Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1431
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230100005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр.Добрич, 27.12.2019г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  втори декември през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: К. М.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №5 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от 02.01.2019г. от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД , рег. с ***, подадена чрез юрисконсулт, с която се предявява иск, по реда на чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника *** с ЕГН **********,*** за сумите, както следва: 1 341,47 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.06.2015 г. до 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 04.07.2018 г. до окончателното й плащане; 279,83 лв. /двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена *** услуга за периода посочен по-горе, считано от 28.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 04.07.2018 г.;

Претендират се разноските в установителното производство.

         Фактически твърдения на ищеца:

-ответникът е абонат на услугите, предоставяни от ищцовото дружество за обект, находящ се в ***; 

- през периода 08.06.2015год. до 24.04.2018год. ответникът ползвал услугите  предоставени от ищеца;

-ответникът не заплатил на водоснабдителното дружество дължимите суми, начислени чрез редовни отчети за периода от 08.06.2015год. до 24.04.2018год, в размер на 1341,47лв.;

-ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 2805/2018г. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания за предявяване на усатновителен иск/връчени на 29.11.2018г. В законовия едномесечен срок заявителят предявил настоящия установителен иск.

-Съгл. Чл.31ал.2 от Общите условия дължимите суми подлежали на плащане в 30дневен срок след датата на издаване на всяка фактура.

-С оглед неплащането на главните задължения в срок, ответникът дължал и обезщетение за забава, начислено за периода от изтичане на 30дневен срок от издаване на фактурата, считано от 28.09.2015г. до 04.07.2018г.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.С., представлявана от особен представител, подава отговор на исковата молба. Исковете се оспорват по основание и размер със следните доводи:

-не е ясно как е формирана помесечно исковата сума и как за периода от 18.06.2015г.- ***г. е отчетено количество на стойност 449,12лв., както и за периода от 28.07.2016г.- 31.08.2016г.  на стойност 208,94лв.

-претендирани те суми за обезщетение са произволни, доколкото не е вписано върху каква главница се начисляват помесечно.

-оспорват се представените карнети, доколкото на трета страница липсвало вписан потребител и абонатен номер, липсват подписи;

Производството по установителния иск след проведено заповедно производство е специално. Налице е съвпадение на вземанията по издадената заповед за изпълнение и исковата претенция, при което искът се явава допустим.

В първото съдебно заседание ищецът чрез юрисконсулт поддържа претенциите си. Уточнява, че описаното в карнета в периода от 2017 година, където са отбелязани по десет кубика консумирана вода означава, че в обекта не е осигурен достъп, при което задължително се пише служебна консумация от предхония месец и затова отчетите са еднакви. По карнета абривиатурата „Н.Н.“, оначава, че няма никой. Ищецът твърди, че действително е консумирана процесната вода, отечтена е на водомера според информационната система и по информацията подадена от инкасаторите. Вписаната във  фактура от ***г. сума от 449,12лв. е за консумация, съответно за месеците юни и юли 2015г. За м.май 2015г. показанията на водомера са 197,  а консумираната вода е 3 куб., защото е сменен водомера и затова започва от малък номер.

Ответната страна, представлявана от особен представител поддържа възраженията си. Оспорва представените карнети както от външна страна така и съдържанието им. От външна страна върху карнета е вписан № ***, а по иска - № ***. По втори лист за период от 10.11.2015г. до 29.06.2015г.  е вписан№ ***, а  третия лист за период 25.08.2017г. до 12.11.2018г. е без номер.  Отделно от това липсват подписи за потребител. Оспорват се данните във връзка с монтажа и демонтажа на електромера, тъй като няма данни с какви показания е новия водомер, как са записани като изходни данни з последващи начисления. Отделно от това се оспорват изцяло сумите по таблично посочени фактури, не само сумата от 449,12 лева по фактура от 18.08.2018г. за потребена вода за двумесечен период и 208,94 по фактура от 31.08.2018г. за едномесечен период, като се сочи пълна неяснота относно определяне на доставеното количество вода до обекта.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води.

Страните не спорят, че през релевантния и посочен в исковата молба времеви период- от 08.06.2015 г. до 24.04.2018 година, помежду им съществувала облигационна връзка с източник сключен при Общи условия договор за предоставяне на услугата-доставка на питейна вода/водоснабдителни услуги/. По делото са приложени Общи условия,приети с Решение на ДКЕВР №ОУ—09 от 11.08.2014г.

На листи 80-83 по делото са приложени четливи преписи от карнети. В тях е вписано името на абонат ***, и в горен ляв ъгъл  отметнато карнет№80 и абонат№ ***.

В изявленията си от съдебно заседание ищецът уточнява, че м.май 2015г. показанията на водомера са 197,  а консумираната вода е 3 куб.  Водомерът бил сменен, затова показанията започвали от ниска стойност- ***. На следващото засичане през месец юли 2015г. показанията изведнъж стават ***, което означава консумация от 250кубика вода за един месец. Липсва подпис на абоната. Следват начислявания на вода без подпис на абонат, като едва през ноември месец 2015г. са отчетени 42 кубика вода срещу подпис на абоната. На следващата страница на карнета, обхващаща периода 10.12.2015г.- 29.06.2017г. са начислявани служебно количества вода по десет куб.м, като само на два от отчетите е поставен подпис на потребител- този от 18.02.2016г. за 10кубика вода и от 28.07.2016г. за 6куб.м. Освен това върху втората страница на карнета има отбелязване за повреда, като не е уточнено кога е установена, дадени ли са преписания и пр. Третата страница на карнета не съдържа подпис на абоната, като има отбелявания за служебно начисляване и липса на достъп.

        Допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Осчетоводените задължения на ответника към ищеца по счетоводните книги на ищеца за предоставените услуги на обекта на ответника с адрес **** за периода 08.06.2015год. – 24.04.2018год. са на стойност 1538.77лв. за потребени 627 куб.м. вода.

         Извършените плащания от ответника по задълженията му, предмет на делото са в размер на 197.30лв. Остатъкът от задължението е в размер на 1341.47лв.

       Размерът на обезщетението за забава в заплащането на главното задължение за периода от 28.09.2015год. до датата на подаване на заявлението – 04.07.2018год. е 276.18лв. Няма извършени плащания на лихви.

         Вещото лице е проучило че последната издадена фактура на предходен собственик е на 27.07.2012год. на ***. От месец 08.2012год. водомера е прекъснат. Няма данни в системата за подадена молба от ***. На 30.10.2014год. е извършена смяна на водомера с Протокол №***. Протоколът не е наличен на хартиен носител, но е регистриран в компютърната система. Първата издадена фактура на *** е от месец ноември 2014год.

         Няма данни за смяна на водомера през месец 06.2015год. По обяснение на служителката „отбелязаните с кръстчета редове“ означават, че показанията на водомера са видени. На 30.09.2015год. на *** е дадено предписание №***, с което я уведомяват за задълженията и.

Според вещото лице карнетите не отговарят на изискванията на чл.23 от Общите условия отчитането на водомерите. Когато не е имало достъп до имота консумираната вода е отчитана служебно.Карнета съдържа следната информация: дата на засичане на водомера /посещение на обекта/; показания на водомера; разлика между старо и ново показание – консумирана вода; с кръстчета е отбелязано, че служителят е видял пломбата и черупката; подпис. На заглавната страница са отбелязани името и адреса на абоната, ЕГН , броя обитатели, фабричния номер на водомера, номера на пломбата, номера на карнета, *** и номера на абоната. Клиентския номер - *** и *** на водомера – *** са записани в издадените фактури.

          Последната страница на карнета за 2018год. няма означения, тъй като се намира на обратната страна на листа, на който е записана посочената информация.

         На хартиен носител няма данни за смяна на партидата и протокол за повреден водомер.

         Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 2805/2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 отГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида за процесния имот, които отношенията са регулирани от публично известни Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребители от *** оператор ***, както и стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от общите условия за получаване на услугите В и К.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, при повреждане на водомер *** операторът има право служебно да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След като по делото не се установява ответникът да е предварително, редовно уведомен, че водомера му в процесния обекте повреден, със срок да отстрани повредата и предупреждение за следващите при неизпълнение последици, съдът намира, че не са налице предпоставките за служебно начисляване консумация на вода. В случая ищцовото дружество напълно неоснователно е начислявало вода позовавайки се на разпоредбата на чл.39, ал.5 от горепосочената наредба, т.к. тя намира приложение само когато няма монтиран водомер на водопроводно отклонение и индивидуален водомер, т.е когато въобще не е поставен или е отказано поставяне на водомер. В тези случаи единствено е допустимо начисляване на по 5 куб.м. вода на месец на обитател.  Съгласно нормативната уредба отчитането на изразходваното количество вода се извършва от длъжностни лица на оператора - инкасатори, чрез водене на книжа за ежемесечни отчети, т.нар. карнети; респ.всеки потребител, в зависимост от броя на водомерите в собствения си водоснабдяван имот има открита партида за всеки водомер.

Карнетът е първичен счетоводен документ, в който  инкасаторът отбелязва на съответната страница както името на потребителя,неговите данни и данните за  адреса на водоснабдявания обект, номер на водомера, номер на пластмасовата пломба на входящия холендър, още  месец, годината и  показанията на водомера и разликата между съответния отчет и предходния,като  отчетите се извършват в присъствието на собственика, член на неговото домакинство или негов представител, и срещу съответния отчет същият полага подпис. В случая карнетите, на които ищцовото дружество основава претенцията си не отговарят на изискванията на чл.23 от Общите условия и не съдържат надеждни данни относно показанията на водомера при смяната му, относно методично и точно отразяване на действителния отчет на потребителя.Освен това съдът не приема за достоверни обясненията, дадени на вещото лице, че отбелязванията със знак + означава действителен отчет. Видно от самите карнети такива знаци са поставяни само в колоната за наличие на пломба и черупка. Поставянето на този знак, действително предполага инкасаторът да е огледал водомера, но не удостоверява действителен отчет, доколкото липсва подпис на потребител.

Предвид горното и предвид липсата на ангажирани от ищеца други доказателства, не може да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество стойността на доставена, отведена и пречистена вода в посочения в заповедта за изпълнение размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция за установяване на вземането на ищеца. Извършената по делото счетоводна експертиза не променя този извод, тъй като интепретира данните в информационнната сиситема на самия ищец, но не се основава на първичните счетоводни записвания. При това положение, предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед акцесорния характер на претенцията за установяване задължение за мораторна лихва и предвид неоснователност на главното вземане,  искът за лихви също се явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, срещу *** с ЕГН **********,*** иск за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д№ 2805/2018г. по описа на РС Добрич, както следва: 1 341,47 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.06.2015 г. до 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 04.07.2018 г. до окончателното й плащане; 279,83 лв. /двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена *** услуга за периода посочен по-горе, считано от 28.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 04.07.2018 г.;

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................