Определение по дело №128/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N12/14.02.2013г., постановено по гр.д. N 1400/2012г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от "Т. К." Е. Г., с ЕИК *, против "ОЦК" Г., с ЕИК *, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 576.80 лева, представляваща незаплатена цена за доставени движими вещи - 20 броя краен превключвател модел 14 СЕ 1-3, по фактура № */05.10.2011г., като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба, предявена от пълномощника на "Т. К." Е. Г.. Излагат се съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Въззивникът моли съда да отмени решението на районния съд и да реши спора по същество като уважи предявения иск. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. С писмена молба поддържа жалбата си.

Въззиваемият "ОЦК" Г. не се представлявÓ. Не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод, и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от "Т. К." Е. Г., в която се сочи, че между страните бил наличен договор за продажба и доставка на движими вещи - 20 броя краен изключвател-модел 14 СЕ 1-3. Ищецът твърди, че извършил доставката в уговорения срок, с куриерска фирма "И. к." Е., за което издал фактура № */05.10.2011г. за продажна цена на стойност 1 576.80 лева, с ДДС. Твърди също, че крайните изключватели били приети без забележка от ответното дружество. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати договорената цена, ищецът подал пред РС-Кърджали заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. № 889/2012г. по описа на КРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1702/16.04.2012г. Тъй като ответникът възразил, че не дължи сумата по издадената заповед, за ищеца се явявал правен интерес да предяви настоящия иск, с който моли на основание чл.422 от ГПК да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи заплащане на сумата от 1 576.80 лева, представляваща незаплатена цена по фактура № */05.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. В хода на производството е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен като осъдителен вместо като установителен по реда на чл.422 от ГПК, поради това, че в хода на производството издадената заповед за изпълнение е била обезсилена.

Ответникът "ОЦК" Г., чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като в отговора си сочи, че процесните вещи не били доставени и затова фактурата не била осчетоводена.

От приобщените по делото доказателства се установява, че ищецът е издал фактура № */05.10.2011г., на стойност 1 576.80 лева с ДДС, за 20 бр. краен изключвател - модел 14 СЕ 1-3, с посочен получател - "ОЦК" Г.. Приобщена по делото е и фактура № */31.10.2011г.за куриерски услуги по опис за м. октомври, издадена от изпълнителя „И.к.” Е. и получател – „Т. К.” Е.. Към фактурата е приложена товарителница, видно от която на 05.10.2011г. „Т. К.” Е. е изпратило пратка с определено тегло с получател в Г.. В тези документи не е описано какво е съдържала пратката, нито дали е била получена.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена по надлежния ред и е включена в дневника за продажби на ищцовото дружество, и участва при определяне на дължимия ДДС по Справка декларация за ДДС за данъчен период м.октомври 2011г. Към датата на изготвяне на заключението крайното салдо по сметка 411 "Клиенти" аналитична партида "ОЦК" е дебитно в размер на 1 576.80 лева. От експертизата се установява също така, че в ответното дружество процесната фактура не е осчетоводена, фактурираните материали не са осчетоводени като получени. Процесната фактура не е включена в дневниците за покупки за периода м.октомври 2011г. до датата на извършване на експертизата- м. октомври 2012г., ответникът не се е възползвал от правото си на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда изцяло.

Пред въззивната инстанция въззивното дружество, ищец в първоинстанционното производство, е направило доказателствени искания, които съдът като преклудирани е оставил без уважение.

При тези данни, въззивната инстанция намира, че ищецът не проведе пълно доказване на твърдяните от него факти, поради което искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Не се доказа по безспорен начин в процеса, че ищецът е доставил на ответника 20 броя краен изключвател-модел 14 СЕ 1-3, за което е била издадена представената по делото фактура № */05.10.2011г., и че последният не е заплатил дължимата за доставената му стока цена в размер на 1 576.80 лева.

Ето защо следва да се потвърди атакуваното решение, като на осн.чл.272 от ГПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на делото и с оглед претенциите на въззивника за разноски, такива не му се следват и следва да останат в негова тежест така, както са направени..

Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 12/14.02.2013г., постановено по гр.д.N 1400/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.