МОТИВИ по НОХД № 2988/2011 г. по описа на РС-Плевен
Районна прокуратура – Плевен е повдигнала
обвинение против подсъдимите Е.Ю.Ш. - родена на *** ***, живее в с. град, ***, българска
гражданка, с начално образование, не омъжена, не работи, ЕГН ********** и Д.С.М. -родена на *** ***, живее в с.
Бръшляница, обл. Плевен, ***, българска гражданка начално образование, не
омъжена, не работи, не осъждана, ЕГН **********, за това, че през периода
03.03.2011 г. – 08.03.2011 г. в
гр. Плевен, Е.Ш. като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си и при условията на повторност в немаловажен случай, двете при
условията на продължавано престъпление и
в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи, собственост на
различни лица от владението на
собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, както следва:
На 03.03.2011 година
в гр.Плевен, отнели дамска чанта стойност 30 лв., дамско портмоне на
стойност 25 лв., турска златна монета на стойност 170 лв., парична сума в
размер на 735 лв. и 50 евро с
равностойност 99,26 лв., всичко на
стойност 1059,26 лв., от владението на В.Д.П. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят. На 08.03.2011 година в гр. Плевен,
отнели дамско портмоне на стойност 15,00лева, парична сума в размер на 270 лв.
и изтеглена парична сума чрез дебитна карта в размер на 100 лв., всичко на стойност 385,00лв., от владението на А.С.Д. ***,
с намерение противозаконно да ги
присвоят, всичко вещи на обща стойност
1444,26 лв. – престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл. 194 ал.1,вр. чл. 28
ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за
подсъдимата Е.Ю.Ш. и по чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, за
подсъдимата Д. С.М..*** поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение срещу подсъдимите Е.Ш. и Д.М. и пледира за осъдителна присъда спрямо
двете подсъдими. С оглед обстоятелството, че подсъдимата Е.Ш. е била
непълнолетна към момента на извършване на деянието, законодателят е предвидил редукция
на наказанието съгласно чл. 63 ал.1 т.3
от НК до три години “лишаване от свобода”, за деянието по чл. 195 ал.1 т.7 вр.
чл. 194 ал.1 от НК. Прокурора пледира, че с оглед факта, че е съдействала на разследването и има добро процесуално
поведение, намира че по отношение на нея следва да бъде наложено наказание една
година “лишаване от свобода”. По отношение на подсъдимата Д.М., законодателят е
предвидил наказание “лишаване от свобода” до осем години. Представителя на
обвинението предлага по отношение на нея да
бъде наложено наказание три години “лишаване от свобода”, като намира, че така определените наказания биха
постигнали целите визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимата Е.Ю.Ш. се явява лично в съдебно заседание
и с адв. Р.И. ***, назначена за служебен защитник по ДП. Признава се за
виновна, отказва да дава обяснения в
съдебно заседание, т.к. такива е дала по ДП и няма какво да добави. След
прочитането им по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1 т.4 предл.1 от НПК тя заявява,че
те са достоверни и ги поддържа.Защитникът на подсъдимата адв. И. пледира, че
обвинението срещу подзащитната й е доказано по безспорен и несъмнен начин от
обективна и субективна страна, като моли съда при определяне вида и размера на наказанието да вземи предвид обстоятелството, че Ш. към
момента на извършване на деянието е била непълнолетна, спомогнала е за
разкриване на обективната истина и моли наказанието й да бъде определено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 б.”б” от НК, а именно “пробация” в
размер който съда прецени.
Подсъдимата Д.М. се явява лично в съдебно заседание и
с адв. А.К. ***, назначен за служебен защитник по ДП. За разлика от подсъдимата Е.Ш., подсъдимата Д.М. не
признава вината си. Излага доводи, че
поради възникнали конфликтни
отношения между двете фамилии,
подсъдимата М. била набедена от
подсъдимата Ш. в извършването на деянието за което й е повдигнато обвинение и
за което подсъдимата М. дори не подозирала. Сочи, че е попаднала случайно при тегленето на парите от
банкомат от подсъдимата Ш..*** било по повод закупуване на лекарства на
майка й. Защитникът на подсъдимата Д.М., пледира към съда, че обвинението
спрямо подзащитната му не е доказано
нито от обективна, нито от субективна срана. Единствено доказателства за това са сочените от подсъдимата Е.Ш. обяснения, за които адв. К. твърди, че съгласно Константна практика на ВКС, присъда
не може да почива само и единствено на обяснения на другия съпроцесник. Моли подзащитната му
да бъде оправдана.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На
03.03.2011 г. подсъдимите Ш. и М. ***. Около
18,00 часа двете решили да извършат кражба на
вещи от жилището та В.Д.П.,***. Т.к. входната врата на жилището не била заключена
двете решили да влязат вътре и да
извършат кражба, като взели дамска
чанта, която била поставена в
антрето на жилището. В нея били следните вещи - дамско портмоне, лична карта, два бр. дебитни карти, турска златна монета на стойност 170 лева,
парична сума в размер на 735 лева, 50 евро /равностойност на 99,26лв./. С вещите двете подсъдими М. и Ш.
напуснала апартамента и последствие си
ги поделили. В последствие двете се
опитали да изтеглят пари от дебинтите
карти но т.к. не разполагали с кодовете
им не успели.
На
08.03.211 година подсъдимите М. *** в района на ул. “Ю.Венелин”.Решили да
извършат кражба от жилището на А.С.Д. ***. Възползвайки се от обстоятелството,
че входната врата не била заключена, двете влезли вътре и от дамската чанта,
нахоядща се в антрето взели дамско портмоне с находяща се в него сума от 270
лева, лична карта и два броя дебитни карти.
С вещите двете напуснали жилището, като в последствие
си разделили. Чрез използването на
дебитна карта подсъдимите Ш. и М. успели да изтеглят сумата от 100 лева
от банкомата, находящ се на ул. ***.
По случая било образувано досъдебно
производство. В хода на разследването
била назначена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на откраднатото общо
възлиза на 1444,26 лева.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите В.П. и А.Д. –
пострадали от деянието, които преповтарят изнесената по-горе фактическа
обстановка.От техните показания става ясно какъв е бил механизмът на деянието-
отнемане на вещите от дамските чанти на свидетелките от коридорите на не заключените
им жилища.От техните показания също съдът направи изводи за вида на вещите предмет
на престъплението.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на
свидетеля М.М. – служител на полицията, от които се установява, че действително
пострадалите П. и Д. са подали жалби в полицията, че са били извършени
транзакции от банковата карта на пострадалата Д. и че банката предоставила
записи от банкомата по делото,в който ясно се виждали лицата на подсъдимите М.
и Ш..
Съдът кредитира като достоверни и обясненията на
подсъдимата Е.Ш., които са логични, последователни дадени са няколко дни след
извършване на деянията,когато подсъдимата ясно и точно си е спомняла датите и
детайлите и се подкрепят от останалите доказателства, събрани по делото.Според
тези обяснения и двете кражби са извършили заедно с подсъдимата Д.М..При
първата кражба /от домът на св.П./ двете подсъдими след като взели чантата ,се
скрили на последният етаж,отворили чантата и вътре намерили пощенски пликове в
които имало 700лв и 50 евро, портмоне с около тридесет лева, две дебитни
карти.Взели тези вещи,а чантата оставили във входа.
Това напълно се покрива с показанията на св.П..Тя
пред съда заяви,че именно в пликове е била поставила парите и еврата,че чантата
си намерила празна и захвърлена при
таваните.
И за кражба от пострадалата Д. подсъдимата Ш. дава
обяснения, които също според съда са достоверни.Според подсъдимата тогава
отново били с М. и търсили незаключена във
входа на блока врата. Влезли в коридора на едно от жилищата,където от дамска чанта взели портмоне,разделили си
наличните пари,а с откритите дебитни карти отишли на банкомата пред Окръжна
болница. Изтеглили на две транзакции по 50 лв. и си ги поделили.Идентично с
обясненията на подсъдимата Ш. е описанието на престъплението, липсващите вещи и
изтеглените пари ,направено пред съда и от св.Д..
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и присъединените по реда на чл. 283 от НПК
писменни доказателства, проведените в
хода на съдебното следствие редица следствени действия – показанията на
разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимата Ш., назначената и изготвена
съдебно оценителна експертиза, справка
за съдимост.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните доказателства: Гласните такива, включващи обясненията на подс. Ш. в
частта, касаеща извършените деяния и показанията на свидетелите П. и Д. са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират със заключението
на вещото лице по изготвената оценъчна експертиза, проверена в съдебно
заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно
изготвена, както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото. В хода на съдебното дирене са ангажирани
от страна на подс. Ш. гласни доказателства, в чиято достоверност у съда не е
налице съмнение. Доказателствата по делото, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност налагат правния извод, че подсъдимите Ш. и М. са извършили престъпленията.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му
да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са освен
средство на защита , което той упражнява по свое усмотрение и доказателствено
средство. Както бе посочено, подсъдимата М. не се признава за виновна, дава
обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение. Защитната й позиция,
поддържана във всички фази на производството се базира на оспорване авторството
на деянието. От своя страна подс. Ш. се признава за виновна, като сочи
участието на подс. М. в извършването на
престъпленията.
Както в ДП,така и пред съда
Ш. твърди,че М. е съучастник в двете кражби,което според съда следва да се
кредитира с доверие.
Съда не кредитира обясненията на подсъдимата Д.М., а
ги възприема като нейна защитна теза.Те не са подкрепени с доказателства, а
напротив – в приложения снимков материал по ДП, който е на база разпечатка
на снимков материал от банкомат на Първа
Инвестиционна банка за извършени трансакции от двете подсъдими, съвсем ясно се виждат образите на двете подсъдими.Няма
и логична причина Ш. да твърди,че М. е нейна съучастничка,т.к. с това утежнява
положението си.Освен това не е логично М. да е присъствала заедно с Ш. и да е
заснета на камерата на банкомата по време на теглене на сумите от картата на
св.Д.,ако наистина не е взела участие в престъплението,а още по-малко ако е в
лоши отношения с Ш.,както М. заяви пред съда.Ако наистина двете са в лоши
отношения помежду си,както твърди Ш.,защо е била с *** и е изчакала /а видно от
снимките приложени на стр.40-43 от ДП дори й е съдействала/ при изтеглянето на
сумата.Логично според съда е обяснението на подсъдимата Ш.,че са си поделили
парите както от транзакцията,така и останалите откраднати суми от св.П. и Д..
Действително твърдението на адв. К., че присъда не може да почива само и единствено
на обяснения на другия съпроцесник е
вярно,но в конкретният случай са налице и други,достатъчни доказателства за
участието в престъпления и на подсъдимата
М..
Кредитирайки обясненията на подс. Ш., дадени в
досъдебното производство и прочетени от съда по реда на чл.279 ал.2,вр.ал.1 т.4
предл.1 от НПК, съдът следва да отговори на въпроса: Достатъчни ли са тези
обяснения и установяват ли те по един безспорен и несъмнен начин участието на
подс. М. в инкриминираното деяние?
Съдебната практика е категорична, че осъдителна
присъда не може да се постанови само на базата на уличаващи лицето обяснения на
другия подсъдим в процеса, т.нар. “оговор”. Необходимо е тези обяснения да
бъдат подкрепени и с други преки или косвени доказателства, събрани от
разследващите органи по реда, предвиден в НПК. /Решение № 52 от 4.04.1997 г. на
ВКС по н.д. № 54/1997 г., ВК, докладчик подп. А. И, Решение № 522 от
26.ХІІ.1989 г. по н.д. № 593/89 г., ІІ н.о., Решение № 522 от 26.ХІІ.1989 г. по
н.д. № 593/89 г., ІІ н.о., Решение № 451 от 9.Х.1987 г. по н.д. № 397/87 г., ІІ
н.о., Решение № 67 от 7.ІV.1989 г. по н.д. № 39/89 г., ІІ н.о./.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова достоверността на обясненията на подсъдимите М. и Ш. относно
фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
За пълнота на изложението
следва да се посочи и следното: самопризнанията на подсъдимия са
доказателствено средство, което не освобождава досъдебните и съдебните органи
от задължението да събират и други доказателства по делото. Самопризнанията на
подсъдимия са израз на правото му на защита, реализирано така, както е
продиктувано от волята му. Не само самопризнанията на подсъдимия, но и всяка
друга форма на неговите обяснения, като всяко друго доказателствено средство,
подлежи на внимателна и прецизна
проверка от страна на съда – не само в своята отделеност, но и във
взаимната връзка на всички доказателства и доказателствени средства.
В
настоящия случай обяснението на подсъдимата Ш. не е единственото доказателство,
уличаващо подс. М. в извършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение , които обяснения се потвърдиха в съдебно заседание.Събраха се и
други доказателства за участието на М. в престъплението /обсъдени по-горе /
основното от които участието й в тегленето на парите от картата на св.Д. от
банкомата пред Окръжна болница Плевен,извършено непосредствено след кражбата на
картата и документирано по надлежният ред.
Предвид горното, съдът
намира за установена фактическата обстановка такава, каквато е описана по-горе.
Вярно е, че присъдата не би могла да почива на самопризнанията на подсъдимия,
нито на оговор, какъвто представляват твърденията на единия подсъдим. В този
случай обаче са налице други доказателства, които сочат участието на подс.М. в
извършване на престъплението. Всяко едно от горните косвени доказателства и
обясненията на подс.Ш., не са достатъчни сами по себе си, за да се направи
краен извод, но в своята съвкупност доказателствата позволяват да се направи
категоричното заключение, че двете подс.Ш. и М. са участвали в изпълнителното деяние, поради което престъплението
следва да се счита извършено в съучастие.
От така установената
фактическа обстановка е видно,че подсъдимите е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за Ш. и по чл.194
ал.1,вр.чл.26 ал.1,вр.чл.20 ал.2 НК за М..
Налице е и “немаловажен случай” по следните
съображения: Понятието “маловажен
случай” е легално дефинирано в чл. 93, т. 9 от НК. От приетата по делото СОЕ се
установява, че стойността на предмета на престъплението е общо в размер на 1444.26
лева, която стойност съдът приема за безспорно установена. Съдът намира, че
процесното деяние, освен стойност на предмета на престъплението /над
установената в страната минимална работна заплата/ не представлява маловажен
случай. Съдът намира, че осъществено деяние е с висока степен на обществена
опасност, придобило широко разпространение в обществото ни. Ето защо съдът
намира, че по отношение на подсъдимата Ш. е налице и квалифициращият признак по
чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
От обективна страна
са налице всички признаци на посочените престъпни състави.
Съдът
намира, че подсъдимите са извършили деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и са искали настъпването им.
Причините за извършване на деянието
са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила
и норми, както и в стремежът за набавяне на облаги по бърз и неправомерен
начин.
За да определи наказанието на подсъдимите, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от всяка от
тях деяние и данните за личността им и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства за Е.Ш. са предишните й осъждания.
Съдът
не констатира отегчаващи такива за Д.М..
Към
момента на деянието подс. Ш. е била непълнолетна.Била е осъждана, което
определя квалифициращият признак повторност. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете доброто
й процесуално поведение, както и проявеното критично отношение към извършеното.
Предвиденото
наказание за деянието, извършено от подс. Ш. след редукцията на чл.63 ал.1 т.3 НК е лишаване от свобода до три години.
Предвид
изложеното досежно личността на Ш. и особеностите на конкретното деяние, съдът
намира, че наказанието на подсъдимата следва да бъде индивидуализирано с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б.”б” от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. Това мотивира съда да приеме, че справедливо
и относимо към извършеното от Ш. деяние
ще бъде налагането на наказание Пробация.
По
отношение извършеното от подсъдимата М.,Съдът намира, че следва наказанието да
бъде определено при условията на чл.54 от НК.Действително тя не е осъждана,но
не са налице нито едно изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността
й обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е висока, стойността
на отнетите вещи също.Деянията са извършени при условията на продължавано
престъпление.За деянието по чл.194 ал.1 от НК се предвижда „лишаване от
свобода” до осем години.Според съда на М. следва да се определи наказание
„Лишаване от свобод” в размер на шест
месеца.Лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко. Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и
размер наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с
минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Съдът от друга страна намира, че приложението на института на условното осъждане
се налага и с оглед обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана.
Съдът намира, че така определените по вид и размер
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимите М. и Ш., така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им, подсъдимите М. и Ш. ще имат възможност да
преосмислят постъпките си, да се поправят и да съобразят за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимите М. и Ш. да заплатят солидарно сторените по делото разноски в размер
на 50.00лв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: