Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2500 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Алекс 2019“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил 2500, ул. „Индустриална“ № 1, с
управител А. К. Б., чрез процесуален представител адв. Д. Т. – Пловдивска
адвокатска колегия, упражняваща дейност в „Тодоров и Дойкова“ Адвокатско
дружество, служебен адрес: гр. София, 1463, ул. „Д-р Христо Стамболски“ № 3, против К.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата
молба се сочи, че между страните по делото бил сключен Трудов договор № 39 от
30.01.2019 г., съгласно който срокът на предизвестието за прекратяването му за
всяка от страните бил 3 месеца.
Със
заявление от 21.10.2019 г. К.П. заявила желание за прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 21.10.2019 г., което било сторено на осн. чл. 326,
ал.1 от КТ със Заповед № 7/21.10.2019 г., считано от същата дата.
На
основание чл. 220, ал.1 от КТ, поради неспазения срок на предизвестие, за П. се
породило задължение за заплащане на обезщетение в полза на ищцовото дружество в
размер на 1962,24 лева, които представлявали размера на брутното трудово
възнаграждение за периода на неспазеното 3-месечно предизвестие /по 654,08 лева
на месец/.
На основание
чл. 224, ал.1 от КТ, дължимото от ищеца обезщетение на ответницата за неползван
платен годишен отпуск от 6 дни, било в размер на 206,55 лева, чиято нетна
равностойност била 185,89 лева.
Заповед
№ 7/21.10.2019 г. била връчена на служителката на 23.10.2019 г., като със
същата било извършено прихващане между задължението на ищцовото дружество за
заплащане на обезщетение на ответницата по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на
185,89 лв. и дължимото от П. на ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер
на 1962,24 лева. Така, дължимата от ответницата на „Алекс 2019“ ЕООД сума,
възлизала общо на 1776,35 лева
До
ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение на 23.10.2019 г.,
чрез куриер, като тя отказала да я получи. И към настоящия момент не била
заплатила дължимото обезщетение.
За
дължимата сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в производството по ч.гр.д. 2367/2019 г. по описа на КРС. Присъдени
били и разноските в производството в размер на 35,53 лева държавна такса и 360
лева – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 415, ал.1 т.1 от ГПК, поради
подадено в срок възражение срещу заповедта, което препятствано влизането в сила
на последната, се позовава ищеца, като с това обосновава интереса си от
предявяване на иска в настоящото производство.
Ето защо се поддържа искане да
бъде установено в отношенията между страните, че К.Д.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Алекс 2019“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил 2500, ул. „Индустриална“ № 1, с управител А. К. Б., сума
в размер на 1776,35 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение от страна на служителката, след прихващане на насрещно нейно вземане
от работодателя за дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират
се и сторените разноски в заповедното производство, както и в настоящото
такова.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор.
Навежда
доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията. Оспорва изложената от
ищеца фактическа обстановка като сочи, че на 18.07.2019 г. подала лично пред
управителя на дружеството писмено предизвестие за напускане.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа, а
ответната страна оспорва исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От трудов договор – на л.6, се установява, че страните
по делото са били в трудовоправни отношения, считано от 31.01.2019 г. В него е
отразен срок на предизвестие от 3 месеца за двете страни.
Приложено е и заявление от ответницата от 21.10.2019
г., с което тя уведомява работодателя си, че считано от 21.10.2019 г., желае да
бъде прекратено трудовото правоотношение.
Видно от Заповед № 7/21.10.2019 г. трудовият
договор е прекратен, считано от 21.10.2019 г., като тя е била връчена на
ответницата на 23.10.2019 г.
С покана на л. 10 от делото ответницата е била
поканена да заплати на ищеца исковите суми, на процесните основания.
Събрани са и гласни доказателствени средства
чрез разпита на П. М., Р. Н. и А. А.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е специален установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к., с
правно основание чл.220, ал.1 КТ, с предмет установяване съществуването
на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По
допустимостта:
Съдът, в
изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира,
че е налице издадена заповед за изпълнение на парично
задължение именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тя е
връчена на длъжника, като в срока по чл. 415 от ГПК е депозирано възражение. В т.см.
указанията на заповедния съд са съответни, като установителната искова
претенция също е заявена в срока по закон. При тези обстоятелства претенцията е допустима.
По основателността: С нормата на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда законодателят
признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати
своя трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът му, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. По
естеството си това плащане представлява заместваща престация, която цели да
замени дължимото спазване на срока на предизвестието със заплащане на
определената от закона сума. Юридическите факти, от които възниква задължението
по чл.220, ал.1 КТ, са: прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие
и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено.
Посочените предпоставки в случая се съдържат в
писменото изявление на ответницата, депозирано пред работодателя на 21.10.20219
г., в което тя сочи, че именно от тази дата желае да бъде прекратено трудовото
правоотношение, респ. заявява, че предизвестието няма да бъде отработено.
Оспорването в обратен смисъл, респ., че такова предизвестие е било депозирано
през м. юли, не бе доказано със средствата на ГПК. Правото по чл. 326 КТ се упражнява в писмена форма, необходима за неговата действителност, както и за
известяване на другата страна по годен за доказване начин за волеизявлението да
бъде прекратено трудовото правоотношение. Събраните гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите, не могат да установят това, т.к. съдържанието
на евентуално депозиран през м. юли документ не бе установено и от събраните
гласни доказателствени средства, а това, както се отбеляза е съществен елемент
от процедурата по чл. 326 от ГПК. Свидетелят Р. Н. твърди, че не е прочела
молбата, която ответницата подала на 18.07.2019 г. Свидетелят А. А. също не
сочи да е запозната със съдържанието на документа, който твърди, че ответницата
подала на управителя на фирмата. Свидетелят П. М. пък твърди, че
молбата-предизвестие била подадена през есента на 2019 г. показанията й в т.см.
могат да бъдат ценени, въпреки служебната обвързаност с ищцовото дружество,
т.к. не са опровергани с другите доказателства от делото. В този смисъл не се установява предизвестие да е било отправено
по-рано от 21.10.2019 г., респ. единството поддържано възражение в т.см., неоснователно.
Още една индиция в т.см. е това, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е била атакувана. В подобно производство съдът би могъл да
признае прекратяването на трудовото правоотношение за законно, ако твърдените
факти за наличие на съответното основание по КТ са се осъществили. В този
смисъл е решение №99 от 05.04.2011 г. по гр. дело №380/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Липсва спор, че трикратният размер
на брутното трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия 1962,24
лв. (654,08 лв. х 3). Не се спори и, че към този момент
ответницата не е ползвала платен годишен отпуск, респ. на основание чл. 224,
ал.1 от КТ, дължимото обезщетение за 6 дни, е в размер на 206,55 лева, чиято
нетна равностойност от 185,89 лева е прихваната с дължимите по чл. 220 КТ суми.
Така предявеният по
реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 220 ал.1 КТ иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, както е предявен - за сумата от 1776,35
лв.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо от 460,73 лв., в т.ч. 35,52 държавна такса и 425,21 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Не са разноски по
смисъла на закона командировъчните разходи на адвоката (в случая 96 лева). Под
разноски законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели – арг. от
нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, респ. нормата на закона не
предвижда задължение противната страна да репарира подобни командировъчни
разходи. Принципно е разбирането, че довереник и доверител имат възможност при
уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи, евентуално командировъчни такива. (В
този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д.
№ 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). В случая страните са постигнали договореност според
разпоредбата на чл. 36, ал. 4
ЗА. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към всички
действия на адвоката - довереник - по представителство и защита по иск против
ответника по реда на чл. 415 от ГПК и е в размер на 425,21 лв. с вкл. ДДС. В
т.4 от договора са приели, че ще се следват и разходи съгл. Общи условия, но
такива не са приложени. Липсва и приложена командировъчна заповед. В т.см.
е неясно дали изобщо е налице договаряне в т.см., респ. и дали довереникът е
имал възможност да стори подобни разходи във връзка с приетото представителство
и защита, за да очаква от довереника му бъдат репариани. Нещо повече, в чл. 71 от ГПК
разноските са определени ясно като „разноски за производството“ и с оглед
систематичното място на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, следва да се приеме, че
правната норма ограничава възстановимата на страната сума извън адвокатското
възнаграждение до тези разходи, пряко и непосредствено свързани с хода на
съдебното производство – такси, събирани от съда, депозити, възнаграждения за
свидетели и вещи лица или такси, платени на други институции, но станали
наложителни поради изпълнение на съдебно указание или разпореждане. Всички
други разходи на страната, направени по нейна инициатива, макар и насочени към
осигуряване на успешен за нея изход на спора, не представляват съдебни или
деловодни разноски по производството по смисъла на ГПК. От това е изводимо, че подобно възмездяване на командировъчни разходи не се следва.
Съгласно задължителната практика на съдилищата
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени както в исковото, така и в заповедното производство. В случая на ищеца,
там заявител, се дължат такива в размер на 395,53 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.Д.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Алекс 2019“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил 2500, ул. „Индустриална“ № 1, с управител А. К. Б., сума
в размер на 1776,35 лева (хиляда
седемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение
от страна на служителя, съществувало по силата на Трудов договор №39/30.01.2019
г., прекратено със Заповед № 7/21.10.2019 г., поради постъпило заявление за
прекратяване на трудовия договор от 21.10.2019 г., след прихващане на насрещно
вземане за дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 – 14.11.2019 г.(спр. пощ. клеймо), до
окончателното изплащане на сумата, за което суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2367/2019 г. на
КРС.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „Алекс 2019“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил 2500, ул. „Индустриална“ № 1, с
управител А. К. Б., сума в размер на 460,73 лв. (четиристотин и шестдесет лева
и седемдесет и три стотинки) – деловодни разноски в настоящото производство,
както и 395,53 лв. (триста деветдесет и пет лева и
петдесет и три стотинки) – разноски по ч.гр.д. №2367/2019 г.
на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_____________