О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 526 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №17592/08.03.2019г. по
описа на ВРС на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №6875/15.02.2019г., постановено по гр.д. №649/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 3732/17.01.2019г. за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: ***. Петко войвода, № 3 за сумата 200.66 лева - такси и комисионни за допълнителни
услуги.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предвид
характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго
формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане, следва
да се решат по исков ред, в случай че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
В този смисъл инвокира оплакване, че заповедният съд е превишил своите
правомощия като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. При служебна констатация за
неравноправен характер на договорна клауза, съдът следва да даде възможност на
страните да обсъдят този въпрос при условията на състезателност, какъвто ред в
заповедното производство не е предвиден. Моли за отмяна на разпореждането и
присъждане на разноски.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №649/2019г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р.Т.И., ЕГН **********, за
следните суми: 276,32 лв. - главница по договор за кредит № 2876851/28.04.2017г.;
34,34 лв.
– договорна лихва, 200.66 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги, 34.23 лв.
– законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
придобити от него по силата на Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.,
сключен с предходния кредитор – цедент „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********.
Спорните пред настоящата инстанция вземания са индивидуализирани в
заявлението по следния начин: 200.66 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че заявлението
е останало нередовно, въпреки дадените указания, тъй като сборът на отделните
вземания не съответства на претендирания размер, както и поради липса на
наведени твърдения за действително предоставени услуги.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението
следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е
налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо именно защото към
заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени доказателства
/нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането и
неговият размер и за да прецени длъжникът дали да възразява по заповедта за
изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за
идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се
преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
В разглеждания случай съдът намира, че
претендираните вземания не отговарят на посочените изисквания. Според
посоченото в т.12 на заявлението, при подписване на договора за кредит
длъжникът се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги, като таксата за оценка на досие е платима при подписване
на договора, но включена в седмичните погасителни вноски, а таксата „Кредит у
дома“ включва сбора от такса доставка на заемната сума по неговото местоживеене
и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по местоживеенето му, като
също е платима при подписване на договора, но включена в седмичните погасителни
вноски. В уточнителна молба от 11.02.2019 г. заявителят
е конкретизирал, че сумата от 200.66 лева включва сума в
размер на 15 лева – такса за оценка на досие и сума в размер на 180.66 лева –
неплатен остатък от такса за услуга „Кредит у дома”, формиран след приспадане
на извършените плащания в размер на 49.94 лева от първоначалния размер от 205.28
лева, който е разсрочен и включен в седмичните погасителни вноски и се формира
от компоненти както следва: 30% за предоставяне на заемната сума по адрес на
кредитополучателя и 70% разходи за събиране на седмични вноски от дома на
клиента.
На първо място следва да се посочи, че в уточнителната молба са допуснати
редица аритметични грешки – остатъкът от претендираната такса „Кредит у дома“
според посочените изходни данни би следвало да е 155.34 лева, а не 180.66 лева,
както се твърди, а сборът от отделните вземания е в размер на 195.66 лева и не
съответства нито на посочения в заявлението общ размер - 200.66 лева, нито на този, посочен в уточнителната молба – 338.54 лева. Наличието
на неяснота относно размера на претенциите е нередовност на заявлението,
представляваща достатъчно основание за отхвърлянето му.
На следващо място в
заявлението и уточняващата молба липсват твърдения по какъв начин е формиран
размерът на таксата „Кредит у дома“ – въз основа на какви критерии е определен
размерът на разходите по предоставяне и събиране на кредита, основанието за
разсрочване на плащането и изначалното му включване в погасителния план, който
се подписва при сключване на договора и към който момент услугата реално не е
предоставена. Липсват и твърдения за реално осъществени действия по събирането
на вземането, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и
администрира дейността по събирането. Посочването на обща сума за разходи не е
достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера.
Поради идентичност
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6875/15.02.2019г., постановено по гр.д. №649/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" No 29, ет.
3, с вх. №
3732/17.01.2019г. за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Петко войвода, № 3, за
сумата 200.66
лева - такси и комисионни за допълнителни услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.