Определение по дело №1965/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.248 ГПК вр.*3 АПК.

Постъпила е молба с.д. 17120/29.11.23г. от „Хипер врати“ЕООД, подадена чрез адв.Т., с която се претендира допълване на решение №*11/25.10.2023г. по адм.д.№ 1965/22г. по описа на Адм.съд-Варна в частта на разноските, като бъде осъден административният орган да му заплати разноски в размер на 1500лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, за което е издадена фактура № **********/27.02.23г. и платежно нареждане № ********* от 27.02.23г. Твърди, че по направените разноски не е налице произнасяне и моли решението в частта на разноските да бъде допълнено, като бъде осъден ответника община Варна да му ги заплати.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, счита искането за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Твърди, че доказателства за направените разноски не са представени своевременно, а именно до приключване на устните състезания, поради което не следва да бъдат присъждани.

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК вр.чл.*4 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК.

Съгласно чл.*3 АПК и чл.78 ГПК вр. чл.*4 АПК страните по делото имат право на разноски съобразно изхода на спора. Съгласно чл.81 ГПК за всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Разноски се дължат при направено искане за присъждане на разноски и представени доказателства, че такива са направени.

С решение № *11/25.10.23г., постановено по адм.д.№ 1965/2022г. съдът е отменил заповед № 338/08.07.2022г. на Главния архитект на община Варна и е осъдил община Варна да заплати на „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, *** сумата от 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева разноски по делото. Присъдените разноски в размер на 1150 лв., представляват 50лв.-държавна такса и 1100лв.-депозит за вещо лице.

Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

С жалбата е направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, но че такива са направени за заплащане на адвокатско възнаграждение не са представени доказателства до приключване на последното по делото заседание. Не е представен и списък на разноските.

С оглед разпоредбите на чл. 80 и чл. 248 ал. 1 ГПК липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид горното, съдът намира, че искането за изменение на решението по адм.д.№ 1965/22г. на „Хипер врати“ЕООД е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с.д. 17120/29.11.23г. на „Хипер врати“ЕООД, подадена чрез адв.Т., с която се претендира изменение на решение №*11/25.10.2023г. по адм.д.№ 1965/22г. по описа на Адм.съд-Варна в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седемдневен срок от съобщението на страните.

Съдия: