РЕШЕНИЕ
№ 260063
гр. Перник, 31.08.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
при участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 162
/ 2020
по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.317
и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: А.В.А. с
адрес: ***, с ЕГН: : **********, чрез адв. А.А. от Адвокатско предприятие „А. и
В." със седалище и адрес:***, регистрирано с решение на ОС, Перник по
ф.дело № 13/2017г. като представител по пълномощие със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения до ищцата/жалбоподател: ***.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ №
230/29.01.2020 г. постановено по гр. дело №
5728/2019г. по описа на РС Перник, с което са отхвърлени, като неоснователни
предявените от А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» - гр.П., адрес ***, БУЛСТАТ: 0003867511563,
представлявано от *** – Л. Л. П., искове :
-
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № *** г., подписана от лицето Л. Л. П. в качеството й на ***
на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» гр.П., адрес ***,
БУЛСТАТ:0003867511563, с която е прекратено трудовото правоотношение с А.В.А. с
ЕГН: **********,
-
за
възстановяване на А.В.А. с ЕГН: **********, на предишната, заемана преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в предприятието- „***“,
-
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, определено в размер на
брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа,
поради твърдяното незаконно уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от
***г./датата, на която й е била връчена уволнителната заповед/до ***г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
Спорно по делото останало обстоятелството - дали неявяването на работа на
ищцата на ***г. независимо, че болничният й отпуск не бил преустановен от
органите на медицинска експертиза, било дисциплинарно нарушение, тъй като за
периода от 21.05.2019-11.10.2019г. ищцата
трябвало да се яви на работа и да писка ползването на друг вид отпуск,
който след издаването на болничните
листове да се анулира за дните посочени в болничните листове.
Жалбоподателя счита изводите на съда постановил първоинстанционното
решение, че са в противоречие на НМЕ, КТ и Кодекса за социалното осигуряване
излагайки пространни съображения по съществото на спора и приложението на
правните норми. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че не била
нарушена закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и било допуснато съществено
процесуално нарушение.
Въз основа на така изяснените факти и обстоятелства спорният момент по
делото бил дали ищцата е осъществила дисциплинарно нарушение, като не се е
явила на работа на ***г., независимо, че болничният й отпуск не е бил
преустановен от органите на медицинската експертиза след ***г. и дали е дадено
разрешение от Инспекцията по труда.
Предвид изложеното моли, да бъде отменено като незаконосъобразно постановеното
от Районен съд Перник по гр.дело № 5728/2019г. решение, с което са отхвърлени,
като неоснователни предявените по делото искове срещу ОП „ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ“
- гр. П., с адрес ***, БУЛСТАТ: 0003867511563 и вместо него да бъде постановено
ново, с което да бъдат уважите предявените по делото искове, като бъде отменено,
като незаконно наложеното на ищцата дисциплинарно наказание- уволнение със
Заповед № *** г. и прекратяването на трудовия й договор за длъжността: *** на
Общинско предприятие „ Общинско обслужване", П., да бъде възстановена
ищцата на длъжността, която е заемала до уволнението в ответното общинско
предприятие: *** и да бъде осъдено Общинско предприятие „Общинско обслужване
", П. да заплати на ищцата сумата 5 400 лева като обезщетение, определено
в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за времето, през което е
останала без работа поради незаконното й уволнение, за период от 6 (шест)
месеца, считано от ***г./датата, на която й е връчена уволнителната заповед/до ***г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Моли, да бъде осъдено ОП „Общинско обслужване“, П. да заплати на ищцата
направените разноски по делото- за двете съдебни инстанции.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемото
предприятие, е подало отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по съществото
на спора. Твърди, че ищцата била допуснала изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в
продължение на 48 работни дни. В
изпълнение на задълженията си работодателя бил проявил изключителна активност,
като освен обяснения по чл. 193 от КТ бил събрал и допълнителни доказателства –
от съответните специализирани институции – ТЕЛК, НЕЛК, РКМЕ, от които било
видно, че се опровергават твърденията и дадените обяснения от ищеца. Ищцата
била представила болнични листове от ***г., както била информирала работодателя
за Решенията на ТЕЛК и ЛКК, след издаване и връчване на уволнителната заповед
от ***г. На осн чл. 122 от ЗЗдр. работодателя се бил възползвал от правото си
да обжалва болничните листове и решения на ТЕЛК и ЛКК и тъй като не били влезли
в сила не били задължителни и не опровергавали извършеното тежко нарушение на
трудовата дисциплина от ищцата – довело до уволнителната заповед. Издадената
заповед била подробно мотивирана и съдържала изчерпателно посочване на фактите
и обстоятелствата, които били мотивирали работодателя – съобразно критериите
посочени в нормата на чл. 189 от КТ да наложи най- тежкото дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 3 от КТ. Счита за неправилно посочването за прилагане
на разпоредбата на чл. 333, ал.1 от КТ, тъй като съобразно нормата на члена
същата евентуално се прилагала към дата на връчване на заповедта за уволнение –
***г. и била обективно неприложима към ***г.
С оглед изложеното моли да бъде потвърдено решението по
гр.д. № 5728/2019г. по описа на ПРС, като правилно и законосъобразно, като
бъдат присъдени направените разноски пред въззивна инстанция – заплатено
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде уважена
подадената въззивна жалба и бъде отменено първоинстанционното решение по
изложените в жалбата съображения.
Моли за присъждане на разноски. Възразява
по отношение на претендирания размер на
адвокатски хонорар на ответната страна счита, че е прекомерен.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, и бъде потвърдено първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, съобразно мотивите в отговора на
въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 230/29.01.2020г. по гр.д. № 5728/2019г.
по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд отхвърлил, като
неоснователни предявените от А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» - гр.П., адрес ***,
БУЛСТАТ:0003867511563, представлявано от *** - Л. Л. П., искове:
- за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***
г.; подписана от лицето Л. Л. П. в качеството и на *** на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
«ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» гр.П., адрес *** БУЛСТАТ:0003867511563, с която е
прекратено трудовото правоотношение с А.В.А. с ЕГН: **********, както и
- за възстановяване на А.В.А. с ЕГН: **********,
на предишната, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност
в предприятието- „***“, както и
- за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, определено в
размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала
без работа, поради твърдяното незаконно уволнение, за период от 6 (шест)
месеца, считано от ***г./датата, на която й е била връчена уволнителната
заповед/ до ***г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Осъдил ищцата да заплати на ответника,
сумата в размер на 1 300 /хиляда и
триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
С исковата молба
са предявени обективно и субективно съединени искове с правни основания, както
следва:
- чл.344 ал.1, т.1 КТ за
признаване уволнението на ищцата със Заповед №*** г. на Директора на ОП
„Общинско обслужване“ гр. П. за прекратяването на трудовия й договор за
длъжността: *** на Общинско предприятие „Общинско обслужване", П., за
незаконно и неговата отмяна.
-чл.344 ал.1т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: “ ***“
-чл.344 ал.1 т.3, вр.
чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 400 /пет хиляди и
четиристотин/ лева, определено в размер на брутното й трудово възнаграждение за
времето, през което е останала без работа, поради твърдяното незаконно
уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от ***г. /датата, на която й е
била връчена уволнителната заповед/ до ***г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Районният съд е отхвърлил така предявените искове, като приел, че работодателят ОП „Общинско обслужване“ гр. П. в
преклузивния срок по чл. 194 от КТ е постановил една мотивирана и
законосъобразна заповед за уволнението на ищцата А.А. за вменено във вина на
работника нарушение на трудовата дисциплина неявяване на работа в продължение
на 48 дни, считано от ***г., тъй като не бил спазен срока по чл. 9, ал.2 от НМЕ
и изтичането на срока за предходен болничен на ***г. Не била налице и закрила
по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като
към дата на заповедта за уволнение – ***г., както и към датата на
исковата молба – 02.10.2019г. не е имало данни ищцата да е била в отпуск по
болест, тъй като закрилата по този
съгласно тази разпоредба се прилагала към момента на връчване на заповедта за
уволнение т.е. ***г., а нито към тази дата, нито след нея ищцата не твърдяла и
непредставяла доказателства за някое от основания на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ съответствало на тежестта на нарушението, с
оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, които
били достатъчни, за да го обосноват.
От фактическа страна от събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че със Заповед № ***г. основание чл.190, ал.1, т.2 и
т.7 и чл. 187, т.1, предложение трето от КТ, във връзка с чл. 193, ал.1; чл.
194, ал.1; чл.195, ал.1; чл.188, т.3; чл.189(1) и чл.330, ал.2, т.6 от КТ на
лицето А.В.А. заемащо длъжността - *** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ считано от *** г., тъй като лицето
не се явява на работа 48 /четиридесет и осем/ работни дни за периода считано от
*** г.
С експертно
решение № ***г. на ТЕЛК II с-в общи заболявания към МБАЛ „Р. А.“ АД издадено на
А.В.А. е дадена оценка на
работоспособността: да се продължи временната неработоспособност 2х30 дни, след
приключване на временната работоспособност лицето да бъде трудоустроено от ЛКК.
С протокол № ***
г. на медицинска комисия при МЦ „М.“ ЕООД ортопедия и травматология А.В.А. е изпратена на ТЕЛК за определяне временна
неработоспособност поради натрупване на над 180 дни поради друго неврологично
състояние.
Видно от уведомително писмо вх. № ***г. А.В.А. е
уведомила ОП „Общинско обслужване“, че след възникнало усложнение и направена
оперативна интервенция ЛКК решила, че има необходимост от удължаване на
болничния й отпуск и назначила преминаването на ТЕЛК, тъй като на ***г.
трябвало да се яви на работа уведомява, че документ за отсъствие ще представи,
след като такъв бъде издаден от компетентните органи с приложено копие от протокол
на медицинска комисия №***г. при МЦ „М.“ ЕООД.
Видно от
уведомително писмо вх. № ***г. А.В.А. е уведомила ОП „Общинско обслужване“,
че след възникнало усложнение и направена
оперативна интервенция ЛКК решила, че има необходимост от удължаване на
болничния й отпуск и назначила преминаването на ТЕЛК, тъй като на ***г.
трябвало да се яви на работа уведомява, че документ за отсъствие ще представи,
след като такъв бъде издаден от компетентните органи, с приложено копие от
протокол на медицинска комисия №***г. при МЦ „М.“ ЕООД.
Видно от
представени писмени обяснение вх. №***г. от А.В.А. на длъжност ***, същата
уведомява ОП „Общинско обслужване“, че след направена оперативна интервенция
ЛКК решила, че има необходимост от удължаване на болничния. Съгласно
изискванията на закона поради натрупване на 180 дни временна
неработоспособност, за да бъде издаден болничен лист лицето трябвало да се яви
на ТЕЛК комисия, която да издаде експертно лекарско решение за състоянието й.
На база на издадено решение на ТЕЛК комисията щяла да й издаде болничен лист,
който да оправдае отсъствието й от ***г. Документ за отсъствието си щяла да
представи, след като бил издаден от компетентните органи, в законноустановения
срок, след издаването му, с приложено копие от протокол на медицинска комисия №***г.
при МЦ „М.“ ЕООД.
Видно от
представени писмени обяснение вх. № ***г. от А.В.А. на длъжност *** във връзка
с искане изх. № ***г., лицето уведомява ОП „Общинско предприятие“, че след
направена оперативна интервенция ЛКК решила, че има необходимост от удължаване
на болничния. Съгласно изискванията на закона поради натрупване на 180 дни
временна неработоспособност, за да бъде издаден болничен лист лицето трябвало
да се яви на ТЕЛК комисия, която да издаде експертно лекарско решение за
състоянието й. На база на издадено решени на ТЕЛК комисията щяла да й издаде
болничен лист, който да оправдае отсъствието й от ***г. Документ за отсъствието
си щяла да представи, след като бил издаден от компетентните органи, в
законноустановения срок, след издаването му, с приложено копие от протокол на
медицинска комисия №***. при МЦ „М.“ ЕООД.
Видно от
представени писмени обяснение вх. №***г. от А.В.А. на длъжност *** във връзка с
искане изх. № ***г., лицето уведомява ОП „Общинско предприятие“, че след
направена оперативна интервенция ЛКК решила, че има необходимост от удължаване
на болничния. Съгласно изискванията на закона поради натрупване на 180 дни
временна неработоспособност, за да бъде издаден болничен лист лицето трябвало
да се яви на ТЕЛК комисия, която да издаде експертно лекарско решение за
състоянието й. На база на издадено решени на ТЕЛК комисията щяла да й бъде издаде болничен лист, който да оправдае
отсъствието й от ***г. Документ за отсъствието си щяла да представи, след като
бил издаден от компетентните органи, в законноустановения срок, след издаването
му, с приложено копие от протокол на медицинска комисия №***г. при МЦ „М.“
ЕООД.
Видно от
болничен лист-продължение № ***г. издаден от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз
основана решение Решение на ЛКК №***г. А.В.А. за периода от *** г. до *** г. е
била в отпуск по болест.
С уведомително
писмо с вх. № ***г., А.В.А. представила
5 бр. болнични листа за периода от ***г. до ***г.
Видно от
болничен лист-продължение № ***г. издаден от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз
основа на решение Решение на ЛКК №***г. А.В.А.
за периода от *** г. до *** г. е била неработоспособна поради заболяване.
Видно от
болничен лист-продължение № ***г. издаден от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз
основа на решение Решение на ЛКК №***г. А.В.А.
за периода от *** г. до *** г. е била неработоспособна поради
заболяване.
Видно от
болничен лист-продължение № ***г. издаден
от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз основа на решение Решение на ЛКК №***г. А.В.А.
за периода от *** г. до *** г. е била неработоспособна поради заболяване.
Видно от
болничен лист-продължение № ***г.
издаден от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз основа на решение Решение на ЛКК №***г. А.В.А.
за периода от *** г. до *** г. е била неработоспособна поради заболяване
Видно от
болничен лист-продължение № ***г.
издаден от ЛКК МЦ „М.“ ЕООД издаден въз основа на Решение на ЛКК №***г. ищцата А.В.А. за периода от *** г. до *** г. е била
неработоспособна поради заболяване.
С експертно решение Решение на ТЕЛК
IV – та МБАЛ – С. ЕАД №***г., с експертиза за освидетелстване на А.В.А. по повод обжалван
болничен лист по документи, със състояние до експертиза : работоспособен, ТЕЛК след като разгледал ЕР № ***г. на
МЗ-Национална експертна лекарска комисия, с която отменя и връща ЕР № ***г. на
ТЕЛК - II - I състав при МБАЛ-С. ЕАД с мотива: че няма постоперативни
усложнения, които да налагат неаргументирано потвърждаване на неработоспособност на лицето до ***г. Лицето е
с Теносиновит на Де Кервен - стенозиращ теносиновит на палеца. Оперирано на ***
г. протекъл постоперативен период. ЛКК да оправдае временната
неработоспособност за периода от *** г. до ***г. след което лицето е
работоспособно.
С експертно решение № ***г. на
НЕЛК поради разкриване на процедура в
НЕЛК е обжалвано от лицето ЕР на № *** г. с което неаргументирано се
потвърждава вр. нетродуспособност на лицето от *** г. до ***г. след което
лицето е трудоспособно. По същество вр.неработоспособност в постоперативния
период, след такава интервенция е от един до два месеца, ако няма документирани
усложнения. НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК - потвърждава вр.неработоспособност от ***г.
до ***г., максимално допустимата след описаната неусложнена оперативна интервенция,
след което не се следва вр.неработоспособност за това състояние.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че последното брутното месечно възнаграждение за
пълен отработен месец на ищцата А.В.А. м.*** г. е 933.68 лв.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като предявените пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3
вр. чл.225 ал.1 КТ
Няма спор между страните, това се установява и от приобщените, като доказателствен материал
по делото от писмените доказателства, че въззивника А.В.А. е бил в трудовоправни
отношения със въззиваемия и е заемала длъжността „***“ при ОП „Общинско
обслужване“ П. от ***г.; както и че не
се явила на работа от ***г. до ***г.; и
че за същите дни са и били издадени болнични листове
удостоверяващи неработоспособност поради заболяване; както и че болничният лист
е представен на работодателя на *** г., както и че с последващи експертни
решение на ТЕЛК и НЕЛК преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани
обяснения от служителя.
По развитите
във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема, че спорно по делото е
останало обстоятелството - дали неявяването на работа на ищцата на ***г.
независимо, че болничният й отпуск не бил преустановен от органите на
медицинска експертиза, било дисциплинарно нарушение, тъй като за периода от ***
г. - ***г. ищцата трябвало да се яви на
работа и да писка ползването на друг вид отпуск, който след издаването на
болничните листове да се анулира за дните посочени в болничните листове, както
и че се е ползвала със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от Кодекса на труда. Навеждат се и твърдения,
че поради здравословното си състояние, което не било възстановено и към
настоящия момент и на осн. чл. 18, ал.1 НМЕ ищцата не можела по своя преценка,
без разрешение на органите на медицинската експертиза да се върне на работа,
след ***г.
С оглед
очертания предмет по делото, съдът освен изложените във въззивната жалба възражения,
следва служебно да следи за наличието и спазването на задължителните реквизити
предвидени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. С оглед на която особено
съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране
на извършеното нарушение, с всичките обективни и субективни признаци,
посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. Касателно настоящия случай, както правилно е приел и
първоинстанционния съд процесната
заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение съдържа реквизитите
по чл.195, ал.1 КТ – описано е нарушението – лицето не се явява на работа 48 работни дни без оправдателни документи, посочено
е кога е извършено, считано от ***г. нарушителят А.В.А., наказанието – дисциплинарно
наказание и законният текст, въз основа на който е наложено - чл.190,
ал.1, т.2 и т.7 и чл. 187, т.1, предложение трето от КТ, във връзка с чл. 193,
ал.1; чл. 194, ал.1; чл.195, ал.1; чл.188, т.3; чл.189(1) и чл.330, ал.2, т.6
от КТ. Посочено е, че след като работодателят е проявил служебна активност
събрал е писмени доказателства от които се установява, че след ***г. няма
искане за ТЕЛК за лицето А.А.; че към ***г. няма данни в РКМЕ при С. РЗИ за
данни за временна нетрудоспособност и евентуална дата пред ТЕЛК след ***г.; че
към ***г. няма образувани административни производства и не са намерени документи
на името на лицето А.В.А. освен ЕР на ТЕЛК № ***г. на 2-ри ТЕЛК към МБАЛ „Р.А.“
– П., А.В.А. не се явява на работа за 48 работни дни без оправдателен документ,
а посочените факти от писмените й обяснения не се потвърждават от официалните
институции. Посочено е, че е извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина
по см. на чл. 190, ал.1, т.2 и т.7 КТ, лицето А.В.А. не се явява на работа
повече от два месеца, посочва факти и обстоятелства, които се опровергават от
официални институции, което означа, че тежкото нарушение на трудовата
дисциплина е извършено виновно поради което налагането на най-тежкото наказание
по чл.188, т.3 от КТ – „уволнение“ съответства на вината, тежестта на
нарушението и всички обстоятелства при които същото е извършено.
Настоящия
съдебен състав, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото доказателства, обсъди и съпостави дадените от работника
обяснения прецени, че неявяването на ищцата А.В.А. - не представлява виновно
неизпълнение на трудовите й функции. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
решение № 791 от 18.05.2005 г. по гр.д. № 328/2003 г., ІІІ ГО, на ВКС,
определение № 295 от 25.02.2014 г. по гр.д. № 7669/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС,
"когато на ищеца е издаден болничен лист, с който му е разрешено
ползването на отпуск по болест, то отсъствието от работа не е без причина. То е
било по здравословни причини. Затова липсва виновно поведение, което да бъде
санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание. Обстоятелството дали болничният
лист е бил издаден по установения ред е ирелевантно по отношение законността на
уволнението. Дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на
санкционирания работник или служител, и дори да последва анулиране на болничния
лист, поради нарушение на предписаната в закона процедура по издаването му, то
това не рефлектира върху преценката за добросъвестността от страна на работника
или служителя. Нарушенията при издаване на болничния лист, допуснати от
медицинските органи, нямат отношение към трудовата дисциплина на работника или
служителя, ползващ разрешения му отпуск по болест." В практиката, намерила
израз и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 11.05.2016 по гр. д.
№ 3756/2015 г., III г. о. на ВКС, съдът следва конкретно във всеки случай да
изследва и обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на
същите да направи извод относно добросъвестността на работникът или служителят
/респ. работодателят/ при осъществяване на едно или друго право или изпълнение
на задължение. Наложеното дисциплинарното наказание всякога се преценява с
оглед поведението на санкционирания работник. Макар, да не може във всеки
случай на отмяна на издаден болничен лист, да се прави безусловен извод, че
работникът е действал добросъвестно при упражняване правото си на отпуск поради
временна нетрудоспособност, то въз основа на събраните по делото доказателства
следва да се установи недобросъвестност при упражняване на това право и тогава може
да се формира извод, че работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно
и е действал виновно и е осъществил фактическия състав на чл. 187, ал. 1,
предл. 2 КТ - "неявяване на работа".
Касателно
настоящия случай, съдът счита, че по делото не се установи виновно неизпълнение
на трудови задължения от страна на ищцата А.В.А., което да обосновават налагане
на дисциплинарно наказание уволнение. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че работника своевременно преди изтичането на
разрешеният от здравните органи и отпуск по болест от ***г. до ***г., на ***г.
е освидетелствана от медицинска комисия със заключение: изпращане се на ТЕЛК за
определяне на ВН поради натрупване на над 180 дни при лечение на друго
неврологично страдание. С молба от ***г. работникът е уведомил работодателят си
за извършеното й медицинско освидетелстване и че ще представи документ, когато
и бъде издаден от компетентните органи Обстоятелството дали здравословното
състояние на ищцата е налагало или не отсъствието й от работа, не може да бъде
подлагано на преценка при наличие на данни, че лицето преминава медицински
прегледи и са й издавани документи с предписания за минаване на ТЕЛК; същия е
издал експертно решение въз основа на което са издадени болнични листа за
периода за който й е наложено дисциплинарното наказание, макар и в последствие ЕР
на ТЕЛК, да е отменено с ЕР от НЕЛК. Доколкото няма виновно неизпълнение
на трудови задължения, не са налице и предпоставките за налагане на
дисциплинарно наказание – в случая дисциплинарно уволнение. Изводът е, че
процесната заповед следва да бъде отменена, защото по делото не е установено
виновно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата А.В.А.. По
делото не се установи недобросъвестно поведение от страна работника при
упражняването на правото му да използва отпуск по болест, не се събраха никакви
доказателства оборващи предвидената в чл. 8, ал.2 КТ презумпция за
добросъвестност.
С оглед
очертаните с въззивната жалба останали спорни по делото обстоятелства, че за да
не бил осъществен състава на дисциплинарно нарушение ищцата трябвало да се яви
на работа и да поиска ползването на друг вид отпуск следва да се има предвид, че съгласно правната
теория - правото на отпуск за временна неработоспособност, е същинско
субективно право на работника или служителя, със специфичен механизъм на
възникване и същевременно негово юридическо задължение. Този вид отпуск се
разрешава от здравните органи (чл.162,
ал. 2КТ) с издаване на болничен лист, който като индивидуален административен
акт по чл. 21, ал. 1 АПК, е задължителен за изпълнение и за двете страни на
трудовото правоотношение. Предвид на което не може да се приеме, че ако работника
е в невъзможност да представи доказателства за временна неработоспособност по
независещи от него причини - поради администриране от здравните органи -
издавеното на болничен лист, за времето за което се развива производството по
издаване на болничен лист, той с оглед избягване на дисциплинарна отговорност, да
е длъжен да поиска ползването на друг
вид отпуск. Ползването на правото на законно установен отпуск е индивидуално
субективно право, ползващо се с конституционната защита на чл.48, ал. 5 от
Конституция на РБългария, упражняването на което зависи от волята, желанието или
потребността на работника.
Съдът
споделя мотивите на процесуалния представител на ищцата, че дисциплинарното
наказание "уволнение" следва да бъде налагано от работодателя при
тежки нарушения на трудовата дисциплина, а в конкретния случай ищцата не се е
явила на работа поради преценка от медицинските органи за временна
неработоспособност и не съставлява такова тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което да е довело до сериозни последици за работодателя, така че да
оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
С оглед изложеното, въззивния съдът намира, че
така предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен, като уволнението на жалбоподателката
А.В.А. бъде признато за незаконно, а издадена заповедта за уволнение бъде
отменена.
По отношение на втория от
кумулативно предявените обективно съединени искове – иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ – с оглед основателността
на предявения иск от А.В.А. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния
съд счита, за основателен, поради което жалбоподателката следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност –„***” в отдел ОП „Общинско
обслужване” при въззиваемото предприятие.
По отношение на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за да бъде уважена претенцията по чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: уволнението на съответния работник или
служител да бъде признато за незаконно; работникът или служителят да е
претърпял вреди, имащи имуществен характер претърпените вреди да са следствие
от незаконното уволнение. Същият се явява в случая основателен, с оглед
обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция, са минали шест месеца, приемайки, че видно от
констатацията от трудовата книжка на ищцата А.В.А., извършена в съдебното
заседание пред въззивния съд на 09.06.2020г., след прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответното предприятие, считано от *** г. /датата на връчване
на Заповед №*** г./, не е започвала работа по друго трудово правоотношение.
Така А. е била лишена от възможността да получава трудово възнаграждение за
този период, срещу престиран от нея труд, а вредите, имащи имуществен характер,
представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното
уволнение, извършено от работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ
съразмерява претърпените вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът
би получил при ответника за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от шест месеца. В производство се установява, че А. е останала без
работа за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – ***г.,
до ***г., поради което следва да бъде обезщетен за този период.
За база при изчисляване размера
на обезщетението съдът следва да вземе брутното трудово възнаграждение, което А.
е получила за последния пълен отработен месец (чл. 228, ал. 1 от КТ). Видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието в производството по
делото пред първата инстанция, това е месец ***г., за който полученото от ищеца
брутно трудово възнаграждение за 22 отработени дни възлиза на 933.68 лева. При
посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която съдът следва да присъди
възлиза на 6 х 933 лв. = 5602.08 лева.
По тези съображения, съдът намира, че атакуваното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което
да бъде признато за незаконно уволнението и отменена Заповед № *** г.,
подписана от лицето Ли. Л. П. в качеството й на *** на Общинско Предприятие
«Общинско Обслужване» гр.П., адрес ***, БУЛСТАТ:0003867511563, с която е
прекратено трудовото правоотношение с А.В.А. с ЕГН: **********, с която е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". Да бъде възстановена ищцата А.В.А. с ЕГН: **********,
на предишната, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжността - „***“ в Общинско Предприятие «Общинско
Обслужване» гр.П. , както и по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.
с чл. 225, ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 5 602.08
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от *** /датата на връчване на Заповед №*** г./ до *** г., ведно със законната лихва от дата
на завеждане на исковата молба 02.10.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
По
разноските
С оглед изхода от спора, ответното предприятие следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Перник на основание чл. 78, ал. 6 във
вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следните държавни
такси: държавна такса в размер на 50.00 лева за уважения неоценяем иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ; държавна такса в размер на 50.00 лева за
уважения неоценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; и
държавна такса в размер на 224.08 лв. /Двеста двадесет и четири лв. и 8
ст. /лева върху уважения размер на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, по
сметка на ОС Перник сумата в размер на 50 на сто от такса дължима в
първоинстанционното производство, а именно сумата в размер на 162.04 лв./сто
шестдесет и два лева и 04 ст./.
На основание чл. 78,
ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК ответното предприятие
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Перник и сумата в размер на 150.00
лева, представляваща разноски за вещо лице с оглед уважаване от исковите
претенции, при направени разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 150.00
лева / издаден на вещото лице Е. Н. - РКО на ***г. /
Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено и в частта на присъдените разноски, като на ищцата, с оглед изхода на
делото и на основание чл. 273 вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред първа
инстанция в пълен размер на сумата от 1392.00
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение (вж. договора за правна
защита и съдействие – л. 24 от първоинстанционното дело бл.№ ***г.),.
С оглед резултата от обжалването и своевременно направените
искания, на въззивника А.В.А. на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК не се следва
да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не се представиха
доказателства за реално направени такива.
Предвид изложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 230 от
29.01.2020г., постановено по гр.д. № 5728/2019г. по описа на Районен съд Перник,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
като незаконосъобразно, дисциплинарното уволнение на А.В.А. с ЕГН: ********** извършено
със Заповед № *** г., подписана от лицето Л. Л. П. - ***
на Общинско Предприятие «Общинско Обслужване» гр.П., адрес ***,
БУЛСТАТ:0003867511563, връчена на ***г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.В.А. с ЕГН: **********, на
предишната, заемана преди прекратяване на заеманата преди незаконосъобразното й
уволнение длъжност - „***“ в Общинско Предприятие
«Общинско Обслужване» гр.П.
ОСЪЖДА Общинско Предприятие «Общинско
Обслужване» гр.П., адрес ***, БУЛСТАТ:0003867511563 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А. с ЕГН: ********** сумата 5602.08 лева (пет хиляди шестстотин и два
лева и осем стотинки.) представляваща обезщетение, поради незаконно уволнение,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от ***г.
/датата на връчване на Заповед №*** г./
до *** г., ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата
молба 02.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Общинско Предприятие «Общинско Обслужване» гр.П., адрес ***,
БУЛСТАТ:0003867511563 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт дължимите
държавни такси и разноски, направени от бюджета съда, а именно: по сметка на
Окръжен съд гр. Перник сумата от 162.04
лв. /сто шестдесет и два лева и 04ст./ представляваща държавна такса за
въззивното обжалване; по сметка Районен
съд гр.Перник сумата от 324, 08 лв. (триста
двадесет и четири лева и осем стотинки) представляващ държавна такса за
първоинстанционното производство и сумата в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща плати разноски от
бюджета на съда за вещо лице.
ОСЪЖДА Общинско Предприятие «Общинско
Обслужване» гр.П., адрес ***, БУЛСТАТ:0003867511563 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А. с ЕГН: ********** сумата от 1392.00 ( хиляда триста деветдесет и
два), представляваща направените от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК подлежи
на обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.