които е извършила сама. Моли да бъде
отменено решението и делото да бъде върнато на друг състав на първата
инстанция.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от „Обединена българска
банка“ АД. В него се твърди, че постановеното решение е законосъобразно и
постановено въз основа на събраните доказателства. По доводите в жалбата
излага, че са представени достатъчно доказателства, че лицата изпратили
уведомлението за предсрочна изискуемост са били надлежно упълномощени
за това, както и че то е получено лично от ответницата. Счита, че
възраженията относно неавтентичността на договора за кредит са неправилни
и неотносими. Твърди, че в т.2 към исковата молба е представена справка за
размера на задълженията, представляваща извлечение от счетоводните книги
на банката. Намира експертизата за компетентна и обективно изготвена.
Противопоставя се на приемането на изчисленията на ответницата, като
твърди, че приемането на нови доказателства е преклудирано. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
2
Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на
150лв.
Подадена е и въззивна жалба срещу Решение от 19.10.2021г. по същото
дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение № 262023/23.12.2020г. по гр. д.№ 13643/16 по описа
на СГС, I-17 състав, като вместо „лева“ се чете „евро“. Твърди, че и това
решение е неправилно по същите съображения. Излага и нови съображения за
неправилност на първоначалното решение.
„Обединена българска банка“ АД е депозирала отговор на жалбата, в
който мои да бъде потвърдено решението аз поправка на очевидна
фактическа грешка. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 150лв.
В откритото с.з. жалбоподателката, редовно призована се явява лично и
поддържа жалбата си на основанията изложени в нея. Моли делото да бъде
прекратено поради неяваването на представител на ищеца. Представя в срок
писмени бележки, в които доразвива тезата си за недължимост на исковата
сума изобщо.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
писмена молба не възразява да бъде даден ход на делото.
Решението е влязло в сила в отхвърлителната част, с която е отхвърлен
иска за договорна лихва за горницата до 3 760.18 евро и за наказателна лихва
за горницата до 462.65 евро.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
Въз основа на събраните доказателства, правилно е прието за
установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав, на 28.04.2015 г.
заявителят „Обединена българска банка“ АД , представляван от адв. Д. Г.,
надлежно упълномощена от главния изпълнителен директор и изпълнителния
директор на банката, съгласно пълномощно с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от 15.07.2013 г., е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, с искане Р. И. М. да бъде осъдена да му
заплати сумата от 19 871.80 евро главница по договор за кредит за закупуване
3
и ремонт на недвижим имот от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва от
28.04.2015 г. до изплащане на вземането, 3 760.18 евро договорна лихва за
периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г., наказателна лихва за същия период в
размер на 462.65 евро и 2 426.76 лева разноски по делото.
По образуваното ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав
съдът постановил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Срещу постановената на 04.08.2015 г. заповед по чл. 417 от ГПК
длъжникът Р. И. М. е подала възражение на 19.05.2016г. Заповедният съд е
съобщил на заявителя за подаденото възражение и му е указал възможността
да предяви в срок иск,като съобщението за това е получено на 06.10.2016г.
„Обединена българска банка“ АД е подала искова молба в срок на
07.11.2016г. (6.11. 2016г. е било почивен ден).
Между страните по делото е сключен на 10.07.2007г. договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по силата
на който „Обединена българска банка“ АД се е задължила да предостави в
заем на Р. И. М. сумата 33 000 евро за закупуване и ремонт на недвижим
имот, подробно описан в договора, който да бъде закупен от третите лица И.
и С. И.. За обезпечаване на кредите е учредена договорна ипотека върху
имота, който ще бъде закупен. Крайният срок за погасяване на кредита е
определен на 20.07.2020г. Ответницата е следвало да заплаща 12 месеца
вноски в размер на по 231.50 евро, след което да извърши 144 на брой вноски,
по 323.63 евро всяка. Падежът на вноските е уговорен да е 20-то число на
месеца. Годишната лихва е уговорена в размер на 7% годишно, като за
първата година главницата по кредита ще се олихвява с промоционален
годишен лихвен процент в размер на 0,9%.
За „Обединена българска банка“ АД договорът е подписан от
пълномощник Г. В. Г., упълномощена от изпълнителните директори на
банката с пълномощно от 13.04.2017г. Копие от това пълномощно с
нотариална заверка на подписите е представено по делото.
Не се спори между страните и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че на 20.07.2007 г. по сметка на
ответницата е постъпила сумата от 33 000 евро, които кредитополучателят е
усвоил.
4
На 30.01.2013 г. между страните е подписано допълнително
споразумение, в което приемат, че задълженията на Р. И. М. към 20.12.2012 г.,
когато споразумението влиза в сила, са на обща стойност 24 001.96 евро.
Уговорен е нов начин на плащане - за 18 месеца ответницата е следвало да
заплаща по 291.11 евро месечно, след което да извърши 73 вноски на
стойност 364.12 евро всяка.
Видно от заключението на вещото лице, за периода от сключването на
договора до последното плащане на 30.12.2014 г. са постъпили суми на обща
стойност 22 113.06 евро, с 404.55 евро от които са погасени лихви за
просрочие за плащане на вноски, ненадвишаващи 323.63 евро на месец.
Остатъкът от заплатените 21 708.51 евро е достатъчен да погаси 12-те вноски
по 231.50 евро, или общо 2 778 евро и 58 вноски в размер на 323.63 евро.
Така, до месец май 2013 година Р. И. М. е направила плащания в размери,
установяващи пълно изпълнение на задължението й по договора от 10.07.2007
г.
С остатъка от 159.97 евро е погасена изцяло договорната лихва за
вноската за юни 2013 г. от 134.24 евро, а с останалите 25.73 евро е погасена
падежиралата вноска за главница от 189.39 евро. Не са погасена 163.66 евро
главница за юни 2013 г.
Кредиторът е прилагал погасителния план съгласно допълнителното
споразумение от 31.01.2013 г., поради което е изисквал по-нисък размер на
лихви и главници. Това е и причината към 26.04.2015 г., датата на подаване на
заявлението за заповед за незабовно изпълнение, да приеме стойност на
изискуемата главница от 19 871.80 евро, вместо общото дължимата и
непогасена такава от 21 453.47 евро.
На 06.04.2015г. на ответницата е връчено уведомление от „Обединена
българска банка“ АД , чрез пълномощниците й адв. Т. и адв. Ф., че поради
неплащане на погасителни вноски за периода от 20.01.2014г. до 01.04.2015г. ,
банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем , като общия размер
на задълженията на ответницата възлиза на 23 859,46 евро. Представено е
потвърждение от представителите по закон на банката, че потвърждават
действията на пълномощниците по изпращане на поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост.
От заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна
5
експертиза се установява, че при прилагане на погасителния план по
договора, предвиждащ анюитетни вноски от 323.63 евро, сумата на
дължимите за периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. договорни лихви възлиза
на 1 860.03 евро.
След като на 06.04.2015 г. главницата е станала изцяло предсрочно
изискуема, до тази дата банката има право да начисли наказателни лихви
върху дължимите и просрочени до този момент главници. Съгласно чл. 6, ал.
1 от договора, при забава в плащането на месечните анюитетни вноски
банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в
размер на 4 пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент. В чл. 5, ал.
1 от договора лихвеният процент е определен на 7 %. Заедно с такса
управление от 0.05%, възнаградителната лихва възлиза на 7.5%. Съответно
наказателната лихва е 12.5%, а дължимите наказателни лихви да датата на
обявяване на предсрочната изискуемост възлизат на общо 241,98 евро. След
обявяване на предсрочната изискуемост наказателна лихва следва да се
начисли върху неплатената, изцяло изискуема главница. За времето от
07.04.2015 г. до 26.04.2015 г. наказателната лихва е в размер на 148.98 евро.
По този начин се установява задължение за наказателни лихви на обща
стойност 390.96 евро.
Въз основа на събраните доказателства следва да бъде направени извод,
че предявеният иск е доказан по основание и в размерите установени от
заключението на вещото лице.
Неоснователно е възражението на ответницата, че договорът е
нищожен, тъй като не автентичен. След изясняване на твърдяното от
ответницата в първото с.з. съдът е установил, че ответницата не оспорва своя
подпис под договора от 10.07.2007г., а твърди че е неавтентичен, тъй като не
е подписан от изпълнителните директори на банката, не е подписан от две
лица, които да представляват заедно банката на основание ЗКИ и че е
положен втори подпис за банката, който не е ясно на кое лице е. При
подписването на договора „Обединена българска банка“ АД е била надлежно
представлявана от представител по пълномощие са надлежна учредена
представителна власт, което е видно от представените доказателства. Без
значение е обстоятелството, че е налице и втори подпис, който не е посочено
на кое лице принадлежи. Възражението, че е нарушен чл. 10 ал.1 от ЗКИ , тъй
6
като тази разпоредба касае изобщо представляването на кредитната
институция от две лица и в нея изрично е предвидено съвместното
упълномощаване на трето лице за конкретни отделни действия. Следва да се
отбележи и че тези възражения за липса на представителна власт на банката
при подписване на договора не могат да бъдат навеждани от ответницата, а от
упълномощителя, още повече, че договорът за кредит е изпълнен, доколкото
ответницата не спори, че е получила сумата.
При служебната проверка не се установяват неравноправни клаузи на
договора за кредит които да са довели до утежняване положението на
потребителя Р. И. М. и поставянето му в неравноправно положение спрямо
доставчика на финансови услуги. Напротив, търсената от кредитора
предсрочно изискуема главница е в размер, по-нисък от установения в
настоящото производство. Договорът е сключен индивидуално, като са уговорени
индивидуални условия, включително и по допълнителното споразумение от 2013г.
Ответницата е навела в срок възражение за погасителна давност на
вземанията на ищеца. Настоящата инстанция напълно споделя правните
изводи на СГС във връзка с липсата на изтекла погасителна давност за
вземанията, а именно, че относно главницата е приложима общата 5-годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на договора за кредит е предоставяне за
възмездно ползване на определена парична сума за определен период от
време. Връщането на главницата на части не променя предмета на договора в
такъв за множество еднородни престации, с еднакъв произход, дължими през
определен интервал от време, независимо от различието в продължителността
на интервалите и в размера на отделните плащания. Искът е предявен на
28.04.2015 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с подаване на заявление до съда
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което давността е
прекъсната. Преди 28.04.2010 г. няма падежирали вноски за главница, които
да са погасени по давност.
По отношение на вземанията за договорни лихви, погасителната
давност е тригодишна, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е
предявен на 28.04.2015 г. Лихви за период преди 28.04.2012 г. не се
претендират, поради което няма погасени по давност суми за това
задължение. Същите изводи са относими и за наказателните лихви.
Наказателната лихва по т. 1.7 от договора за банков кредит има характер на
неустойка, поради което приложимата норма за погасителна давност е чл.
7
111, б. „б“, пр. 2 от ЗЗД. В случая началният период е 20.01.2014 г., а искът е
предявен на 28.04.2015 г., поради което липсват суми, погасени по давност.
По наведените с жалбата доводи, настоящата инстанция намира
следното: издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д.№ №
23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав не е нищожна. Тя е издадена от
компетентен орган (съд) в изпълнение на законовите му правомощия и не е
нарушена процесуалната му компетентност.
По отношение на наведеното възражение за нищожност на договора за
кредит, бяха изложени съображения по-горе.
При разглеждане на делото и постановяване на решението не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
неправилност на крайния акт. Справка по чл. 366 от ГПК не е представена,
тъй като производството е разглеждано по общия исков ред, а не по реда на
търговските спорове, доколкото ответницата има качеството на потребител и
физическо лице.
При допускане на изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза е било
постановено тя да отговори на въпросите и на двете страни и това е
извършено от вещото лице. Несъгласието на ответницата с изводите на
вещото лице не опорочава заключението. Съдът кредитира изготвеното
заключение, а не представените от ответницата изчисления, тъй като вещото
лице разполага със специални знания и въз основа на тях е изготвило
заключението си. При разпита си в с.з. пред първата инстанция, вещото лице е
заявило, че се е съобразило с всички представени от ответницата
доказателства за извършени плащания по договора за кредит.
СГС правилно е преценил, че наведения довод за „неавтентичност“ на
договора за кредит не касае авторството на лицата положили подписите под
него, поради което правилно е отказал назначаването на експертиза.
На последно място не са били налице условията за прекратяване на
производството по чл. 238 ал.2 от ГПК, поради неявяване на ищеца без
уважителни причини,както твърди ответницата, нито пред първата, нито пред
настоящата инстанция.
С оглед изложените съображения и при съвпадение на изводите на
настоящата инстанция с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в
обжалвана му част, като правилно и законосъобразно.
8
Следва да бъде потвърдено и решението за поправка на очевидна
фактическа грешка, тъй като безспорно е било налице разминаване между
мотивите и диспозитива на поправеното решение.
При този изход на производството е основателна претенцията на
ответната страна за присъждане на сумата 150 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение за защита, но същото следва да бъде
присъдено еднократно, а не и за двете жалби, тъй като по същество се касае за
обжалване на едно решение, поправено с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262023/23.12.2020г. по гр. д.№ 13643/16
по описа на СГС, I-17 състав, поправено с Решение от 19.10.2021г., с което е
признато за установено, по предявен от „Обединена българска банка“ АД
срещу Р. И. М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 19 871.80 евро главница по договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от
10.07.2007 г., ведно със законната лихва от 28.04.2015 г. до окончателното
изплащане, 1 860.03 евро договорна лихва за периода 20.01.2014 г. –
26.04.2015 г. и 390.96 евро наказателна лихва за периода 20.01.2014 г. –
26.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав, като е
отхвърлил иска за договорна лихва за горницата до 3 760.18 евро и за
наказателна лихва за горницата до 462.65 евро.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.10.2021г. по гр. д.№ 13643/16 по
описа на СГС, I-17 състав.
ОСЪЖДА Р. И. М. ЕГН ********** от гр. София, с адрес за
призоваване гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет.*, ап. ** да заплати на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, г. София, ул. „Света София“ №
5направените разноски в размер на 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
9
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10