О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260117
гр. Пловдив, 02 март 2021 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на втори март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
92 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 450 ал.3 изр.2 НПК.
С определение № 260077 от 03.02.2021 г. по ЧНД № 2324/2020 г. С.
окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъденото лице И.С.Н. – роден на *** *** З., понастоящем в
Затвора – С. З., изтърпяващ общо наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, в сила от 02.03.2010 г., наложено му с протокол от
12.02.2010 г. по ЧНД № 12972/2009 г. на Районен съд – С., ЗА ЗАМЯНА на
наложеното му наказание, с наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИДЕСЕТ
ГОДИНИ.
Недоволен от така посоченото
определение е останал осъденият, който го е обжалвал с искане то да бъде
отменено и неговата молба да бъде уважена.
След направена служебна справка в
деловодството на С. окръжен съд е установено, че е депозирано допълнение към
жалбата. Същото е получено в Пловдивския апелативен съд на 02.03.2021 г.
Началникът на Затвора в Ст. З. и Окръжна
прокуратура Ст. З. не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата и допълнението към нея, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основният довод, който се развива във въззивната жалба
и допълнението е свързан с твърдението, че при замяна на наказанието в много
по-голяма степен ще се изпълнят целите, регламентирани в чл. 36 НК.
Въззивната инстанция
счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на
осъдения И.С.Н. и протичането на корекционния процес.
Правилно е прието, че с присъда № 24/08.02.2002г. по НОХД № 1538/2001 г. на С. градски съд И.Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2000 г.
в гр.С. умишлено е умъртвил малолетния си син, който се е намирал в безпомощно състояние, като
деянието е извършено по начин, особено мъчителен за убития и с особена
жестокост, поради което и
на основание чл.116, ал.1, т.3, вр. ал.3, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр.
чл.54 НК е осъден на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Присъдата е влязла в сила на 05.06.2003 г.
С Присъда № 252/07.11.2002 г. по НОХД
№ 211/2002 г. на С. градски съд е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15/16.01.1998 г. в гр.С. умишлено е умъртвил малолетния си
син, който се е намирал в безпомощно състояние, като смъртта е настъпила на
20.01.1998 г., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5, вр.
чл.115, вр. чл. 54 от НК е осъден на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА.
С Решение № 76/2003 г. по ВНОХД № 1133/2002 г. на САС, присъдата е
изменена, като
наказанието е заменено от ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Присъдата е в
сила от 29.10.2003 г.
С Присъда № 70 „И“/10.06.2008 г. по НОХД № 379/2008 г. на
РС-К. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода м. юни - м. юли 1997 г. в гр. К.
и с. Е.,
общ. К., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в различни граждани и с това им
причинил имотна вреда в общ размер 398,75 лв., поради което и на основание чл.
209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Присъдата е влязла в сила на 25.06.2008 г.
С Протокол от 19.10.2009 г. по НОХД
№ 4543/2009 г. на
РС-С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата за периода между 18.09. и
20.09.1999 г. в гр. С. от лек автомобил е отнел чужда движима вещ - газов
пистолет на стойност 165 лв. от владението на Д. И. Д., без негово съгласие и
с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1 и
чл. 54 от НК
е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Присъдата е влязла в сила на
16.10.2009 г.
С Протокол от 12.02.2010 г. по ЧНД
№ 12972/2009 г. на
Районен съд – С., на основание чл. 25 от НК е определено ОБЩО наказание по присъди по НОХД
№ 1538/2001г.; НОХД № 211/2002г.; НОХД № 379/2008 г. и НОХД № 4543/2009 г. – ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Определението
е в сила
от 02.03.2010 г.
Постановен
е първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ.
В мотивите към
атакуваното определение е прието, че с Протокол № 6/14.12.2011 г. на Комисията
по чл.73 ЗИНЗС (отм.) първоначалният СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ е заменен в следващия
по-лек – СТРОГ и осъденият И.С.Н. е преместен в общо помещение.
Към 09.11.2020 г. е изтърпял – фактически 20 години 1 месец 11 дни;
от
работа: - г. – м. - д. или всичко 20 години 1 месец 11 дни.
И настоящата инстанция
намира, че в случая са налице формалните основанията, предвидени в чл.38а, ал.3 НК.
Според становището на
Началника на Затвора – С. З., И.С.Н. е постъпил в Затвора – С. на 29.06.2001 г.
На 09.06.2004 г. е
преведен за доизтърпяване на наказанието по постоянен адрес в Затвора – С. З. и е
настанен в Зона с повишена сигурност II-ра на
затвора.
На 14.12.2011 г., с
решение на тогава действащата Комисия по чл.73 от ЗИНЗС първоначално постановения
СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ е заменен със СТРОГ режим и същият е изведен в общи помещения на корпуса
на Затвора за осъдени, неработещи.
На 22.10.2015 г. във връзка с устройването
му на работа в обслужващата дейност в корпуса на затвора е преразпределен в
6-та група, където пребивава и към момента.
И.С.Н. за първи път
изтърпява наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвора. Преди това е осъждан условно по чл.346 НК, реабилитиран.
Изцяло адаптиран към специфичните условия на пенитенциарната среда.
Израснал в неблагоприятна семейна среда и в условия на емоционални и социални дефицити. Родителите
му се развеждат в детските му години, като той остава при баща си, но е
отглеждан предимно от баба си. Понастоящем родителите му са починали. Не поддържа контакт
с двете партньорки, с които е съжителствал и от които има деца и от дълги години няма
връзка с братята си. Поддържа спорадични отношения единствено с дъщеря си от
първото съжителство и семейството й.
Осъденото лице е със средно за общността интелектуално ниво, съответно на
придобитото средно образование и натрупания социален опит, но с твърде ограничени когнитивни интереси.
Има добри комуникативни способности и умее да се представя в добра светлина.
Екстровертен тип личност, общува без затруднения с широк кръг лишени от
свобода, приоритетно на етнически и възрастов принцип, както и с лишените от
свобода от спалното помещение, в което е настанен.
Стремял се да избягва конфликтните ситуации, но често във взаимоотношенията, които изгражда поставя на
водещо място търсенето на лична изгода и материално облагодетелстване.
Комбинативен и адаптивен, склонен към манипулативност, особено спрямо лица с
по-нисък статут. Егоцентричен, с отчетливо изразена хедонистично-меркантилна
ориентация на ценностната система. Самооценката е до известна степен
завишена. В емоционален план е овладян и спокоен, но същевременно в
определени ситуации остава твърде дистантен и слабо рефлексивен. Търси внимание и
значимост, трудно приема критика и отхвърляне. С невисока устойчивост при
наличие на фрустрационни обстоятелства, но макар и трудно, успява да възстанови
баланса си.
Имал е отделни периоди на нестабилност и неустойчивост в поведението, свързани с допускане
на дисциплинарни нарушения и моменти на проявено негативно отношение към администрацията
на затвора. През последните години се е наблюдавала тенденция за стабилизация и
известна промяна в положителна посока.
Към
момента не е наказван и няма наказания с неизтекъл давностен срок, последно е допускал дисциплинарно
нарушение през 2016 год. Стремял се да спазва установения ред и съумява да избегне
допускането на нови нарушения, като остава видимо съпричастен към определени негативни
проявления на затворническата субкултура. За престоя си като цяло е наказван общо седем
пъти, основно за притежание на неразрешени вещи и за възмездни услуги спрямо други лишени
от свобода.
След извеждането му от Зоната с повишена сигурност през 2011 г. и особено след
устройването му на работа през 2015 г., е бил стимулиран многократно с награди
„Писмена похвала“ и „Удължено свиждане“.
Не се отчитали случаи на употреба на алкохол или наркотични вещества, в
условията на изтърпяване на наказанието. Към момента не са налице нагласи за
агресивно или автоагресивно поведение, не се отчитат прояви на физическа
агресия в затвора, въпреки отделни конфликтни взаимоотношения с други осъдени
през годините.
Не се е налагало да бъдат провеждани кризисни интервенции. Ако по време на част от
престоя му в изолация в Зоната с повишена сигурност е видна податливостта му на
негативно влияние, впоследствие се наблюдава тенденция за постепенно
дистанциране от осъдените с проблемно и отрицателно поведение.
С основание е
преценено, че осъденият проявявал активност, по отношение на предложените му
дейности. Заявявал желание за участие в трудова дейност още като подсъдим по време на
престоя си в Затвора – С.. Докато пребивава в Зоната с повишена сигурност в Затвора - Ст. З. на няколко
пъти участвал в програма за профилактика на стреса, както и в курс за компютърна
грамотност. Устроен на работа в обслужващата дейност в корпуса на затвора от
22.10.2015 год.- първоначално на доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС, а впоследствие
на щат като сервитьор в затворническата столова. Показвал отговорно отношение и
през м. .11. 2016 г. е бил преназначен на длъжност „Работник пералня“. Месец
след това обаче е допуснал нарушение, във връзка с изпълнение на трудовите си
задължения. Спрян е от работа и е дисциплинарно наказан. След изтичане на срока на
наказанието, през м. .11.2017 г. е възстановен
на щат „сервитьор“, каквато функция изпълнява и към момента. Според становището на
затворническата администрация притежава изградени трудови навици и умения,
изпълнителен е и се справя с поставените му задачи.
Не могат да бъдат
споделени възраженията, които се правят в жалбата до настоящата инстанция и
допълнението към нея, според които при досегашното изтърпяване на наложеното
общо наказание И.Н. се е поправил и превъзпитал в положителна насока. Поради
това се твърди, че замяната на наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР с лишаване от свобода за срок от 30 години ще
спомогнат за по-нататъшното превъзпитание на осъдения.
В изготвените оценка и
преоценки на риска от рецидив и вреди по
отношение на л.св. И.С.Н.
коректно е отчетено позитивно развитие в корекционния процес. Първоначално е регистриран риск от рецидив в горната част
на средното ниво – 75 бала, с изразени дефицити в зони настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол,
емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Рискът от вреди, предвид характера на
правонарушенията по чл.116 НК и данните от съдебните производства, е определен като висок и непосредствен при
живот на свобода, насочен срещу деца или познати пълнолетни лица. Злоупотребите
с алкохол са изведени като основен рисков фактор, който може да отключи вредоносно
поведение. При направената преоценка по профила при замяна на режима от
„Специален“ на „Строг“ и извеждането в общи помещения общата стойност на риска от
рецидив, остава в пределите на средното ниво, но редуцирана до 61 бала. Отчетено е
частично снижение в зони емоционални проблеми, отношение към правонарушението,
междуличностни проблеми и умения за мислене, но за последните три зони
дефицитите все още остават значителни и работата по тях следва да продължи.
Рискът от вреди в основния етап и в условията на изтърпяване на наказанието е
снижен от висок на среден, като не е непосредствен. В последвалите прегледи не се наблюдава
последващо развитие.
Въпреки наличието на
предвидимост и до известна степен на устойчивост в поведението,
корекционният процес остава затруднен от факта, че осъденият на доживотен затвор
продължавал да отрича извършването на правонарушенията по чл.116 НК, не
приема отговорността си за тях и смята постановената присъда за несправедлива. Обвързва декларираното чувство за
вина с ролята си на родител и взаимоотношенията
с бившата си партньорка, но не и с ролята на извършител на деянията.
Наред с това в доклада
на
Началника на Затвора – С. З. е отразено, че осъденото лице не успявало да осмисли
в цялост и дълбочина причините за проявеното криминално поведение. Същевременно
в процеса на изтърпяване на наказанието не се отчитали открити нагласи за криминално
поведение и не е налице дълбока обремененост, предвид криминалното минало.
Декларирал мотивация за законосъобразно поведение, но предвид проявените при
престоя особености на устойчиво възприетия модел на мислене и преценка в
усложнени ситуации, тя е по-скоро със социално желателен характер, отколкото
дълбоко осмислена.
В атакуваното
определение правилно е посочено, че от всички приложени по делото писмени
доказателства се установява, че корекционната дейност с осъдения продължавала да бъде насочена
основно към постигане на промяна в заявеното отношение към правонарушението и
формирането на умения за мислене и самоконтрол, позволяващи устойчивото възприемане на
цялостен социално-приемлив модел на мислене и поведение. Също било от значение
запазването и на наличните трудови навици, умения и социални компетенции.
В обсъжданото
становище освен това изрично е отразено, че връзките на осъдения със социално
значими за него близки лица са били сравнително редуцирани, но към момента срещал
известна подкрепа. Поддържал, макар и спорадично, контакт с дъщеря си от първото съжителство,
което е имал, както и с малък брой приятели. Не се отчитали контакти с лица от
организирани престъпни групи.
С. окръжен съд, след като е обсъдил всички посочени по-горе
обстоятелства, отразени в становището на Началника на Затвора в гр. С. З. и
приложените писмени доказателства законосъобразно е преценил, че депозираната
молба на л.св. И.С.Н., за замяна на наказанието ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, следва бъде оставена без уважение.
Правилно е преценено, че към настоящия момент осъденият
не е дал достатъчно убедителни доказателства, че изтърпяното до този
момент наказание е повлияло трайно и положително на личността и на поведението
му.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първостепенния съд,
че към настоящия момент целите по чл.36 от НК не са постигнати, поради което и
наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР на осъдения към момента не може да се замени с
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260077 от 03.02.2021 г. по ЧНД №
2324/2020 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.