Р Е Ш Е Н И Е
№177/28.3.2018
г. 28.03.2018
година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV
граждански състав
На двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при
секретаря М. Й.,
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 349 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от В.Х.А. с ЕГН ********** ***, против ОУ „Св.Св.
Кирил и Методий“ – гр. С., ***, представлявано от директора Н.П., с която се
претендира отмяна на извършеното със Заповед № ***/27.11.2017 г. уволнение на
ищцата като незаконно и възстановяване на същата на заеманата отпреди
уволнението длъжност –„***“.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с
ответника, по силата на което е заемала при него длъжността „***“, считано от 09.09.2016 г. Със Заповед № ***/27.11.2017 г., връчена й по
пощата на 28.11.2017 г., трудовото й правоотношение било прекратено от
работодателя на осн. чл. 328, ал.1, т.6 от КТ – липса на необходимото
образование или квалификация. Ищцата счита, че уволнението е незаконно, като
моли за неговата отмяна и за възстановяване на работа. Сочи, че е налице
несъответствие между правната квалификация и мотивите за уволнение в заповедта,
тъй като въведените от работодателя изисквания като основание за уволнението й
– наличие на специалност „***“ или „***“, не съответстват на посоченото правно
основание в заповедта – липсата на образователно-квалификационна степен. Сочи,
че притежава образователно-квалификационна степен „***“, каквато се изисква в
случая, като по този начин е неясно от заповедта дали работодателят преценя, че
тя няма образование, или преценя, че й липсва квалификация. Твърди, че не е
налице промяна в изискването за образователно-квалификационна степен, нито в
изискването за професионална квалификация като знания и умения за изпълняваната
длъжност. Сочи, че евентуално работодателят е следвало да я уволни по чл. 328,
ал.1, т.11 от КТ, но не го е сторил, за да избегне в случая закрилата при
уволнение по чл. 333, ал.3 от КТ, тъй като ищцата е председател на ОКС на СБУ С.
и Общински координатор на КНСБ С., с оглед на което се твърди, че ответникът е
извършил злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Освен това се твърди, че
работодателят не е спазил процедурата по връчване на ищцата на новата
длъжностна характеристика и че не й е предоставил допълнителен и достатъчен
срок, в рамките на който тя да представи документи относно новите изисквания –
заповедта за уволнение й била връчена същия ден, в който й е връчена и
длъжностната характеристика. Сочи, че не й е отправено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, както изисква КТ. Ето защо,
претендира отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работа,
както и присъждането на разноски.
Ответникът в срока по чл.
131 от ГПК оспорва исковете, като сочи, че заповедта е законосъобразна и
мотивирана, че не е налице противоречие между фактическо и правно основание за
уволнението, че ищцата не притежава изискуемата образователно-квалификационна
степен според длъжностната характеристика. Сочи, че изключително от негова
компетентност е сам да определя и променя при нужда изискванията за заемане на
длъжностите, като тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Твърди, че връчването на длъжностната характеристика на ищцата няма
отношение към законността на уволнението. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
директора на училището и от адвокат, който сочи доказателства и претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно и това се
установява от представените писмени доказателства – трудов договор от
01.09.1994 г. и допълнително споразумение към него от 09.09.2016 г. , че ищцата
е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала
длъжността „***“,
считано от 09.09.2016 г. Няма спор също и се
установява, че на 24.11.2017 г. директорът на училището е утвърдил нова длъжностна
характеристика за заеманата от ищцата длъжност, в сила от същата тази дата,
съгласно която е променил изискванията за заемане на длъжността, като освен
изискуемото дотогава висше образование в съответното на длъжността
професионално направление, е въведено изискване за образователно-квалификационна
степен „***“, специалност „***“, с присъдена професионална квалификация „*** по
***“ или специалност „***“, с присъдена професионална квалификация „***“. Няма
спор, че ищцата не отговаря на новите въведени изисквания за заемане на длъжността,
тъй като притежава висше образование на образователно-квалификационна степен „***“,
специалност „***“, видно от диплома за завършено висше образование /лист № 20
от делото/.
С
оспорената Заповед № ***/27.11.2017 г. ищцата е уволнена от директора на
ответното училище на осн.чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като посоченото в заповедта
основание е „когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“. В
заповедта са изложени мотивите на работодателя да предприеме уволнението на
ищцата – „Наличието на обективна необходимост от предприетата промяна в
изискванията за образование и квалификация за заеманата от служителя длъжност е
свързана с развитието на динамичните процеси в системата на образованието...“
По-нататък са изложени мотиви, видно от които работодателят е променил
изискването за образование и квалификация за заеманата от ищцата длъжност както
поради влошаване на резултатите от външното оценяване по *** и *** в седмите
класове, така и поради необходимостта от засилване на контрола при подготовката
на децата по съответните предмети, за постигане на добри резултати от външното
оценяване, а и поради факта, че самата директорка на училището е с ОКС „***“,
притежавана и от ищцата, и притежава компетенциите, необходими за справяне с
възникналите проблеми от подобно естество. Посочено е също в заповедта за
уволнение, че според новата длъжностна характеристика, ищцата не отговаря на
изискванията за необходимото образование – висше образование на
образователно-квалификационна степен „***“, специалност „***“, с присъдена
професионална квалификация „*** по ***“ или специалност „***“, с присъдена
професионална квалификация „*** по ***и ***“.
Предвид изложеното в заповедта, съдът намира, че същата е мотивирана и
не страда от пороците, които ищцата сочи в исковата молба, тъй като от
пространствените мотиви в заповедта се налага безпротиворечивият извод, че
ищцата е уволнена на посоченото в заповедта правно основание – чл. 328, ал.1,
т.6 от КТ, и поради фактическото основание, че не притежава въведената с новата
длъжностна характеристика ОКС, което фактическо основание напълно съответства
на посоченото правно такова в заповедта. Ето защо, заповедта е мотивирана и не
ограничава по никакъв начин защитата на ищцата.
Следващото твърдение за незаконосъобразност на
заповедта е обстоятелството, че в същата е посочено, че ищцата се уволнява,
считано от 27.11.2018 г. /датата на издаването на заповедта/, а не от
28.11.2017 г., когато в действителност заповедта й е била връчена чрез куриер –
факт, по който не се спори. Съдът счита, че посочената в заповедта дата е
необходим неин реквизит, касаещ нуждата от датиране на прекратеното
правоотношение, като по никакъв начин неправилно посочената дата не би могла да
се отрази на законосъобразността на уволнението, стига да се докаже, че са били
налице фактическите основания, посочени в заповедта, за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото правно основание. Самият закон – чл.
335, ал.1, т.3 от КТ, сочи от кой момент следва да се счита за прекратено
трудовото правоотношение в случаите, в които е прекратено без предизвестие,
какъвто е и настоящият случай, а именно – от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. В случая, уволнението на
ищцата е произвело действие не от 27.11.2017 г., а от 28.11.2017 г., когато й е
била връчена заповедта за уволнение, но този факт не оказва сам по себе си
влияние върху законосъобразността на уволнението.
На следващо място, зададените по реда на чл.
176 от ГПК въпроси към директора на училището в с.з. на 21.03.2018 г., целещи
да установят, че към датата на връчване на заповедта на ищцата същата е била в
отпуск, нямат отношение към въпроса за законосъобразността на уволнението, тъй
като в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ ищцата не се ползва
със специалната закрила, установена в чл.333 от КТ.
Следващото възражение на ищцата е свързано с това, че в новата
длъжностна характеристика е променено изискването за ОКС за длъжността, но не
са променени осъществяваните от нея функции, заради което се сочи, че е налице
злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ. Според чл.8,
ал.1 от КТ, трудовите права
и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Съдебната практика приема, че злоупотреба
с право е налице, когато единствената цел, поради която са променени
изискванията за заемане на длъжността, е работодателят да се освободи от
нежелан работник или служител. Когато се установи, че промяната на
образователните изисквания е извършена единствено с цел да се създаде основание
за уволнение на определен работник или служител, а не с цел подобряване на
работата, уволнението се явява незаконно, тъй като е налице злоупотреба с право.
Трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
/Решение №
239/21.05.2012 г. на ІV г.о. по гр. д. № 799/2011 г., Решение №
321/31.10.2011 г. на ІІІ г.о. по гр. д. № 13/2011 г., Решение № 192/14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г., ІV г.о. и др./ приема, че преценката на работодателя за промяна на
изискванията за заемане на дадена
длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на
съдебен контрол, стига по този
начин да не се нарушава
императивна правна норма или да
се злоупотребява с право, или да
се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена
длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка
работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да
не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно.
Добросъвестността се предполага,
на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това
страната която я оборва, носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми
на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти,
съответно възражения, са въведени от
страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК.
Както е прието и в Решение №
321/31.10.2011 г. на ІІІ г.о. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, „...за законосъобразността на уволнението на посоченото уволнително основание е достатъчно липсата на необходимото
за заеманата длъжност образование да е настъпила след сключването на трудовия договор,
поради повишаване на изискванията за длъжността и лицето да не
отговоря на промените условия - образование за заемането й, обстоятелства установени от работодателя,
в чиято доказателствена тежест
е да докаже фактическия състав на приложеното уволнение. Степента и вида на завършеното образование могат да бъдат
предвидени в закон, в друг нормативен акт или длъжностна
характеристика. ..С оглед нуждите на производствената
и служебна работа, работодателят разполага с правомощия да определи
вида на специалността
и въведе по-високи изисквания за образование. Тези промени могат да
бъдат въведени с длъжностната характеристика, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Към момента на уволнението на ищцата за заеманата
от нея длъжност,
с длъжностната характеристика,
е въведено ново изискване за образование...което
е достатъчно, при несъответствие с образованието на ищцата, да
се приложи съставът на чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ и да се прекрати трудовото й правоотношение. Привеждане на щатното разписание
към новото изискване към този
момент няма отношение към законността
на уволнението...“
Ищцата в исковата молба е навела възражения за
недобросъвестност на работодателя при установяването на новите изисквания, но
от доказателствата по делото не се установява това нейно твърдение. Налице е
презумпция за добросъвестност, която не е оборена от ищцата, тъй като от
представените с отговора на исковата молба доказателства се установява, че
действително директорът на училището – г-жа Н.П., е с ОКС „***“, в който смисъл
притежава
компетенциите, необходими за справяне с възникналите проблеми в областта на
началната училищна педагогика. От друга страна, ищцата не оспорва факта, че
резултатите на учениците по ***и *** през последните години са се занижили, но
твърди, че промяната в изискванията за заемане на длъжността й не би могло да
подобри показваните резултати и да увеличи успеваемостта на учениците по ***и ***,
тъй като това е отговорност на преподавателите по съответните дисциплини, а не
на заместник-директора, кйто има само контролни функции.
Видно
от длъжностната характеристика на ищцата, която остава непроменена като основна
цел, трудови функции и права и задължения, на същата са възложени решения,
свързани с учебната дейност, като е възложено и участие в разработването на
стратегия за развитието на училището, в изготвянето на учебни планове и
програми по съответните дисциплини; осъществяване на системен контрол върху
образователния процес и дейността на педагогическите специалисти в училището;
организиране и контролиране на дейности, свързани с организирането и
провеждането на изпити, участие в процеса на самооценяване на училището и ред
други задължения, които са свързани не само с добро организационно управление и
контролни функции, но предполагат и добро познаване на съответната материя. При
положение, че в училището в последните няколко години проблемите са с
резултатите на учениците по специалности „***“ и „***и ***“ – факт, който
ищцата не отрича, и при положение, че директорката на училището също не
притежава квалификация в тези области, е логично в случай, че същата иска да се
подобрят резултатите от тези дисциплини, да избере екип от помощник-директори,
които да я подпомагат в дейността й и които да имат специфични познания в
съответните области, за да могат да допринесат за подобряване на резултатите от
тези учебни дисциплини.
Не може да се отрази на законосъобразността
на уволнението фактът, че работодателят е връчил на ищцата новата длъжностна
характеристика едва с връчването на заповедта за уволнение – на 28.11.2017 г.,
като по този начин не й е дал възможност да представи допълнителни документи
във връзка с изпълнението на новите изисквания. Както е прието и в Решение №
215/08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, „...задължението на работодателя
по чл. 127, ал. 1, т. 4
КТ за връчване
на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността
на уволнението по чл.
328, ал. 1,
т. 6 КТ - предмет на установяване в трудовия спор за
законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование,
поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение“.
Неоснователно е и възражението,
че всъщност работодателят е заобиколил закона, тъй като е следвало да уволни
ищцата по чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, а не по чл. 318, ал.1, т.6 от КТ, понеже е
следвало в първата хипотеза да вземе съгласието на синдикалната организация, на
която ищцата е била член, а той не е желаел това. Както приема и съдебната
практика /Решение № 1219 от 31.10.2003 г. по гр. д. №
3455/2001 год.., III гр. о. на ВКС/, нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е приложима при
промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на
длъжността - трудов стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове, школи,
владеене на чужди езици и пр. Изменението на изискванията в последната хипотеза
включва условията извън посочените в чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ или разликата
между двете основания за уволнение е в съдържанието на изискуемите предпоставки
за упражняване на трудовата функция - по т. 6 обемът на изискванията е
по-малък, защото засяга единствено образованието или квалификацията, а по т. 11
обемът на изискванията е много по-широк, тъй като третира всички останали
изисквания извън образованието или квалификацията...“ От това следва извод, че
в случая не е налице хипотезата на чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, а на чл. 328,
ал.1, т.6 от КТ, на което основание е била уволнена и ищцата.
Поради
всичко гореизложено, предявеният иск за отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № ***/27.11.2017 г. на директора на ответното
училище, е неоснователен и следва да се отхвърли. Като неоснователен се преценя
и акцесорният, обусловен иск – за възстановяване на ищцата на заеманата отпреди
уволнението длъжност „***“ и същият следва да се отхвърли.
На осн.чл. 78, ал.3 от ГПК,
ответникът има право на разноските по делото в размер на 840 лв. –
възнаграждение за адвокат, която сума ищцата следва да бъде осъдена да му
заплати.
Мотивиран от горното, Ямболският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.А. с ЕГН ********** *** против ОУ „Св.Св.
Кирил и Методий“ – гр. С., ***, представлявано от директора Н.П., иск за отмяна
на извършеното със Заповед № ***/27.11.2017 г. уволнение на ищцата като
незаконно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.А. с ЕГН **********
*** против ОУ
„Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. С., ***,
представлявано от директора Н.П., иск за възстановяване на ищцата на заеманата отпреди
уволнението длъжност „***“ в ответното училище.
ОСЪЖДА
В.Х.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. С., ***,
представлявано от директора Н.П., сумата от 840 лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, считано
от 28.03.2018 г., пред Ямболския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: