Р
Е Ш Е
Н И Е № 470
гр.
Пловдив, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 6264/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36-0000396/18.09.2019 год., издадено от и.д.Н. ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „ИЗМИР
ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Х.Р.Ю., ЕГН: **********,
на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в жалбата моли Съда да отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано. В съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.Я.
поддържа жалбата и навежда доводи за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
Въззиваемата
страна ОО „АА“ - гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за потвърждаване на
НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение бланков № 264650 от 26.08.2019 год. било констатирано, че на 06.05.2019 г. около 08:52
ч. в с.Браниполе, обл.Пловдив, ул.“Гергана“ № 2 - седалище и адрес на управление на
дружеството-жалбоподател „Измир логистик“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността
за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 18260, извършва
следното нарушение: Допуска извършването на превоз от водача С. Ф. М. , ЕГН: **********,
който не отговаря на изискването за квалификация на водача, видно от справка от
база данни на ИА „АА“. Водачът управлявал товарен автомобил от категория N3, за което се изисква категория
„С“.
Записано било от
актосъставителя С.К.М., че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1,
изр.1 от ЗАвПр.
Актът е бил
предявен на управителя на дружеството, който го подписало като посочил, че ще
подаде допълнителни възражения.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, като на основание
чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът приема следното от правна страна:
При извършена
служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че при издаването на обжалваното
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита
на санкционираното дружество и водещи до незаконосъобразност на разглеждания административен
акт.
На първо място
съдът установи несъответствие между даденото фактологическо описание на
нарушението и приложената санкционна разпоредба. С обжалваното наказателно постановление
жалбоподателят е бил санкциониран от фактическа страна за това, че на посочените
дата и място е допуснал водача С. Ф. М. , ЕГН: ********** да извърши превоз, въпреки
че не е отговарял на изискването за квалификация на водача. За това му деяние е
наложена имуществена санкция на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП, съгласно
която разпоредба, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер 3000 лв. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата предвижда
две различни форми на съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват
предпоставките за санкциониране на дееца на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвП. С оглед
приложената в обсъждания казус санкционна разпоредба /предложение първо на чл.
96г, ал. 1 от ЗАвП/ имуществената санкция на жалбоподателя е наложена на правното
основание, с което е въздигнато в административно нарушение поведението по назначаване
на работа на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП
и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно обаче с АУАН
и НП на жалбоподателя е вменена административнонаказателна отговорност за това,
че е допуснал извършването на превоз от конкретен водач, неотговарящ на изискването
за квалификация на водача. Това поведение също съставлява административно нарушение,
но то е наказуемо на различно от посоченото в НП правно основание, а именно – чл.96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП, на което основание е следвало да бъде санкционирано
дружеството-жалбоподател. По този начин се е достигнало до съществено противоречие
между описанието на нарушението и санкционната разпоредба, непреодолимо в
настоящата инстанция. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо
е ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място
основание за налагането на имуществена санкция по чл.96г, ал.1 от ЗАвП ще е налице,
когато субектът на нарушението е допуснал да бъде извършен не какъв да е превоз,
а само когато водачът е управлявал превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. В случая нито актосъставителят, нито
наказващият орган твърдят, че при деянието, за което е санкционирано
дружеството, водачът М. е управлявал
превозно средство, което е за обществен превоз, или пък да е извършвал превоз
за собствена сметка на пътници и товари. Тези обстоятелства съставляват
обективен елемент от състава на нарушението, тъй като само при извършването на някоя
от изрично посочените в разпоредбата форми на превоз и от водач, който не отговаря
на изискването за квалификация на водача, ще е налице основание за ангажиране на
отговорността на лицето, допуснало такъв водач да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В
обжалвания административен акт обаче е посочено единствено, че жалбоподателят е
допуснал водачът М. да извърши превоз
/без да е конкретизирано какъв/ с твърдението, че последният не е отговарял на изискването
за квалификация на водача. Описано по този начин деяние изначално е несъставомерно.
Не на последно
място съдът счита, че не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи пълно, ясно и конкретно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На жалбоподателя е
вменено нарушение, което в двата акта на администрацията от фактическа страна е
описано като допуснато извършване на превоз от конкретен водач, който не
отговарял на изискването за квалификация на водача, без да е конкретизирано кое
е това изискване. В случая липсват твърдения за конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Не е
посочен релевантния факт, подлежащ на установяване и доказване в конкретния
административнонаказателен процес. Вместо това актосъставителя и наказващият
орган са се ограничили единствено да дадат правна квалификация с посочване в
обстоятелствената част на акта и НП, че водачът М. „не отговаря на изискването за квалификация на
водача“. Така формирано обвинението поставя жалбоподателя в положението да се
брани срещу правен извод, без да са посочени фактическите положения, въз основа
на които последният е направен. Изрично следва да се посочи, че в НП липсва и фактически
извод на АНО за това дали водачът М. е притежавал
придобита категория "С" или не. Посочено е единствено, че това е било
необходимата категория за управляването на процесния товарен автомобил, с който
е бил извършен превозът, но неясно остава дали се твърди, че конкретният водач
не я притежава. Като не са били предявени твърдения за конкретни факти, а директно
правни изводи, освен че е било нарушено правото на защита на наказаното лице, това
изначално е внесло и неяснота в предмета на доказване по делото. Следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време
и място жалбоподателят "Измир логистик" ЕООД е допуснал извършването на
превоз от водача С. Ф. М. . За последният обаче се установява, че е имал придобита
категория "С" към датата на извършване на превоза, видно от представеното
по делото свидетелство за управление на МПС, издадено на името на водача, с дата
на издаване 10.05.2000 г. и валидно до 27.02.2029 г.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№ 36-0000396/18.09.2019 год., издадено от и.д.Н. ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „ИЗМИР ЛОГИСТИК“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Х.Р.Ю., ЕГН: **********, на
основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение
на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК