Решение по дело №220/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 138
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20203300500220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Разград , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500220 по описа за 2020 година
С Решение №253/ 20.08.2020г. по гр.дело №1/2020г.РРС е отхвърлил иска, предявен
от С. Х. К. , от с.Бенковски, ул."Осемнадесета", №7 срещу „Дев Европа"ООД, ЕИК
*********, гр.Разград, за заплащане на сумата 7 000 евро за командировки за периода
18.01.2016г. - 02.05.2017г., ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.Осъдил е ищеца да заплати на ответното дружество сторените
разноски в производството в размер на 830 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Против решението е постъпила въззивна жалба от С. Х. К. , чрез пълномощник
адв.Елена Вутова от ДАК.Излагат се съображения за незаконосъобразност на същото, с
искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен, така както е предявен.
За незаконосъобразен и необоснован се приема изводът на решаващия съд, че в
случая е приложима не Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина /приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г./, като се счита за приложима Наредбата за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници.
За неправилно се приема кредитирането на заключението на вещото лице по
отношение на дължащите се командировъчни пари на ищеца, доколкото същото ги е
изчислявало при единична езда от 27 евро на ден, съгласно НСКСЧ, като общата
1
дължима сума следвало да е различна от приетата от него и от съда , а при изчисление
съгласно НСКШСЧМАПТП при дневни командировъчни пари за единична езда от 35
щатски долара на ден, то общо дължимата сума за периода е различна.
С жалбата се правят доказателствени искания за представяне на флашка, в която се
съдържа информация, съхранена от ищеца, както и за назначаване на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, без посочване на конкретни задачи по същата.
Насрещната по жалбата страна, „Дев Европа"ООД, чрез пълномощник
адв.Н.Василева от АК-Разград е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който
застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на
атакуваното решение.Противопоставя се на направените доказателствени искания от
страна на въззивника.Заявил е претенция за разноски.
РОС е намерил подадената въззивна жалба за процесуално допустима, като подадена
в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
въззивната проверка.
Доказателствените искания, направени със същата са оставени без уважение,
поради това, че пред първата инстанция ищецът не е оспорил заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и не поставя конкретни задачи по
поисканата нова такава, а по отношение на флаш паметта му е била дадена възможност от
РС да представи информацията от същата на хартиен носител, но не е сторил това.
Разградският окръжен съд, след преценка доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното:
РС е сезиран с искова молба от Сеит Халил Капък, с която е предявен иск срещу
ответника„Дев Европа"ООД за заплащане на сумата 7000 евро, представляваща дължими
суми за командировки за периода 18.01.2016г. - 02.05.2017г.за работата му като шофьор в
ответното дружество за периода 18.01.2016г.-02.05.2017г. Исковата сума се претендира
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,прави се искане и за
заплащане на направените по делото разноски.Излага твърдения за неплащане на
командировъчните пари от страна на ответника с аргумент за наложени му глоби, както и ,
че бил поставян да работи заедно с друг шофьор, който също получавал пари, но не бил
правоспособен.
Сочи на ощетяване с първата заплата в размер на 1200 евро, като тази сума не е включена в
исковата претенция.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, вкл. и поради погасяването на
претенцията по давност с изтичането на 3 годишен срок. Признава, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника.Сочи, че уговореното трудово възнаграждение на
ищеца било в размер на 463 лв. и допълнително за трудов стаж и професионален опит в
2
размер на 0,6%,.Същият е започнал изпълнение на трудовите функции на 18.01.2016 г. и е
работил до 02.05.2017г., като управлявал камион в Кралство Белгия, като за целия период
на трудовото правоотношение са били издадени три заповеди за командироване, че са му
били изплащани по 42 евро дневни пари при единична езда и 32 евро при двойна езда, че
същите са изплатени заедно с по 200 евро при трите командировки за пътни, както и че
ищецът е представил отчети за изминалите километри. Заявява, че в два от преводите по
сметката на ищеца в евро погрешно е посочено, че това за пари за заплата, тъй като
заплатата е била плащана в лева и по друга банкова сметка. Твърди, че на 07.04.2017г.
ответникът превел на ищеца сумата 2080 евро с основание „за заплащане на глоба" по
искане на ищеца, но той не представил доказателства за такова плащане. Твърди, че не
дължи квартирни пари, тъй като дружеството осигурило квартира за своя сметка, както и че
не се дължат пътни в по-голям размер, тъй като не са представени съответните документи,
като и, че между страните не е имало уговорка за заплащане на сума от 1700 евро месечно
командировъчни пари.По отношение на сумата 1 200 евро счита, че ищецът не е бил ощетен
със същата, както и, че не е бил принуждаван да управлява в двойна езда с лица, които
нямат правоспособност.
От събраните доказателства се установява следното: Страните са били обвързано от
трудово правоотношение в периода 14.01.2016 г.- 02.05.2017г., като ищецът е работил при
ответника на длъжност„шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“. Уговорено е
месечно трудово възнаграждение от 463 лв. Трудовото правоотношение е прекратено на
02.05.2017 г. със заповед от 01.05.2017 г. по взаимно съгласие. При сключването на
трудовия договор ищецът е заявил, че желае да получава трудовото си възнаграждение по
банков път. Към трудовото му досие са приложени две удостоверения за банкови сметки - в
лева и в евро. Видно от фишовете за трудово възнаграждение на ищеца са начислени пари за
заплата, клас прослужено време и отпуск в месеците, в които е ползвал такъв.В посочения
период ответника е командировал на три пъти ищеца в Белгия, Брюксел, както следва
:1.Със заповед №22/18.01.2016 г. за времето периода 18.01.2016 г. до 25.03.2016 г. с право на
дневни пари в размер на 42 евро за 63 дни при единична езда и за 5 дни по 32 евро при
двойна езда и пътни в размер на 200 евро или общо 3006 евро ;2. Със заповед от 01.06.2016
г. за периода 01.06.2016г. - 23.12.2016г. с право на дневни по 35 евро на ден за 206 дни -
общо 7210 евро и 200 евро пътни ;3.С последната заповед от 20.01.2017 г. /л.85/ ищецът е
командирован за времето 20.01.2017г. - 28.04.2017г. с право на дневни по 54 евро за 88 дни
за единична и по 42 евро за 10 дни за двойна езда или общо 5 172 евро и 200 евро за
пътни.Няма спор по делото, че и в предходен период страните са били също обвързани в
трудово правоотношение за периода 21.07.2014г. - 05.10.2015г.
В РС по делото е назначена СИЕ, вещото лице по която е установило, че през
времетраенето на трудовия договор , за времето от 18.01.2016 г. До 02.05.2017г. ищецът е
бил командирован в Белгия общо 372 каледнарни дни. За тези дни ответното дружество му
е начислило обща сума в размер на 15 188 евро дневни пари при минимум по Наредба за
командировките в чужбина от 9 954 евро. Изплатени са му 15 255 евро. В посочената сума
3
вещото лице не е включила сумата 2 080 евро, преведени на ищеца за заплащане на глоба.
Съответно пътните пари, начислени от ответника са 600 евро. Толкова се следват и според
Наредбата за командировките в чужбина.
Според поясненията, направени от същото в с.з. пред първоинстанционния съд
трудовото възнаграждение на ищеца е било изплащано в лева, а командировките - в
евро/както е и уговорено/. За няколко от преводите по сметката в евро, посочени в
заключението, в счетоводството са посочили основание заплата, но тя ги е взела предвид,
тъй като за същите месеци по левовата сметка е било преведено уговореното трудово
възнаграждение.
Въз основа на установеното по- горе от фактическа страна във връзка със заявената
претенция по чл. 215 КТ първоинстанционният съд е приложил към процесните отношения
нормативен акт е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /
НСКСЧ/, приета с Постановление № 115 на МС от 3.06.2004 г., обн. ДВ, бр. 50- 11.06.2004
г., в сила от 01.07.2004 г., на основание чл. 215 от КТ.Съобразил е и заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която на ищеца са
заплатени за времето на командироване суми - 15 188 евро дневни пари при минимум по
служебните командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/ от 9 954 евро , както и
пътни в размер на 600 евро, като правилно и законосъобразно е отхвърлил ищцовата
претенция за заплащане на сумата 7 000 евро.
В този смисъл, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на решението, предвид приложения ред за определяне размера на
командировъчните суми.Следва да бъде посочено, че след измененията на КТ – чл. 121 а и
чл. 215, спор в съдебната практика няма относно това, че приложима в подобни на
настоящия случай е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
приета с ПМС № 115/2004 г., обн. ДВ, бр. 50/2004 г., доколкото този ред за регламентиране
на тези правоотношения е предвиден в разпоредбата на чл. 121 а, ал. 8 КТ.
С оглед изхода на спора в настоящата производство, в полза на ответника по
въззивната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №253/20.08.2020г., постановено по гр.дело №1/2020г. по
описа на РС–Разград, с което е отхвърлена претенцията на С. Х. К. , от с.Бенковски,
ул."Осемнадесета", №7 срещу „Дев Европа"ООД, ЕИК *********, гр.Разград, на правно
основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата 7 000 евро командировъчни пари за периода
4
18.01.2016г. - 02.05.2017г., ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата..
ОСЪЖДА С. Х. К. , ЕГН ********** от с.Бенковски, ул."Осемнадесета", №7 ДА
ЗАПЛАТИ на „Дев Европа"ООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул."Хайдут
Сидер", №21, ет.1, обект 2 сумата 400 лв. ,направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5