РЕШЕНИЕ
№ 156/09.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова ……………...……...…….........................… в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1233 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „ИЗПАУ-3“ ЕООД,
гр.Л., подадена чрез пълномощник, против Решение №132/08.11.2021г., постановено
по АНД №780/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че районният съд
неправилно приел допуснатите нарушения при издаване на НП, включително и неконкретното
изписване на правните норми, за несъществени. Неправилен бил и изводът му, че
не бил налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че се
поддържат всички изложени в жалбата пред РС съображения. Моли се обжалваното
решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. С писмен отговор,
подаден чрез пълномощник, се оспорва касационната жалба, като се излагат
съображения по същество. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №588224-F607953/19.07.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив, в Централно управление на НАП, с което за
нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185,
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „ИЗПАУ-3„ ЕООД, гр.Л.
е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лева.
За да постанови решението
си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
издадени били от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Непосочването на конкретната хипотеза на чл.185, ал.2 от ЗДДС в НП не
било съществено нарушение, тъй като в санкционния акт било направено достатъчно
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които било извършено,
поради което не се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не било нарушено по никакъв начин правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Не представлявало съществено
нарушение и незаписването в АУАН на ЕГН на свидетеля по акта, тъй като този
пропуск не повлиял
върху съдържанието му. Точно, ясно и коректно било посочено мястото на
извършване на нарушението. Ясна била и датата. Правилна била правната
квалификация на нарушението. Същото било и доказано. Дружеството жалбоподател като данъчнозадълженото лице -
получател по доставка на течни горива съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, на посочените
в дата и място, не изпълнило задължението си в данните, подадени към НАП да
посочва УКН на еАДД за доставените количества горива по документ. Отхвърлил
като неоснователно възражението на жалбоподателя за неизвършване на нарушението,
както и това за несъставомерност на извършеното. На следващо място съдът приел,
че не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Административното
нарушение не разкривало обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, поради което не съставлявало маловажен случай. Правилно според съда било определено наказанието
на нарушителя, както по вид, така и по размер, индивидуализирано в предвидения от закона минимум.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира,
че оспореният съдебен акт е правилен. Решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства.
Напълно се споделят
изводите спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН в хода на
административнонаказателното производство, както и тези за издаването на АУАН и
НП от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно
съдът е определил като несъществено непосочването в НП на конкретната хипотеза
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с оглед ясното описание на нарушението в санкционния
акт.
Настоящата инстанция
приема за правилен извода на районния съд относно доказаността на извършеното
от дружеството-касатор административно нарушение. Изследвайки всички правно
значими факти и обстоятелства по случая, съдът обосновано е приел, че от страна
на „ИЗПАУ-3“ ЕООД е бил реализиран фактическият състав на чл.59а, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.), тъй като дружеството не е
изпълнило задължението си в данните, подадени към НАП да посочва УКН на еАДД за
доставените количества горива по документ, като вместо това е въвеждало номерата
на издадените от изпълнителя на заявката „Интерспийд“ ЕООД фактури, като записвало
вида на горивото и количеството.
Според чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива,
е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл.59а, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., лицата по чл.118, ал.9 и 10 ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ
(еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване
съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени
количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително
уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на
ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ,
постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а
в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по
Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки
за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ.
В случая не е спорно, че „ИЗПАУ-3“ ЕООД има качеството на данъчно задължено
лице, получател по доставка на течни горива по смисъла на чл.118, ал.10 от ЗДДС, както и че в периода от 01.02.2021г. до 24.03.2021г. е получило 5 бр.
доставки на обекта си в гр.Л., АМ „Марица“, А1, км.88 отляво. Именно за тези
доставки дружеството не подало данни в НАП с УКН на еАДД, чрез ЕСФП, с баркод
четец. По този начин е бил реализиран съставът на нарушението по чл.59а, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., констатирано на 24.03.2021г. с Констативен
протокол за проверка №0379955 и установено с АУАН №F607953 от 05.04.2021г.,
въз основа на който е издадено наказателното постановление.
Санкционираното нарушение се потвърждава и от показанията на свидетелите
пред районния съд, които са в насока, че подаването на данни за получени
доставки чрез въвеждане от страна на получателя на данни от фактурите не е
достатъчно за да се проследи движението на съответното гориво. Информация от
този тип не се съдържала във фактурите и имено поради това било нужно същата да
бъде въвеждана с еАДД. С въвеждането на данни от фактурите проследяването и
засичането на количествата било възможно само чрез проверка на място, а не чрез
дистанционен контрол от органи на приходната агенция.
Действително нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството е формално в случая. Това обаче не е основание за определяне на
случая за маловажен, предвид неспазването на нормативно установения ред за
подаване на данни към НАП за получените от нарушителя в случая доставки.
Нарушението не се отличава с липса на обществена опасност или
с незначителна обществена такава, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са били налице основания
за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Ето
защо изводът на районния съд в тази насока се споделя от настоящата инстанция.
Правилен е и изводът на районния съд относно размера на наложената на „ИЗПАУ-3“
ЕООД санкция. Същият е съобразен с липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и с извършване на нарушение от този вид за първи път.
По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна
на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да му
заплати юрисконсултско възнаграждение от 80.00 лв., определено в минималния
размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №132/08.11.2021г.,
постановено по АНД №780/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА „ИЗПАУ-3“
ЕООД, гр.Л. ,
ЕИК *********, да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 /осемдесет /
лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.