№ 146
гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова С.
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова С. Гражданско дело №
20224410100159 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
ал.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 215 от КТ.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Г. Г. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. ******, срещу *****, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: с. ****, представлявано от Х.К.О.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор №006/ 07.01.2022г.,
считано от 07.01.2022г. ищецът е бил назначен на длъжността шофьор,
товарен автомобил /международни превози/ към фирма *****, ЕИК: *** с
основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. на осемчасов работен
ден.
Ищецът сочи, че на 07.01.2022г. извършил курс с товар по маршрут
Мадрид – Барселона – Италия – Гърция – България, като се прибрал в
България на 14.01.2022г.
За времето от 17.01.2022г. до 23.01.2022г. извършил втори курс с
маршрут България – Гърция – Италия – Барселона – Мадрид.
Поради неизпълнение от страна на работодателя на условията на труд,
ищецът се принудил да се прибере в България на собствени разноски със
самолет.
На 24.01.2022г. се прибрал и написал два сигнала до дирекция
„Инспекция на труда” – Плевен относно действията на работодателя му за
допуснати нарушения на трудовото законодателство.
От получения отговор на 15.03.2022г. разбрал от извършена справка от
страна на ДИТ в регистъра на трудовите договори към ТД на НАП, че
трудовият му договор е прекратен, считано от 24.01.2022г.
1
Твърди, че на него лично не му е връчвана заповед или по друг начин за
освобождаване от работа и за прекратяване на трудовите правоотношения,
нито пък той е подавал от своя страна заявление за прекратяване на трудовия
договор и до подаване на исковата молба не знае на какво основание е
прекратен трудовият договор с него.
Твърди, че за времето от 24.01.2022г. до узнаването му на дата
15.03.2022г., че договорът е прекратен, работодателят му *****, ЕИК: *** не
му е изплатил трудови възнаграждения:
1.на основание чл. 128, ал.2 от КТ – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 24.01.2022г. до 15.03.2022г. в размер на сумата от
1148,28 лв.
2.на основание чл. 224 от КТ – неизплатено обезщетение за неизползван
платен отпуск за 5 работни дни, възлизащо на сумата от 108,30 лв. за 2022г.
3.на основание чл. 215 от КТ, вр. чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници:
- неизплатени командировъчни за периода от 07.01.2022г. до
14.01.2022г. общо 8 дни по 27 евро – 216 евро на ден или 421,20 лв. по курса
на еврото за деня;
- за периода от 17.01.2022г. до 23.01.2022г. неизплатени
командировъчни за 7 дни по 27 евро на ден - 189 евро или 368,55 лв. по курса
за деня.
Сумата, която дължал работодателят за неизплатени трудови
възнаграждения, обезщетение за отпуск и неплатени командировъчни
възлизала общо на 2046,33 лв.
Прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца забавените трудови възнаграждения, възлизащи общо на
сумата от 2046,33 лв. ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022г.
забавено плащане до окончателното изплащане на сумата, посочена в
исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба: копия от
трудов договор №0006/07.01.2022г., длъжностна характеристика на
длъжността шофьор на ответното дружество и отговор от ДИТ - Плевен.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника.
Ответникът оспорва всеки един от предявените искове. Счита същите за
неоснователни и недоказани.
Сочи, че липсват доказателства към исковата молба, които да подкрепят
наведените в исковата молба от ищеца обстоятелства.
Ищецът от една страна твърдял, че е напуснал работното си място
самоволно, а от друга заявявал учудване относно прекратяването на трудовия
му договор с работодателя.
От друга страна претендирал заплащане на възнаграждение за труд,
който реално не бил положил и извършил. Претендирал и неследващо му се
2
заплащане за командировъчни на основание чл. 215 от КТ.
Ответникът е посочил, че трудовия договор с ищеца бил сключен на
основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ за извършване на определена работа, като
след извършването на възложената му от работодателя работа същият се
смятал за прекратен по силата на закона.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е представено копие от трудов договор №006/07.01.2022 г.,
сключен между ищеца и ответника на основание чл. 68, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда, до завършване на определената работа.
Приложена е и длъжностната характеристика на длъжността „шофьор“
на фирма ****, както и уведомление от дирекция „Инспекция по труда“ по
повод подаден от ищеца сигнал.
Ищецът претендира неизплатени трудови възнаграждения:
- на основание чл. 128, ал.2 от КТ – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 24.01.2022г. до 15.03.2022г. в размер на сумата от
1148,28 лв.
- на основание чл. 224 от КТ – неизплатено обезщетение за неизползван
платен отпуск за 5 работни дни, възлизащо на сумата от 108,30 лв. за 2022г.
- на основание чл. 215 от КТ, вр. чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници:
- неизплатени командировъчни за периода от 07.01.2022г. до
14.01.2022г. общо 8 дни по 27 евро – 216 евро на ден или 421,20 лв. по курса
на еврото за деня;
- за периода от 17.01.2022г. до 23.01.2022г. неизплатени
командировъчни за 7 дни по 27 евро на ден - 189 евро или 368,55 лв. по курса
за деня. Сумата, която дължал работодателят за неизплатени трудови
възнаграждения, обезщетение за отпуск и неплатени командировъчни
възлизала общо на 2046,33 лв.
Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже при пълно и главно
доказване наличието на трудов договор с ответника, елемент от съдържанието
на който да е претендираното трудово възнаграждение изпълнение на
задълженията по същото, както и размера на дължимите му се суми. На
ищеца принадлежи доказателствената тежест да установи положителните
факти в процеса, от които черпи изгодни за себе си правни последици: че
претендираното от него неизплатено трудово възнаграждение е било
уговорено с работодателя; че е било част от съдържанието на трудовото
правоотношение и че е престирал реално уговорената работа.
В тежест на ищеца по иска по чл. 224, ал.1 от КТ е да докаже, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено, а в тежест на
работодателя – да докаже положителния факт на ползване на отпуската или
заплащането на дължимото обезщетение за неизползването му.
Доказателствената тежест по иска по чл. 215 от КТ относно
3
правнорелевантните факти – трудовото правоотношение, командироване за
извършване на международни превози, място на командироване, респ.
дестинации на курсовете, продължителност, както и размер на
командировъчните пари се носи от ищеца.
С оглед изложените съображения и в приложение на правните
последици от тежестта на доказване, разпределена с доклада на съда, съдът
приема, че ищецът не е доказал наличието на трудов договор с ответника,
елемент от съдържанието на който да е претендираното трудово
възнаграждение, изпълнение на задълженията по същото, както и размера на
дължимите му се суми, нито че претендираното от него неизплатено трудово
възнаграждение е било уговорено с работодателя; че е било част от
съдържанието на трудовото правоотношение и че е престирал реално
уговорената работа.
В тежест на ищеца по иска по чл. 224, ал.1 от КТ е да докаже, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради което
искът по чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По силата на разпоредбата на чл. 215 от КТ при командироване
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери,
определени от Министерския съвет.
За да възникне субективното право на работника за командировъчни
пари, следва да са проявени следните материални предпоставки: - ищецът да е
полагал труд при ответника по трудово правоотношение; - компетентен орган
на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите
трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той
изпълнява дейността си; - командированият работник фактически да е
извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.
Въпреки надлежно указаната от съда доказателствена тежест по
отношение на фактите, подлежащи на доказване от страна на ищеца,
последният не ангажира доказателства, че за процесния период ищецът е бил
командирован от ответника. Ищецът не е представил доказателства, че е
издадена заповед за командироване на ищеца да изпълнява възложени му от
ответника международни транспортни курсове, съдът счита, че и този иск се
явява неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главната претенция неоснователна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви.
Неоснователна е и претенцията да осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца и законната лихва върху претендираните суми, считано от
24.01.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото следва да бъде осъден ищецът да заплати по
сметка на РС – Левски държавна такса по сметка на РС – Левски общо в
размер на 150.00 лв.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. К., с ЕГН ********** , с адрес: с.
******, срещу *****, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ****,
представлявано от Х.К.О.искове:
-да бъде осъден ответникът на основание чл. 128, ал.2 от КТ да заплати
на ищеца: неизплатено трудово възнаграждение за периода 24.01.2022г. до
15.03.2022г. в размер на сумата от 1148,28 лв.
-да бъде осъден ответникът на основание чл. 224 от КТ да заплати на
ищеца неизплатено обезщетение за неизползван платен отпуск за 5 работни
дни, възлизащо на сумата от 108,30 лв. за 2022г.
-да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 215
от КТ, вр. чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки на шофьорите
и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари
и пътници:
-неизплатени командировъчни за периода от 07.01.2022г. до
14.01.2022г. общо 8 дни по 27 евро – 216 евро на ден или 421,20 лв. по курса
на еврото за деня;
-за периода от 17.01.2022г. до 23.01.2022г. неизплатени
командировъчни за 7 дни по 27 евро на ден - 189 евро или 368,55 лв. по курса
за деня, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022г. забавено плащане
до окончателното изплащане на сумата, посочена в исковата молба, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Г. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС –
Левски сумата от 150,00 лв., представляваща държавна такса за предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5