РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Търговище , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД - гр.Търговище,
ЕИК ******, представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР., чрез пълномощника
адв.Д.П. – АК - Търговище против Наказателно постановление № 38-
0001004 от 15.04.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе.
Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае
НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна – РД „АА“- Русе, редовно призована, не
изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното:
На 23.02.2021г. при извършена комплексна проверка на „РОСИТРАНС
ВХ“ ЕООД – гр.Търговище, контролни органи от РД „АА“ -Русе
установили, че дружеството притежава лиценз № 6427, валиден до
11.05.2026г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
При проверката било установено, че транспортното предприятие не е
организирало работата на водача Н. С. Ц. с ЕГН ******** по такъв начин, че
водачът да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, § 2, изр.2 от
Регламент 561/2006. Било установено, че на дата 07.12.2020г., при
управление на товарен автомобил марка „Рено“, категория N3, рег. № *****,
оборудван с дигитален тахограф, водачът Ц. не е ползвал намалена дневна
почивка от най - малко 9 последователни часа в 24 часов период от
предходна дневна или седмична почивка. От компютърните разпечатки от
картата на водача било констатирано, че последната му почивка е
приключила в 04: 02 часа на 07.12.2020 г. и за периода от 04:02 часа на
07.12.2020г. до 04:02 часа на 08.12.2020г., водачът е ползвал намалена
дневна почивка от 8 часа т.е. намалението на почивката било с 1 час.
Контролните органи установили, че дневната почивка на водача е трябвало
да започне не по- късно от 19:02ч. на 07.12.2020г. и да приключи в 04:02ч.
на 08.12.2020г. С оглед така установените обстоятелства, ст.инспектор в РД
„АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 286545/ 23.02.2021г. за
нарушение на чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Въз
основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно
постановление № 38- 0001004 от 15.04.2021г., с което за нарушение на
чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр наложил на „РОСИТРАНС
ВХ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите
А.К. и Д.Д..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице
2
несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.
Според АУАН, с деянието си дружеството - жалбоподател е нарушило
чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а според НП е нарушило
чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвПр. Видно е, че в АУАН липсва отбелязване, че е нарушен текст от
Регламент 561/2006, а посоченият чл.10 от ЗАвПр не съдържа § 2 и
съдържанието му е неотносимо към описаното нарушение. Посочените
обстоятелства са ограничили правото на защита на наказаното лице,
включително правото му на възражения срещу АУАН, доколкото същото е
било лишено от информация коя точно разпоредба не е спазило. Съдът
намира, че посоченият порок на АУАН не е преодолим по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН, който допуска издаване на НП и при нередност на акта, но само при
условие, че по безспорен начин е установено нарушението. Последното
изисква на първо място да е налице яснота относно визираната като
нарушена правна норма.
Според обжалваното НП, жалбоподателят е нарушил чл.10, § 2, изр. 1,
предл. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. При
справка с посочените текстове се установява, че чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
съдържа задължение за превозвача да спазва изискванията на Регламент
561/2006. От своя страна чл.10, § 2, изр.1, предл. 2 от последния гласи:
„Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II
от настоящия регламент.“ Видно е, че в НП е конкретизиран и текстът от
глава II на Регламент 561/2006, за чието спазване превозвачът е следвало да
създаде съответна организация, а именно - чл.8, § 2, изр. 2. Последният гласи:
„ За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или
седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне
девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда
като намалена дневна почивка.“ При така изложените данни, съдът намира, че
не е допуснат пропуск по отношение правната квалификация на нарушението
и възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Основателно обаче е възражението в жалбата, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Този извод следва от факта, че в АУАН и НП не са посочени на първо място
3
- дата и място на нарушението. Липсва и пълно описание на нарушението,
доколкото е видно, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията
или бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили
извод, че последният не е организирал работата на водача така, че последният
да е в състояние да спазва съответните нормативни изисквания. Липсата на
посочените данни в АУАН и НП също ограничава правото на защита на
наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти, а не
срещу правна квалификация. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението да се установяват едва в съдебната фаза на
производството. Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че такива
действия или бездействия не се и доказаха по делото. За да се приеме, че
дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби за
работното време и почивките от страна на водача, а следва да се установи,
че това неизпълнение е било в резултат от създадената от работодателя
организация на работа, респ. от липсата на такава, а не на виновно поведение
на самия водач. От материалите по делото е видно, че в случая този въпрос
не е изследван изобщо от контролните органи, а АУАН е съставен
единствено въз основа на компютърните разпечатки от дигиталната карта на
водача т.е. единствено на база данните за управлението на автомобила. От
събраните доказателства се установява само, водачът не е спазил
установеното в чл.8, § 2, изр.2. от Регламент 561/2006 изискване за ползване
на намалена дневна почивка, но не и че това се дължи на неправомерно
действие или бездействие от страна на транспортното предприятие.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
Искания за разноски не са направени, поради които и такива не следва
да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 – 0001004 от
15.04.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на
4
„РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД – гр.Търговище, ул.“Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕИК
******, представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР. за нарушение на чл.10,
§ 2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5