Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. София, 05.01.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV Г въззивен състав, в
откритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия САВА
ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от Сава Шишенков въз. гр. д. № 12467 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 27.06.2017 г. по гр. д. № 57583 по описа на Софийски районен
съд, ГО, 145 състав за 2016 година съдът е осъдил „Х.Х.И.К.Б.“ АД да заплати на
М.Н.Н. сумата от 14000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
резултат от трудова злополука, претърпяна на 18.02.2015 година, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от изкълчване на главичката на лъчевата кост
„сублукацио капитий радий синистри, рупура парациалис муск. Бицепс брахий
синистри, травма на мускулите на сухожилията на други части от двуглавия
мускул, авулзио тендини мускули бицепсибрахий синистри, извършена операция с
реинсерция на сухожилието с анкър 3,5 мм“ емоционален дискомфорт от останалия
траен белег от операцията на лявата ръка ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.02.2015 година до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева
като несонователен.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от М.Н..
Въззивникът е намерил, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен в
частта, в която съдът е отхвърлил претенциите на ищеца. Аргументирано е, че
съдебният състав е допуснал съществено нарушение при прилагането на принципа на
чл. 52 ЗЗД, като не е отчел продължителния период на възстановяване на
въззивника. Посочено е, че психотравмата не е приключила, като въззивникът
продължава да полага усилия за нормалната си интеграция към първоначалния си
начин на живот. Поискано е атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната
от въззивника Н. част. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който са
наведени доводи, че в обжалваната от въззивника Н. част решението е правилно и
законосъобразно. Изложени са съображения, че първоинстанционният съдебен състав
подробно е разгледал и кредитирал приетите като доказателства по делото
свидетелски показания, подробни експертизи и писмени доказателства. Поискано е
атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника Н. част.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Х.Х.И.К.Б.“
АД, с която актът на съда е обжалван в частта, в която предявения против
дружеството – въззивник иск е уважен. В
жалбата е наведено, че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде
намалено с получените суми по сключените договори за застраховане. Изложени са
съображения касателно преценката при определяне на размера на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД. Поискано е атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната от
дружеството – въззивник част. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба на „Х.Х.И.К.Б.“ АД, с който наведените от дружеството – въззивник доводи
са определени акто неоснователни.
Въззивният съд намира жалбите за редовни и допустими,
подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването –допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред СРС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От фактическа страна съдът намира за установено, че видно
от Декларация за трудова злополука № 227/06.03.2015 година М.Н.Н. декларирал,
че като работник на „Х.Х.И.К.Б.“ АД в 13:30 часа на 18.02.2015 година в цех
„Металозаваръчен“ при транспортиране на оси за транспортни куки за
трансформатор усетил силна болка в левия бицепс, при което травмирал мускул.
Видно от Разпореждане № 17841 от 09.03.2015 година
Национален осигурителен институт, ТП – София – град признало декларираната с
вх. № 227 от 06.03.2015 година злополука за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съдът е приел Протокол за трудова злополука № 1 от
04.03.2015 година, от който се установява, че комисия в състав Т.Р., Е.Ф., Д.Д.и
К.К.констатирала, че при транспортиране на оси за транспортна кука с тегло
около 46 кг от земята и качване върху работна маса на височина около 1 метър М.Н.Н.,
водач на електрокар, усетил силна болка в левия бицепс, при което получил
травма в мускула.
Като доказателство е приет Трудов договор № 49/2015
година, от който е видно, че на 02.02.15 година „Х.Х.И.К.Б.“ АД и М.Н.Н.
постигнали съгласие М.Н. да полага труд при дружеството като „водач на
електрокар“, считано от 02.02.2015 година до 01.02.2016 година.
Съдът е приел Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, от
която се установява, че М.Н. постъпил в болничното заведение на 18.02.2015
година с оплаквания за силна остра болка в лява лакътна става и бил изписан на
20.02.2015 година, като му била поставена диагноза изкълчване на главичката на
лъчевата кост. Сублуксацио капити радий синистри, руптура парциалис муск.
