Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, 05.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17510 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1494,27 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 214 часа за целия процесен период от
25.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 207,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, на осн. чл. 86 ЗЗД, дължима от падежа на всяко тримесечие до
25.10.2019г.
Твърди се, че през периода от 25.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност старши полицай в „Етапно
конвойно звено“ към ***. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен
служител. За процесния период ищецът е полагал труд
на 8,12 или 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г.
работното време на държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за
тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф.
е 1,143. За периода от 25.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил 1504 часа
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 1718 часа. Т.е. разликата от 214 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1494,27 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Искът е неоснователен. Не се
спори, че ищецът през процесния период е бил държавен
служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено работно време през нощта,
което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа.
Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови
правоотношения по КТ. За периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776
от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8
часа.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото кадрова справка за заемани длъжности на младши
инспектор П.А.П. в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът е заемал
длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ към Първо РПУ – Варна при *** и старши полицай в „Конвой“
в група ОКООР на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към
отдел „охранителна полиция“ при ***.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 25.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е положил нощен труд от 1504 часа. При преизчислението му с
коеф. 1,143 се получава стойност от 1718 часа. Разликата е от 214 часа.
Дължимата сума за тези отработени часове извънреден труд е в размер на 1494,27 лв.
Размерът на дължимата мораторна лихва върху всяко едно допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, начислено от първо число на
следващия месец до 24.10.2019г. възлиза на 207,99 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се
установява, че ищецът е бил назначен на работа в ***, порди което същият се
явява държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че
за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен
труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода
от 25.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1504 часа нощен труд. След преизичислението на
положението часове нощен труд по коеф. 1,143 се получава положен труд в размер
на 1718 часа. Разликата от 214 часа не е била заплатена на ищеца, като
извънреден труд, поради което и стойността на дължимото възнаграждение е в
размер на 1494,27 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения резмер, съобразно изменението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на възнаграждението.
С оглед основателността на главната
претенция съдът следва да уважи и акцесорната претенция по реда на чл. 86 ЗЗД в
размер, съобразно изготвеното заключение по ССЧЕ, а именно 207,99 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 400,00 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 109,77 лева, представляваща дължимата
държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1494,27 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 214 часа за целия процесен
период от 25.10.2016г. до 30.09.2019г., получен като разлика между положения
нощен труд от 1504 часа и преизчисления положенен
нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 207,99 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1494,27
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 214 часа за целия процесен
период от 25.10.2016г. до 30.09.2019г., получен като разлика между положения
нощен труд от 1504 часа и преизчисления положенен
нощен труд с коефицент 1,143, на осн.
чл. 86 ЗЗД, дължима от падежа на всяко тримесечие до 25.10.2019г.
ОСЪЖДА ***да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 400,00 лв., представляваща направените
в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 259,77 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение
на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: