Решение по дело №1648/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В., 17.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІII граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.12.2021 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1648 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени от В.П.П. с ЕГН ********** ***/с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***/, чрез адв.В.Д. ***,против ”ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С. район Т. бул.”В***,искове с правни основания чл.чл.405 ал.1 от КЗ и 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди,че на 26.03.2018 г. в гр.В. била сключила застрахователен договор с ответника по застрахователна полица №***,а именно автомобилна застраховка ”Каско+” на МПС,с покритие ”Пълно Каско”,в сила от 27.03.2017 г. до 26.03.2019 г..

Застрахован бил собствения лек автомобил марка *** модел *** с рег. ***,цвят тъмно син металик,дата на първа регистрация 06.09.2007 г.,номер на рама ***,номер на двигател ***.МПС било застраховано за сума в размер на 21 000 лв. и застрахователна премия 1 303.05 лв.,платима на четири вноски,първата в размер на 328.27 лв.,а останалите-в размер на 328.26 лв. всяка.Всички вноски били заплатени в деня на сключване на застрахователната полица.

На 26.06.2018 г. на главен път ***в района на ***ищцата,вследствие неспазване на необходимата дистанция,била настигнала и блъснала движещия се пред нея автомобил.Реализирано било ПТП с материални щети.За същото бил съставен протокол за ПТП ***от органите на КАТ-Пътна полиция.

Застрахователят своевременно бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие/на 27.06.2018 г./. Били му предадени всички изискуеми документи.Представен бил за оглед и автомобила,за което от експерт на ответника бил съставен опис-заключение по щета от същата дата.

След преценка на документите по щетата,на 23.07.2018 г. ответникът бил превел на ищцата сумата от 3 231.13 лв.,а на 11.09.2018 г. - сумата от 3 020.84 лв.,т.е. по заведената щета ищцата била получила общо 6 251.97 лв..

Предвид многобройните щети по автомобила,изплатеното обезщетение било силно занижено.Ищцата била направила запитване в ***за стойността на необходимите за ремонта на автомобила части.Офертата била в размер на 16 946.90 лв. за части,475.50 лв. за труд и 320.40 лв. за материали и консумативи,или общо за 17 742.80 лв..

Съответно,ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати разликата от 11 490.83 лв.,ведно със законната лихва от 23.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.Н.Б. ***.Оспорва иска като неоснователен:

Между страните била сключена автомобилна застраховка. Към датата на сключване била платена само първата вноска. Определеното на ищцата обезщетение се явявало реално дължимото.При условията на евентуалност твърди,че била налице тотална щета на МПС и от действителната стойност на МПС следвало да бъде приспадната стойността на запазените части.Удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета не било представено.

Допълнително е възразил,че уврежданията по автомобила не били причинени при ПТП.

В с.з. на 30.12.2021 г. е било направено и допуснато изменение на размера на предявения иск - намаление със сумата от 1 004.49 лв./неплатени втора,трета и четвърта застрахователни вноски/ до сумата от 10 486.34 лв..

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2018 г.,ищцата е сключила с ответника договор за застраховка ”Каско+” на МПС за свой лек автомобил *** *** рег. ***шаси ***.По силата на договора,ответникът е издал застрахователна полица №***. Застраховката е влязла в сила в 00.00 ч. на 27.03.2018 г.,за срок от 12 м..Застрахователната сума е била определена на 21 000 лв.,застрахователната премия + данък - на 1 339.33 лв.,платима на четири вноски/1 бр. по 334.84 лв. и 3 бр. по 334.83 лв./.

Горното е видно от представените по делото застрахователна полица и свидетелство за регистрация част І/стр.стр.11 и 16 от делото/.

На 26.06.2018 г. на главен път ***в района на ***ищцата,вследствие неспазване на необходимата дистанция,е настигнала и блъснала движещия се пред нея автомобил.

Горното е видно от представения протокол за ПТП ***

При ответника е била образувана преписка по щета ***.На същата дата е извършен и оглед на автомобила,при който са констатирани следните повреди:

-детайли за подмяна : фарове/ксенон дайнамик/,преден капак,решетки предна броня/бъбреци/ лява и дясна,предна броня,челно стъкло/тонирано/,емблема преден капак,панти преден капак лява и дясна,амортисьори преден капак ляв и десен,дифузьор радиатор,датчици преден парктроник 2 бр. /средните/,арматурно табло,въздушни възглавници шофьор и пътник,пиропатрони предни предпазни колани преден ляв и десен,пиропатрон акумулатор,ламарината пред гредата на радиаторите,кора десен въздуховод;

-детайли с лека деформация : основа предна броня /алуминиева/.

Горното е видно от опис-заключение по щета/стр.стр.26 и 27/.

По щетата,на 23.07.2018 г. ответникът е превел на ищцата сумата от 3 231.13 лв. и на 11.09.2018 г./след подадена от ищцата молба за преразглеждане на обезщетението и представена проформа фактура-оферта за части/ - сумата от 3 020.84 лв.,общо 6 251.97 лв..

Горното е видно от справки за движения по сметка 2 бр.,заявление от 02.08.2018 г. от ищцата,проформа фактура-оферта от 31.07.2018 г. от ”ЕКТ ООДгр.В. и писмо от 15.08.2018 г. от ответника до ищцата /стр.стр.29,30,71,72 и 79/.

Ищецът е представил и:

-оферта и сметка-калкулация за необходимите за ремонта части,материали и труд от ***гр.В./стр.стр.32-34/,видно от които ремонтът предполага части на стойност 16 946.90 лв.,материали на стойност 320.40 лв. и труд 31.76 човекочаса на стойност 475.50 лв.,общо 17 742.80 лв..

По делото са допуснати и изслушани основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.

Вещото лице по основната експертиза е изчислило действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП на сумата от 20 443 лв. и стойността на описаните щети на автомобила на сумата от 17 239.04 лв.,в т.ч. 16 477.14 лв. части,191.60 лв. материали и 570.30 лв. труд.Приело е,че е налице тотална щета на МПС/доколкото стойността на ремонта надвишава 70% от действителната стойност на автомобила/.Приело е и процент запазени части 20.5% от стойността на автомобила/4 188 лв./.

Вещото лице по допълнителната експертиза е приело,че щетите/деформациите по автомобила на ищцата са в зоната на удара и са вследствие на реализираното ПТП.

При така установената фактическа обстановка,Съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с интерес.

По съществото на иска : ищцата е следвало да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните,настъпване на застрахователно събитие и право като застрахована да получи застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.351 ал.3 от КЗ,застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска по нея при разсрочено плащане на премията, ако не е уговорено друго.Не се спори между страните,че първата вноска от застрахователната премия е изплатена.Не се спори и че е настъпило застрахователно събитие/пътно-транспортно произшествие/ по време на действие на сключения между страните застрахователен договор.

При доказателствата по делото и твърденията на страните,Съдът приема,че към датата на настъпване на застрахователното събитие между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка.

По делото се установи още,че ищцата своевременно е уведомила ответника за настъпването на събитието и че й е било изплатено обезщетение.Всъщност спорът между страните е относно адекватността на обезщетението.

По делото са били допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи,като вещото лице е посочило,че деформациите по автомобила на ищцата са вследствие на случилото се ПТП.

По горните съображения,Съдът приема,че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение поради настъпване на застрахователно събитие,което представлява покрит риск по силата на сключения договор за застраховка ”Каско”,действащ към датата на ПТП.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,съгласно чл.405 ал.1 от КЗ,да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в уговорения срок.Съгласно чл.386 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,което не може да надхвърля застрахователната сума/лимита на отговорност/,освен когато това е предвидено в този кодекс,а съгласно ал.2 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици.

В решение №209/30.01.2012 г. по т. дело №1069/2010 г. на ВКС,ТК II т.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК,се приема,че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,съгласно чл.208 ал.1 от КЗ/отм./,да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,определен по правилото на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./. Разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./ предвижда,че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие,като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната/при пълна увреда/ или възстановителната/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/чл.203 ал.2 от КЗ/отм.//, съответно стойността,необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,в това число всички присъщи разходи за доставка,строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка/чл.203 ал.3 от КЗ/отм.//.

Според чл.400 ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка. Следователно,дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване.Вещото лице е изчислило пазарната стойност на разходите за части,както и труда и консумативите,необходими за отстраняването на щетите към датата на застрахователното събитие на сумата от 17 239.04 лв..

Съгласно постоянната практика на ВКС,обективирана в множество решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №6/02.02.2011 г. по т. дело №293/2010 г. на ВКС, I т.о.,решение №206/03.09.2013 г. по т. дело №107/2011 г. на ВКС,II т.о.,решение №235/27.12.2013 г. по т. дело №1586/2013 г. на ВКС,II т.о.,решение №115/09.07.2009 г. по т. дело №627/2008 г. на ВКС,II т.о./ при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части,тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество,която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие.При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид,че за действителна се смята стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/чл.203 ал.2 от КЗ/отм.//,а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид,в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,монтаж и други,без прилагане на обезценка /чл.203 ал.3 от КЗ/отм.//.При застраховка ”Каско на МПС” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума,като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда,подлежаща на репариране.

С оглед на гореизложеното,Съдът приема,че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според пазарната стойност на имуществото към деня на настъпване на застрахователното събитие,без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части. Определената от вещото лице стойност на авточастите,за които е необходима смяна,към датата на застрахователното събитие в размер на 16 477.14 лв.,без приложен коефициент на овехтяване,представлява пазарната стойност на същите, за която не се прилага обезценка съгласно чл.400 ал.2 от КЗ.Пазарната стойност по средни пазарни цени на разходите за труда и консумативите,необходими за отстраняване на щетите към датата на застрахователното събитие е общо в размер на сумата от 761.90 лв..Сборът на двете суми не надвишава уговорената от страните застрахователна сума в размер на 21 000 лв..

Доколкото вещото лице е изчислило действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП на сумата от 20 443 лв.,следва да се приеме,че е налице тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ/когато стойността на ремонта надвишава 70% от действителната стойност на автомобил/.

Ищцата намира,че дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 17 742.80 лв. и формира претенция в размер на 10 486.34 лв.,като признава плащане на обезщетение в общ размер на 6 251.97 лв. и неплащане на втора,трета и четвърта застрахователни вноски в общ размер на 1 004.49 лв..

Съдът намира,че от меродавната сума от 17 239.04 лв., освен сумите от 6 251.97 лв. и 1 004.49 лв.,следва да бъде извадена и сумата от 4 188 лв. – стойността на запазените части от автомобила,съгласно чл.12.3.1 от ОУ /стр.113 от делото/.Между страните не се спори,че автомобилът не е бил предаван от ищцата на ответника след ПТП.

По горните съображения,Съдът намира,че предявеният иск следва да бъде уважен частично - за сумата от 5 794.58 лв.,а в останалата му част до пълния му размер - отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Касателно разноските по делото : ищцата е претендирала и доказала разноски 419.45 лв. държавна такса/изчислена върху главница от 10 486.34 лв./,250 лв. депозит за вещо лице и 1 400 лв. адвокатско възнаграждение,общо 2 069.45 лв..

При този изход на делото/при частичното уважаване на иска/,ответникът дължи на ищцата сумата от 1 143.54 лв..

Съдът приема вкл.,че размерът на възнаграждението на адвоката на ищцата не е прекомерен,при съобразяване минималните размери в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/814.59 лв./.

Подлежащите на репариране разноски на ответника са : 650 лв. депозити за вещи лица,5 лв. такса издаване съдебно удостоверение,0.91 лв. такса превод и 874.72 лв. адвокатско възнаграждение,общо 1 530.63 лв..

При този изход на делото/при частичното отхвърляне на иска/,ищцата дължи на ответника сумата от 684.83 лв..

По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 458.71 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ответникът ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С. район Т. бул.”В***,да заплати на ищцата В.П.П. с ЕГН ********** ***/с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***/ следните суми:

-5 794.58 лв. главница,представляваща застрахователно обезщетение по застраховка ”Каско+” на МПС от 26.03.2018 г. и щета ***,дължимо за причинени при ПТП на 26.06.2018 г. щети на лек автомобил *** *** рег. ***шаси ***, собственост на ищцата;

-законната лихва върху главницата,считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;

-458.71 лв. деловодни разноски.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :