Р Е Ш Е Н И
Е № 174
гр. Търговище, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 153 по описа на АС – Търговище
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ
"Лео - Хюлия Хасанова", с адрес гр. Омуртаг, ул. „….“ № .., действаща
чрез пълномощник адв. И., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 229 – ФК от 02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед
на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски
обект – закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг, ул. „…“ № .. и и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, б. „а“ и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят обосновава, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като не са били налице основания за налагането ѝ. От фактическа страна се
твърди, че служителят на обекта е издал касова бележка и респ. не са били
налице основания за издаване на ПАМ. По подробно изложени съображения иска
съдът да отмени заповедта, с която марката е наложена. Претендират се разноски
по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото в размер на 100лв.
Административен
съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
обжалваната заповед № № 229 – ФК от 02.07.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на едноличния
търговец е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на стопанисван от него
търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ №
24 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1,
б. „а“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с
обстоятелството, че търговецът е осъществил състав на административно нарушение
по чл. 25, ал.1, от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. и чл. 186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС – за извършена контролна покупка на стойност 1.20лв., не е издал
касов бон.
Във
връзка с фактическото основание, на което е издадена заповедта, по делото се
установи следното:
На 25.06.2019г. сутринта в търговския
обект – закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг, ул. „..“ № .., стопанисван от
жалбоподателя, е извършена проверка на компетентните данъчни органи, започнала с
контролна покупка от един от служителите, извършващ проверката. За установеното
в хода на проверката е издаден нарочен протокол. Според удостовереното с него, проверката
е започнала в 9.43ч. Посочено е, че за контролната покупка на стойност 1.20 (за
две милинки – всяка по 0.10ст. и един айран по 1лв.), платени в брой, до
момента на излизането на купувача от обекта, не е издаден касов бон. Доколкото
тази фактическа констатация по протокола е била оспорена от жалбоподателя по
делото (констатацията е била оспорена и от продавача в обекта, удостоверено
чрез отбелязване в протокола, че има възражения по него), по делото са
разпитани двама свидетели – служителят, извършил контролната покупка и продавачът
в обекта, той и съпруг на жалбоподателката и са приети писмени доказателства –
разпечатки от касовия апарат в обекта (КЛЕН № 1 ОТ 25.06.2019г.) Според удостовереното
от данъчния служител осъществената от него покупка на стойност 1.20лв. е
извършена около 9.30ч. и за контролната покупка не е издаден касов бон. Продавачът
от своя страна утвърждава, че след покупката от 1.20лв. към 9.30ч., за която той
бил издал касов бон, данъчният служител напуснал веднага магазина без да си
вземе касовата бележка. Веднага след него обслужил друг клиент, за който едва впоследствие
разбрал, че е част от проверяващия екип, на който също издал касов бон за
покупка на стойност около 3лв. и който клиент си взел бона преди да излезе.
Проверяващите се легитимирали около 10-15мин. след първата контролна покупка. Показанията
на продавача се потвърждават от събраните по делото безспорни писмени
доказателства, поради което, макар и пристрастни, съдът ги приема за достоверни.
От разпечатките от касовия апарат в обекта (КЛЕН № 1 от 25.06.2019г.) е видно,
че за деня има отчетени продажби с касов бон, сред които за покупка на стойност
1.20лв. в 9.33ч. и покупка на стойност 3.50лв. в 9.35лв. При тези писмени
доказателства съдът приема, че твърдяната контролна покупка от 1.20лв. е
отчетена чрез издаване на касов бон, като това е възможно да е станало и при
напускане на обекта от служителя (поради което той не е възприел този обективен
факт), но е в рамките на „момента на продажбата“, преди следващата я така, и е извършено
достатъчно време преди данъчните служители да се легитимират като такива (около
десет –петнадесет минути преди това), т.е не е било продиктувано от желание за
поправка на вече констатирано нарушение. При установената хронология на
събитията, съдът приема, че събраните по делото гласни доказателства не се
изключват взаимно, а се допълват, като очевидно издаването на касовия бон, по
една или друга причина (най-вероятно излизане веднага след покупката) не е било
възприето от данъчния служител. Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема за недоказано, че за извършената контролна покупка на стойност
1.20лв. около 9.30ч. на 25.06.2019г. в обекта, стопанисван от жалбоподателя не
е издаден касов бон. Предвид горното, съдът намира, че в случая не е безспорно
доказано, че е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС - основанието
на което е наложена процесната ПАМ. Представеното по делото наказателно
постановление, издадено по този повод, не е влязло в сила.
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна, поради недоказаността на извършеното нарушение.
В случая административното
производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане
на продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция, като отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1
т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок
до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от
одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от
чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
При установената по делото липса на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя на реда или начина за издаване на касов
бон за осъществена продажба, съдът приема, че предвидените в закона
предпоставки за налагане на обжалваната ПАМ не са били налице. С оглед на тази
констатация е безпредметно да се обсъждат наличието на компетентност у издателя
на акта, спазването на формата и процесуалните правила, както и съобразяването
на мярката с целта на закона. Заповедта е незаконосъобразна поради липса на
годно фактическо основание за издаването ѝ и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се постави на обсъждане претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото са представени доказателства
за направени разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатски
хонорар, платени в брой. Националната агенция по приходите – София следва да
бъде осъдена да плати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 550лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 229 – ФК от 02.07.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг, ул. „…..“ № .. и и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС, по жалба на ЕТ "Лео - Хюлия Хасанова", с адрес гр. Омуртаг, ул.
„…..“ № ….
ОСЪЖДА НАП да заплати на ЕТ
"Лео - Хюлия Хасанова", с адрес гр. Омуртаг, ул. „…..“ № ..,
представляван по делото от адв. от И., сумата в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна
такса и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: