Решение по дело №62837/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5651
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110162837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5651
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110162837 по описа за 2022 година
Производството e образувано по искова молба на А. М. Х. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в /населено място/
(вдясно), като му била открита партида при ответника с договорна сметка №
********** и определен клиентски № *************. Посочва, че през м.11.2021г. и
през м.12.2021г. били извършени отчитания на показанията на монтирания в имота
водомер, след което му била издадена фактура от 11.01.2022г. на стойност 1782,54лв.
Счита, че този размер е определен без каквото и да е основание, както и че вземането е
погасено по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1782,54лв. за консумирана
питейна вода за периода 13.03.2012г.-04.11.2021г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Твърди, че не всички вземания са погасени по давност, а дори и да
било така, това не водило до основателност на отрицателният установителен иск, тъй
като задълженията придобивали естествен характер.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че
между него и ищеца съществува валидно облигационно отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот, както и че е доставил такива на
сочената от ищеца стойност през процесния период или е налице друго основание за
начисляването им.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на процесния имот, който е водоснабден, и страните
1
се намират облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. В ал. 2 е предвидено, че в сгради - етажна собственост изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от
време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се
отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Отчитането на
общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата
и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от
три работни дни преди деня на отчитането. Съгласно чл. 32, ал. 4 отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Следователно в Наредба № 4 е предвидено
ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всеки потребител и общия водомер.
По делото не се спори и въз основа на заключението по съдебно - счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че на ищеца е начислена сумата от 1782,54лв., равняваща се на 12,5% от задължение в
общ размер от 14 260,34лв. за периода 13.03.2012г.-04.11.2021г. Не са представени
обаче никакви документи за отчет нито на общия водомер, нито на индивидуалните
такива, което води до невъзможност да се установи какво е реалното потребление.
Липсват данни какви са били конкретните показания на водомерите, за да се изгради
извод дали действително консумираното количество вода съответства на
фактурираното. Самият ответник в отговора на исковата молба не излага съображения
и доводи в тази насока, а се защита единствено с твърденията, че вземанията не са
погасени по давност. За да бъде погасено по давност едно вземане, първо трябва
същото да е възникнало, за което в случая липсват доказателства, от които да се
установи този факт. Издадените от ответника фактури представляват частни
свидетелстващи документи по чл. 180 ГПК, издадени едностранно от него и нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не могат да послужат
за установяване на доставените количества вода в посочения обем. По делото не са
представени от ответника и приети като писмени доказателства по реда на ГПК
карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените показания или протоколи,
съставени от длъжностно лице по реда на чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. При липса
на отчети не може да се направи преценка за законосъобразно начисляване на
консумирана вода, като остава неясно и по какъв критерий е начислявано
потреблението за имота. Съдът намира, че ответното дружество не доказва, че е
изпълнило нормативните правила относно определянето на индивидуалния дял от
общото потребление, като разпределянето на задължения, трупани в период от близо
10 години, посредством две отчитания в рамките на два месеца, съдът намира за
неправилно и противоречащо на закона. По делото дори не са представени отчетите на
общия водомер, от които да се установи какво количество реално е потребеното в
сградата и да се изчисли неговата стойност. При тези обстоятелства, съдът намира, че
ответникът е проявил процесуално бездействие и не е доказал фактите, за които носи
тежестта. Ето защо, в хода на производството не е установено наличието на основание
2
за начисляване на подобна сума като консумация, а едва след установяването на този
факт може да се изследва дали е налице погасителна давност.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът, който е
доказал такива в размер на 71,30лв. за платена държавна такса. По делото се
претендира и адв. възнаграждение в размер от 478,25лв., но липсват доказателства за
извършване на този разход (няма представени нито договор за правна защита с
отбелязване за плащане, нито преводно нареждане), което е пречка за присъждането му
– т. 1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
В проведеното открито съдебно заседание съдът констатира, че представените от
ответника вносни бележки за внесен депозит не се отнасят за настоящото дело и указа
на ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесен
депозит от 300лв. за експертизата именно по настоящото дело. Въпреки че ответникът
е получил съобщението, същият не е изпълнил дадените указания. Ето защо, следва да
бъде осъден да заплати сумата с решението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. М. Х., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, апартамент вдясно, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1782,54лв. за консумирана питейна
вода за периода 13.03.2012г.-04.11.2021г. за апартамент, находящ се в /населено място/
(вдясно).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на А. М. Х., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, апартамент вдясно, сумата от 71,30лв. –
разноски по делото за платена държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300лв. –
невнесен депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3