Присъда по дело №1066/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1066/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението е против подс. М. СТ. М. от гр. П., за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК за това, че в с.М.,обл.П.,след като е осъден с решение по
гражданско дело №1902/20г. по описа на PC-П. ,влязло в законна сила на
28.08.2020г. да издържа свой низходящи-децата:М. М. М. - родена на
02.11.2012Г. и СТ. М. М. - родена на 05.04.2017г. чрез неговата майка и
законен представител Ю.М. М. от с. М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски,а именно 7 /седем/
месечни вноски за периода от времеют м. "октомври" 2020г. до
м."февруари"2021г. и м."април",м."май"2021г. включително по 155лева или
общо дължима сума в размер на 2170 лева.
Подсъдимият участва лично в съдебното заседание, като се признава за
виновен и дава обяснения, в които сочи причините поради които не е
изплащал редовно месечната издръжка на децата си. Моли съда да му бъде
наложено наказание пробация.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и определяне на
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се
наложи наказание пробация при определяне на двете задължителни мерки за
минимално предвидения в закона срок.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. Ю.М. и подс. М.М. били съпрузи. съпрузи. От брака си имат родени
две деца- М., родена на 02.11.2012 г. и С.- родена на 05.04.2017 г.
С Решение №260015/28.08.2020 г. по гражданско дело №1902/20г. по
описа на Районен съд- П., влязло в сила на 28.08.2020 г., съдът допуснал
развод по взаимно съгласие между св. М. и подс. М.. Със същото решение
било утвърдено постигнато споразумение между двамата относно
родителските права върху децата, режима на лични контакти с тях и
плащането на издръжка. Съгласно същото подсъдимият следвало да заплаща
на децата си месечна издръжка в размер на по 155 лева за всяко от тях чрез
тяхната майка и законен представител- св. М.. Децата останали да живеят при
своята майка на адрес в с.М., обл. П., на ул. „***“ №15.
От влизане в сила на съдебното решение подс. М. заплатил доброволно
единствено сумата от 213 лева,която частично покривала месечното му
задължение, като я отнесъл за м. март 2021г., което било отразено в
изготвената разписка за плащането.
1

На 29.09.2020 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на св. Ю.М. за
събиране на дължимите от подс. М. суми с предмет издръжка по отношение
на двете деца. По нейно искане било образувано и изпълнително дело при
ЧСИ Георги Самарджиев. Чрез запор на трудовото възнаграждение на М. в
дружеството, в което работел, по сметка на ЧСИ били преведени на
14.04.2021 г. и 14.05.2021 г. суми от по 342.68 лева- дължима издръжка, ведно
с разноските. Тези суми покрили изцяло задължението му за заплащане на
издръжка към двете му деца за два месеца, като те са покрили най-старите му
задължения за месечна издръжка за месеците август и септември 2020 г.
Тъй като други плащания по дължимата издръжка непостъпили, св. М.
сезирала с жалба РП- П., по повод на която започнато настоящето
наказателно производство.
В хода на съдебното следствие чрез Изи Пей подс. М. превел по сметка
на св. М. сумата от 100 лева за дължима издръжка на децата.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на св. Ю.М., обясненията на подс. М., както и приетите по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се. От същите става ясно, че
подс. М.М. след осъждането му да заплаща месечна издръжка в общ размер
от 310 лева за децата М. и С. месечно или по 155 лева за всяко дете, е
изплатил единствено три вноски. По делото е установено,че той се
интересува от децата си и полага грижи за тях, но инцидентно.
Безспорно се установява от посочените доказателства, че заплащането
на издръжката на малолетните низходящи от подсъдимия се дължи въз
основа на влязъл в сила съдебен акт. Не е спорно също, че той е заплатил
само три вноски от издръжката, от момента на влизане на съдебното решение
в сила, като последните две са чрез удръжки от трудовото му възнаграждение,
както и че освен тези суми е заплатил в хода на съдебното следствие сумата
от 100 лева, която дори не покрива месечната издръжка на едно от децата.
Обстоятелството дали същият е бил безработен и не е имал достатъчно
доходи за да заплаща този размер на издръжката, както и че е давал суми на
ръка за лекарства на бившата си съпруга, както храна на децата си, също не го
оневинява. Бил е уведомен лично за с.з. по делото и е разполагал с
възможността да участва по същото, да ангажира доказателства и да
претендира за определяне на по-нисък размер на издръжката. Освен това след
като е разбрал за това, че е осъден, не е предприел съответните законови
действия за намаляване размера на издръжката, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи,
че подс. М.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в село М., обл.П., след като
е осъден с решение по гр. дело №1902/20г. по описа на PC-П., влязло в сила на
2

28.08.2020г. да издържа свои низходящи- децата: М. М. М.- родена на
02.11.2012 г. и СТ. М. М.- родена на 05.04.2017г., чрез тяхната майка и
законен представител Ю.М. М. от с. М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски,а именно 7 /седем/
месечни вноски за периода от месец октомври 2020 г. до месец февруари 2021
г. и за месец април и месец май 2021г. включително по 155 лева за всяко от
децата или общо дължима сума в размер на 2170 лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело да заплаща издръжка на своите низходящи- малолетните си дъщери,
както и че независимо, че е в млада възраст и работоспособен, не изпълнява
това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които
да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия,
тъй като се установи, че той е в млада, работоспособна възраст. През
инкриминирания период от време макар да е работил и получавал минимални
доходи, не отпада задължението за плащане на издръжка на родените от
брака, респ. съвместното съжителство деца, което е безусловно, особено след
като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подсъдимият
не е предприел действия за намаляване или прекратяване на дължимата
издръжка, намира се в работоспособна възраст и не страда от психическо или
трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие,
че не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата
издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК
при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието.
С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните и се
застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не
е осъждан, ползва се с добро име по местоживеене, няма криминални прояви,
работи и полага грижи за децата си.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, направените
самопризнания, тежкото му семейно положение и материално състояние,
полагането на грижи за децата и внасянето на макар и минимална сума за
3

покриване на задължението.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по
чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия М.М., следва
да се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в
санкционната част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а
именно „Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца при
периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
При определяне на размера и срока на изтърпяване на отделните
пробационни мерки, съдът прецени възможността на подсъдимият да
организира трудовата си заетост и получаването на доходи, за да изпълнява
задължението си по изплащане на дължимата издръжка, но също така и
съобрази постигането на превантивно-възпитателната цел на наказанието.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	73
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220201066
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Присъда по дело №1066/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите