Определение по дело №726/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 43

 

гр. Перник, 10.01.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 11.12.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00726 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 23735/23.08.2019г. от Л.П. по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4592/2016 г. на РС - Перник. Във възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и е основано на твърденията, че заповедта за изпълнение, не му е била връчена надлежно. Подробно изложените съображения като цяло се свеждат до това, че процедурата по връчване на заповедта чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК не е била надлежно извършена на постоянния и настоящ адрес на длъжника /преди залепване на уведомление връчителят не е положил усилия да потърси лицето в продължение на известен период от време – поне един месец, както и по различно часово време и в неработен ден, както и че не се намира друго лице, което е съгласно да получи съобщението и пр./, съответно длъжникът не е бил уведомен за заповедта и е лишен от възможността да оспори вземанията по нея. По същество моли съда да приеме възражението и да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК, делото да се върне на РС - Перник с указания за изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК.

Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, е изразил становище за неоснователност на възражението.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Жалбоподателят твърди, че за пръв път е узнал за издадената заповед за изпълнение на 26.07.2019 г. с получаване от работодателя му *** на запорно съобщение по изп. д.№ 1170/2019г на ЧСИ Б. и съответно възражението е депозирано на 23.08.2019 г. При липса на данни за по-ранно узнаване, то съдът намира, че възражението е подадено в едномесечния срок по чл. 423 ГПК от узнаването за заповедта и следва да бъде разгледано по същество.

По ч.гр.д. № 4592/2016 г. на РС - Перник в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник срещу Л.П. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми – главница за изразходвана и неплатена питейна вода, мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и разноски. Съобщението до длъжника ведно с издадената заповед за изпълнение е изпратено на постоянния и настоящ адрес ***, последният установен от служебно извършената от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., като съобщението е върнато невръчено след констатацията на връчителя, че лицето не е намерено. В съобщението до Л.П.,*** (л. 24 от заповедното дело) е отбелязано, че лицето не е намерен на адреса при посещението му в четири дни – 01.11.2016г., 10.11.2016г., 17.11.2016г. и 29.11.2016г. При тези данни на 05.12.2016 г. съдът разпоредил да се залепи съобщение съгласно чл. 47 ГПК. Разпореждането е изпълнено, като видно от приложената разписка на л. 27 от заповедното дело, уведомлението е залепено на 13.12.2016г. на адрес: ***, както е пуснато уведомление и в пощенската кутия на ап. ** в ***, след констатацията на връчителя, че лицето не е намерено, с указание, че в двуседмичен срок лицето следва да се яви в канцеларията на ПРС, за получаване на съдебни книжа по ч.гр. д. № 4592/2016 г., заедно с приложенията; указани са и последиците от неявяването. С разпореждане от 13.01.2017 г. заповедният съд е приел уведомлението за редовно връчено и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1.03.2008 г. (ДВ, бр. 59/2007 г.) - октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. До изменението на разпоредбата със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) в практиката на ВКС са утвърдени практическите критерии, на които следва да отговаря търсенето на адресата, за да се прецени, че той всъщност е престанал да живее на адреса, който е посочил пред администрацията за свой постоянен или настоящ, след което съдът вече има право да приложи нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Връчителят трябва да потърси сведения от съседи дали лицето не е напуснало адреса за по-продължителен период. Ако такива данни липсват, длъжностното лице е длъжно да посети адреса не по-малко от три пъти в различно време на денонощието, включително и в обичайното време на пребиваване на адреса /привечер или в почивни дни/, като опитите за търсене на лицето следва да продължат повече от месец. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, в това число по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението (решение № 55 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2017 г., III г. о., ГК, решение № 24 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2017 г., I г. о., ГК, решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 231 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г. о. и др.). С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК посочените изисквания бяха въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Анализът на предприетите действия по изпращане на съобщенията и на уведомленията до Л.П. с оглед издадената заповед за изпълнение сочи, че не са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в редакцията към 2016- 2017 г. преди измененията - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.). В разглеждания случай посещенията на постоянния и настоящ адрес на длъжника, макар и да са четири, са в рамките на по-малко от един месец, тъй като са извършени в периода от 01 до 29.11.2016 г.; нито едно от посещенията не е в почивен ден; не е отразено някое от посещенията да е извършено привечер. Не е надлежно удостоверено и че длъжникът не може да бъде намерен на адреса /в това число по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на адреса/, както и не е отразено, че не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението по реда на чл. 46 ГПК. Липсата на редовно оформяне на съобщенията предвид гореизложеното опорочава и последващото връчване по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. Гореизложеното обосновава извод, че не са изпълнени правилата на чл. 47 от ГПК за надлежно връчване на заповедта за изпълнение, и при положение, че липсват доказателства, че е осъществена хипотезата на чл. 54 ГПК - че длъжникът е бил уведомен или е узнал за връчването впоследствие.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява наличието на посочените от подалия възражението обстоятелства по смисъла на чл. 423. ал. 1. т. 1 ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта, поради нередовно връчване на заповедта. Следователно предявеното възражение следва да бъде прието на посоченото основание, като съгласно чл. 423, ал.3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК подлежи на спиране. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на заявителя.

По разноските

В настоящото извънредно производство по реда на чл. 423 от ГПК, когато последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на длъжника и заповедта и изп. лист не се обезсилват, разноски не се присъждат. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА на осн. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК възражение вх. № 23735/23.08.2019г. от Л.А.П., ЕГН ********** *** срещу заповед № 3508/27.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 04592/2016 г. по описа на Районен съд - Перник.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената заповед № 3508/27.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 04592/2016 г. по описа на Районен съд - Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството и изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.