№ 30
гр. Смолян , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600032 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІІ от НПК във вр. чл.306, ал.1, т.4 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Й. Н. срещу Определение №
29/01.03.2021 год. постановено по НЧХД № 372/2020 год. по описа на
Районен съд Смолян, с което е осъден да заплати на подсъдимите по делото
А.П.А. и П.А.А. допълнително разноски в размер на още по 354 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение по водене на делото.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
определението, тъй като възнаграждението за осъщественото по делото
процесуално представителство трябва да се определя към момента на
сключване на договора за правна помощ, доколкото на изменението на
подзаконовия нормативен акт – НМРАВ, изрично не е придадено обратно
действие. Освен това, са изложени доводи за прекомерност на
претендираното допълнително адвокатско възнаграждение.
Иска се отмяна на определението, като незаконосъобразно и да му се
присъдят направените разноски.
1
Подсъдимите А.П.А. и П.А.А., чрез защитника им адв. Б.К. са
подали писмено възражение, с което предлагат да се потвърди обжалваното
определение. Излагат се съображения, че определеното адвокатско
възнаграждение по делото е в предвидения минимален размер по чл.13, ал.1,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се претендират и направените разноски пред въззивната инстанция по
жалба на частния тъжител.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и възражението
срещу нея, след като се запозна с делото, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 10.12.2020г. по НЧХД №372/2020г. по
описа на РС Смолян производството по делото е прекратено на осн. чл.25,
ал.1, т.6 от НПК, тъй като тъжбата не е подадена в срока по чл.81, ал.3 от
НКП. С това определение районният съд е осъдил частния тъжител Л. Й. Н. да
заплати на подсъдимите А.П.А. и П.А.А. направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 732 лева.
С Определение № 11//10.02.2021г. по ВЧНД №5/2021г. по описа на
Окръжен съд Смолян е потвърдено протоколното определение от 10.12.2020г.
по НЧХД №372/2020г. по описа на РС Смолян.
В производството пред районния съд на 17.07.20г. е депозирано
становище от адв. Б.К., в качеството на защитник на подсъдимите, към което
са приложени два договора за правна защита и съдействие, според които
подсъдимия А.П.А. по чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №1 е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв./без ДДС/ и подсъдимия П. А.А. е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. /без ДДС/.
В хода на производството пред РС Смолян на 19.11.2020г. е
депозирано становище от адв. Б.К., в качеството на защитник на
2
подсъдимите, към което са приложени два анекса към договорите за правна
защита и съдействие, според които подсъдимия А.П.А. на осн. чл.13, ал.1, т.2
от Наредба №1 е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв./без
ДДС/ и подсъдимия П. А.А. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв./без ДДС/.
След съдебното заседание на 10.12.2020г. от адв. З.С., в качеството
му на защитник на подсъдимите е постъпила молба с искане съдът да присъди
направените съдебни разноски до пълния заплатен размер по чл.13 ал.1 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно приложените по делото договори за правна защита и съдействие и
анекси към тях във връзка с изменението на Наредбата, обнародвано с ДВ 68
от 31.07.2020г.
Направените съдебни разноски за всеки от двамата подсъдими в
хода на НЧХД №372/20г. са в размер на по 720 лева с ДДС, като тези
адвокатски възнаграждения са само за защитата в производството по
подадената тъжба, определени по реда на чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата за
минималните размериш на адвокатските възнаграждения. Тъй като с влязлото
в сила определение от 10.12.2020г. по НЧХД № 372/2020г. по описа на
РС[1]Смолян в полза на подсъдимите А.П.А. и П.А.А. са присъдени съдебни
разноски по делото в общ размер на 732 лева, то остават общо дължими още
708 лева, или за всеки един от тях по 354 лева, които частният тъжител Л. Й.
Н. следва да бъде осъден да им заплати, на основание чл. чл.306, ал.1, т.4 във
вр. с чл.190, ал.1 от НПК.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че
недопустимо е увеличен размера на адвокатското възнаграждение съобразно
промените в на чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата за минималните размериш на
адвокатските възнаграждения, в сила от 31.07.2020г., тъй като промените в
цитираната разпоредба са настъпили в хода на съдебното производство пред
районният съд и адвокатските възнаграждения са съобразени с изискването
на чл.1 от Наредба № 1. Размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в
наредбата минимален размер за съответния вид помощ. Подсъдимите са
3
уговорили и заплатили адвокатски възнаграждения по първоначалните
договори и анексите към тях, които са съобразени с минимален размер за
съответния вид помощ. Страните са свободни да договарят размера на
възнаграждението, което не може да бъде по-малко от минималния размер,
какъвто е настоящият случай.
Що се отнася до оплакването в жалбата за прекомерност на
присъдените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, то същото е
неоснователно. На първо място разноските и за двамата подсъдими за защита,
съобразно тежестта на повдигнатото им обвинение, са в предвидения
минимален размер от 600 лева по чл.13 ал.1 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, в производството са
приложими правилата на НПК, съгласно които не съществува правна
възможност съдът да прави преценка на въпроса дали направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, каквато възможност е
предвидена за производствата по реда на ГПК/чл.78, ал.5/.
С оглед неоснователността на частната жалба и на основание чл.190,
ал.1 от НПК, частният тъжител следва да се осъди да заплати на подсъдимите
и направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция в настоящото производство по частната му жалба в
размер на по 240 лева за всеки един от тях, съобразно представените с
възраженията договори за правна помощ и съдействие.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира жалбата за
неоснователна. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно
постановено и следва да се потвърди.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29/01.03.2021г. по НЧХД №
372/2020г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА частният тъжител Л. Й. Н. да заплати на подсъдимите
А.П.А. и П.А.А., направените разноски за адвокатско възнаграждение по
4
делото пред въззивната инстанция, в размер на по 240 лева за всеки един от
тях.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5