Р Е Ш Е Н И
Е
№ 17
гр. Русе, 05.05.2021 г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА адм.дело N 36 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Глава десета на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
С.С. ***,
чрез адв.П.М. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1085-000013/06.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор
„Пътна полиция“ - Русе, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171 т. 2а, б.“б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил „Фолксваген Голф ГТИ“ с рег.№ Р 4141 РА, за срок от 9 месеца.
С жалбата заповедта е
оспорена с твърдение, че административният акт е неправилен и незаконосъобразен,
издаден е при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди
се, че отразеното в АУАН № АА841555/05.01.2021 г., въз основа на който е
издадена заповедта, не отговаря на обективната истина. В съдебно заседание се
излагат допълнителни доводи, като се посочва, че към момента на проверката
жалбоподателят не е управлявал автомобила. Оспорват се и констатациите при
извършената проверка за наркотични вещества, както и начина по който е извършена
проверката.
Искането е заповедта да
бъде отменена.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата и в хода на
делото по същество развива доводи за законосъобразността на оспорваната заповед
и за неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради което иска
оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, преценявайки
основателността на жалбата с оглед събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Производството е
допустимо, тъй като е депозирана жалба от адресата на административния акт, с
който се засягат негови права и законни интереси, подадена е на 12.01.2021 г. -
в изискуемия от процесуалния закон 14-дневен срок от деня на връчването на
заповедта – 06.01.2021 г.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1085-000012 от 06.01.2021г. на началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, е наложена принудителна административна
мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца“, като са
отнети два броя регистрационни табели рег.№ *****.
Фактическо основание за издаване
на заповедта са констатациите по Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № АА841555/05.01.2021 г. (л. 16), съставен на С.С., за който е
установено, че на 05.01.2021 година, около 22:30 ч., в гр. Русе на ул. „Гурко“
до № 9, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф ГТИ“ с рег.№ *****, негова собственост, след
употреба на упойващи вещества, като пробата е извършена в 23.33 ч. с техническо
средство DRUG
TEST-5000 с фабричен № ARIF – 0042, който отчел
наличието на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 0033598, но водачът е отказал
да направи такова. В талона за медицинско изследване е отразено собственоръчно
от С.С., че приема показанията на техническото средство.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от Закона за
движение по пътищата - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
хода на съдебното дирене, за изясняване на обективната истина и най-вече
твърдението, че С. в процесната нощ не е има качеството на водач на л.а.
Фолсваген Голф ГТИ, рег. № ******, по
делото са разпитани като свидетели актосъставителят - мл. автоконтрольор М.В.А.,
който е извършил проверката за наркотични вещества и Б.З.Д.-служител на І-во РУ
при ОД на МВР Русе, извършил първоначалната проверка на автомобила и водача.
Свидетелят Б. Д. сочи, че на процесната дата, докато правели обход по
ул.“Драган Цанков“ в посока ул.“Цар Самуил“, покрай тях минал л.а. „Фолксваген
Голф“ с висока скорост, поведението на водача ги усъмнило и решили да го
последват. Спрели го на ул.“Гурко“ и извършили проверка на документите на
водача и на автомобила. Свидетелят е категоричен, че когато са паркирали
служебния автомобил зад проверявания, от него, от страната на водача, е слязъл
именно С.С.. Други лица в автомобила не е имало. По-късно, в хода на проверката
дошли двама приятели на С., които той извикал по телефона, но те стояли
настрани. Тъй като водачът се държал неадекватно и постоянно повтарял, че той
не бил управлявал автомобила, полицаите поискали съдействие от сектор „Пътна
полиция“ за извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотици. На място
пристигнал екип, в който бил и св.А.. Последният направил тест за алкохол на С.,
който бил отрицателен и тест за наркотици, който реагирал положително на
амфетамин, след което му съставил АУАН за констатираното нарушение. Докато св.А.
пишел акта, С. Сиед запалил колата и се опитал да потегли, но бил спрян от
присъстващите полицаи. След това водачът бил откаран със служебен автомобил в
ДКЦ 1 за кръвен тест.
Св.А.
от своя страна сочи, че е на процесната дата вечерта бил повикан за оказване на
съдействие на колеги от Първо РУ. Когато пристигнали на място видял, че
колегите му са спрели л.а.“Фолсваген Голф“ и му посочили като водач лицето С.С..
Извършил проба на водача с тест за алкохол, който бил отрицателен и с тест за
наркотични вещества, който дал положителен резултат за амфетамин. Докато
съставял АУАН, С. е направил опит да приведе в движение автомобила, извършвайки
ход напред и назад, но колегите от Първо РУ му разпоредили да загаси двигателя.
След това го отвели в болницата за кръвна проба, но той отказал да му бъде
взета такава. Свидетелят е категоричен, че когато е отишъл на място именно С.С.
е бил до автомобила, документите му били в полицейските служители от Първо РУ,
които му посочили именно С. като водач на автомобила. Други лица в автомобила
не е имало. По отношение на поправката в АУАН, касаеща часа на констатираното
нарушение, свидетелят заявява, че я е направил още при съставянето на акта,
след което го е прочел на С. и му го е предявил. Тази поправка се съдържала и в
екземпляра на АУАН, който е връчил на водача.
От
служебно изисканите и приложени по делото справки и писмени доказателства от
Първо РУ – Русе, ОДМВР – Русе и Сектор ПП – Русе се установява, че на
05.01.2021 г. в 17.40 ч. С.С. е бил задържан със Заповед за задържане рег.№
1882зз-1/05.01.2021 г. на Н. Ц. Н. – полицай в група „ООР“ при Първо РУ, на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР и е освободен на 05.01.2021 г. в 21.40 ч. След
съставяне на АУАН АА841555/05.01.2021 г., със Заповед за
задържане рег.№ 336зз-2/05.01.2021 г. на св.М.А., С.С. е задържан отново в
23.40 ч. и е освободен на 06.01.2021 г. в 00.40 ч.
По отношение на изискания видеозапис от служебен автомобил с ДК № СВ5956НР,
с който са били полицейските служители
от Първо РУ при извършване на проверката на С.С.,*** посочват, че такъв не е
наличен.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В
настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, съгласно
описаната в нея Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директорът на ОДМВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571/2018 г. и заповед №
336з-334/12.02.2020 г., с която са оправомощени лицата, компетентни да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
включително и от вида на процесната. По делото са представени заверени копия от
посочените заповеди (л.28-30), от които е видно, че Заповед №
336з-1120/23.06.2017 г. е издадена на
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но
е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г.,
изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед №
336з-334/12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП и на началника на сектор „Пътна полиция“ – т. 2. С
оглед изложеното се налага извода, че процесната заповед е издадена в условията
на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е
налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия
АА №841555/05.01.2021 г.,
който изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
С оглед изложеното за съда се налага извода, че
в
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налагат принудителни административни мерки „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Констатираният с АУАН
факт на управление на моторното превозно средство след употреба на наркотични
вещества към момента на проверката на 05.01.2021 година, не е оборен от
жалбоподателя. Твърдението, че не той е управлявал автомобила, когато е бил
спрян за проверка, остана недоказано. В тази връзка С. не представи и по делото
не се събраха доказателства в подкрепа на това му твърдение. Напротив, в хода
на съдебното дирене се събраха гласни доказателства, които по категоричен начин
потвърждават, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, когато
е бил спрян за проверка от полицейските служители на Първо РУ. В тази връзка
съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. и св.А., които са подробни, логични
и последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от писмените
доказателства. Св.Д. посочва, че на мястото на проверката са присъствали двама приятели
на С., дори посочва и имената им, но е категоричен, че те са дошли в по-късен
момент, след като проверката е започнала. В момента, когато са спрели
автомобила за проверка, в него е бил единствено и само С.С., който е слязъл от
вратата на шофьора. Св.Д. дочул как тези двама приятели казали на С., че щели да
кажат, че не той е карал, като същевременно водачът се опитвал да убеди
полицейските служители, че именно тези двама приятели са шофирали автомобила.
Именно това неадекватно поведение на жалбоподателя е принудило полицаите да
потърсят съдействие от сектор ПП.
Колкото до твърденията
на жалбоподателя, че при извършване на теста за наркотични са допуснати
нарушения на законовите изисквания, следва да се отбележи, че същите останаха
недоказани. По преписката е наличен Протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техните аналози № А0002118 от 05.01.2021 г. (л. 27), в който са отразени
началото и края на проверката, поведението на водача, което полицейските
служители са възприели непосредствено при контакта си с него, използваното техническо
средство, № на пробата, № на издадения талон за медицинско изследване.
Приложена е и разпечатка от техническото средство, с което е извършен теста, от
която се установява какъв е резултата от теста (л. 19). Обстоятелството, че в протокола са отразени само
особеностите в поведението на водача, които полицаите са възприели, по никакъв
начин не компрометира извършената проверка. Водещ за установяване на наличието
на наркотични вещества е именно извършения тест с техническото средство, в
който смисъл е разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Според цитираната норма при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване. Ал. 2 от своя страна допълва, че резултатът от
проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се
попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката,
вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
В настоящия случай
полицейските служители са действали законосъобразно и са извършили
последователно всички действия, които предвижда чл. 5 ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., включително и са отразили резултата от проверката в съответния
протокол. Ако водачът е имал някакви възражения срещу констатираните в хода на
проверката резултати, той е имал възможност да не приеме показанията на
техническото средство, включително и да се подложи на медицинско изследване, за
което му е бил издаден талон № 0033598 (л.
21). Видно е обаче от съдържанието на цитирания талон, че С.С.
е приел показанията на техническото средство, за което се е подписал. В
последствие е отказал да му бъде извършено медицинско изследване, което е
отразено в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (л. 20) и удостоверено с
личния подпис на С..
При това положение за
съда се налага извода, че в настоящото производство жалбоподателя не успя да
обори материалната доказателствена сила на АУАН № АА841555/05.01.2021 г.
относно установените със същия обстоятелства.
Нарушението, послужило
като основание за налагане на принудителната административна мярка е
категорично установено, както от писмените доказателства, така и от показанията
на разпитаните свидетели.
В производството не се
сочат данни и доказателства, които да оборват констатациите в АУАН и съгласно
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП същите се ползват с доказателствена сила.
Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП определя като субект на принудителните
административни мерки в предвидените в него хипотези собственика на моторното
превозно средство. За да е приложима разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност
следните предпоставки, а именно: лицето да е правоспособен водач, и да бъде
установено, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна
проба.
Доказателствата,
събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на
условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя.
При безспорния факт,
установен категорично и от представените доказателства, че правото на собственост
върху управлявания от С.С. на 05.01.2021 г. автомобил към датата на издаване на
заповедта принадлежи именно на него, принудителната административна мярка за
прекратяване на регистрацията следва да бъде наложена на това лице, както е разпоредено
в процесния случай.
Компетентността на
административния орган да приложи принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"ба" ЗДвП е разписана в условията на обвързана компетентност – т.е. винаги, когато органът установи визираните в разпоредбата факти е
длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на оперативна
самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото нормата предвижда срок за мярката от шест месеца до една година, като
не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на
преценката на органа.
В настоящия случай, срокът е определен към средния размер по закон – 9 месеца.
Административният орган е изложил и мотиви относно определения срок на ПАМ, а
именно – високата степен на обществена опасност на нарушението, което е
квалифицирано от законодателя като престъпление, както и справката за
нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателят има издадени през
години множество АУАН и НП за допуснати нарушения на ЗДвП.
Настоящият съдебен
състав счита, че срокът на ПАМ е определен законосъобразно от административния
орган, в съответствие със събраните по преписката доказателства.
В случая е налице и съответствие
с целта на закона – прогласена в чл. 1, ал. 2 ЗДвП, доразвита в чл. 171 от с.з.
– опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания, съгласно
представен списък на разноските размер от 200 лева (л. 54 от делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С. ***, чрез адв.П.М.
***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1085-000013/06.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна
полиция“ - Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 2а, б.“б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил „Фолксваген Голф ГТИ“ с рег.№ *****, за срок от 9 месеца.
ОСЪЖДА С.С. ***, ЕГН: **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
(двеста) лева.
На основание чл. 172,
ал. 5, изр. 2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
СЪДИЯ: