Р Е
Ш Е Н
И Е
№
523
03.09.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 486 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от К.Т.С., подадена чрез пълномощник - адв. Иван
Дойчинов, с посочен адрес за призоваване: гр. Ч., бул. „Г.Д.“ №., комплекс „Я.“
ет. офис ., против Решение №52 от 18.03.2020г., постановено по АНД №18 по описа
на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
В
касационната жалба се сочи, че неправилно АНО наложил наказание на К.С. в
качеството му на водач на МПС за това, че не притежава лиценз за обществен
превоз на пътници. Законът не предвиждал водачът на МПС да притежава лиценз.
АНО следвало в словесното описание на извършеното нарушение да посочи, че
водачът извършва обществен превоз без редовно издадени лиценз, а не, че самият
водач не притежава лиценз. Така оставало неясно какво нарушение се вменява на
водача – дали му се налага наказание за това, че превозвача не притежава
лиценз, или той самият няма лиценз /което било и несъставомерно/. На следващо
място се твърди, че не били налице признаците за извършване на заплащане на
превоза в смисъла, вложен в разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗАвтП. Заплащането
от по 1 лев било, за да се закупи гориво. Сочи се, че за да е налице
съставомерно нарушение, било нужно да бъде извършено и плащане. В тази насока
не били събрани доказателства дали в крайна сметка било заплатено. Освен това,
в АУАН и в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението – не било
посочено на територията на коя община и област било установено нарушението.
Посочено било само „по АМ „Марица км 28+700 в посока АМ „Тракия“. Също така
АУАН не бил съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване
на нарушението – органите на Сектор „Пътна полиция“, а в присъствието на
свидетелите при установяването. Също така актосъставителят, а и АНО вменявали
нарушение, че е извършен обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз
или лиценз за общността. От разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, която се
твърдяло, че е нарушена, било видно, че обществен превоз на пътници може да се
извършва и ако превозвачът притежава удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметрови превози. Като не посочил тази възможност в АУАН и НП,
актосъставителят и административно-наказващият орган ограничили правото на
защита. Също така от административно-наказателната преписка било видно, че не
били събрани данни в тази насока. В тежест на административно-наказващия орган
било да докаже наличието на всички съставомерни признаци на нарушението, както
и отсъствието на онези, които изключват вината на нарушителя или
съставомерността на деянието. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Димитровград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №52 от 18.03.2020 г., постановено по АНД №18/2020г.,
Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 45-0000355/29.11.2019г.,
издадено от Началник ОО „АА“ Хасково, с което на К.Т.С., за нарушение на чл.6,
ал.1, изр.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) и на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Посочил, че наказанието е правилно определено от АНО. Изложил е и
съображения, че не се касае за маловажен случай.
Касационният състав на
Административен съд - Хасково счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението,
авторството и вината на нарушителя са доказани от всички събрани по делото
доказателства. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя извода, че описаното в наказателното
постановление административно нарушение е безспорно доказано. Правилно районният
съд е приел, че съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП (в
приложимата в случая редакция на разпоредбата), по смисъла на този закон
„обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане. Няма спор и относно обстоятелството, че на посочената дата и
място жалбоподателят е превозвал 20 пътници в автомобила. От снетите от пътуващите
обяснения, компетентните органи, извършили проверката, установили, че превозът
се извършва срещу заплащане. Дори, както е приел и районният съд, са налице
данни за извършване на системна дейност в тази насока. От събраните по делото
гласни доказателства става ясно, че превозът бил осъществяван срещу уговорена
цена за превоз на всеки пътник, в размер на по 1 лв. за отиване и за връщане от
работното място, а не поради някаква друга причина.
Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП (в приложимата редакция), „превоз на
пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със
специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали
са натоварени или не.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП
(в приложимата редакция), обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър
на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България.
Санкционната разпоредба на
чл.93, ал.1 от ЗАвтП (в приложимата редакция), въз основа на чиято т.1 е наказан
касационния жалбоподател, визира осъществяването без необходимите документи-
лиценз, разрешение, документ за регистрация, или друг изискуем от закона документ, на обществен
превоз, т. е. на извършването с МПС на възмездни транспортни услуги, без
издадените документи, разрешаващи тази дейност.
В случая наказаното лице е извършвало обществен превоз на пътници,
без дори да е регистриран като търговец по ТЗ. Правилно
районният съд е приел, че в чл.6, ал.1 от ЗАвтП не е упоменато, че превозвач
следва да е регистриран като търговец или да има регистрирано дружество, ЕТ или
друго формирование по Търговския закон, за да осъществява дейност, но разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗАвтП е категорична за
това кое лице може да извършва превоз на пътници по смисъла на този закон. В случая не са
налице данни водачът да е бил регистриран по ТЗ, което основание обаче не изключва С. от кръга субекти, които
могат да са нарушители на разпоредбата на вмененото му нарушение.
Районният съд правилно е приел извършеното
нарушение за доказано по несъмнен начин. От субективна страна било извършено
виновно, тъй като деецът съзнавал факта, че няма право да извършва подобна
дейност, но въпреки това го сторил, т. е. съзнавал обществено-опасния характер
на деянието и неговите последици и целял настъпването им.
В тази насока в обжалваното
решение са изложени подробни съображения, които, доколкото изцяло се споделят
от настоящия състав, не е необходимо да се преповтарят.
Наказанието е
наложено от АНО в предвидения от закона фиксиран
размер,
както правилно е отбелязал и районният съд.
Неоснователни са доводите, изложени
в касационната жалба. В по-голямата си част те са идентични с навежданите пред районния съд съображения, като Административен съд -
Хасково, в настоящия състав, изцяло споделя правните изводи на районния съд.
Следва да се
посочи, че въпреки, че с ДВ бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г.
разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвтП е изменена, от текста на същата е видно,
че не са налице основания да се приеме, че до влизане в сила на НП е последвал
по-благоприятен закон, който на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН да бъде приложен
като основание за налагане на административна санкция.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52 от 18.03.2020
г., постановено по АНД №18 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.