О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 02.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV
въззивен
състав, в закрито заседание на втори юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Мл. с-я:РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
ВНЧД № 1713 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д.Л.- упълномощен
защитник на Р.В.С., против определение № 15688/17.01.2020 г. по н. ч. д. №
20098/19 г. на СРС, 16 състав, с което е върната като недопустима частна жалба
срещу предходно определение от 21.12.2019 г., постановено по ч. н. д. №
20098/19 г. на СРС, 99 състав.
Релевирани са доводи, че с подадена в срок основна жалба пред СРС
с вх. № 1082672/20.12.2019 г. е оспорено решение от 13.12.2019 г. по
възпитателно дело № 18/2019 г. на МКБППМН – Район Триадица, СО, с което на
непълнолетната Р.В.С., ЕГН **********, е определена възпитателна мярка по чл.
13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН. Изтъква се, че в жалбата са изложени множество
аргументи по отношение допустимостта на жалбата през призмата на приложимите
международни актове с приоритет пред местното законодателство, с оглед
конституционната норма на чл. 5, ал. 4 от КРБ. Посочва се, че без да обсъжда
изложените доводи за допустимост и основателно да ги отхвърли, СРС е разгледал
повърхностно жалбата и е приел, че е недопустима, като е приложил формално
закона – чл. 23 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН и с определение от
21.12.2019 г. е прекратил производството по делото, както и че в същото
определение от 21.12.2019 г. се съдържа констатация на съда, че същото не
подлежи на обжалване, като съдът е тълкувал по аналогия с чл. 24, ал. 6 от
ЗБППМН, който урежда, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
окончателно. В иницииралата настоящото производство жалба са наведени
аргументи, че цитираната разпоредба на закона предвижда окончателност само на
решения, при които има постановен акт по същество, както и че не може
първоинстанционният съд да решава самостоятелно въпроса за допустимост на жалба
срещу свой акт, тъй като по този начин се прегражда пътят на защита. Сочи се,
че на 16.01.2020 г. в СРС е депозирана частна жалба до СГС, с която са оспорени мотивите и крайното
произнасяне в определението от 21.12.2019 г., като е внесена дължимата държавна
такса по сметка на СГС, но вместо да администрира частната жалба и да я изпрати
на СГС, друг състав на СРС, 16-ти с-в, на 17.01.2020 г. е постановил сега
обжалваното определение, с което е върнал частната жалба като недопустима с
аргумент, че първоначалният акт е необжалваем. В подкрепа на изложените в
жалбата аргументи за допустимост на жалбата пред СРС са посочени с оглед разпоредбата
на чл. 5, ал. 4 от КРБ норми на международни актове, а именно Конвенцията за правата на детето, Конвенцията
за защита на правата на човека, Хартатата на основните права на Европейския
съюз, както и Решение № 14 от 4 ноември 2014 г. по конституционно дело №
12/2014 г. С оглед изложеното се моли съдът да отмени изцяло обжалваното
определение № 15688 от 17.01.2020 г. по н. ч. д. № 20098/2019 г. на СРС, 16
състав, със законните последици от това, като разпореди на СРС да администрира
предходната частна жалба от 16.01.2020 г.
Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите
на обжалваното определение и доводите, изложени в частната жалба, намира, че
разгледана по същество, частната жалба е основателна,
поради следните съображения:
До СРС е
подадена жалба с вх. № 1082672/20.12.2019 г. срещу решение от 13.12.2019 г. по
възпитателно дело № 18/2019 г. на МКБППМН – Район Триадица, СО, с което на
непълнолетната Р.В.С., ЕГН **********, е определена възпитателна мярка по чл.
13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН. С определение от 21.12.2019 г. Софийски районен съд
е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството по делото. На
16.01.2020 г. в СРС е депозирана частна жалба до СГС, с която са оспорени мотивите и крайното
произнасяне в определението от 21.12.2019 г. С определение от 17.01.2020 г. СРС,
16-ти с-в е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с
което е върнал подадената на 16.01.2020 г. частна жалба като недопустима.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че преценката
за допустимост на частните жалби и частния протест се извършва изцяло от
въззивния съд. Първата инстанция може само да констатира техните недостатъци,
като отрази това в разпореждането си за изпращане на делото на въззивната
инстанция, но не разполага с правомощие да върне частната жалба или частния
протест. В случаи, когато бъде подадена жалба срещу съдебен акт, който не
подлежи на въззивен контрол, първоинсанционният съд не следва да я връща на
подателя и, а да я администрира до въззивния съд, който да се произнесе по
отношение на нейната допустимост. Ето защо в настоящия случай
първоинстанционният съд е следвало да администрира подадената на 16.01.2020 г.
частна жалба до въззивния съд и не е разполагал с правомощие да се произнесе по
въпроса за нейната допустимост, тъй като преценката за допустимост на частна
жалба/частен протест е изцяло в правомощията на въззивната инстанция.
С оглед изложените съображения иницииралата настоящото
производство частна жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно
и следва да бъде отменено като такова, както и на първонстанционния съд да бъде
указано да администрира подадената чрез него частна жалба с вх. № 1002671 от
16.01.2020 г. до въззивния съд.
Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 15688/17.01.2020 г. по н. ч. д. № 20098/19 г. на СРС, 16 състав.
ВРЪЩА на Софийски районен съд делото за администриране на частна жалба с
вх. № 22493 от 20.02.2020 г. до въззивния съд.
Определението е окончателно и не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.