Присъда по дело №24/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда по НОХД № 24/2022 г. на БРС – 17-ти нак.
състав.
Районна прокуратура – Бургас е внесла обвинителен акт по ДП №3388-381/2018г. по
описа на 01 РУ МВР гр.Бургас Пор1376/18г. на БРП Вх.№4108/18г. на БРП, с който е
повдигнато обвинение срещу СТ. АТ. К. с пост.адрес *****, настоящ адрес- ****, български
гражданин, с виеше образование, работи като продавач-консултант, неженен, осъждан,
ЕГН**********, за това, че на 10.05.2018г. в гр.Бургас, в съучастие като помагач с
неизвестно по делото лице /извършител/с цел да набави за себе си и за съучастника си
имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на лицето Й. Т. Т.
ЕГН ********** от гр.Бургас като получил от нея с цел да предаде на неизвестния
извършител сумата от 10000 евро, която сума пострадалата предала в следствие на
възбуденото и поддържаното у нея заблуждение от неизвестния извършител, че това
предаване е необходимо за оказване на съдействие на органите на МВР, с което и причинил
имотна вреда в размер на 10000 евро-престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК
В провелото се разпоредително заседание на основание чл. 84 от НПК, съдът прие за
съвместно разглеждане предявения иск от Й. Т. Т. за осъждане на подсъдимия СТ. АТ. К. за
сумата от 10000 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъпление, ведно със законна лихва, считано от 10.05.2018 г.
На основание чл. 76 от НПК, с оглед направеното искане от страна на пострадалата,
съдът я конституира и като частен обвинител.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на Глава 27 НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия К., като изтъква, че направеното самопризнание от
страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на
наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер на две години, което да бъде изтърпяно ефективно.
Повереникът на частния обвинител – адв. К., счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин и прави искане за уважаване на гражданския иск и присъждане на
разноските по делото.
Частният обвинител не излага допълнителни аргументи, единствено се присъединяват
към становището на неговия повереник.
Защитникът на подсъдимия - адв. В., предвид разглеждането на делото по
диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 НПК и предвид съдействието на подзащитния за
разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита, че адекватно
наказание би било такова ориентирано към минимума.
Подсъдимият К. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник.
Заявява, че съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.05.2018г., около 11.30ч., свидетелката С.Г. Т. и дъщеря й - свидетелката Й. Т. Т.
се намирали в апартамента си на адрес: *********. Около 11,30 часа свидетелката Й. Т. Т.
1

получила телефонно обаждане на стационарния номер 056/ ****от непознат мъжки глас,
който се представил за “полицай С. Г.” от Второ РУ - Бургас. Същият й заявил, че в района
имало измамници, които са ги набелязали и било възможно да влязат у тях и да ги оберат.
Непознатият въвел Т. в заблуждение, като го поддържал после, че му е необходимо
съдействие за залавянето на измамниците и за целта поискал тя да събере всичките си
налични пари и ценности и да ги постави във фризера и да чака допълнителни указания.
След като разговорът приключил, отново се позвънило на домашния им телефон като този
път разговорът с нея се водел от друг непознат мъж, който започнал да отправя заплахи за
убийство, ако не изпълнят нарежданията му. Мъжът отправил закана за убийство към Й. и
майка й, като поискал да му се даде сумата от 50 000 лева. Силно изплашена, свидетелката
Й.Т. отишла при майка си и й разказала за случващото се и заплахите и исканията на
непознатия. По-късно представилия се за служител от полицията отново се обадил, но този
път по мобилния номер на свидетелката Й.Т., а именно номер 08*****, който преди това
същата му била предоставила. Непознатия който се представял за полицай поискал от Т.
събраните от нея ценни вещи от апартамента - пари и бижута в торба, скрити във фризера,
по късно да ги хвърли през терасата на жилището, като махне с ръка. Т. изпълнила
указанията на непознатия извършител, хвърлила от терасата на неустановено лице, което се
приближило отдолу торба със събрани пари и бижута както и дебитни карти собствени
както и такива на майка и. После водейки се от неправилно формиралите си представи от
непознатото лице, по телефона, представило се за полицай, относно фактите от
действителността и допълнителни искания от негова страна да му се предаде процесна
парична сума, която тя притежава , а именно сумата от 10000 евро, която сума и
пострадалата предала на изпратено от извършителя лице на негов помагач – подс. К., в
следствие на възбуденото и поддържаното у нея заблуждение от неизвестния извършител ,
че това предаване е необходимо за оказване на съдействие на органите на МВР.Така за да
отговорят на исканията на извършителя на измамата , след хвърляне на ценни вещи от
терасата описани по горе, свидетелките Й.Т. и С. Т. поръчали такси и се придвижили до
клон на “ОББ” АД, находящ се до Община Бургас.Там свидетелката Й.Т. изтеглила от
банката сумата от 10 000 евро. След като напуснала банката Й. продължила да поддържа
връзка с мнимия полицай, по телефона си, който им давал насоки накъде да отиде. По
негови указания тя и майка и която била с нея се придвижили до района на спортна зала
“Бойчо Брънзов”, където на тротоара до оградата пострадалата оставила пакета с поставена
в него сума от нейните 10000 евро. Наблизо имало паркиран бял микробус, който им бил
ориентир подсказан от извършителя. После двете си тръгнали без да се обръщат назад.
Непосредствено след това обвиняемият К. следейки пострадалата по улицата , взел пакета с
парите и се отдалечил от мястото необезпокоявано. После отваряйки го взел за себе си част
от сумата, а остатъка оставил на указано по телефона от непознато за него лице-неизвестен
извършител, място извън гр.Бургас, в района на гр.Горна Оряховица, който взел парите
оттам. К. получавал от непознатият инструкции по телефона какво да прави до оставяне на
парите от пострадалата и след това. К. е бил наясно от обстоятелствата , видно от
обясненията му, че е участник в измамна схема като помагач и се е стремял да получи
облага от това.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Й.Т., Ст.Т., Т.Т., М.С., А.А., И.Д., Й.П., Г.А., П.С., Л.К., актуална
справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото
писмени доказателства - банкови извлечения, договори, справка по лице, писма от мобилни
оператори за предоставяне на трафични данни и др.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
2

основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия К. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че на 10.05.2018г. в гр.Бургас, в съучастие
като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/с цел да набави за себе си и за
съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на
лицето Й. Т. Т. ЕГН ********** от гр.Бургас като получил от нея с цел да предаде на
неизвестния извършител сумата от 10000 евро, която сума пострадалата предала в следствие
на възбуденото и поддържаното у нея заблуждение от неизвестния извършител, че това
предаване е необходимо за оказване на съдействие на органите на МВР, с което и причинил
имотна вреда в размер на 10000 евро. Съдът приема, че тези действия на подсъдимия следва
да бъдат квалифицирани като помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, доколкото чрез
тях той помага на прекия извършител на престъплението да получи в своя полза
разпоредените вече от собственика парични средства, т.е. след довършване на деянието.
Довършването на измамата е налице, когато собственикът на вещта, който е излъган се
разпореди с нея, т.е. тя напуска неговия патримониум, неговото владение. Ето защо с
предаването на сумата на подсъдимия деянието по чл. 209 ал.1 от НК е довършено. От тук
нататък започва помагаческата дейност на подсъдимия, заради която същия следва да бъде
наказателно отговорен.
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи. От обективна страна
подсъдимият чрез своите действия е улеснил извършването на измама по отношение на
св.Т., като получил от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от
10000 евро, в следствие на възбудено и поддържано заблуждение от неизвестния
извършител. Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и с користна цел – бил е наясно,
че вследствие на оказано заблуждение у пострадалата тя извършва акт на имуществено
разпореждане, в резултат на това едно чуждо имущество е увредено.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от К. престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" за срок от една до шест години.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
3

само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете факта, че е
трудово ангажиран, както и оказаното от него съдействие на разследващите органи, извън
това позволило делото да протече по реда на Глава 27 НПК. Към момента на деянието е бил
и неосъждан. Описаните смекчаващи обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че в
случая при определяне на размера на наказанието на подсъдимия следва да намери
приложение чл. 55 НК, тъй като не е налице нито многобройност на смекчаващите вината
му обстоятелства, нито изключителност на някое от тях.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид факта, че се касае за
голяма сума пари, надхвърляща неколкократно размера на минималната работна заплата
към датата на деянието, използваната упоритост и хитрост, характеризираща дееца с висока
степен на обществена опасност. Всички тези обстоятелства мотивираха съда да определи
наказанието при приложение на чл. 54 от НК ориентирано към средния размер. С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието в размер на три години "лишаване от свобода"
и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с
оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години "лишаване от
свобода".
Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 НК, тъй
като подсъдимия е бил неосъждан към момента на деянието, поради което така
определеното наказание от две години лишаване от свобода беше отложено за изпитателен
срок от четири години.
По гражданския иск:
Съдът се произнесе и по предявения граждански иск, като осъди подсъдимия К. да
заплати на гражданския ищец сумата от 10000 евро, представляваща обезщетение на
имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законна лихва от 10.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
В хода на проведеното съдебното следствие по несъмнен начин се доказа, че
събитието, от което произтичат имуществените вреди, действително е настъпило и има
характер на престъпление по смисъла на по чл. 209, ал. 1 от НК, че е извършено виновно от
подсъдимия, срещу когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се намират в
пряка и непосредствена връзка с извършеното от него престъпление. Предвид това, че
основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението /т. 1 ППВС № 9/1961 г., изм. с ППВС № 7/1987 г. /, съдът прие, че са налице
всички елементи за уважаването му в горепосочения размер, ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното погасяване на сумата.
По разноските:
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен, а повереникът на частния обвинител и
граждански ищец направи изрично искане за присъждане на направените от него разноски,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да заплати сумата от 500 лева,
представляваща направените от последния разноски в наказателното производство
/заплатено възнаграждение на повереника му/. Подсъдимият бе осъден да заплати и сумата
от 782,33 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
платими по сметка на Районен съд - Бургас.
4

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	37
Дата:	24 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20222120200024
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2022 г.

Присъда по дело №24/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите