Решение по дело №3473/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5349
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20221110203473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5349
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. П. Л. срещу Наказателно постановление (НП) №
7236/14.05.2021г., издадено от Началник Отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата /ЗП/ му е наложена глоба в размер на
1000,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който поддържа становище за
законосъобразност на НП и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа това становище, претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
1
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 26.04.2021г. около обяд на път АМ Струма, км 10+500, на 100 метра преди втори
тунел в посока гр. София - гр. Перник, свидетелят Б. П. на длъжност инспектор към АПИ и
колегата му Николай Амбов изпълнявали служебните си задължения, като извършвали
проверки във връзка със спазване на предписанията на Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На същото място, около 13,40ч. спрели за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с
две оси марка „Скания” с рег. № и полуремарке с три оси с рег. № с водач П. П. Л..
По време на проверката установили, че водачът извършва превоз на товар – въглища.
Направили измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса
и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м/. По
време на проверката констатирали, че при измерено разстояние между осите 1,32 метра,
сумата от натоварването на ос - на тройната ос на полуремаркето е 30,250 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от
Наредба № 11/03.07.2001г. С оглед на това и при тези измерени параметри, ППС се явява
„тежко” по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, поради което движението му следва да бъде
извършвано само с издадено разрешение /разрешително/ за превишаване на максимално
допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на
пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
При така установеното свидетелят Б. П. съставил срещу водача на ППС акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредба № 11/03.07.2001г. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения. Препис от акта му бил връчен.
Въз основа на АУАН на 14.05.2021г. било издадено атакуваното НП.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Б. П.,
който като част от екипа, извършващ проверката на процесното ППС, е и очевидец на
нарушението. Показанията на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви, като
намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства: протокол за
измерване на превозно средство № 0000003/2021, копие от свидетелство за регистрация на
МПС и лична карта на водача, кантарна бележка и пътен лист.
Видно от Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН определената
периодичност на техническа проверка на везни с неавтоматично действие е две години.
Видно от Сертификат и Декларация за съответствие за Ролетка 1307/18, както и от заявление
за последваща периодична проверка на сресва за измерване и декларация за съответствие за
2
електронна везна К0200009, и двата измервателни уреда към датата на проверката са били
технически годни.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като
възраженията му касаят правната страна на спора, която ще бъде разгледана по-долу в
изложението.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на председателя на АПИ /касателно
материалната компетентност на лицето, издало НП/ и заповед № РД-11-1267/17.10.2019г. на
Председателя на АПИ /касателно материалната компетентност на актосъставителя/.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ, във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и поверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3.
Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници"за
нарушения по републиканските пътища.
Компетентността на лицето, издало НП, произтича от разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете за издаването му.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като
словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последното. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.
Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочен собственика на ППС по никакъв
начин не ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като този факт не е
сред тези, формиращи съставомерността на вмененото нарушение.
3
Неоснователни се явяват и възраженията свързани с изписването в НП на израза
„административна санкция”, е на „административно наказание”, тъй като двете понятия не
се изключват. Отделно, в НП изрично е посочен вида на административното наказание, а
именно глоба, което съответства на материалния закон, доколкото е санкционира физическо
лице.
По съществото на спора съдът намира следното:
По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е
управлявал „тежко” ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001г. с пет оси – МПС с
две оси марка „Скания” с рег. № ВТ0485КМ и полуремарке с три оси с рег. № , като при
измерено разстояние между осите 1,32 метра, сумата от натоварването на ос - на тройната ос
на полуремаркето е 30,250 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001г.
С оглед на това и измерените параметри, ППС се явявало „тежко” по смисъла на чл. 3,
т. 2 от Наредбата, поради което движението му следвало да бъде извършвано само с
издадено разрешение /разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по
Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
Безспорно е установено, че към датата на проверката движението на МПС е
извършвано от водача без издадено съответно разрешително за превишаване на максимално
допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на
пътищата, на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11/2001г. – „Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: т. 3 - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б. „б” - над 1,3 m - 24 тона.
Съгласно чл. 3, т. 2 от наредба № 11/2001г. – при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е „тежко”.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2001г. - движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се
движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване,
издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите,
съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
4
(МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като
съгласуването се извършва върху разрешителното.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП - за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
За вмененото нарушение по 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в разпоредбата на чл. 53,
ал. 1, т. 2 ЗП е предвидена глоба от 1000,00 лева до 5000,00 лева, като в случая е наложена
минималната такава от 1000,00 лева.
Принципно, задължение на за жалбоподателя като водач на тежко ППС е да провери
неговите параментри, като това задължение произтича от факта, че същият, а не друго лице
извършва превоз на товарен камион и именно негово задължение и да следи за спазване на
правилата на Наредба № 11/03.07.2001г. и в случаите на извършване на превоз извън
нормите на наредбата, същият да бъде осъществен при наличие на съответното
разрешително от АПИ. Т.е., не се касае за отговорност на превозвача, извършващ превоза /в
какъвто смисъл е едно от възраженията на жалбоподателя/, а на водача на конкретното
МПС, с което се извършва превоза. В тази насока е и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП.
Въпреки изложеното до тук, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради
неправилно приложение на материалния закон. Аргументите на съда за това са следните:
Този състав счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/2001г. Съгласно посочената норма на подзаконовия нормативен акт: „Извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата
такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.”
В случая, превишаването на допустимите максимални норми на натоварвания на ос по
Раздел II, не е с повече от 30 % /хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата касае максимално
натоварване на ос по Раздел II - до 31,200 тона/, тъй като измереното натоварване е по-
малко, а именно 30,250 тона.
Това обстоятелство не е съобразено от административнонаказващия орган, поради
което и НП е издадено в противоречие с материалния закон, което води до неговата
незаконосъобразност, обуславяща отмяната му на това основание.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, като такива са
поискани в жалбата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, е 300,00 лева,
което в минималния предвиден размер по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, възражението на
процесуалния представителна въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
5
възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7236/14.05.2021г., издадено от Началник
Отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при АПИ, с което на П. П. Л. ЕГН **********, на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. „М” № , да
заплати на П. П. Л. ЕГН ********** направените по делото пред СРС разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6