Протокол по дело №265/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 31 януари 2024 г. (в сила от 31 януари 2024 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова Дакова
Дело: 20232000600265
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 13
гр. Бургас, 29.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600265 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. И. Д., се явява лично, конвоиран от органите на РД
„Охрана“-Бургас.
Явява се адв. С. К. от АК-Б., назначен служебен защитник на
подсъдимия Д..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Липсват пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се гледа делото днес.

Съдът, като изслуша становищата на страните и с оглед данните по
делото намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Д. срещу
присъда на Бургаски окръжен съд, с която е признат за виновен за извършено
от него престъпно деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3 НК.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е преценил обществената
опасност на извършеното от него деяние, личността му и тежестта на това
деяние, както и възможността за превъзпитаването на подсъдимия, като му е
наложил прекалено тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем
години.
Считам, че жалбата е неоснователна и присъдата е обоснована,
мотивирана и законосъобразна, като съдът съвсем детайлно е изследвал
всички елементи на извършеното от подсъдимия престъпно деяние при
спазване на процесуалните правила и при една съвсем обективна преценка за
неговото психиатрично и личностно състояние, както и мотивите и подбудите
за извършване на това деяние. Същевременно, съдът при определяне на
наказанието е преценил както стойността на отнетата вещ, така и личността
на подсъдимия, мотивите за извършеното от него деяние, фактът, дали той се
отнася критично към извършеното и възможностите за неговото
превъзпитание, като е оценил всички тези обективни данни. Считам, че съдът
правилно е стигнал до извода за налагане на наказание от осем години
2
лишаване от свобода при първоначален строг режим, като при определянето
на този размер на наказанието е съобразил стойността на отнетата вещ,
употребената сила, отношението на дееца към извършеното от него деяние и
макар вещта да е възстановена с минимални повреди на собственика, това не е
станало по инициатива на осъдения, а напротив, поради извършените
навременни издирвателни мероприятия от органите на полицията. Въпреки
това, това обстоятелство е отчетено като смекчаващо такова при определяне
на наказанието и именно поради тази причина съдът, след като е съобразил
всички доказателства по делото, е счел, че наказанието от осем години
лишаване от свобода е към средния размер на предвиденото наказание.
Считам, че така определеното наказание се базира на доказателствата
по делото, личността на обвиняемия и общественоопасните последици от това
деяние. Предвид факта, че както на ДП, така и по време на съдебното
производство не са допуснати процесуални нарушения, събрани са всички
необходими доказателства, след което всички тези доказателства са обсъдени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка, считам, че така определеното наказание
отговаря на деянието и предлагам да не уважавате въззивната жалба на
подсъдимия, а да потвърдите присъдата на Бургаски окръжен съд като
обоснована, мотивирана и законосъобразна.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, както заявих и в пледоарията
пред първоинстанционния съд, несъмнено е според мен, че подсъдимият Д.
има известни ментални проблеми, разбира се без да съм специалист в тази
област, но дори и като обикновен човек, част от неговите действия, неговото
поведение, неговите обяснения дадени както в хода на ДП, така и пред
първата инстанция, безпроблемно и ясно обсъдени и от вещите лица от двете
съдебно-психиатрични експертизи, е налице твърдяното от мен -
обремененост в психически план. Дали това е психоза, дали това е някакво
друго, ако изобщо може да се говори за психиатрично заболяване, се е
произнесла повторната съдебно-психиатрична експертиза. Въпросът е, че
според заключението на тези вещи лица от повторната психиатрична
експертиза, същите приемат, че подсъдимият Д. е със запазена психична
годност да разбира свойството и значението на извършеното и в този смисъл
да ръководи поведението си.
3
Доколкото подадох въззивната жалба единствено и въз основа
желанието на подсъдимия, ще си позволя, все пак аз съм негов защитник
макар и служебен, да заявя, че ми се струва, че присъдата е несправедлива по
отношение на размера на наложеното наказание. Няма как да споря, нито ще
твърдя, че видите ли, Д. е света вода ненапита. Материалите по
свидетелството за съдимост говорят ясно и категорично и защитата няма
намерение да казва на черното бяло или обратното. Въпросът е, че
несъмнено, макар и пет месеца след изтърпяване на последното си наказание
Д. отново е предприел нещо, което не е в унисон с възприетото за
„обществен ред“, следва да бъде обсъждано именно това, което заявих и пред
първата инстанция - относно наличието на известни ментални проблеми в
неговото поведение, в неговия начин на разсъждение, в неговите действия.
Това обаче, по мое мнение не обосновава налагане на наказание над средния
размер, защото при определени от законодателя граници от пет до петнадесет
години, определените от първоинстанционния съд осем години се явяват
повече от половината. Има един предел, до който според науката, според
хората, които изследват тези проблеми, наложеното наказание вместо да
превъзпитава, води до деградация на личността.
По тези съображения, моля да намерите, че с оглед цялостното
процесуално поведение на подсъдимия, установеното от двете психиатрични
експертизи, е налице основание да бъде намалено като размер наложеното от
първата инстанция наказание.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от
моя защитник. Моето искане е да ми е по-леко наказанието.

Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за по-леко
наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
4
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5