Р Е Ш Е
Н И Е
№ 175/20. .12.2019 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение
На двадесет и втори октомври 2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН СИНКОВ
СВЕТЛА ЦОЛОВА
Секретар: ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
Прокурор: КРЕМЕНА СТЕФАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Синков
НВОХ дело № 204 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице И. С. Д., чрез защитника му адв. С. , за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 216/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена осъдителната присъда по НОХД № 3288/2018г. по описа на Бургаския районен съд. Иска се отмяна на решението и на потвърдената с него присъда и оправдаване на осъдения Д. с налагане на административно наказание, доколкото извършеното съставлява състав на административно нарушение по реда на ЗДвП.
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), които са основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В искането се излагат доводи, че атакуваното решение и потвърдената с него присъда са неправилни, тъй като са постановени в противоречие с чл.14, ал.1, чл.303 и чл.305, ал.3 от НПК. Твърди се, че решението и потвърдената с него присъда са необосновани и незаконосъобразни, тъй като са допуснати съществени нарушения при събирането и обсъждането на доказателствената съвкупност. Според искателя липсва обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което присъдата почива на предположения. При наличието на противоречиви доказателства, съдилищата не са изложили правни съображения защо приемат едни от тях, а други отхвърлят. Оспорва се извода на съдилищата, че осъденият е направил възражение за това, че към момента на проверката не е управлявал МПС, едва след включването на адвокат защитник в досъдебното производство. Твърди се, че по делото липсват документи, в които преди разпита му на 01.08.2017г. да е имало възможност Д. да изложи възраженията си. Сочи се, че са извършени и приети три съдебно-химични експертизи относно наличието на алкохол в кръвта на осъдения, чиито заключения значително се различават. Въпреки това прокуратурата е внесла обвинителен акт за най-високата стойност, установена с първата по време експертиза, с довода, че другите две експертизи са извършени значителен период след вземане на кръвната проба. Счита, че съдилищата въпреки, че са кредитирали и трите експертизи, неоснователно са приели за вярно количеството алкохол, посочено в първото по време заключение, тъй като е най-близко до момента на вземане на кръвната проба, като са пренебрегнали обстоятелството, че пробите по вторите две експертизи не са били обявени за негодни и не е отчел принципа на правото, че всяко по-благоприятно за подсъдимия положение се ползва с приоритет. Претендира се отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда, и оправдаване на осъдения Д. , като му бъде наложено административно наказание, доколкото извършеното съставлява състав на административно нарушение по реда на ЗДвП.
Пред настоящата инстанция прокурорът от А. п. –Бургас изразява мотивирано становище, че искането за възобновяване, заявено от осъденото лице И. Д. , чрез защитника му адв. С. е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващите съдилища при оценката на доказателствената съвкупност и че правилният анализ на доказателствата, извършен от съдилищата, е обусловил вярно изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно съставомерността на деянието.
Осъденото лице, редовно призовано, се явява лично пред апелативния съд, заедно с упълномощения си защитник адв. С. , който поддържа искането за възобновяване на делото по всички наведени в него аргументи.
В последната си дума осъденият Д. моли за справедливост.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането са актове от кръга на визираните в чл.419 от НПК – атакувано е решение № 59 от 09.08.2019г., постановено по ВНОХД №216/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 24/25.01.2019г. по НОХД № 3288/2018г. по описа на Районен съд – гр. Б., влязла в сила на 09.08.2019г. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С присъда № 24 от 25.01.2019г., постановена по НОХД № 3288/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият И. С. Д. е бил признат за виновен в това, че на 16.07.2017 година, в град Б., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Т”, модел „Р”, с peг. № А* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно с 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 456 от 17.07.2017 година на Б. научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – град Б., поради което на основание чл.343б, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 200 лева, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на осъдения Д. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил лишен по административен ред от правото да управлява моторно превозно средство, считано от 16.07.2017г. до 16.01.2018г.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
Присъдени са разноски.
С въззивно решение № 59 от 09.08.2019г., постановено по ВНОХД №216/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло.
Посоченото от осъдения основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК не се подкрепя от данните по делото. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели еднаква фактическа обстановка по делото, като са достигнали до еднакви правни изводи относно престъпния характер на деянието и личността на дееца. При събирането, проверката и оценката на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направен е подробен анализ на доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение за делото са гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и заключенията на изготвените експертизи. Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, съдържа възражения, които вече са правени пред решаващите инстанции, които са им дали мотивиран отговор.
Бургаският апелативен съд отчете като неоснователно залегналото в искането възражение на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение при събирането и допускането на доказателствата. Действително по делото са допуснати три съдебно-химически експертизи – две единични и една тройна, които при изследването на една и съща кръвна проба, взета от подсъдимия дават резултати с различни стойности. Първата по протокол за химическа експертиза № 4569/17.07.2017г. (л.14 от ДП), изготвена от вещото лице З. Л. Б. – експерт химик в специализираната химическа лаборатория към сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, извършила химическо изследване за алкохол в кръвната проба, взета от Д. на предния ден – 16.07.2017г. и в нея се доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,54 промила. Втората експертиза се съдържа в протокол №ОХ-17-119 от 13.10.2017г. (л.100-101 от ДП), изготвена е от вещото лице В. Б. – химик при специализираната химическа лаборатория към сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, което на 12.10.2017г. е извършило повторно изследване на пробата и е изготвило протокол за химическа експертиза за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 753/12.10.2017г. като резултатът от изследването е 0,85 промила. Същото вещо лице на поставена от прокурора задача е дало заключение, че първото изследване на пробата и отразяването на резултатите от него отговарят на изискванията на чл.16, 17 и 18 от Наредба № 30 от 2001г. – изследването е извършено по газхроматографския метод, анализът е извършен двукратно, под ръководството на химик и резултатите са вписани в лабораторна книга. При огледа на пробата е установено, че тя отговаря на изискванията на Наредба № 30 и след изследването пробата кръв е съхранявана в лабораторията в хладилник при температура +4 градуса С, каквото е нормативното изискване. На 06.11.2017г. е изготвено експертно заключение по тройна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза (л.120-133 от ДП) с вещи лица инж.хим. В. Г. – химик, гл.ас. д-р Б. доц. д-р В. съдебни токсиколози в Токсикохимична лаборатория на ВМА - София.становили са, че при приемането на предоставената проба от кръв, взета от И. Д. на 16.07.2017г. в ЦСМП в УМБАЛ – Бургас, не са установени обективни причини за невъзможност за провеждане на изследване, същата е била доставена в парафирано стъклено шише в съответствие с Наредба № 0/2001 г. (отм.) без признаци от разложителен процес и такива, които да компрометират изследването. Не са били констатирани признаци за манипулиране на пробата. От извършеното изследване е било установено наличие на алкохол (етанол) в кръвта с концентрация от 1,07 промила. Посочено е, че голямата разлика в установеното количество алкохол в кръвта на Д. от първата и втората експертизи има научно обяснение и най-вероятно се дължи на липсата на антикоагулант в пробата кръв. Поради разпределението на водоразтворимите алкохоли, следващо това на водата, съдържанието им в серумната фракция щяла да бъде по-голямо спрямо съдържанието им в пълна (несъсирена кръв). Проблемът, който възниквал след неколкократно анализиране (дву- или трикратно) на серумната фракция от кръвта е нейното относително намаляване спрямо цялата кръвна матрица. От това според вещите лица следвало, че последващото анализиране на кръвта можело да доведе до общо понижаване на действителната концентрация на етанола. В заключение вещите лица като съобразили данните и резултатите, стигнали до извода, че при проверката на 16.07.2017 г. в 01,20 часа И. Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,30 промила, което се потвърждавало и от показанието на техническото средство. В съдебно заседание вещите лица по тройната химическа експертиза посочват, че възможна причина за различния резултат при двете предходни изследвания на една и съща кръвна проба е липсата на стабилизатор, какъвто последните години не е бил наличен у нас. Липсата му прави възможно протичането на биохимични и на други разрушителни процеси, които могат да доведат както до намаляване, така и до повишаване концентрацията на алкохол. Експертите изключват загубата на алкохол, поради неправилно съхранение на пробата и подчертават, че техния извод, е че намаляването на концентрацията на алкохол между първото и второто изследване е в резултат на установената нехомогенност на пробата кръв. Подчертават, че макар и при третото изследване да е установена по-висока стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, отколкото при второто изследване, това не променя техния извод за причините, на които се дължи разликата в първите две изследвания, тъй като резултатите на втората и третата експертизи от 0,85 промила и 1,07 промила са в рамките на допустимото от Наредба № 30 отклонение между два анализа на алкохол, което е 0,2 промила дори при изследване, извършено от един и същи човек, в една и съща лаборатория, в един и същи ден. И трите експертизи са били надлежно приобщени към доказателствената маса, чрез изслушването им в съдебно заседание и вещите лица по тях са отговорили на поставените им от страните въпроси.
При изложените обстоятелства настоящият съд намира, че правилно решаващите съдилища са кредитирали като правилни и компетентни и трите химически експертизи. Предвид факта, че и трите изследвания са направени на една и съща проба, която е съхранявана по нормативно предвидените условия и е изследвана съобразно заложените в Наредба № 30 от 2001г. стандарти, то всяко от тях е установило наличието на алкохол в кръвната проба към съответния момент на изследване. А разликата в резултатите от първото и второто изследване намира своето логично обяснение в защитеното от вещите лица по третата експертиза становище за липсата на съсирващо вещество в кръвната проба. Съответно никое от експертните заключения не може да бъде изключено поради недопустимост, като недостоверно спрямо останалите. Като са достигнали до този извод първоинстанционният и въззивният съд правилно са кредитирали и трите химически експертизи. Действително в мотивите към присъдата, постановена от първоинстанционния съд анализът на експертизите е непълен, но при съответно възражение повдигнато пред въззивния съд, той е направил прецизна оценка на трите експертни заключения поотделно и в тяхната съвкупност и е извел логични аргументи защо отдава правно значение на първото от тях, а другите две макар и достоверни и компетентно извършени не дават отговор на въпроса за количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието на 16.07.2017г.
На следващо място, като съществено процесуално нарушение се твърди неправилен анализ на съдилищата относно обстоятелството, че осъденият Д. не е управлявал МПС към момента на полицейската проверка на 16.07.2017г. Решаващите съдилища са отхвърлили това обяснение на осъдения като защитна теза с аргумента, че същото е наведено едва след включването на адвокат защитник в досъдебното производство. Твърди се, че осъденият не е имал възможност да изложи това възражение преди разпита му на 01.08.2017г. Настоящият съд намира това възражение за неоснователно, тъй като решаващите съдилища са изложили доводи, че осъденият е имал възможност да даде обяснения при привличането му като обвиняем на 22.07.2017г., от което свое право той не се е възползвал. Оплакване в тази насока осъденият Д. е можел да направи и при извършване на проверката от полицейските служители в подписания от него без възражения акт за установяване на административно нарушение серия „Г“ бланков № 7* от 16.07.2017г. Липсват данни от свидетелските показания към този момент Д. да е заявил устно, че не е управлявал спрения за проверка автомобил „Т“. Възприетите от районния и окръжния съд основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от осъдения Д. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност, при пълно и комплексно обсъждане съдържанието на гласните доказателствени средства и при тяхното вярно интерпретиране. В основата на изводите по фактите с основание са поставени показанията на свидетелите Д. , П. и Ж. , намерили подкрепа в показанията на свидетелите М. , Я. , М. и А. Във връзка с обстоятелството, че осъденият е управлявал МПС след употреба на алкохол доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива, като единствените изключения са твърденията на осъдения Д. и на свидетеля К. , които остават изолирани.
Предвид изложеното, не се констатира нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК при постановяване на присъдата и въззивното решение. Първоинстанционният и въззивния съд са подложили на обстоен анализ всички доказателствени източници по делото, като подробно са аргументирали своите съображения да не дадат вяра на обясненията на подсъдимия Д. на показанията на свидетеля В. . Правилно съдилищата са преценили, че показанията на свидетеля К. са в подкрепа на защитната теза на осъдения, поради близките отношения, в които се намират. В присъдата и в атакуваното въззивно решение е направен подробен анализ на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочено на кои от тях и защо съдът дава вяра и съответно кои не кредитира като достоверни източници. Като са били критични към обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, РС – Бургас и ОС - Бургас на базата на събраните доказателства и на закона са формирали самостоятелно вътрешното си убеждение. Разсъжденията на съдилищата са последователни и обхващат всички спорни факти по делото, в резултат от което са достигнали до обективната истина по отношение извършването и авторството на процесното престъпно деяние. С оглед на изложеното, може да се направи обоснован извод, че осъждането почива на надлежна доказателствена основа, а не на предположения. В това производство не може да се изследва необоснованост на съдебните актове и когато е изпълнено задължението по чл.305, ал.3 от НПК и фактическите положения са установени на база годни и допустими доказателства и доказателствени средства, анализирани обективно, не следва да се приема за основателен доводът за възобновяване на наказателното дело.
С оглед спецификите на настоящото извънредно производство на възраженията за необоснованост на въззивния съдебен акт не се дължи отговор. Доводите, отнасящи се до доказателствената съвкупност, могат да бъдат обсъждани единствено от гледна точка на законосъобразното събиране и изследване на доказателствените източници, но не може да бъде коментирана дадената им от съдилищата мотивирана оценка.
Неоснователно е и възражението, че при наличието на две експертни заключения, даващи като резултат по-ниска стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения от първото изследване, прокуратурата е следвало да прекрати наказателното производство и да не внася обвинителен акт за най-високата установена стойност на алкохол в кръвта. Тези доводи са в противоречие с принципното положение, залегнало в чл.127, т.1 и т.3 от Конституцията и чл.46, ал.1 и ал.2 от НПК, че по делата от общ характер господар на досъдебното производство е единствено прокурорът. Той е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява досъдебното производство и единствено от неговата суверенна преценка зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи и в частност от съда. Извън изрично посочените в закона случаи, съдът не може да се намесва в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му какво обвинение и срещу кои лица следва да бъде повдигнато или съответно да не бъде повдигнато. След като прокурорът е преценил, че деянието на осъдения Д. осъществява състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда по съображения за неправилно повдигнато обвинение по наказателно производство, което е следвало да бъде прекратено в досъдебната фаза. При вече внесен пред съда обвинителен акт единственото правомощие на съда е да разгледа обвинението в съдебното производство и да се произнесе с присъда, като при преценка за неоснователност на обвинението съдът следва да оправдае подсъдимия. В конкретния случай компетентните съдилища са преценили, че обвинението е основателно и са постановили осъдителна присъда, потвърдена с въззивното решение, за чиято законосъобразност настоящият съд изложи подробни аргументи.
Бургаският апелативен съд намира за неоснователно залегналото в искането възражение на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, аргументирано с липсата на пълно и всестранно изследване на фактите по делото и с превратно тълкуване на доказателствените източници. Предходните съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние от осъденото лице Д. Първоинстанционният и въззивният съд са реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно са изпълнили императивните предписания на чл.14, чл.303 и чл.305, ал.3 от НПК при анализа и оценката на доказателствата. Анализът на доказателствата, направен от решаващите съдилища не е излишно многословен, но е достатъчно обективен, всестранен и пълен, за да покрие изискването на чл.14 от НПК за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на съда.
По изложените съображения Апелативен съд Бургас намира, че искането на осъденото лице И. С. Д. за възобновяване на делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице И. С. Д., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 216/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.