№ 232
гр. П., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100209 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – О. а. С. о., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.” № 6,
с код по Булстат ***, твърди, че между него (като наемодател) и ответника (като
наемател) е бил сключен Договор за наем на имот – публична държавна собственост с
№ ДН-6/11.07.2018 г. Пояснява, че по силата на тази сделка е предоставил на
ответника ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1001.156.2.46 кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., одобрени със заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес – гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 4, ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект – „за
обществено хранене“, съгласно схема № 15-228239/16.04.20218 г., издадена от
Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., а съгласно Акт за публична
държавна собственост с № 08072/12.10.2012 г. – „К.-р.“, построен в кв. 303, имот с
планоснимачен № 9, УПИ VI-9 и частично в имот с планоснимачен № 10, УПИ III, по
регулационния план на гр. С.. Изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си
по този договор за заплащането на наемна цена от 9 108 лв., дължима по фактури,
издадени в периода 01.12.2021 г. – 04.05.2022 г., а именно: фактура с №
**********/01.12.2021 г., фактура с № **********/04.01.2022 г., фактура с №
**********/01.02.2022 г., фактура с № **********/01.03.2022 г., фактура с №
1
**********/01.04.2022 г. и фактура с № **********/04.05.2022 г. Уточнява, че за
визираното вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е
била връчена на ответника (като длъжник) по реда на чл. 47, ал. 5 във вр.с чл. 50, ал. 4
от с. к. Затова иска неговото съществуване да бъде признато за установено, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.11.2023 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „А.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, не изразява становище по ищцовата претенция.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане е установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Вземането по исковата претенция попада в обхвата на Заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 939/27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1457/23 г. на Районен съд – гр. П..
Цитираната заповед е била връчена на настоящия ответник, имащ качеството на
длъжник в заповедната процедура, при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 50, ал. 4
ГПК, поради което и тук се прилагат последиците на чл. 415, ал. 1, т. 2 от с. к.,
независимо че длъжникът е юридическо лице (вж. така Определение № 235/11.05.2018
г. по в. ч. гр. д. № 326/18 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик).
Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка на
предпоставките от фактическия състав, пораждащ соченото задължение, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
В принципен план уважаването на иска, поставен за решаване, е детерминирано
от кумулативната даденост на съответните предпоставки, произтичащи от
приложимата материалноправна разпоредба (чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД), които се
свеждат до: 1/ валидно облигационно отношение, породено от поддържания наемен
договор, по силата на който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът – на
наемател; 2/ реалното предоставяне на наетата вещ от наемодателя в полза на
наемателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо плащането на
наемната цена, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на наемателя за
погасяването на същото.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи първите
три от очертаните изисквания, а дружеството ответник трябва да проведе доказване
относно изпълнението на задължението.
Сключването на твърдения договор, при заявените от ищеца параметри, се
констатира от обективиращия го писмен документ, който е част от доказателствената
съвкупност и не е оспорен от ответника.
2
Към доказателствения материал са приобщени и шестте фактури, на които се
позовава ищецът, а от съдържанието им се констатира, че:
- Те са издадени от ищцовата страна, в качеството й на наемодател по
наемната сделка, във връзка с която се води делото.
- Получател по тези фактури е ответното дружество.
- Общата дължима стойност на наемната цена, с включен ДДС, възлиза на
претендираната сума от 9 108 лв. и кореспондира с уговорената такава в чл. 3, ал. 1 в
договора за наем.
По делото е прието като писмено доказателство и копие на приемо-предавателен
протокол от 13.07.2018 г., от който става ясно, че ищецът е предал държането на наетия
имот на ответника, на датата на подписването на този документ.
Вземането на ищеца, свързано с наемната цена по сделката, досежно издадените
фактури, е с настъпила изискуемост, защото тук приложим се явява срокът, предвиден
в чл. 3, ал. 2 от договор, според който плащането трябва да се извършва до 5-то число
на текущия месец.
Ответникът не е провел доказване относно погасяването на така възникналото
вземане.
Ето защо и в крайна сметка може да се обобщи, че условията за основателността
на иска са изпълнени, поради което той подлежи на пълно уважаване.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само за ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, дължи диференцирано
произнасяне по съдебно-деловодните разходи и за заповедното, и за исковото
производство.
В този смисъл отговорността за разноски на ответника към ищеца се разпределя
по следния начин:
- 182,16 лв. – за заповедната процедура, формирани от заплатената
държавна такса, която се дължи върху конкретното вземане, и
- 282,16 лв. – общ размер на разноските за исковото дело, които обхващат
заплатена дължима държавна такса (182,16 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (100
лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „А.-А.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, дължи на
О. а. С. о., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.” № 6, с код по Булстат
***, следната сума, включена в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 939/27.11.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/23 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 9 108 лв. – неплатена наемна цена по Договор за наем на имот – публична
държавна собственост с № ДН-6/11.07.2018 г., сключен между О. а. С. о. (като
наемодател) и „А.-А.“ ЕООД (като наемател), по силата на който наемодателят е отдал
под наем на наемателя самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.156.2.46 кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени
със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с административен адрес – гр. С., район „Т.“, бул.
„В.“ № 4, ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект – „за обществено хранене“,
съгласно схема № 15-228239/16.04.20218 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. С., а съгласно Акт за публична държавна собственост с №
08072/12.10.2012 г. – „К.-р.“, построен в кв. 303, имот с планоснимачен № 9, УПИ VI-9
и частично в имот с планоснимачен № 10, УПИ III, по регулационния план на гр. С.,
като тази наемна цена е дължима по фактури, издадени в периода от 01.12.2021 г. до
04.05.2022 г. – фактура с № **********/01.12.2021 г., фактура с №
**********/04.01.2022 г., фактура с № **********/01.02.2022 г., фактура с №
**********/01.03.2022 г., фактура с № **********/01.04.2022 г. и фактура с №
**********/04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. до
погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, да заплати на О. а. С. о., със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.” № 6, с код по Булстат ***, следните
съдебни разноски:
- 182,16 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1457/23 г. на
Районен съд – гр. П.), както и
- 282,16 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
209/24 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5