Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 108 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 11.06.2020 г. на ответника „З.А.“ АД, чрез процесуален
представител юрк. В.К., против решение
от 28.10.2020 г. по гр. дело № 71029/2019 г. на Софийския районен съд, с което е
уважен предявения от „Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 1030,08 лв., представляваща неизплатен остатък от
дължимите застрахователни обезщетения за причинени щети на товарен автомобил
„Опел Астра“, с рег. № ********, настъпили вследствие на реализирани на
16.08.2019г., 17.08.2019г. и 19.08.2019г. в гр. София застрахователни събития,
покрити по договор за имуществена застраховка „Каско, обективиран в комбинирана
застрахователна полица № 0306Ь0450841/06.02.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.12.2019г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
552,11 лв., представляваща разноски по делото.
В жалбата се
излагат оплаквания за това, че решението е неправилно, в частта, с която искът
е уважен за разликата над сумата от 936,18лв. до присъдената такава от 1030,08
лв. Поддържа се, че искът е основателен само за до сумата, която е заплатена от
ищеца за възстановяване на щетите по автомобилите. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Иска се въззивният
съд да остави без уважение подадената въззивна жалба.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена
в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да е по – дълъг от скоро по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие
на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени
имуществени вреди на застрахования;2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната
отговорност да представлява предвиден и по крит застрахователен риск; 4. застрахователят
да е изправна страна в застрахователното правоотношение, което означава да е
изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на
застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респ. Общите условия
на договора.
По делото не се
спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС“, сключена с ответника за л.а. „Опел астра“, с рег. № ******** от
06.02.2019г. Не е спорно и, че по време на действието на договора за
имуществено застраховане са настъпили застрахователни събития на 16.08.2019г.,
17.08.2019г. и 19.08.2019г. в гр. София. Не е спорно и, че настъпилите щети са
покрит риск по застраховката „Пълно каско“. Като отделено като безспорно е и
това, че ответното дружество е заплатили на ищеца за процесните три броя щети застрахователно
обезщетение в общ размер от 658,44 лв.
Единственото се
спори по отношение на действителните размери на вредите, настъпили в причинна
връзка с процесните застрахователни събития.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ затрахователното обезщетение следва да е
равно на действително претърпените от застрахования вреди, към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Въз основа на
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че щета №
10319030107722 стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил
„Опел Астра“, с рег. 3 № ********, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 970,18лв. По щета № 1031903010773 стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил е 220,27 лв., а по щета № 10319030107724
– 498,14 лв., или общо в размер на 1030,08 лв. и след приспадане на заплатената
вече от застрахователя сума остава дължим размер равен на определения от
първоинстанционния съд.
Първоначално
ищецът е предявил претенцията си за сумата от 936, 18 лв., която е разликата
между действително заплатените от него суми по представените фактури и
заплатеното вече от застрахователя, като в последствие на база заключението по
СТЕ е увеличил размера на иска, което е негово право.
Неправилно обаче
първоинстанционния съд е уважил иска за сумата от 1030,08лв. Този въззивен
съдебен състав намира, че доколкото за отстраняване на процесните щети са
представени фактури, именно сумата посочена в тях се явява действителния размер
на по смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ и обезщетението следва да е равно на този
размер, а не на размера изчислен от вещото лице по средни пазарни цени.
С оглед изхода на
делото и направеното искане ищецът следва да заплати на ответника сумата от 125
лв., представляваща разноски за пред СГС и сумата от 10 лв. юрисконсулско
възнаграждение пред първоинстанционния съд.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.10.2020 г. по
гр. дело № 71029/2019 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е уважен
предявения от „Б.“, ЕАД, ЕИК: ********, срещу З. „А.“ АД, ЕИК: ********иск с
правно основание по чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата над 936,18лв. до присъдения
размер от 1030,08 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 05.12.2019г. до окончателното плащане, представляваща
неизплатен остатък от дължимите застрахователни обезщетения за причинени щети
на товарен автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********, настъпили вследствие на
реализирани на 16.08.2019г., 17.08.2019г. и 19.08.2019г. в гр. София
застрахователни събития, покрити по договор за имуществена застраховка „Каско,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Ь0450841/06.02.2019г.,
както и в частта за разноските за сумата над 502 лв. до присъдения с решението
размер от 552,11 лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“, ЕАД,
ЕИК: ******** срещу З. „А.“ АД, ЕИК: ********иска с правно основание по чл.
405, ал. 1 от КЗ за сумата над 936,18лв. до пълния предявен размер от
1030,08лв., представляваща неизплатен остатък от дължимите застрахователни
обезщетения за причинени щети на товарен автомобил „Опел Астра“, с рег. № ********,
настъпили вследствие на реализирани на 16.08.2019г., 17.08.2019г. и
19.08.2019г. в гр. София застрахователни събития, покрити по договор за
имуществена застраховка „Каско, обективиран в комбинирана застрахователна
полица № 0306Ь0450841/06.02.2019г.
ОСЪЖДА „Б.“, ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на З.
„А.“ АД, ЕИК: ********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 150
лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б.“, ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на З.
„А.“ АД, ЕИК: ********на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата
от 10 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред СРС.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.