Бицепс брахий синистри.
От Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД съдът намира за
установено, че М.Н.Н. постъпил в лечебното заведение на 26.02.2015 година с
диагноза травма на мускулите и сухожилията на други части от двуглавия мускул и
бил изписан на 02.03.2015 година.
Видно от Експертно решение № 3197 от 02.10.2015 година
комисия на ТЕЛК след преглед на М.Н.Н. преценила, че същият е временно
неработоспособен поради травма на мускулите и сухожилията на други части от
двуглавия мускул.
Съдът е приел Експертно Решение № 3355, от което се
установява, че комисия на ТЕЛК след преглед на М.Н. поради частично обжалване
на болничен лист на 14.10.15 година намерила, че поради травма на друг
екстензорен мускул и сухожилие на ниво предмишница М.Н. е временно
неработоспособен.
От Експертно решение № 55
се установява, че на 06.01.2016 година комисия на ТЕЛК след преглед на М.Н.
преценила, че същият е временно неработоспособен до 06.01.2016 година
поради травма на друг екстензорен мускул
и сухожилие на ниво предмишница.
От Експертно решение № 42 се установява, че на 01.03.2016
година комисия на ТЕЛК след преглед на М.Н. преценила, че същият е временно
неработоспособен до 01.03.2016 година поради
травма на друг екстензорен мускул и сухожилие на ниво предмишница.
Съдът е приел Болничен лист № 20151747939, от който се
установява, че М.Н. бил временно неработоспособен от 18.02.2015 година до
20.02.2015 година.
Като доказателство е приет Болничен лист № 20151862412,
от който е видно, че М.Н. бил временно неработоспособен поради травма на
мускулите и сухожилията на други части от двуглавия мускул за периода от
26.02.2015 година до 13.03.2015 година.
От Болничен лист № 20140215794 се установява, че поради
травма на друг екстензорен мускул и сухожжилие на ниво предмишница М.Н. бил
неработоспособен за периода от 14.03.2015 година до 12.04.2015 година.
Съдът е приел 10 броя болнични листове, от които се
установява, че поради травма на друг екстензорен мускул и сухожилие на ниво
предмишница М.Н. бил неработоспособен за периода от 13.04.2015 година до
12.05.15 година, 13.05.15- 11.06.2015 година, 12.06.2015-11.07.2015 година,
12.07.2015-10.08.2015 година, 11.08.2015-25.08.2015 година,
26.08.2015-01.11.2015 година, 01.09.2015-14.09.2015 година,
02.11.2015-01.12.2015 година, 02.12.2015-05.02.2016 година,
06.02.2016-01.03.2016 година.
Видно от Амбулаторен лист № 48 от 07.01.2016 година М.Н.
бил диагностициран с травма на друг екстензорен мускул и сухожилие на ниво
предмишница и му била предписана терапия.
От Амбулаторен лист № 425 от 01.03.2016 година се установява,
че при преглед на М.Н. д-р К.К.констатирал
пълен обем движения в лакътната става.
Видно от Амбулаторен лист № 1742 от 29.04.2015 година при
преглед на М.Н. било констатирано силно болезнени и затруднени движения в лява
лакетна, гривнена става и пръсти.
Съдът е приел Амбулаторен лист № 2104 от 26.05.2015
година, от който се установява, че след преглед на М.Н. били констатирани силно
болезнени движения в дясна лакетна, гривнена става.
От приетите три броя амбулаторен лист се установява, че
след преглед на М.Н. последователно на 03.06.2015 година, 24.06.2015 година и
06.07.2015 година е констатирано увеличение на обема на движение в лява
лакетна, гривнена става и пръсти.
Като доказателство е приета Длъжностна характеристика на
Водач на електрокар и Мотокар при „Х.Х.И.К.Б.“ АД, от която е видно, че сред
основните функции на изпълняващите тази длъжност е при необходимост да се
товари, проверява закрепването и да се извършва прекарването на детайли и
товари на територията на фирмата.
Видно от Начален инструктаж по безопасност, М.Н.Н.
положил подпис под № 412 след извършването на инструктаж.
От заключението на приетата по делото Комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съдът намира за установено, че на
18.02.2015 година М.Н. е преживял трудов инцидент, който би могъл да се
квалифицира като преживяване „Травма на тялото или заболяване“ и е шесто по
интензивност от общо четиридесет и три събития, класифициращи като „променящи
живота събития“.
Съдът е приел заключението на Съдебно медицинска
експертиза, от което се установява, че М.Н. претърпял на 18.02.2015 година
травма, наложила операция чрез мануално наместване на изкълчването на лявата
лакътна става и реинсекция на сухожилието с анкър 3,5 мм. След операцията
останал траен загрозяващ белег на лявата ръка, който ще му остане за цял живот.
Експертът е намерил, че лявата ръка на Н. е напълно възстановена в обем на
движенията на лява лакътна става, като лечението е продължило 1 година, но е
необходимо да продължи с рехабилитацията. Вещото лице е посочило, че след
първите 2 до 3 месеца Н. е могъл да използва увредения си крайник без да вдига
тежести.
От показанията на свид. Т. съдът намира за установено, че
след изписване от Н.И.Пирогов Н. бил с гипс на ръката, което му се отразило
доста зле както физически, така и психически. Станал по – затворен, оплаквал се
от болката, не искал да излиза.
От показанията на свид. Ф. се установява, че на М.Н. бил
проведен задължителен първоначален инструктаж, както и периодичен тримесечен
инструктаж в деня на връщането му на работа след инцидента.
Съдът е приел заключението на съдебно счетоводна
експертиза, от което се установява, че разплащателната сметка на М.Н.Н. е
заверена с преводи от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД по щети в общ размер на 721,81 лева, а
изплатените на М.Н. обезщетения от държавното обществено осигуряване се
равняват на 3670,16 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на работодателя по иск с правна квалификация
чл. 200 от Кодекда на труда необходимо е доказването на следните предпоставки –
съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпване по време на
действието му на злополука, която е приета за трудова по установения ред,
обстоятелството че същата е довела до временна неработоспособност, както и
настъпването на претърпени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В този
смисъл е и практиката на Върховната инстанция, обективирана в Решение № 282 от 28.04.2010 година по гр.д.
№ 622/2009 година по описа на ВКС, III
ГО.
Видно от представения Трудов договор № 49/2015 година на 02.02.2015 година
бил сключен договор, по силата на който „Х.Х.И.К.Б.“ АД и М.Н.Н. постигнали
съгласие М.Н. да престира работната си сила при дружеството за срок от
02.02.2015 година до 01.02.2016 година. По тази причина и настоящата инстанция
намира, че правилно СРС е приел за доказано съществуването на трудово правоотношение между страните.
Фактът на настъпване на злополука
в цех „Металозаваръчен“ при „Х.Х.И.К.Б.“ АД на 18.02.2015 година в 13.30 часа,
при която М.Н. пострадал не е спорен между страните. Наред с това същото
обстоятелство се установява и от Протокол за трудова злополука № 1 от
04.03.2015 година, от който е видно, че в качеството си на водач на електрокар М.Н.Н.
при транспортиране на оси за транспортни куки за трансформатор усетил силна
болка в левия бицепс, при което получил травма на мускула. С оглед Разпореждане
№ 17841 от 09.03.2015 година на ТП на НОИ София - град, въззивният
съд споделя извода на СРС, че така установената злополука е призната за трудова по установения ред.
Видно от предствените в процеса 13 броя болнични листове, съдът намира за
установено, че ищецът е бил временно неработоспособен поради болничен престой
за периода от 18.02.2015 година до 20.02.2015 година във връзка с травма на
мускулите и сухожилията на други части от двуглавия мускул и от 26.02.2015
година до 13.03.2015 година във връзка с травма на друг екстензорен мускул и
сухожилие на ниво предмишница. Останалите десет броя болнични листове
свидетелстват, че за периода от 14.03.2015 година до 01.03.2016 година ищецът М.Н.
е бил временно неработоспособен поради травма на друг екстензорен мускул и
сухожилие на ниво предмишница. Така обективирания извод на съда се потвърждава
и приетите в процеса три броя експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че М.Н.
е бил преглеждан в периода 02.10.2015 година и 01.03.2016 година от комисия на
ТЕЛК и е констатирана неработоспособността му поради травма на мускулите и
сухожилията.
Релевантно обстоятелство се явява каква част от претърпените от ищеца вреди
се дължат на злополуката, като практиката приема, че в тежест на ищеца е да
докаже причинната връзка между вредоносното събитие и претърпените от него
болки и страдания. В този смисъл е и
Решение № 213 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., ГК., ІV Г. О. на ВКС. С оглед приетото заключение на вещото лице, изготвило
Съдебно медицинската експертиза, настоящата инстанция намира, че с изключение
на Болничен лист Е20152888757 и Амбулаторен лист № 000667 от 08.02.2016 година
всички представени от ищеца писмени доказателства във връзка със здравословното
му състояние са относими към претърпяната на 18.02.2015 година злополука.
Цитираните болничен лист и амбулаторен лист имат касателство с претърпяно от
ищеца общо заболяване – пневмония и повишено артериално налягане към 08.02.2016
година, за които не е доказано в процеса да са под някаква форма следствие на претърпения
на 18.02.2015 година инцидент.
С оглед изложеното, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаване на иска по чл. 200 КТ, като относимо в процеса се явява в каква
степен следва да бъдат обезщетени претърпените от ищеца болки и страдания. Съгласно
приетото с т.11 от ППВС 4/1968 година справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие.
Тя включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които увреждането е
получено, последици, продължителност, степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Въззивникът Н. е бил
неработоспособен за период от около една година. Наред с това възстановяването
му не е протекло безпроблемно. В рамките периода от 18.02.2015 година до
01.03.2016 година Н. многократно е ходил на лекар с оплаквания, свързани с
процесната травма. Също така възстановяването му е свързано с имобилизация на
ставата за период от близо четири месеца, за което свидетелстват както
заключението на Съдебно медицинската експертиза, така и показанията на свид. Т..
При определяне на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че Н. ще
изпитва за вбъдеще неудобства при натоварване на лявата си ръка, като
перспективата оплакванията от процесното увреждане да изчезнат напълно е
свързана с рехабилитация в продължение на още две до три години. Съдът счита,
че следва да бъде съобразен и фактът, че лечението на въззивника Н. е протекло
с фиксиране на сухожилието с 3,5 мм анкер, което е довело на предната част на
лявата лакътна става да се вижда груб оперативен белег с косо разположение и с
дължина 14 сантиметра. Видно от заключението на приетата по делото Комплексна
съдебно психиатрична психологична експертиза и показанията на свид. Т. във
връзка с останалия му белег в състоянието на въззивника са налице емоционални и
поведенчески прояви, както и промени в поведенческите стереотипи. Въззивникът Н.
е станл затворен, не искал да излиза, стоял си вкъщи и не можел да работи като
дисководещ. Ето защо с оглед изложеното
настоящата инстанция намира, че в процесния случай справедливото обезщетение на
претърпените от въззивника Н. неимуществени вреди се равнява на сумата от
20 000 лева.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния състав, че присъденото
на въззивника Н. обезщетение не следва да бъде намалявано. Предявеният от Н.
иск има за предмет единствено претърпени от него неимуществени вреди в
следствие на претърпяната на 18.02.2015 година. Ето защо същото не следва да
бъде намаляно със размера на заплатеното обезщетение от НОИ в размер на 3670,16
лева. Заплатените от НОИ средства имат за предмет обезщетяване на загубената
възможност на въззивника да получава трудов доход, а не претърпените от него
болки и страдания. Ето защо и правилно СРС е намерил, че сумата от 3670,16 лева
не следва да се приспада от определения размер на обезщетението.
Правилно СРС е намерил и че присъденото на М.Н. обезщетение не следва да
бъде намалявано с полученото застраховатлено обезщетение в размер на 721,81
лева по застраховка „Трудова злополука“. Видно от заключението на приетата по
делото Съдебно счетоводна експертиза сметките на Н. действително са заверени
със сумата от 721,81 лева, представляваща изплатено обезщтение от „Б.В.И.Г.“
АД. От приетата от съда кореспонденция по електронна поща обаче не може да се
приеме за доказано, че тази сума е изплатена именно за обезщетяване на
претърпени от М.Н. неимуществени вреди. Ето защо правилно СРС е съобразил, че
доказването на това обстоятелство е било в тежест на „Хюндай Хеви Индсъстрис Ко
България“ АД и е оставил без уважение
искането за приспадане на сумата от присъденото обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на процеса въззивникът „Х.Х.И.К.Б.“ АД следва
да понесе сторените пред настоящата инстанция разноски така, както ги е направил.
Въззивникът Н. е претендирал разноски за осъществено безплатно процесуално
представителство от адвокат. С оглед представената Декларация за материално и
гражданско състояние, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 38, т. 2
ЗА и на адвокат Ж. следва да бъде присъдено възнаграждение съобразно уважената
част от жалбата и предвиденото в Наредба 1 от 2004 година, а именно сумата от
300 лева.
Пред СРС видно от Договор № 642508 М.Н.
е доказал сторване на разноски за процесуално представителство в размер на 2700
лева, като с оглед изхода на процеса претенцията на страната е основателна за
сумата от 1350 лева.
В полза на „Х.Х.И.К.Б.“ АД следва да бъдат присъдени
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо
лице съобразно отхвърлената част от иска, а именно за сумата от – 278 лева. Дружеството
следва да бъде осъдено да заплати държавната такса съобразно уважената част от
иска, а именно сумата от 800 лева, както и сумите за експертизи, заплатени от
бюджета на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 27.06.2017 година по гр.д. № 57583 по описа за 2016 година на
СРС,
ГО, 145 състав в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от М.Н.Н. против „Х.Х.И.К.Б.“ АД иск с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ над сумата от 14 000 лева до сумата от 20 000 лева, като вместо
него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Х.Х.И.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на М.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от
6000 /шест хиляди/ лева, представляваща разликата над 14000 /четиринадесет
хиляди/ лева до сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, претърпяна
на 18.02.2015 година, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
изкълчване на главичката на лъчевата кост „сублукацио капитий радий синистри,
рупура парациалис муск. Бицепс брахий синистри, травма на мускулите и
сухожилията на други части от двуглавия мускул. Авулзио тендини мускули
бицепсибрахий синистри, извършена от операция с реинсерция на сухожилието с
анкър 3,5 мм“, емоционален дискомфорт от останалия траен белег от операцията на
лявата ръка, невъзможност и към днешна дата за използване на лявата ръка, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2015 година до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.06.2017 година по гр.д. № 57583 по описа за 2016 година на СРС,
ГО, 145 състав в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Х.Х.И.К.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат А.Н.Ж. сумата от
300 /триста/ лева, представляващи разноски за осъществено безплатно процесуално
представителство на М.Н. пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Х.Х.И.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени разноски пред СРС.
ОСЪЖДА „Х.Х.И.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на СРС сумата 610 лева разноски за експертизи, както и сумата от 800
лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.И.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 278 /двеста седемдесет и осем/ лева,
представляващи сторени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: