№ 2016
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501770 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от
„Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“, гр. Бургас, ул. „Княз
Ал. Батенберг“ № 1, представлявана от изпълнителния директор – доц. д-р
Галин Николов, чрез процесуален представител юрк. П. Петров.
Обжалвано като незаконосъобразно е Определение № 269298 от
05.08.2021 г. по гр. д. № 958/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което
на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната въззивна жалба с вх. № 279245
от 09.07.2021 г. подадена от „Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури“, с която е обжалвано Решение № 260863 от 15.06.2021
постановено по гр. д. № 958/2021 г. по описа на Районен съд Бургас., тъй като
не са изпълнени указанията на администриращия съд за конкретизиране на
оплакванията и за представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Жалбоподателя твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като въззивната жалба била подадена в срок, а
указанията на администриращия съд за отстраняване на нередовностите били
отстранени в срок. В законоустановения срок Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури била подала допълнение на въззивната и платежно
нареждане за внесена държавна такса. Двата документа били изпратени по
електронна поща и били подписани с електронен подпис. Иска се отмяна на
обжалваното определение и придвижване на подадената въззивна жалба.
Постъпил е отговор на частната жалба от „ЕМ ОИЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, който твърди, че частната жалба е неоснователна. Излага
съображения, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК,
според която електронното изявление, с което се извършва процесуално
действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с
1
постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.
Този ред не бил спазен и не следвало да се счита, че въззивната жалба и
платежното нареждане са надлежно подадена по електронен път. Излага
допълнителни съображения, че електронния подпис е положен след изтичане
на работното време на съда и не било доказано, че документът е прието в
електронната система на съда до края на работния ден. Моли за оставяне без
уважение подадената частна жалба.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
По гр. дело № 958/2021 г. по описа на БРС е постановено Решение №
260863/15.06.2021 г., с което е установено задължение на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури за сумата от 269,07 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане по фактура № 3692/12.12.2019 г., дължима за
периода 22.02.2020 г. - 29.04.2020 г., 28,75 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане по фактура № 3710/16.12.2019 г., дължима за периода
22.02.2020 г. - 02.03.2020 г., 8,95 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане по фактура № 3714/15.01.2020 г., дължима за периода 22.02.2020 г. -
02.03.2020 г. и 182,95 лева, представляваща неустойка за забавено плащане по
фактура № 3801/19.05.2020 г., дължима за периода 05.07.2020 г. - 04.11.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 297,48 лева по фактура №
3801/19.05.2020 г. за периода 05.11.2020 г. - 02.12.2020 г., за които суми има
издадена Заповед №260702/06.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№7008/2020 г. по описа на РС-Бургас,
както и напправените разноски от ишца ведно с адвокатски хонорар.
Недоволна от постановеното решение ИАРА е подала в срок въззивна жалба.
С определение Районен съд - Бургас е дал указания за заплащане на дължима
държавна такса от 12, 50 лв. , както и да се допълни жалбата. Уточнението на
жалбата заедно с платежното нареждане са изпратени по електронна поща,
като същите са подписани с квалифициран електронен подпис на лице
представляващо ИАРА, като е приложено и пълномощно. За изпращането на
електронното съобщение с приложените документи е използван електронния
адрес: rsb_grd@mbox.contact.bg. Електронния документ е подписан с
електронен подпис на 02.08.2021г. в 23:47 ч. Електронното съобщение е
изпратено на 02.08.2021 г. в 23:50 ч., като същото е получено в
информационната система на съда на същата дата.
Спорният по настоящото дело въпрос е досежно възможността
електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, да се
изпраща по електронна поща или е процесуално законосъобразно единствено
подаването му в системата на Единния портал за електронно правосъдие.
Възражението на ответника по частната жалба, а и веротно съображенията на
2
първоинстанционния съд, се основават на стриктното тълкуване на
законовата разпоредба на чл. 62, ал. 4 ГПК, според което процесуалните
действия в електронна форма следва да се адресират до съда единствено, чрез
системата на ЕПЕП. Това разбиране не може да бъде споделено, а чл. 62, ал. 4
ГПК следва да се тълкува систематично с нормите от Глава единадесета "а" и
най-вече с чл. 102б ГПК (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.).
Последната има обобщаващо значение и предвижда задължение за
съдилищата да приемат процесуалните действия извършени в електронна
форма. В чл. 102б, ал. 2 и в ч.102ж ГПК са предвидени изискванията за
завършеност и валидност на процесуалните действия електронната форма.
Когато тя е спазена имаме налице валидно процесуално действие и съдът е
длъжен да го вземе предвид. Настоящия случай е точно такъв, тъй като са
спазени изискванията на ЗЕДЕУУ за наличието на електронен документ –
допълнението към въззивната жалба и платежното нареждане на внесена
държавна такса, които са подписани с КЕП.
Съобразно дадената уредба в чл. 5 ЗЕДЕУУ адресат на електронното
изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава
електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма. По вече изложените доводи, за периода след 30.06.2021 г.
е налице предвидено законово задължение за съдилищата за приемане на
процесуални действия в електронна форма от страните, включително
подаване на жалби, чрез електронни изявления на електронен адрес на съда. В
настоящия случай е използван официалния електронен адрес, публикуван на
интернет страницата на БРС и е налице валидно процесуално действие в
електронна форма.
По отношение на въпроса дали процесуалното действие в електронна
форма е извършено в срок следва да имаме предвид практиката на върховната
съдебна инстанция обективирана в Определение № 60409 от 22.11.2021 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2289/2021 г., I т. о., ТК; Определение № 415 от 2.07.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3390/2015 г., III г. о., ГК и Определение № 60341 от
27.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1878/2021 г., II т. о., ТК, според която,
съгласно редакцията на чл. 62 ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г. / извършеното от
страната процесуално действие чрез електронна поща представлява
използване на електронна пощенска услуга, т. е. представлява подаване на
документ по електронен път, който е разрешен от закона начин за
осъществяване на процесуални действия по ГПК и съгласно ЗЕДЕУУ. Поради
това администриращия съд неправилно е приел, че срокът за отстраняване на
нередовностите на въззивната жалба е бил пропуснат, тъй като същата е
подадена след работното време на съда. БРС не е съобразил, че подаването на
документ чрез електронна поща, подписан с КЕП, представлява използване на
електронна пощенска услуга, което не е изключена от приложното поле на чл.
62, ал. 2, изр. 1 ГПК и в този случай подаването може да е след работното
време на съда. Ограничението по чл. 62, ал. 1, изр. 2 ГПК относно извършване
на действие или представяне на нещо в съда има предвид фактически
осъществяване на това действие на място в съда, само в който случай е от
3
значение работното време на съда. Поради това не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК и възражението на въззиваемия е
неоснователно. Приложимият текст на процесуалния закон по отношение на
срока е чл. 62, ал. 2 ГПК. Това разрешение е в съответствие и с принципа,
последователно прилаган в българската съдебна практика, че винаги когато
процесуалните действия се извършват дистанционно от значение за
срочността на действието е кога е изпратено изявлението по пощата, а не кога
е получено в съда. Този принцип следва да намери приложение и при
бъдещото приложение на правилата за процесуалните действия в електронна
форма.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на
въззивната жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивното определение е
окончателно.
Така мотивиран Бургаския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 269298 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 958/2021
г. по описа на Районен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на подадената от
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас въззивна жалба с
вх. № 279245 от 09.07.2021 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4