№ 283
гр. Враца, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа на
Районен съд Козлодуй РС Козлодуй е приел за установено на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***,
община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез пълномощник П. Б. -
юрисконсулт, сумите присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 522/2021г. по
описа на Районен съд - Козлодуй - 15 952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и
два лева и 03 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит
№ PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по 44 броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 15.01.2020 г.; 5 164,54 лв. /пет
хиляди сто шестдесет и четири лева и 54 стотинки/- обезщетение за забава, считано от
15.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявано съобразно изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение; законна лихва от
датата на подаване на заявлението в районен съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, както и направените в процеса разноски - държавна такса в размер на
422,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
С решението А. М. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** съдебни разноски в исковото производство-
платена държавна такса в размер на 423,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350,00 лева.
1
Недоволна от постановеното Решение, ответницата А. М. С., чрез процесуалния си
представител адв. Д. В. М., АК-Пловдив е подала въззивна жалба с вх. №1509/05.04.2022г.
по описа на РС Козлодуй. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли
да бъде отменен при следните съображения:
С депозираната въззивна жалба №1509/05.04.2022г, се твърди, че неправилно е
заключението на първоинстанционния съд, че единствено влезлите в сила решения се
ползват със сила на присъдено нещо и доколкото в процесния случай липсва постановено
решение, то настоящото производство по делото е допустимо.
На първо място, счита че процесната Заповед № 22 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2021г., по ч.г.д №20211440100522 по описа на
Районен съд Козлодуй, 2-ри гр.с, въз основа на която е подадена искова молба и е
образувано гр.д № 1005/2021г. е изцяло недопустима, доколкото на същото основание и за
същото вземане по договор за потребителски паричен кредит PLUS- *** вече е било
проведено предходно заповедно производство по заявление на предишният кредитор
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 1727/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за така търсените суми въз основа на
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, сключен между А. М. С. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След възражение по чл.414 от ГПК и PC Козлодуй с
Определение е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви установителен иск по чл.422
от ГПК. В предвидения от закона срок, установителен иск по чл.422 от ГПК не е постъпил,
поради което с Определение по ч.гр.д. №1727/2018г., PC Козлодуй е обезсилил така
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което
определение не е обжалвано и е влязло в сила и се ползва със законова сила.
Именно и въз основа на това, жалбоподателят счита, че веднъж същият правен спор
е бил разрешаван между страните, доколкото А. М. С. има правото и възможността на
използва възраженията си и срещу новия кредитор, тъй като спрямо чл.99 от
ЗЗД-„Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това“
„Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.“
Предвид изложеното счита, че вече е била преградена възможността за предявяване
на нова Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и иск по чл.422 от
ГПК, доколкото би се стигнало до пререшаване на правния спор на основание чл.299 от
ГПК.
На следващо място, счита за неправилно заключението на съда, че договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***, отговаря на всички изисквания на чл.22 от ЗПК и
в тази връзка изразява следното становище:
На първо място, към сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
жалбоподателката, договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, е приложима
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13,
2
т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка сочи, че съдът има задължение да следи служебно
и при незаявено възражение за нищожност на договора.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК), предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато
липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички
държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал, 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Сключеният договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** е недействителен
на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-*** е посочен годишен лихвен процент 9.88 %.
Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на кредитополучателя и е основание за
недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-***.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Действително в договор за
потребителски паричен кредит PLUS- *** е посочено, че ГПР е в размер на 11.63%. Липсва
обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.
Посоченият лихвен процент от 9.88 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по
отношение на общия ГПР. По този начин кредитополучателя, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на
ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,г.10 от ЗПК. Това е установено
н в трайната практика на съдилищата в страната, включително и на Окръжен съд Враца,
именно по аналогични договори сключени с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
3
Нататък в жалбата се сочи, че погасителния план изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***, е предвидена дължимостта на договорна лихва,
както и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно
посочени с оглед тяхната периодичност, но това не е сторено.
На следващо място, Договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-*** е предвидено предоставяне на потребителски
кредит; както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените
Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията на
кредитополучателите на "Кредит Класик" и Сертификат и Общи условия за застрахователна
програма "Защита на плащанията по кредитни карти" съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради
същите съставлява елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени
посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че
договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в
различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в
размер по-малък от 12 и практически е нечетлив.
При тези съображения, посочва, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не
по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия
задължение за заплащане на застрахователна премия.
Отделно от това, в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** и
погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.
Именно и въз основа на това е налице недействителност на процесния договор на
основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
На следващо място, в чистата стойност на кредита не следва да бъде включена
посочената в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** застрахователна премия в
4
размер на 7875 лв., тъй като липсват доказателства кредитодателя да е финансирал тази
услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са единствено данни, че
кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната премия, която
според посоченото в договора е начислена към договорената лихва. Договорът за кредит е
подписан на 30.08.2016 г., т. е. по време на действието на Кодекс за застраховането /обн.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1
КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица
или на друг писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен единствено
сертификат , и Общи условия. Този сертификат не представлява застрахователна полица,
нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ; доказващ сключването на
застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените
застрахователи а носи само подписите на ответника и на представител на кредитора по
договора за потребителски кредит.
Наред с това, застрахователната премия от 7875 лв. е следвало да се включи в ГПР,
а в случая това не е сторено.Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите
на година по потребителските кредити следва да е в размер не по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет.
Съгласно, чл.19 ал.4 от ЗПК- Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката за застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. , предвид
разпоредбата на §1 от ДР към ЗПК, дефинираща „Общ разход по кредита за потребителя" .
Поради невключване на уговорката за застрахователна премия в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Наред с това, така предвидената застрахователна премия в размер на 7875 лева, е в
пряко противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта. Уговорената
застрахователна премия, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
5
договорното съглашение.
Обезщетението за забава в размер на 5 164.54 лева, не се дължи с оглед
недействителността на сключеният договор за потребителски паричен кредит PLUS- ***, по
развитите по-горе подробни съображения.
С оглед гореизложените съображения, моли решението на районния съд да бъде
отменено и бъде постановено ново , с което предявените искове бъдат
отхвърлени.Претендира разноски и за двете инстанции
В срока по чл. 263 ал. ГПК е депозиран отговор, с който се оспорва изложеното в
жалбата, като неоснователно по следните съображения:
По отношение възраженията за недопустимост на исковото производство:
Силата на присъдено нещо е уредена в глава двадесет и трета на ГПК, наименована
„Сила на съдебните решения". Доколкото първоначално е било образувано ч.гр.д. 1727/2018
г., PC Кюстендил, първоначалният кредитор не е предявил иск, то исково производство не
се е развило и следователно - не е постановено решение, което да очертае силата на
присъдено нещо.
По отношение възраженията относно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПК излага следното:
В договора за кредит са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на
разходите, поради което изискванията на закона, касаещи референти стойности, индекси и
методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им, са
неприложими, доколкото към договора е приложен ясен погасителен план, без уговорки за
промяна. /посочена е практика/ Още повече, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК по
изчерпателен начин изброява компоненти, които съставят ГПР и не може да става дума за
неяснота у потребителя за разходите, включени в годишния процент на разходите. Видно от
процесния договор, в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема, годишен
процент на разходите, брой погасителни вноски, размер на погасителната вноска, дата на
плащане на всяка от погасителните вноски, общ размер на всички плащания, с което е
изпълнено императивно условие на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитира
практика на съдилищата в тази насока. заложеното изискване към съдържанието на
договора за потребителски кредит
В допълнение на аргумента, че правилата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК са
спазени,се сочи,че посочените проценти, ГЛП и ГПР не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е
посочен броят на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях.
Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от
ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР . Думата „допускания" тук се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Изложени са подробни съображения относно предвижданите допускания или предвиждания,
които са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в
6
нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Допълнителните допускания също не са приложими в казуса, защото касаят хипотези на
усложнени потребителски кредити, какъвто настоящия не е. На второ място, чл. 11, т. 10 от
ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява
ГПР . Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има
нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР.
Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР,
нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
В процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, годишният
процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя.
В Решение № 260083 от 15.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 1040/2020 г. е
изтъкнато, че в решението по дело С 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста
на Директива 87/102, по- конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение (пар. 67). Доколкото непосочването в договора за кредит на тези
данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в
загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла
на член 23 от Директивата (пар. 71 от решението). Все пак прилагането в съответствие с
тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2
от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от решението).
В тази насока е цитирано и Решение № 260032 от 18.09.2020 г. по в.гр.д. № 258/2020
г. Окръжен съд Враца и в Решение № 264424 от 5.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
14736/2019 г.
В допълнение на изложеното по-горе сочи и мотивите на Решение №144 от
10.04.2020 г. на ОС-Хасково по в. гр. д. N5165/2020 г., съгласно които в конкретния случай в
процесния договор са посочени лихвеният процент по кредита, ГПР, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. В
общите условия, приложими към сключения договор, са описани условията за прилагане на
лихвения процент, без условия и процедури за промяна на лихвения процент, тъй като
същият е фиксиран, както и са посочени допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР.В заключение е цитирано и Решение № 1431 от 4.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
Ns 2160/2019 г..
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В процесния случай изискването към съдържанието на погасителния
план е изпълнено - в същия са посочените размерът на погасителните вноски (506.20 лева),
броят (84 бр.), периодичността (месечни) и датите на плащане (20-то число на съответния
7
месец). Погрешно насрещната страна се позовава на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
относно необходимостта погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни лихвени
проценти. Тъй като в процесния договор за кредит е уговорено, че заетата сума се погасява
при фиксиран лихвен процент (9.88%) за целия срок на договора, изискването за посочване
на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на
действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от
погасителните вноски.
Според пар.2 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB, L 133/66 от
22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за
изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.).
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. - Словакия на съда на ЕС в договора
за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на
потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи
лесно и със сигурност падежите на тези вноски - в случая това условие е спазено. Според
същото решение в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Държавата
членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Сочи, че
решенията на съда на ЕС са задължителни за националните юрисдикции, пред които е
висящ спор със сходно съдържание.
По отношение възраженията за застраховката:
Законът за потребителския кредит, чл. 10А, ал. 1, позволява на кредитора да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закон за
потребителския кредит е дадена легална дефиниция на годишния процент на разходите чрез
синонима „Общ разход по кредита за потребителя", процентно изражение на който е ГПР.
Последният включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
процесния случай, тъй като сключването на застрахователния договор не е предпоставка за
отпускане на кредита, размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в
размера на годишния процент на разходите и така не оскъпява кредита.
8
Подчертава, че застрахователното дело имат различен и специфичен предмет на
дейност, поради което за тяхното извършване са въведни редица нормативни изисквания и
ограничения . Кодексът на застраховането, в чл. 382, урежда една специфична облигационна
връзка - застраховка за обезпечение на заем или банков кредит, като този вид
застрахователен договор има своя собствена правна природа - нормативна регламентация,
предмет, страни, условия за действителност. Кредиторът не може да влияе на условията по
договора за застраховка и поради това не може да бъде прието, че допълнително оскъпява
кредита.
В настоящия случай не може да се направи извод за нарушаване правата на
потребителя по смисъла на ЗЗП. Следва да се има предвид, че в чл. 4.1 от договора за
допълнителни услуги е предвидена опционална възможност потребителят да сключи
договор за застраховка без това да е задължително условие за отпускане на кредита.
Потребителят е попълнил декларация за отпускане на кредита, както и искане за
допълнителни услуги, като в същото е дал съгласие да бъде сключена застраховка и се е
подписал под това, че е получил информацията за ползватели на застрахователни услуги по
смисъла на глава 33 от КЗ. От друга страна в договора за кредит изрично е посочено, че
размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя,
така и от дължимите застрахователни премии, тъй като кредитната институция всъщност го
финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от
кредитора. На тази плоскост не може да се твърди, че получателят по услугата
/кредитополучател/ не е бил активна страна или поведението на доставчика е било укоримо
от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата
икономически страна по договора го е подписала, а компонентите, от които се формира
вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по
заема както и общият размер на ГПР.
В съдебно заседание страните не са взели участие, като са поискали делото да се
гледа в тяхно отсъствие. В молбата си жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата и
оспорва отговора. Претендира разноски за заповедното производство, първоинстанционното
производство и за въззивната инстанция. С молбата на процесуалния представител
навъззиваемата страна Агенция за събиране на вземанията ЕАД се поддържа депозирания
отговор и се претендира заплащане на разноски във въззивната инстанция от 200лева за
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, с което се иска да
бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. М. С., ЕГН ********** от с.
***, общ. Козлодуй за следните парични вземания: главница в размер на 15 952,03 лв.
/петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03 стотинки/ - частично претендирана
сума по договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г.,
представляваща главница по 44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от
20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 15.01.2020 г.; 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и 54
стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано
9
съобразно изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение; законна лихва от датата на подаване на заявлението в
районен съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България е отпуснало паричен заем в размер на 25000,00 лева и
закупуване на застраховка при застрахователна премия от 7875,00 лв., разделена на равен
брой вноски и е част от месечната вноска. Дружеството е изплатило заетата сума по
уговорения начин, а заемополучателя А. М. С. се е задължила да я върне на 84 месечни
вноски, всяка от които в размер на 506,20 лв., според уговорен погасителен план. Общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 42 520,90лева. Посочва се, че
кредитополучателят е преустановил плащанията , поради което на 15.01.2020 г.,
кредитополучателя е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем в целия
му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 522/2021 г. по описа на Районен
съд-Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
22/13.05.2021г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на 03.06.2021г. на длъжника, който в срока по чл. 414
ал.2 ГПК е депозирал възражение, поради което с определение № 71/28.06.20121г.
заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да
предяви искове за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от
посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 22.07.2021 и същият в срока по чл.415, ал.1
от ГПК - на 23.08.2021 г./ първия работен ден след 22.08.21г, когато изтича срока/ е
депозирал искова молба през КРС, за което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по
чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено по отношение на А. М. С., че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 22/13.05.2021г г. по ч.гр.д.№ 522/2021 г. по описа на Районен
съд-Козлодуй.
Сочи, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца по силата на две цесии
-Договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 14.09.2018 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., сключен
между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като цесиите са съобщени на кредитополучателя с уведомления, които са
връчени, видно от представените известия за доставяне.
В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява и искове за
10
осъждането на ответника А. М. С. да заплати главница в размер на 15 952,03 лв. /петнадесет
хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03 стотинки/ - частично претендирана сума по
договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща
главница по 44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до
20.08.2023 г. , ведно със законната лихва считано дата на предявяване на исковата молба и
сумата от 2 587,77лева – лихва за забава, дължима за периода 15.01.2020г до предявяване на
исковата молба, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано съобразно
изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
В съдебното производство в срока по чл.131 ГПК от ответникът А. М. С., чрез
адв.Д. М., е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на исковите претенции.
Навеждат се доводи, че няма доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на всички
задължения по кредита. Излагат се съображения за наличието на неравноправни клаузи в
договора. Излагат се доводи за недължимост на претендирани вземания, аналогични на
основаният изложени в във въззивната жалба. В отговора също е направено възражение за
недопустимост на производството, тъй като че вече е била издавана заповед за изпълнение
на същите вземания, която в последствие е обезсилена, поради което е преградена
възможността за предявяване на нова Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и иск по чл.422 от ГПК, доколкото би се стигнало до пререшаване на правния
спор на основание чл.299 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Приложено
ч.гр.д.№ 522/2021 г. и ч. гр. дело № 1727/2018 г. и двете по описа на Районен съд-Козлодуй.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен
състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 30.08.2016 г. е
сключен договор за потребителски кредит № PLUS-***, по силата на който "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на А. М. С. кредит в общ размер от 25
000,00 лв. Договорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на 7875,00 лв.,
както и такса ангажимент в размер на 875,00 лв. В договора са посочени годишен процент
на разходите /ГПР/ от 11,63%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 9,88% и обща стойност на
плащанията от 42 520,90лева. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 84
броя месечни вноски, всяка от които в размер на 506,20 лева. В договора е обективиран и
погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит и Стандартен европейски формуляр
/СЕФ/, в който също се посочват основните характеристики на кредита, както и разходите
по същия. Приложен е Сертификат № PLUS-*** с който се удостоверява, че френски
застрахователи, чрез клоновете си "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф
Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
11
задължават да застраховат по пакет "Защита на плащанията" и пакет "Комбинирана защита"
на кредитополучателя. В сертификата са посочени застрахователните покрития,
застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се
лица. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и от представител на кредитора /без
да се посочва име/. Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва
договора за застраховка.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9
ЗПК, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗП и чл.422 вр. чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне
на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в
качеството му на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата
сума в претендираните размери; уговорено заплащане на възнаградителна лихва и нейния
размер; настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията за главница и
възнаградителна лихва; наличието на забава в изпълнението, пораждаща право на
обезщетение за забава.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че производството
е недопустимо, поради наличие на предходно развило се заповедно производство, по което
издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Чл. 299 ГПК предвижда непререшаемост на
спор разрешен с влязло в сила решение. В случая не е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който спора е разрешен.
Неоснователно е и възражението за липса на уведомяване на ответницата за
обявената предсрочна изискуемост на вземанията. На 07.01.2020 год. ищцовото дружество е
изпратило до длъжника уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-БНП/ PLUS-*** и
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ- С- АКПЗ-БНП/ PLUS-***, и двете с дата
07.01.2020 год., и двете за извършените цесии. На стр.2 в писмото с изх. № УПЦ/УПИ- С-
АКПЗ-БНП/ PLUS-*** се съдържа изявление за настъпилата предсрочна изискуемост.
Писмата са получени лично от длъжника на 17.01.2020 г.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 30.08.2016 г. е
сключен договор за потребителски кредит № PLUS-***, по силата на който "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на ответника А. М. С. кредит в общ
размер от 25 000 лв., като сумата е предоставена на ответника, факт, който не се оспорва.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
12
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. След служебна справка в търговския регистър се
констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
заличен поради настъпило презгранично слИ.е в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от
Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София.
Считано от 1.02.18 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на
чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
От представените Договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от
14.09.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ведно с Потвърждение и Приложение № 1 от 14.09.2018
г. към договора за цесия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с Потвърждение и Приложение № 1 от
03.05.2019 г. към договор за цесия се установява, че вземанията по процесния договор са
прехвърлени на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. За
извършените цесии длъжника е уведомен, и това обстоятелство не се оспорва.
Отпуснатият заем на А. М. С., като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
13
г. на ОСГТК на ВКС/, но в случая възражения в тази насока са въведени като с отговора,
така и с въззивната жалба.
При извършената проверка относно действителността на сключения между страните
договор, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на
кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР и допусканията при
изчисляването на същия /посочени са в условията към договора/, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е
предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата на паричен заем,
така и под формата на финансиране на услуга – сключване на застраховка, т.е. приложените
Сертификат и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” съдържат уговорки
относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите съставлява елементи от
договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит
и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно
четлив.
В отговор на доводите изложени в отговора на жалбата, следва да бъде отбелязано,
че в Директива 2008/48/ЕО действително не са поставени изисквания относно формата на
договора за потребителски кредит и на основанията за недействителност. Българският закон
обаче е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е въведена писмена
форма със специални технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е
уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност държавите да
въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да
важи за всички клаузи, които са от съществено значение за правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора за кредит, поради което следва да важи и за всички
свързани договори с договора за кредит.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна е
налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер
шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на
изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора,
14
касаещи финансираната услуга за застраховане.
На следващо място, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница съобразно изискванията на чл.10, ал.1, т.11 ЗПК. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит PLUS- ***
г., между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и А. М. С. е недействителен,
тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В договора е посочено, че общият размер на кредита е 25 000 лв., но от приложения
СЕФ е видно, че нетната сума за получаване по сметка е в размер на 24125,00 лв., след
удържане на такса ангажимент и застрахователните премии.
В случая не се претендират такса ангажимент и застрахователните премии, но с
оглед направените от двете страни доводи относно същите, съдът излага следното
становище: В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в
договора застрахователна премия в размер на 7875,00 лв., тъй като липсват доказателства
ищецът да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са
единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на
застрахователната премия, която според посоченото в договора е разделена на равен брой
вноски и е част от месечната погасителна вноска. Договорът за кредит е подписан на
30.08.2016 г., т. е. по време на действието на Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора,
поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да
представи застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е
приложен единствено сертификат № PLUS-***, в който е отразено, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат А. М.
С., съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". Този сертификат не
15
представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен
документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от
представител на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България"
и "Кардиф Общо застраховане, клон България", а носи само подписите на ответника и на
представител на кредитора по договора за потребителски кредит. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал.3 КЗ, може да бъде издадено застрахователно удостоверение,
сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия
договор. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни
вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора
за потребителски кредит.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена и посочената в договора
и удържана сума за такса ангажимент в размер на 875,00 лв., тъй като клаузата за
заплащането на същата е недействителна и на самостоятелно основание, извън посочените
такива за недействителност на целия договор за кредит. Съгласно чл.2 от условията по
договора, срещу договорената такса ангажимент кредиторът се задължава да сключи
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК. Посочено е, че таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
посочената в договора сума. От посоченото в договора не става ясно дали заплащането на
тази такса е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В
случай, че се приеме, че таксата ангажимент е задължително условие за получаване на
кредита, то същата има връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и претендирането от
потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за усвояване и управление на
кредита. Ако пък се приеме, че таксата ангажимент не е условие за получаване на кредита, а
е свързан с договора разход за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, както е
отразено в представения СЕФ, то след като страните са договорили фиксиран лихвен
процент, договорената такса не представлява възнаграждение за реално ползване на
определена услуга, а представлява условие за изпълнение на договорно задължение на
едната страна по договора спрямо другата страна. Това условие накърнява изискването за
добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което клаузата е недействителна на основание чл.24 ЗПК вр. чл.143,
ал.1 ЗЗП. Следователно и в двата случая, потребителят не дължи заплащането на такава
такса, поради което кредиторът неправомерно я е удържал от общата стойност на
предоставения кредит.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, при констатираната недействителност на
договора за кредит, ответникът не дължи заплащане и на претендираните възнаградителна
лихва и лихва за забава.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
16
подлежащата на връщане от кредитополучателя чиста стойност на заетата сума по смисъла
на чл.23 ЗПК се равнява на получената сума от 24125,00 лв., която е посочена и в СЕФ. В
случая се претендира сумата от 15 952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два
лева и 03 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит №
PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по 44 броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е основателен до размер от сумата
от 15 170,27лева /петнадесет хиляди сто и седемдесет лева и 03 стотинки/, каквато е
съгласно представения погасителн план дължимата по договора за потребителски кредит №
PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., главница за 44 броя неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 15.01.2020 г. Тази сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 15
952,03 лв иска е неоснователен, поради което решението на първата инстанция в тази част
следва да бъде отменено, като бъде постановено отхвърляне на иска в тази част.
При изложените съображения за недействителност на договора и недължимост на
лихви и други разходи по кредита, изцяло неоснователни се явяват предявеният иск с
правно основание чл.422 ГПК чл.86 ЗЗД за сумата 5 164,54 лв., представляваща лихва за
забава.
С частичното несъвпадение на следва Решение № 76/11.03.2022г. постановено по
гр.д № 1005/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй РС Козлодуй, да бъде отменено и в
частта в която е приел за установено на основание чл.422 ГПК в отношенията между
страните, че А. М. С., дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
***, за присъдената в заповедното производство по ч.гр.д. № 522/2021г. по описа на Районен
съд - Козлодуй сума от 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и 54 стотинки/-
обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано съобразно изискването,
въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и иска в тази му час да бъде отхвърлен.
Предвид приетото в т.12 от Тълкувателно Решение 4/2013г, постановено по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии, че " Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство" следва Решение № 76/11.03.2022г.
постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй РС Козлодуй, да бъде
отменено и в частта в която е приел за установено, че А. М. С., ЕГН **********, дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, дължи направените в процеса
разноски - държавна такса в размер на 422,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв. и вместо това следва да бъде осъдена А. М. С., ЕГН **********, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 303,33
лева, представляваща деловодни разноски за заповедното производство и 50лева
юрисконсултско възнаграждение .
17
Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа на Районен
съд Козлодуй, следва да бъде отменено в частта в която А. М. С., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***
съдебни разноски в исковото производство за платена държавна такса над сумата
303,33лева. Присъденото юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер, поради
което не следва да бъде редуцирано.
Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа на Районен
съд Козлодуй, следва да бъде потвърдено в останалата част.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски имат и двете
страни. За уважената част на исковите претенции въззивницата дължи на въззиваемия
разноски в размер на 200лева – юрисконсултско възнаграждение, което е под минималния
размерл. За отхвърлените части на исковите претенции на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в размер на 140,80лева, както и разноски
за въззивната инстанция в размер на 59,56лева.
За отхвърлените части на исковите претенции на процесуалния представител на
ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1
т.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ по за първата и въззивната инстанция в
размер определен по реда чл. 7 ал.2 т. 2 от Наредба №1/09.01.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, в редакцията до 08.11.2022г. С оглед на изложеното дължимото
адвокатско възнаграждение е по 366,24лева за всяка инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа
на Районен съд Козлодуй РС Козлодуй, в частта в която е приел за установено на основание
чл.422 ГПК в отношенията между страните, че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. ***, община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез
пълномощник П. Б. - юрисконсулт, за присъдената в заповедното производство по ч.гр.д. №
522/2021г. по описа на Районен съд - Козлодуй над сумата от 15 170,27 лв. /петнадесет
хиляди сто и седемдесет лева и 27 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по
44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г.
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 15.01.2020 г., до
пълния претендиран размер от 15952,03лева.
ОТМЕНЯ Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа
на Районен съд Козлодуй РС Козлодуй, в частта в която е приел за установено на основание
чл.422 ГПК в отношенията между страните, че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. ***, община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез
пълномощник П. Б. - юрисконсулт, за присъдената в заповедното производство по ч.гр.д. №
522/2021г. по описа на Районен съд - Козлодуй сума от 5 164,54 лв. /пет хиляди сто
шестдесет и четири лева и 54 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не
е начислявано съобразно изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, както и направените в процеса разноски
- държавна такса в размер на 422,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
18
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощник П. Б. –
юрисконсулт, иск с правно на основание чл.422 ГПК, с искане да се признае за установено,
че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община Козлодуй, област Враца
ДЪЛЖИ на ищеца, сумите присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 522/2021г.
по описа на Районен съд - Козлодуй както следва: над сумата от 15 170,27 лв. /петнадесет
хиляди сто и седемдесет лева и 27 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по
44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г.
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, до пълния претендиран размер
от 15952,03лева, за сумата от 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и 54
стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано
съобразно изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г.
по описа на Районен съд Козлодуй, в частта в която е приел за установено на основание
чл.422 ГПК в отношенията между страните, че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. ***, община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 15
170,27 лв. /петнадесет хиляди сто и седемдесет лева и 27 стотинки/ - частично претендирана
сума по договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г.,
представляваща главница по 44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от
20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 15.01.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен
съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа
на Районен съд Козлодуй, в частта в която А. М. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** съдебни разноски в
исковото производство- платена държавна такса над сумата 303,33лева.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумата от 303,33 лева, представляваща платена държавна за заповедното производство,
50.00лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата
от 200,00лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция за внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. С., ЕГН **********,
сумата от 140,80 лева, представляваща деловодни разноски за заповедното производство,
както и сумата от 59,56лева – разноски за въззивната инстанция за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА на адв. Д.
В. М., АК-Пловдив адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 366,24лева
и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 366,24лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20