Решение по дело №321/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 360
Дата: 3 юли 2025 г.
Съдия: Росица Велкова
Дело: 20251200500321
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Благоевград, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Р. ВЕЛКОВА

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Р. ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело №
20251200500321 по описа за 2025 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. С. К. и И. С. К., против
Решение № 5000004/06.01.2025 г. по гр. д. № 1080/2020 г. по описа на Районен
съд - Разлог.
С обжалваното решение е отхвърлен иска на Д. С. К. и И. С. К., с адрес:
гр. **, за намаляване на дарствено разпореждане по отношение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.501.277 по кадастралната карта и
регистри на гр. Банско, Благоевградска област, одобрени със Заповед № РД-
18-81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадени заповеди за изменение в кадастралната
карти и кадастралните регистри на гр. Банско, с номер по предходен план 277
/две, седем, седем/, квартал: 149 /сто четиридесет и девети/ , парцел : I - първи,
с адрес па поземления имот: гр. Банско, п.к. 2770, ул. „Патриарх Евтимий“ №
11, с площ: 362 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при съседи:
02676.501.3675; 02676.501.282, 02676.501.278, 02676.501.3691, ведно с
построената в имота жилищна сграда, а именно: СГРАДА с идентификатор
02676.501.277.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Банско,
Благоевградска област, одобрени със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадени заповеди за изменение в кадастралната карти и кадастралните
регистри на гр. Банско, с номер по предходен план:няма, с адрес на сградата:
гр. Банско, п.к. 2770, ул. „Патриарх Евтимий“ №11, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.277, застроена
площ: 84,00 кв.м., брой етажи: 2 (два), предназначение: Жилищна сграда
1
еднофамилна, до размера на запазените за всеки от ищците по 1/36 идеални
части от описания по-горе поземлен имот и по 1/36 идеални части от
двуетажна жилищна сграда, разположен върху имота, материализирано в
нотариален акт № *** г. по описа на М.К. Разложки районен съдия.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. С. К.
и И. С. К., против Решение № 5000004/06.01.2025 г. по гр. д. № 1080/2020 г. по
описа на Районен съд - Разлог, с доводи за неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателите сочат, че при постановяване на решението си районният съд
не е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за
образуване масата на наследството, както и не е изчислил правилно
стойността на същата, поради това изводите му, че няма накърняване на
запазената част, както и че разполагаемата надхвърля стойността на спорното
дарение, са неправилни и изцяло необосновани. Твърдят, че в масата по чл. 31
от ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е
притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се
погасяват със смъртта му и че за да се извърши преценката дали е налице
накърняване на запазената част, след като бъде съставена /като имущества и
стойност/ масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на
наследодателя/ в т.ч. и увеличението на наследството по чл.12, ал. 2 от ЗН/, за
да получи чистата стойност на наследството, като след това към получената
маса следва да се прибави стойността на даренията за да се разреши
основният спор на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН- дали дарението, чиято отмяна се
иска следва да се намали или не и в какъв обем, за да се получи т.н. свободно
имущество от наследството.
Сочат още, че правилно съдът е приел, че в масата на наследството
следва да се включат следните имоти:1/16 ид.ч. от земеделски имоти,
находящи се в землището на гр. Банско на обща стойност 7 105 лв.; 1/6 ид.ч. от
земеделски имоти, находящи се в землището на с. Марчево на обща стойност 4
819 лв., останали в наследството на К.К.; 1/4 от УПИ I и от къщата в него на
стойност 26 434 лв., представляващи предмет на атакуваното дарение. Сочат,
че размерът на разполагаемата част е много по-малък от стойността на
дареното имущество на стойност 26 434 лв., което води до извод за
разпореждане в полза на ответника по иска с имущество, което е на стойност
над разполагаемата част, което води до накърняване частта им.
Твърдят, че запазена им част им е на стойност 13 253 лв. при горните
изчисления, а в масата остава имущество на стойност 11 924 лв. /нивите в
землищата на Банско и Марчево/, което е по-малко от запазената им част от
наследството. Твърдят още, че съдът е следвало да обсъди наличието на
реално вписани сделки с имоти, които са сходни на спорните, и на база на това
обстоятелство да извърши преценка каква е реалната, а не хипотетична цена
на спорните имоти. Молят да бъде отменено постановеното решение и да
бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от О. Г. К., с който се
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Въззиваемият сочи, че решението е постановено в съответствие със
закона, като съдът е определил стойността на наследствената маса според
изискванията на чл. 31 от ЗН. Твърди, че в същата са включени всички имоти,
за които е установено в хода на съдебното дирене, че наследодателката им е
притежавала собственост, и стойността на притежавания дял в тези имоти,
съгласно оценката, дадена от вещото лице. Твърди, че по делото не е
установено към момента на смъртта си К.К. да е имала задължения, поради
което и такива не са извадени от наследствената маса. Сочи, че към
наследствената маса съдът е добавил стойността на даренията, направени от
нея, разграничил е и посочил, че и с двете дарствени разпореждания, дарители
са били двамата им родители, поради което и делът, с който се е разпоредила
К.К. е половИ.та от дарственото разпореждане, като съдът е разделил
посочените от вещото лице стойности на две и по този начин е получена
2
стойността на дела, с който се е разпоредила безвъзмездно.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от Д. С. К. и
И. С. К. против О. Г. К. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са наследници на Г.С.
К., б.ж. на гр. Банско, почИ.л на *** г., и на неговата ** К.Г.К.- б.ж. на гр.
Банско, почИ.ла на ** г. Ответникът О. Г. К. също е техен наследник. Същите
са имали три сИ. - Р. Г. К., О. Г. К. и С. Г. К. - б.ж. на гр. **, почИ.л *** г. С. К.
е ** на ищците и ** на ответника. С. Г. К. след смъртта си е оставил за свои
наследници един ** и една ** - ищците по настоящия иск.
Наведени са фактически твърдения, че още приживе общите на
страните наследодатели са се разпоредил с недвижим имот, като са дарили на
О. Г. К. 1 /2 - една втора идеална част от дворното място представляващо
парцел I- първи, в квартал 149, ведно с 1 /2 идеална част от къщата построена
върху имота. Договорът за дарение е материализиран в нотариален акт № ***
годИ. по описа на М.К. -Разложки районен съдия. Ю
През 1994 год. С. К. и неговият ** Р. К. са продали на ** си О. К. 1/8
идеална част от същия имот, като продажбата е обективирана в Нотариален
акт № *** год. на К.М. - Разложки Районен съдия.
През същата годИ. ** им К.Г.К. - б.ж. на гр. ** е прехвърлила срещу
задължение за гледане и издръжка на сИ. си О. К. - 5/16 идеални части от
дворното място представляващо парцел I- първи, в квартал 149, ведно с
къщата построена върху имота, за което е съставен Нотариален акт № *** год.
3
на К.М. - Разложки Районен съдия.
Ищците твърдят, че са законни наследници на К.Г.К. - б.ж. на гр. ***,
почИ.ла на ** г. и на Г.С. К., б.ж. на гр. ***, почИ.л на *** г., с право на
запазена част съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството. В този смисъл
запазената част от наследството на К.Г.К. за всеки един от ищците възлиза,
както следва: 1/36 идеална част от парцел I- първи, в квартал 149 по плана на
гр. Банско, с площ от 360 /триста и шестдесет / кв.м. , при съседи: К.П., А.Б. и
от две страни улици, и 1/36 идеална част от двуетажната жилищна сграда.
Искането е за намаляване дарението на недвижим имот с
идентификатор 02676.501.277, материализирано в нотариален акт № *** г. по
описа на М.К. – Разложки районен съдия. В допълнение, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК се иска изменение на нотариалния акт чрез намаляването на същия
до размера на запазените части на ищците от общо 1/18 идеални части, или по
1/36 идеални части за всеки от тях, от поземления имот и от построената в
него двуетажна жилищна сграда.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът О. Г. К. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Същият е направил възражение за
недопустимост на предявения иск, тъй като ищците не са приели наследството
останало от К.К. по опис. На следващо място е направено възражение, че
описаната в исковата молба сграда към момента на предявяване на исковата
молба е разрушена и не съществува във вида, в който е била преди
дарственото разпореждане.
По същество предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Оспорва се твърдението, че след извършване на описаните по-горе сделки К.К.
и Г.С. К. са се разпоредили с цялата притежавана от тях собственост. Описани
са имоти, възстановени с решения на ОСЗ, които следва да бъдат взети
предвид при оценката на наследствената маса
Отделно от горното се сочи, че приживе общият на страните
наследодател е дарил на прекия на ищците наследодател недвижим имот, като
това дарение извършено през 1975 г. следва също да бъде включено при
попълване на наследствената маса.
Ответникът твърди, че с дарственото разпореждане на 1/2 идеална част
от дворно място, представляващо парцел I-първи в квартал 149 по плана на
град Банско, ведно с 1/2 идеална част от построената в него къща, направено
от К.К. и Г.С. К. в негова полза през 1988 годИ., не се нарушават запазените
части на ищците от наследството, оставено от К.К..
Сочи, че предвид неоснователността на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН,
неоснователен се явява и искът по чл. 537, ал. 2 от ГПК за изменение на
Нотариален акт № *** годИ. на М.К. - Разложки районен съдия.
С първоинстанционния съдебен акт съдът е отхвърлил исковата
претенция като неоснователна.
Предмет на въззивна проверка е цялото първоинстанционно решение,
4
атакувано с подадената от първоначалните ищци въззивна жалба.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
Пред първоинстанционния съда са изслушани заключения на основна,
повторна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи, като напълно
обосновано съдът е изложил съображения защо не кредитира заключението,
представено от вещото лице Кондева. Липсата на възможност за сравнение и
съпоставка на използваните сходни имоти представлява невъзможност
заключението да бъде преценено за неговата обоснованост.
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената
част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
прИ.длежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл./ 12, ал. 2 от ЗН. След
това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите. Както последователно се приема в съдебната
практика, маса по чл. 31 от ЗН следва да се образува, когато наследодателят е
накърнил запазената част с частно завещателно разпореждане или дарение. В
такъв случай при съставянето на масата следва да се оцени завещаното по
критериите на чл. 31 от ЗН, а така също и останалото имущество на
наследодателя и да се спаднат задълженията на покойния.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено
имущество, са частни и придават качеството заветник (или кредитор на
наследството) на лицето, в полза на което са направени. Това лице по волята
на наследодателя има правото да получи посоченото в завещателното
разпореждане конкретно имущество и за да бъде редуцирано това негово
право по реда на чл. 30 от ЗН е необходимо разполагаемата част на
наследодателя и запазената част на наследника по чл. 28, ал. 1 от ЗН да бъдат
определени по предвидения в чл. 31 от ЗН ред, т.е. необходимо е да се
образува маса от всички имоти, които са прИ.длежали на наследодателя към
момента на смъртта му, да се установят задълженията и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. И ако ползващото се от частното
завещателно разпореждане лице няма качеството наследник по закон по
смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН, необходимите наследници следва да приемат
наследството по опис, посредством което да установят включените в
наследствената маса имущества, права и задължения. В случая посочените
наследници са от реда призовани за наследяване към датата на откриване на
наследството по арг. на чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Съпоставяне на стойността на имуществата, които наследодателят е
5
притежавал към момента на смъртта си след приспадане на задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, следва да бъде извършено
и при наличие на извършени от наследодателя дарения на конкретни
имущества, както и в хипотеза, при която наследодателят се е разпоредил с
имуществото си както чрез частни завещателни разпореждания, така и чрез
дарения, тъй като в тези случаи в наследството остават и свободни имущества,
от които необходимите наследници могат да получат съответна част, а ако
такива свободни имущества не са налице, формирането на маса по чл. 31 от
ЗН е необходимо и с оглед установените в чл. 32, 33 и 34 от ЗН изисквания за
поредността на извършване на намалението.
В конкретния случай съдът е формирал маса, като е възприел
обоснованите изводи в заключението на изслушаната съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице Илинка Митева. Според заключението
на вещото лице стойността към момента на откриване на наследството на
К.Г.К. на имотите описани в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*** г. по описа на М.К. - Разложки районен съдия, а именно: на ½ ид.ч. от
дворно място и къща върху същото - парцел I, кв. 149 по плана на гр. Банско е
52 868 лв. /38 892 лв. за сграда с идентификатор 501.277.1 и 13976 лв. за ПИ с
идентификатор 02676.501.277/.
Вещото лице е изчислило и стойността на парцела и построените в
имота сгради с идентификатори 501.277.1, 501.277.2, 501.277.3, 501.2774.4,
501.277.5 за сумата от 117 571 лв.
Също така вещото лице е констатирало, че описаната в исковата молба
сграда с идентификатор 02676.501.277.1 не съществува на място към момента
на огледа. Позовавайки се събраните в хода на производството свидетелски
показания вещото лице, сочи, че към момента на откриване на наследството
двуетажната жилищна сграда е била с оградни стени от каменна зидария на
първи етаж и плътни керамични тухли за втори етаж, без положена външна
мазилка, междуетажна конструкция от дървен градоред, скатен, дървен
покрив, покрит с керемиди. На първи етаж са били разположени коридор,
кухня, две стаи и баня с тоалетна, а на втори етаж - коридор, две стаи и кухня.
Сградата е била с изпълнени довършителни и инсталационни работи - дограма
- дървена, инсталации - елекрическа и ВиК; подови настилки - дюшеме и
мозайка, стени и тавани - боя върху мазилката и шпакловка. Към момента на
сключване на договора за дарение банята с тоалетната на първи етаж не е била
изградена.
Вещото лице е изчислило пазарната стойност на притежаваните от К.К.
по наследство от ** й Г.К.Г. 1/6 ид.ч. от имотите възстановени с Решение №
6416 от 03.05.1996 г. и Решение № 6416К от 25.06.1996 г. в размер на сумата от
4 819 лв., разпределени в табличен вид за всеки имот в експертизата, както
следва:
- За имот с идентификатор 53326.106.11 - 800 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.116.19 - 284 лв.;
6
- За имот с идентификатор 53326.132.9 - 1279 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.137.26 - 935 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.149.4 - 77 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.14.35 - 472 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.14.42 - 676 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.22.52 - 77 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.36.145 - 77 лв.;
- За имот с идентификатор 53326.40.87 - 143 лв.
Вещото лице е изчислило пазарната стойност на притежаваните от К.К.
по наследство от ** й Г.С. К. 1/16 ид.ч. от имотите възстановени с Решение №
825 от 23.08.2006 г. и Решение № 825 от 27.06.2005 г. в размер на 7 105 лв.,
разпределени в табличен вид за всеки имот в експертизата, както следва:
- За имот с идентификатор 02676.1.602 - 686 лв.;
- За имот с идентификатор 02676.2.464 - 632 лв.;
- За имот с идентификатор 02676.9.15 - 330 лв.;
- За имот с идентификатор 02676.10.218 - 886 лв.;
- За имот с идентификатор 02676.39.28 - 4256 лв.;
- За имот с идентификатор 02676.186.16 - 314 лв.
На следващо място вещото лице изчислява стойността на ½ ид.ч. от
дворно място УПИ III, кв. 158 по плана на гр. Банско, съгласно нотариален акт
издаден по нот.д. № *** г. определена към ** г. в размер на сумата от 42 561
лв.
Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил заключенията на
вещите лица. В тази насока мотивите на първоинстанционния съд са
достатъчно подробни и последователни, поради което и въззивната инстанция
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, възприемайки изцяло развитите
съображения.
По повод на конкретните оплаквания във въззивната жалба относно
стойността на конкретни имоти, включени в масата, следва да се отбележи, че
пред първата инстанция заключението на вещото лице Митева не е било
оспорено, което разбира се, не е пречка съдът да не възприеме становището на
експерта. Според правилото на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да
възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. В случая обаче, видно и от обстоятелствената част на
експертизата, същата се явява обоснована, а други доказателства, които да
оборват това заключение, не са събрани.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил предявения иск, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди като законосъобразно.
7
По разноските:
С оглед изхода от обжалването, право на разноски има единствено
въззиваемият. Претенция за присъждането на такива е направена с отговора на
въззивната жалба, а в проведеното открито съдебно заседание е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Към отговора е представен договор, видно от който е
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500,00 лева,
което, независимо от въведеното възражение за прекомерност, не следва да
бъде намалявано. При доказано направени разноски, и съобразявайки
постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата за адвокатско
възнаграждение на въззиваемия.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5000004/06.01.2025 г. по гр. д. №
1080/2020 г. по описа на Районен съд - Разлог.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. ***, и И. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. ***, да заплатят на О. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сума в размер на 2500,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, е
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8