№ 10
гр. гр.Н. , 13.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира И. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20202150200670 по описа за 2020
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Л.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.Н., ж.к.“М.“ бл.**, тел: ****, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.п.“ №
**, вх.*, ет.* против Наказателно постановление № 416801-F398197 от 11.01.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно вр.
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно производствените правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени
доказателства.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Б. в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
1
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 28.07.2018г. в 18.17 часа, в търговски обект –
ресторант „Я.“, находящ се в гр.Свети Влас, местност „Юрта“, стопанисван от „Л.“
ООД с ЕИК ****, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че при
сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на
обекта има необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният
дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания дневен
финансов „Х” отчет с № 0005051 бил в размер на 510,67 лева /л.18/. Фактическата
наличност в касата на обекта възлизала в размер на 439,90 лева, съгласно изготвения
опис на паричните средства от Х.М.Ю. – служител във фирмата /л.14/. В резултат на
това инспекторите констатирали отрицателна разлика между регистрирани продажби и
фактическа наличност в касата на обекта в размер на 70,77 лева, която според
контролните органи не била регистрирана, като изведена сума във ФУ. На място било
констатирано, че процесното фискално устройство притежава функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид гореизложеното, наказващият орган
заключил, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да регистрира всяка промяна в касовата наличност в момента на
извършването й, чрез отразяване като реквизит „служебно изведени“ суми в паметта на
фискалното устройство. Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0224736
от 28.07.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият на първо място твърди, че АУАН не е
съобразен с вида на извършваната от дружеството дейност. В тази връзка се сочи, че
констатираната от контролния орган разлика се дължи на извършени плащания с карта,
които не са взети предвид от контролния орган при извършване на проверката.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено
следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя П.К. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствал при
установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание заявява, че при проверката
констатирали разлика между парите в касата и изведения дневен финансов отчет от
2
фискалното устройство в обекта, като парите в касата били по-малко от тези по отчета
със 70,77 лева. Видно от изготвените протокол за извършената проверка, контролните
органи са констатирали три броя плащания с банкови карти на стойност 71,35 лева, за
което им била представена лента на ПОС терминал /л.15/, но същите не били отразени
в дневния финансов отчет, разпечатан от фискалното устройство.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретният случай, от приетите по делото
доказателства е установено, че монтираното и въведено в експлоатация в магазина
фискално устройство е притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка
промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби. Независимо от начина и
основанието на което сумата от 70,77 лева не е регистрирана като изведена във ФУ,
тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в извеждане
на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията
"служебно изведени" суми, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя.
Бездействието на жалбоподателя да отрази тази промяна в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Изводът, който се налага е, че на 28.07.2018г.,
жалбоподателят безспорно е нарушил визираните в наказателното постановление
разпоредби на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Неоснователни и недоказани останаха изложените от жалбоподателя доводи в
молба вх.№ 58 от 22.01.2021г., в която сочат, че след като плащанията чрез ПОС
терминал са постъпили по сметката на търговеца в „Райфайзенбанк“, за което
представят доказателства /л.57-58 вкл./, би следвало да фигурират и в разпечатката от
КЛЕН, с която не разполагат понастоящем. Видно от показанията на акт.К., когато има
плащане чрез ПОС терминал, то се вижда на дневния финансов отчет, а в случая
плащанията чрез ПОС терминал не са отразени в паметта на фискалното устройство.
Освен това, плащането чрез ПОС терминално устройство е независимо от
регистрирането на продажбите във фискалния апарат, поради което не следва да се
приема, че извършването на едното предполага извършването на другото.
Неоснователнии недоказани са и изложените в жалбата, и в хода по същество
възражения, че жалбоподателтя е санкциониран на основание чл.185, ал.2, изр.първо от
ЗДДС. Ако беше така, наказващият орган нямаше да препрати към разпоредбата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, както е сторил в настоящият случай.
3
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде
намалено до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/ лева, като счита, че по
този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от ЦУ на НАП разноски за
юрисконсулт в размер на 25 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 416801-F398197 от 11.01.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно вр.
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Л.“ ООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.Н., ж.к.“М.“ бл.**, тел: ****, със съдебен
адрес: гр.Б., ул.“С.п.“ № **, вх.*, ет.*, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Н.,
ж.к.“М.“ бл.**, тел: ****, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.п.“ № **, вх.*, ет.* да заплати
на Национална агенция по приходите, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4