О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260092
гр.Пловдив, 09.11.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 09.11.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Арнаучкова възз.ч.гр.дело
№ 568
по описа на АС - Пловдив
за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство на осн.чл.278, във вр. с чл 274,
ал.2
ГПК.
Образувано
е по частна жалба,
вх.№ 7810/19.10.2020г.,
подадена от Г.С.К., ЕГН**********, чрез процесуален представител адв.А.Д., против протоколно
определение от 29.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 585/2020г. по описа на ОС - Пазарджик, с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4, във
вр. чл.631, ал.1, във вр. чл.633 ГПК, се спира производството по възз.гр.д. № 585/2020г.
по описа на ОС - Пазарджик до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на
Европейския съюз. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
определение, а искането е за неговата отмяна.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№7848/03.11.2020г.,
от насрещната въззиваема страна, Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М., представлявана от
гл.комисар Н. Н.-Директор, чрез гл.юрисконсулт С.С., жалбата се оспорва и се
иска отхвърлянето й и оставяне в сила на обжалваното определение..
Производството,
в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д.№ 585/2020г.
по описа на ОС - Пловдив, е образувано по въззивна жалба от Г.С.К. против Решение № 76 от 18.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 955/2019г. по описа на РС - Панагюрище, с което е
отхвърлен предявеният от него осъдителен иск против Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М.
за възнаграждение за положен извънреден труд на длъжност „старши пожарникар“
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143.
С обжалваното протоколно определение се спира въззивното
производство до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз.
При извършване на дължимата служебна проверка по чл.274,
ал.1 ГПК, се приема, че за обжалваното определение не е неподлежащо на
обжалване, съгласно чл. 631, ал.1, изр.2 от ГПК, която разпоредба в случая е
неприложима, тъй като е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване и
прилагане спрямо определение за спиране, постановено от съд, различен от
отправилия преюдициалното запитване, какъвто е и съдът, постановил сега обжалваното
определение за спиране.
Ето защо, и тъй като постъпилата въззивна частна жалба е
подадена против подлежащо на въззивно обжалване определение, което временно
прегражда развитието на производството пред съда, съгласно даденото нормативно
тълкуване в т.5 от ТРОСГК на ВКС № 1/2001г. от
17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ВКС, на общото основание, предвидено в
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в законния срок, от активно процесуално
легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание
и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната
страна за отговор, същата се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалба и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания
съдебен акт, намира следното:
В частната жалба са поддържани следните доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение за спиране:Разпоредбите на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК и чл.631, ал.1 ГПК са неотносими към спора.В изчерпателно
изброените основания за спиране, уредени в чл.229, ал.1 ГПК, не фигурира
наличието на висящо производство по преюдициално запитване.Спирането на
обусловените от преюдициалното заключение производства е предмет на регулиране
от националното право на съответната държава-членка, а не от ПЕС.ВКС вече е
предприел рестриктивен подход към основанията за спиране с ТРОСГТК №8/2014г. по
тълк.д.№8/2013г., от което може да се изведе аналогично разрешение за
спора.Подобно на тълкувателните решения, с решението на СЕС по отправено
преюдициално запитване се дава задължително нормативно тълкуване, а не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което не е налице
обуславящо, по см. на чл.229, ал.1т.4 ГПК, правоотношение.Задължителността на
решението на СЕС също не води до приложение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.Сред
закрепените в закона основания за спиране на гражданското производство липсва
хипотеза на спиране на делото при допускане от СЕС на преюдициално запитване от
значение за спора, по който национален съд, различен от запитвания, трябва да
се произнесе, а разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК касае спиране на
производството само пред съда, който е отправил преюдициалното запитване.
По делото не се оспорва и от извършената служебна
справка се установява, че въз основа на отправено от РС - Луковит (България) Преюдициално
запитване на 15.06.2020г. - VB/Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към М. – пред Съда на
Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело С-262/20 по следните
преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Поставените за разрешаване от СЕС преюдициални
въпроси за тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива
2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно
някои аспекти на организацията на работното време са относими към спора по
делото във връзка със заплащането на положения от ищеца като „пожарникар“ нощен
труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното
запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението
на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд,
на осн. чл. 633 от ГПК.
Както основателно се поддържа в жалбата, в случая
не е налице фактическо основание за спиране, попадащо в хипотезата на чл.229,
ал.1, т.4, с оглед даденото нормативно тълкуване
в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г., ОСГТК, ВКС, че преюдициален
е (само)този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство и, тъй като по делото, образувано пред СЕС, по запитване по въпроси по
приложение на правото на ЕС, не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а с решението по него ще се
даде само задължително тълкуване на норми от
правото на ЕС.
Основателно
е и поддържаното в жалбата, че приложимата българска национална процесуално-правна
уредба на основанията за спиране на гражданските дела е изчерпателна, като в случая не е
налице някоя от изрично предвидените хипотези в чл.229, ал.1, т.1-6 ГПК, а образуването
на дело пред СЕС по преюдициално запитване по относими за спора по делото
въпроси не е изрично предвидено като основание за спиране на делото пред
български съд, различен от съда, който е отправил преюдициалното запитване.
Приема се,
че, следва да се съобрази формираната съдебна практика на ВКС, създадена с
Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г., 4.г.о., доразвита и с Определение
№ 262/11.08.2020г. по ч.т.д.№ 844/2020г., 1.т.о., която приема, че и в
случаите, когато пред друг български съд, различен от отправилия преюдициалното
запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби от правото на ЕС, другият съд
също следва да спре производството пред себе си до произнасянето от СЕС по
отправеното от първия съд преюдициално запитване, като правното основание за
спиране на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК.Съображенията
за това са следните:Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, винаги, когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване
на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като
с отправяне на запитването се спира производството (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а
след произнасянето на СЕС производството се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Тъй
като решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не
само за съда, който е отправил запитването (първия съд), но също
така за всички други съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК), за
всеки следващ съд е безпредметно (и недопустимо) да отправя преюдициално
запитване по същите въпроси, поради което следва да спре производството по
делото и да изчака произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.
В случая, тъй
като преди образуване на спряното въззивно производство по относими за спора преюдициални
въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е
образувано и висящо пред СЕС Дело С-262/20, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо
отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените
въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република
България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял
производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС, като правното
основание за спирането на делото е чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр.
чл. 631 ГПК.
При съвпадане с
крайните изводи, обжалваното определение, като процесуално законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 29.09.2020г., постановено по възз.гр.дело № 585/2020г. по описа
на ОС - Пазарджик, с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4, във вр. чл.631, ал.1,
във вр. чл.633 ГПК, се спира производството по възз.гр.д. № 585/2020г. по описа
на ОС - Пазарджик до приключване на дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския
съюз.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в
седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: