Решение по дело №486/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  08.04.2020 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от А.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0271-001413 от 11.10.2019 г. на  ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50лв., за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; 

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Във въззивната жалба жалбоподателят твърди, че на 04.09.2019 г. около 10.45 часа в гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, на бул. *** е управлявал лек автомобил БМВ X 5 ДРАИВ 30Д с регистрационен номер *** бил спрян за проверка от служител към РУ Харманли, ОДМВР Хасково. Предоставил н СУМПС и другите документи, изискани ми от контролния орган. Последният от своя страна констатирал, че жалбоподателят е  извършил Закона за движение по пътищата, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван. В резултат на проверката му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с № 493542 от  04.09.2019 г., в който било изписано грешено личното му име. Вместо против жалбоподателя -А.Т.П., актът бил съставен против К. Т.П., като по този начин жалбоподателят счита, че му е вменено нарушение, което бил извършил. Актът му бил предявен, като го подписал без да прави възражения, тъй като закъснявал за служебен ангажимент. На 08.11.2019 г. получил препис от Наказателно постановление № 19-0271-001413 от 11.10.2019 г., издадено въз основа на посочения акт. В постановлението трите му имена били изписани правилно, но наказващият орган не бил съобразил възможността, че предвид допуснатата в АУАН грешка, посоченото нарушение можело да не е извършено от него, а от лице със собствено име К.. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е нищожно,  незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Също така, че при издаването на АУАН, респективно НП, били нарушени императивните норми на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, като жалбоподателят сочи, че съгласно задължителните реквизити на посочената норма, в АУАН следва да се посочи изрично собствено, бащино и фамилно име, неговото ЕГН и адрес. Идентична била разпоредбата чл.57 ал.1 от ЗАНН, съгласно която НП трябвало да съдържа посочените реквизити. Жалбоподателят сочи, че в АУАН е изписан единствено ЕГН, но той не съответствал на името на К. Т.П. и излага аргументи, че това било пречка за неговото идентифициране, а така също, че АУАН е съставен на нарушител К. Т.П., а в НП  е посочено, че нарушителят е А.Т.П.. Жалбоподателят моли изцяло да бъде отменено атакуваното НП .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият се представлява от адв. М. А. от АК – Хасково, която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган - РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2019 г. в 10:45 часа  свид. П.А.М. и свид.И.Т.Ш. били по утвърден  график на СПО в гр. Харманли на бул***  Свид. Ш.  спрял  за проверка, в гр. Харманли, на бул*** лек автомобил  БМВ X 5 X ДРАЙВ 30Д с рег № ***, собственост на Терра Кредит ООД клон гр. Пловдив, като по време  на движението жалбоподателят  не ползвал обезопасителен колан, с който бил оборудван  лекия автомобил, поради което водачът на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение не  използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП.

С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид.  И.т.Ш. Акт за установяване на административно нарушение серия АА, №1413 от 04.09.2019г.  бл. № 493542, за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Предявен е на жалбоподателя, който го е подписал, като в него е вписал, че няма възражения.

Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя  И.Т.Ш., (л.37 гръб и л.38 ), на свидетеля  П.А.М.( л.19 гръб ). НП №19-0271-001413 от 11.10.2019 г. издадено от ВПД началника на РУ Харманли при ОДМВР Хасково; АУАН №1413 серия АА бл.№493542 от 04.09.2019 г.; Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министър Валентин Радев; ксерокопие от документ за самоличност на А.Т.П.. От показанията на свид. актосъставителя  И.Т.Ш., (л.37 гръб и л.38 ), на свидетеля  П.А.М. (л.19 гръб ), безспорно се установява, че на посочената дата 04.09.2019г. в АУАН и НП свид. Ш. е спрял  за проверка, в гр. Харманли, на бул. „ *** лек автомобил  БМВ X 5 X ДРАЙВ 30Д с рег № ***, собственост на Терра Кредит ООД клон гр. Пловди. Същият е бил управляван от А.Т.П. с ЕГН ********** с адрес ***, който по време  на движението  не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван  лекия автомобил, поради което водачът на МПС е нарушил чл.137А ал. 1 от ЗДвП. Свид. И.Т.Ш. му  съставил  АУАН, който бил съставен в присъствие на жалбоподателя и на свид. М..  АУАН бил прочетен, предявен, връчен  на жалбоподателя, който не направил възражения по него.Същият не направил възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. 

Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1 и т.3 от АУАН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията по т.1 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с  правната квалификация по т.1 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание по посочените нарушения по т.1 и т.3 от него. НП  е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, както бе посочено по- горе.

Няма спор, че в АУАН  №1413 серия АА бл.№493542 от 041.09.2019 г. за нарушител е посочен  К. Т.П. с ЕГН ********** с адрес ***, а в Наказателното постановление нарушителят е А.Т.П. с ЕГН ********** с адрес ***, като собственото име на нарушителят е сгрешено.

Видно от разпоредбата на  чл.8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) името е само един от белезите индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на сгрешено собствено име не означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице установено от наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи признаци.

Разпоредбата на чл.11 от ЗГР регламентира единният граждански номер /ЕГН/ като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, съгласно  чл. 8, чл. 9, чл. 12 - чл. 14 ЗГП, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. В настоящия случай не са налице каквито и да било данни, че посоченото в АУАН и наказателното постановление ЕГН на жалбоподателя съвпада с ЕГН на друго физическо лице, напротив в АУАН и НП на нарушителят е  посочено ЕГН  **********, което е идентично с ЕГН на А.Т.П. с ЕГН **********, установяващо се от приетата, като писмено доказателство лична карта № *********/18.05.2010г. на МВР- Хасково на А.Т.П. с ЕГН **********. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. От представената № *********/ 18.05.2010г. на МВР- Хасково се установява, а и не се спори, че жалбоподателят А.Т.П. с ЕГН **********, т.е. безспорно се установява, че записаният в НП срещу името А.Т.П. единен граждански номер е идентичен с посочения в АУАН. В този смисъл, единият от задължителните идентификационни данни и реквизити на АУАН и обжалваното НП,  отговаря на действителните данни за самоличността на нарушителя.

Точното и недвусмислено посочване на ЕГН на нарушителя е абсолютно необходим реквизит на НП и условие за неговата законосъобразност. 

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице пълна идентичност между лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП, и действителния субект на нарушението,поради което авторството на нарушението е безспорно доказано. Допуснатата грешка в собственото име в АУАН  е нарушение, което не е от категорията на абсолютните такива, които да са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя, напротив самият нарушител сочи, че  на 04.09.2019 г. около 10.45 часа в гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, на бул. *** е управлявал лек автомобил БМВ X 5 ДРАИВ 30Д с регистрационен номер ****, като е бил спрян за проверка от служител към РУ Харманли, ОДМВР Хасково. Предоставил му СУМПС и другите документи, изискани ми от контролния орган. За нарушение на  императивната норма на чл.137а, ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани” му е съставен в негово присъствие, предявен и прочетен Акт за установяване на административно нарушение с № 493542 от 04.09.2019 г.В  посоченият АУАН, самият жалбоподател сочи, че собственото му име било изписано грешно.  Не се представиха писмени доказателства, а и не се твърди от нарушителя А.Т.П. с ЕГН **********, АУАН и връчването му  да е  извършено на лице, различно от нарушителя, като в тази насока са и събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира. 

Настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които са извършени, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административно- наказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.

По приложението на материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в НП в частта относно нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от   ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят А.Т.П. с ЕГН **********  спрян  за проверка, в гр. Харманли, на бул. ***, като водач на  лек автомобил  БМВ X 5 X ДРАЙВ 30Д с рег № ***, собственост на Терра Кредит ООД клон гр. Пловдив, като по време  на движението жалбоподателят  не е използвал обезопасителен колан, с който бил оборудван  лекия автомобил, за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП. Факт, възприет от пряко и лично от свид. И.Т.Ш., (л.37 гръб и л.38 ), на свидетеля  П.А.М.( л.19 гръб ) в момента на движение на превозното средство, непосредствено преди и след подаване на сигнал за спирането му, а и този факт нито се оспорва от жалбоподателя, нито се представиха писмени и гласни доказателствени средства за опровергаването му.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7,  предл. 1 вр.чл.137А,ал.1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ. доказателства за наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания текст, обосноваващи изключение от задължението по ал. 1, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността. Това е така, тъй като А.Т.П. с ЕГН **********   не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. 

Административното нарушение се доказа от обективна и субективна страна. Следва да се отбележи, че в производството пред районния съд, от страна на А.П. не са ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите на административно- наказващия орган относно описаното в НП нарушение.

По този начин на жалбоподателя е ангажирана  административно-наказателна отговорност и следва да понесе предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП наказание за извършеното адм.нарушение. Наказанието е в точно фиксиран от закона вид и размер - "Глоба" от 50.00 лева и е приложено правилно от наказващия орган. 

Съдът приема, че с наложеното наказание ще бъдат изпълнени изискванията на закона за превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца, да се поправи и превъзпита към спазване на законите.

 Не е направено искане за присъждане на разноските, както и не са представени доказателства за направени такива от административно- наказващият орган, поради което съдът не присъжда такива.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0271-001413 от  11.10.2019 г. на  ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на А.Т.П. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП  е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: