Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Л., 23.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П. МАРИНОВА.............................и
в присъствието на прокурора.............…………………................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2291 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от „*****“ ЕООД – с. *****, представлявано от Т. Г.Т.,
чрез пълномощник адв. А.Т., срещу И. ***, на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, с
искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
противоправни и недобросъвестни действия на ответника, представляващи
злоупотреба с право.
В исковата молба са изложени
обстоятелства за недобросъвестни и противоправни действия на ответника,
изразяващи се в това, че по заведено от него гр.дело № 1869/2017 г. по описа на
РС-Л. и приключило с влязло в сила отхвърлително решение от 24.10.2018 г. по
в.гр.д.№ 306/2018 г. на Окръжен съд-Л., е било допуснато по искане на И.С.И. обезпечение
на иска с цена 264.25 лева, чрез налагане на възбрана върху собствения на „*****“
ЕООД недвижим имот, находящ се в с. *****, ***** с кадастрален идентификатор **********,
заедно с реално построените в имота четири сгради. Впоследствие, по молба на „*****“
ЕООД това обезпечение било заменено с друго, като възбраната била заличена в
Службата по вписвания на 05.02.2018 г. Междувременно, 1/2 ид. част от
възбранения имот бил предмет на сключен от „*****“ ЕООД предварителен договор
за продажба от 25.08.2017 г., със срок на сключване на окончателен договор по
нотариален ред до 28.12.2017 г. Поради вписаната възбрана на целия имот и
въпреки замяната на този вид обезпечение с друг вид, съществувала практическа
невъзможност да бъде вдигната възбраната до определената дата за сключване на
окончателен договор – 28.12.2017 г. по вина на ответника И.С.И., при което се
наложило „*****“ ЕООД да върне на купувача даденото капаро по предварителния
договор в размер на 9037.00 лева, както и заплатило на купувача неустойка в
размер на 9037.00 лева, която сума претендира с настоящия иск като обезщетение
за претърпени имуществени вреди.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответника И.С.И. да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 9037.00 /девет хиляди и тридесет и
седем/ лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск
до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане
и на направените в производството съдебни и деловодни разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. С.С., с който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск, като се оспорват твърденията, изложени в исковата молба,
обосноваващи претенцията. Оспорва истинността на представените като
доказателства от ищеца Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, Констативен протокол, Приходен касов ордер и 2 бр. разходен касов ордер,
с твърдения, че са симулативни и съставени единствено за нуждите на настоящото
производство. Изложени са факти, включително такива по проведени съдебни
производства, обосноваващи наличие на връзки между лицата Т. Г.Т., „*****”
ЕООД, Р.М.Б. и Г.Г.Д., с твърдения за тяхно синхронизирано поведение, насочено
към увреждане на ответника. Навежда доводи за нищожност на клаузата за
неустойка в процесния предварителен договор, поради прекомерност и противоречие
с добрите нрави. Оспорва и уговорената в предварителния договор продажна цена
от 45184.00 лева за 1/2 част от недвижимия имот, като нереална, симулативна и
прекомерна, с твърдения, че в имота не са извършени никакви подобрения, а от
друга страна дружеството - ищец не е разполагало с подобна сума и не е могло да
я заплати. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на ответника и твърдяното плащане на неустойка, а в случай, че се приеме, че
такава е заплатена, то се дължи единствено на бездействие от страна на ищеца и
неполагане на дължимата грижа за защита на правата и интересите на дружеството.
Оспорва се твърдението, че ответникът е упражнил противоправно и с умисъл за
увреждане предоставените му от закона материални и процесуални права и в тази
връзка се позовава на мотивите в Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.д.№
306/2018 г. на ЛОС за отхвърляне на претенцията му поради липса на правен
интерес от предявяване на иск за осъждане на дружеството да му възстанови
заплатените суми.
В съдебно заседание дружеството
– ищец се представлява от адвокат А.Т., която поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен в претендирания размер, като в полза на доверителя й се присъдят и
направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на
ответника, като счита, че същото не отговаря на фактическата и правна сложност
на делото. В представена писмена защита развива подробни съображения за
основателност и доказаност на предявения иск, като счита, че ищецът е доказал
твърдяното непозволено увреждане и кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия му състав.
Ответникът се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат С.С., който по същество моли за отхвърляне на предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане и на направените
разноски по делото, съгласно представен списък, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Направи възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В писмена защита развива
подробни съображения за неоснователност на предявения иск, аргументирайки, че елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане са останали недоказани.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им
представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 25.08.2017 г. е сключен
Предварителен договор между „*****“ ЕООД, представлявано от Т. Г.Т., от една
страна, като продавач, и Р.М.Б., от друга страна, като купувач, съгласно който
продавачът се задължил да продаде на купувача следния свой собствен недвижим
имот, а именно: 1/2 /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ЗАСТРОЕН,
находящ се в урбанизираната територия на с. *****, *****, обл. Л., с адрес: *****с
идентификационен номер ********** по кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с площ по скица от 3918
кв.м.; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м; стар идентификатор:
няма; номер по предходен план 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: **************,
заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с
идентификатор **********.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи – 2; ДРУГ
ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор **********.2, със застроена площ 51
кв.м., брой етажи – 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор **************,
със застроена площ 95 кв.м., брой етажи – 2; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор **********.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи – 2, заедно
с всички подобрения и приращения в имота, които са повишили стойността на
имота, за сумата от 45184.00 лева, от които 5000.00 лева, представляваща
стойността на имота, а сумата от 40184.00 лева представлява стойността на
направени от продавача инвестиционни разходи, довели до повишаване на
стойността му, удостоверени от продавача на купувача с платежни документи. В
чл. 3 от договора, страните уговорили, че продажната цена ще бъде заплатена,
както следва: при подписване на договора купувачът заплаща 20 % от договорената
продажна цена, а именно сумата от 9037.00 лева като капаро, а останалата част
от продажната цена до пълния уговорен размер ще бъде заплатена при подписването
на нотариалния акт за покупко-продажба. Страните се споразумели нотариалният
акт за покупко-продажбата да бъде подписан най-късно до 28.12.2017 година /чл.
4.1/. В чл. 8 от договора е уговорено също, че в случай, че продавачът с
действия или бездействие осуети сключването на окончателен договор по
нотариален ред, както и ако се установи, че са възникнали тежести върху
продаваната част от имота /възбрани, ипотеки и прочие/ след сключване на договора
до посочената крайна дата на сключване на окончателен договор по нотариален ред
– 28.12.2017 г., то продавачът дължи на купувача връщане на получената като
капаро сума, както и неустойка в размер на 9037.00 лева, като продавачът се
задължава да върне на купувача капарото, както и да му заплати договорената
неустойка в срок от 7 дни, считано от датата, посочена в чл. 4.1 от договора –
28.12.2017 г.
Ищецът
е представил Приходен касов ордер /ПКО/ № 2 от 25.08.2017 г., в който е
отразено внесено капаро от Р.М.Б. по предварителния договор в размер на сумата
9037.00 лева.
От
материалите по приложеното гр.дело № 1869/2017 г. по описа на Районен съд-Л. се
установява, че посоченото дело е образувано на 04.09.2017 г. по повод искова
молба на И.С.И. срещу „*****“ ЕООД с искане за присъждане на сумата 264.25
лева, произтичаща от неоснователно обогатяване, тъй като е била дължима от
дружеството под формата на такси и разноски на взискателя Р.М.Б. по изп.дело №
194/2017 г. на ЧСИ И.Л.а ищецът, в качеството си на трето лице, заплатил тази
сума за погасяване на задължението на „*****“ ЕООД, поради което, изплащайки
чужд дълг, заявил претенция за връщане на сумата по съдебен ред.
На
04.09.2017 г., ищецът И.С.И. подал молба за обезпечение на така предявения иск
по гр.дело № 1869/2017 г., чрез налагане на възбрана върху притежавания от „*****“
ЕООД, поземлен имот - застроен, находящ се в с. *****, с кадастрален идентификатор
**********, заедно с построените в него четири сгради, подробно описан по-горе,
1/2 идеална част от който е предмет на Предварителния договор от 25.08.2017 г.
С
Определение № 813/07.09.2017 г., съдът е допуснал исканото обезпечение, като
наложил възбрана върху имота само до размера на претендираната сума от 264.25
лева.
Възбраната
е вписана в Службата по вписванията – Л. с дв.вх.№ 5045, том 2, №
138/11.09.2017 г. с взискател И.С.И., за което „*****“ ЕООД получило уведомление
изх.№ 053-625/11.09.2017 г. на СВ-Л..
По
молба на „*****“ ЕООД от 19.09.2017 г., съдът с Определение № 897/03.10.2017
г., на основание чл. 398 ал. 2 от ГПК, заменил така допуснатото обезпечение със
залог на парична сума в размер на 264.25 лева, учреден в полза на И.С.И., и
отменил наложената възбрана.
Междувременно
„*****“ ЕООД, с частна жалба от 20.09.2017 г. е обжалвало допуснатото
обезпечение – възбрана.
От
своя страна И.С. подал частна жалба на 25.10.2017 г. срещу съдебното
определение № 897/03.10.2017 г. по замяна на обезпечението, а впоследствие с
молба от 21.11.2017 г. оттеглил частната си жалба, с оглед на което съдът
постановил прекратително определение от 13.12.2017 г. в частта относно тази
частна жалба, влязло в сила на 11.01.2018 г., а възбраната е заличена в имотния
регистър на 05.02.2018 г.
С
влязло в сила Определение № 562/08.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 706/2017 г.,
Ловешкият окръжен съд, отчитайки, че първоначално допуснатото обезпечение –
възбрана е заменено впоследствие с паричен залог, е потвърдил Определение №
813/07.09.2017 г. по гр.дело № 1869/2017 г. на ЛРС по допускане на
обезпечението.
Междувременно
е постановено Решение № 84/19.03.2018 г. по гр.дело № 1869/2017 г. на ЛРС, с
което „*****“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на И.С.И.
сумата от 264.25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г. до окончателното й погасяване.
С
влязло в сила Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.дело № 306/2018 г., Ловешкият
окръжен съд отменил изцяло горепосоченото решение на ЛРС и вместо него
постановил друго, с което отхвърлил предявения от И.С.И. против „*****“ ЕООД
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 264.25 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г. до
окончателното й погасяване.
Ищецът
в настоящото производство - „*****“ ЕООД е представил Констативен протокол от
28.12.2017 г., подписан между него, като продавач по предварителния договор от
25.08.2017 г., и Р.М.Б., като купувач, с който са констатирали, че към дата –
28.12.2017 г., определението на РС-Л. по гр.д.№ 1869/2017 г. за замяна на
обезпечението и отмяна на наложената възбрана, не е влязло в сила, респ. и
възбраната не е заличена. При тези обстоятелства страните се съгласили, че към
договорената в предварителния договор крайна дата за сключване на окончателен
договор по нотариален ред – най-късно до 28.12.2017 г., се поражда
отговорността на продавача, а именно връщане на купувача на получената като
капаро сума в размер на 9037.00 лева и заплащане от продавача на купувача на
неустойка в размер на 9037.00 лева в 7-дневен срок, считано от 28.12.2017
г.
Представен
е Разходен касов ордер /РКО/ № 20 от 29.12.2017 г. на „*****“ ЕООД за върнато
капаро на Р.М.Б. в размер на сумата 9037.00 лева по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г.
Представен
е и втори Разходен касов ордер /РКО/ № 1 от 04.01.2018 г. на „*****“ ЕООД, в
който е отразено, че на Р.М.Б. е платена неустойка в размер на 9037.00 лева за
несключен окончателен договор по същия предварителен договор от 25.08.2017 г.
Във
връзка с открито по искане на ответника производство по реда на чл. 193 ал. 1
от ГПК по оспорване истинността на съдържанието на Предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г., Констативния протокол от
28.12.2017 г., ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО №
1/04.01.2018 г., съдът е допуснал съдебно-графологична и съдебно-икономическа
експертизи със задачи, относими към предмета на доказване в откритото
производство по оспорване на документите и твърдяната симулативност по
изготвянето им за нуждите на процеса.
От
приетото заключение на съдебно-графологичната експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че всички подписи в представените оригинални документи
са идентични с подписите в копията, представени и намиращи се в материалите по
настоящото дело. При извършена съпоставка между оригиналите на оспорените
документи и представените по делото копия, вещото лице е установило, че
подписите в позиции „Продавач“ /Т. Г.Т./ и подписите, положени в долната лява
част на оригиналните документи, подписите на „Броил сумата“ в РКО №
20/29.12.2017 г. и РКО № 1/04.01.2018 г., са изписани с една и съща по
оптико-физични свойства и структурни белези /цвят, нюанс – светло син/, ИЧ
луминесценция 735 nm/ химикална паста. Подписите в позиции „Купувач“ /Р.М.Б./
и подписите, положени в долната дясна част на оригиналните документи, подписа
на „Вносител“ в ПКО № 2/25.08.2017 г., подписите на „Получил сумата“ в РКО №
20/29.12.2017 г. и РКО № 1/04.01.2018 г., също са изписани с една и съща по
оптико-физични свойства и структурни белези /цвят, нюанс – тъмно син/, ИЧ
луминесценция 780 nm/ химикална паста, като вещото лице дава заключение,
че двете групи подписи са изписани с две различни по физико-оптични свойства
химикални пасти. Експертът не е установил механични въздействия върху
структурата на хартията в местата на положените оригинални подписи /нарушаване
чрез изтриване с механичен или друг предмет/, както и използване на химически
начин за заличаване, т.е. върху положените оригинални подписи не е извършвана
подправка.
По
делото са изготвени и приети като доказателства първоначално и допълнително
заключение на съдебно-икономическата експертиза, също неоспорени от страните.
При
извършването на първата експертиза, вещото лице, за да отговори на поставения
въпрос надеждно ли са осчетоводени ПКО № 2/25.08.2017 г. и двата РКО с дати
29.12.2017 г. и 04.01.2018 г., е следвало да направи справка в счетоводството на
ищеца „*****“ ЕООД, но от страна на ищеца били предоставени на експертизата
само отделни документи, изброени в констативно-съобразителната й част: касова
книга от 25.08.2017 г., ПКО № 2, касова книга от 30.08.2017 г., РКО № 15,
фактура от 30.08.2017 г., касова книга от 29.12.2017 г., РКО № 20, РКО № 21,
две фактури, РКО № 22, документ на „Тексимбанк“ ДТ, касова книга от 04.01.2018
г., ПКО № 1, РКО № 1 и Дневник на сметка 501 м. август 2017 г., м. декември
2017 г., м. януари 2018 г. При проверка на тези счетоводни документи вещото
лице констатирало, че има разминаване в информацията, посочена в счетоводните
регистри на дружеството – крайното салдо по касовата книга на 30.08.2017 г. е
16720.39 лева, а по дневника на сметка 501 Каса за периода 01.08.2017 г. –
31.08.2017 г. – 7683.39 лева, т.е. разлика от 9037.00 лева. Експертизата не е
могла да установи от къде е това разминаване, тъй като нямало отразени приходи
и разходи в касата на 31.08.2017 г., а от представения дневник на сметка 501 Каса
за периода 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. нямало информация за кредитния оборот
/разхода на касата/ в размер на 9037.00 лева. На следващо място, експертът не е
могъл да установи логическа връзка между касовата книга на 29.12.2017 г. и
отразените документи в дневника на сметка 501 Каса за периода 01.12.2017 г. –
31.12.2017 г., тъй като разхода на касата по касовата книга на дата 29.12.2017
г. бил 9150.40 лева, а кредитните обороти по дневника на сметка 501 Каса за целия
период 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. е 9060.40 лева, т.е. дневният разход на
касата е по-голям от месечния. Вещото лице изрично е посочило, че не му е
предоставена възможност да направи справка в счетоводството на дружеството и да
бъдат уточнени посочените разминавания.
При
изготвяне на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, вещото лице, за да
отговори на поставените задачи във връзка с предмета на спора, а именно дали е
отразено получаването и връщането на капарото по предварителния договор и
плащането на неустойка, е следвало отново да направи справка на място в
счетоводството на ищцовото дружество, както и съответни справки в НАП и
Търговския регистър за 2017 г. и 2018 г. и да се запознае с дневниците за
покупки и продажби на дружеството и годишните финансови отчети за 2017-2018 г.
От допълнителното заключение се установява, че за процесния период 2017 г. и
2018 г. „*****“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Вещото лице изрично е посочило, че
по отношение на това дали са отразени процесните плащания /получаването на
капаро, връщане на същото и плащане на неустойка/ в ГФО за 2017 г. и 2018 г. на
ищеца, експертизата може само косвено да отговори, поради това, че отново не е
допусната до счетоводството на дружеството – ищец. В тази връзка експертът
уточнява, че плащания като получаване и връщане на капаро през 2017 г. не могат
да намерят отражение в Отчета за приходи и разходи, защото за текущата 2017 г.
те не са нито приход, нито разход по смисъла на Закона за счетоводството, а са
паричен поток. Това движение на пари следва да намери отражение в Отчета за
паричните потоци за 2017 г., който е елемент на ГФО, като вещото лице е
констатирало, че в този отчет на ищеца за 2017 г. са декларирани постъпления от
платени и възстановени данъци и други парични потоци, като така декларираните
парични потоци за 2017 г. експертизата не може да свърже с получаване и връщане
на капаро по договор в размер на 9037.00 лева. Относно неустойката, вещото лице
е посочило, че по своя характер това е разход за фирмата и следва да намери
отражение в Отчета за приходи и разходи – „Други разходи“, но е констатирало,
че няма декларирана сума на този ред, както и в Отчета за паричните потоци също
няма декларирана такава сума в колона плащания. На база извършения анализ на
ГФО на дружеството – ищец за 2017 г. и 2018 г., ведно с елементите им /Баланс,
ОПР, Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал/, вещото лице е
дало заключение, че в отчетите, представени пред Търговския регистър, няма
декларирани суми, близки до процесните – 9037.00 лева – получено и върнато
капаро и 9037.00 лева – платена неустойка. По отношение на първоначалния въпрос
надеждно ли са осчетоводени ПКО № 2/25.08.2017 г. и двата РКО с дати 29.12.2017
г. и 04.01.2018 г., вещото лице отново е посочило, че не може да допълни
отговорите си от предходната експертиза, тъй като отново не му е предоставена
възможност за преглед на първичните счетоводни документи и счетоводни регистри
в счетоводството на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД, с искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 9037.00 лева, произтичащи
от противоправни и недобросъвестни действия на ответника, представляващи
злоупотреба с право, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на чл.
45 ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. От този текст следва, че за да има непозволено увреждане
/деликт/, са необходими няколко кумулативно свързани предпоставки: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, причинена вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Вината, като елемент
от този фактически състав, се презюмира според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
За да се уважи иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, е необходимо
положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Липсата на
който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и
отхвърлянето му като неоснователен.
Съгласно
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът следваше да
докаже твърдяното непозволено увреждане и кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия му състав: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, изразяваща се в платена от ищеца неустойка
по посочения от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
както и причинна връзка между поведението на ответника и вредата.
Не се спори, а и от събраните по
делото доказателства се установи, че по изп.дело №
194/2017 г. на ЧСИ И.Л.ответникът И.С.И., като трето лице е изпълнил чужд дълг,
изплащайки задължението на длъжника „*****“ ЕООД към взискателя Р.М.Б. в размер
на сумата 264.25 лева, след което изплащайки чуждия дълг, заявил претенция
срещу дружеството за връщане на тази сума по съдебен ред, по повод на което
било образувано гр.дело № 1869/2017 г. на ЛРС. Предявявайки исковата си молба
на 04.09.2017 г., И.С. поискал обезпечение на иска си чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот, собственост на „*****“ ЕООД, 1/2 ид. част от който имот
вече е била предмет на сключен между дружеството, като продавач, и Р.М.Б., като
купувач, Предварителен договор за покупко-продажба от 25.08.2017 г. Исканото
обезпечение било допуснато и върху имота наложена възбрана до размер на цената на
иска. Безспорно, така допуснатото обезпечение е по повод искане на ищеца, т.е.
касае се за негово действие, но проследявайки хронологията от заявяване на
исканото обезпечение /04.09.2017 г./ до оттегляне на частната жалба /21.11.2017
г./ срещу съдебното определение по замяната на допуснатото обезпечение, съдът
счита, че И.С. е действал в рамките на предоставените му от закона процесуални
права да поиска обезпечаване на исковата си претенция чрез предвидена в закона
обезпечителна мярка, както и да обжалва допуснатата замяна на обезпечението с
друго по вид. Касае се за процесуални права, предоставени на всеки гражданин с
действащия ГПК. Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Упражнявайки предоставените му от процесуалния закон права по
обезпечаване на исковата си претенция чрез позволена от закона и допусната от
съда обезпечителна мярка до размер на исковата сума, съдът счита, че ищецът –
ответник в настоящото производство не е действал недобросъвестно и не е
злоупотребил с правата си, още повече, че няма данни за знание у него, че
същият имот, по отношение на който е поискал възбрана, е бил предмет на сключен
Предварителен договор за покупко-продажба от 25.08.2017 г. Фактът, че замяната
на обезпечението е влязла в сила на 11.01.2018 г., а възбраната е заличена в
имотния регистър на 05.02.2018 г., т.е. след изтичане на определения срок в
предварителния договор, до който е следвало да се сключи окончателен такъв, не
може да се отчете като недобросъвестност в процесуалното действие на ищеца по
обжалване на замяната на обезпечението, тъй като всеки има право на преценка
дали да обжалва съответния акт, който накърнява интересите му, както и
впоследствие да оттегли жалбата си – все права, както вече се посочи, изрично
предвидени в процесуалния закон. Без значение е и фактът, че впоследствие
претенцията на ищеца по обезпечения иск е била отхвърлена с влязло в сила
решение. След като ищецът е упражнил предоставени му от закона права и при
наличието на законоустановените предпоставки, не може поведението му да се
квалифицира като противоправно и недобросъвестно.
Следва
да се отбележи, че липсата на противоправност на деянието, като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, е достатъчно основание за
отхвърляне на иска по чл. 45 от ЗЗД.
За
пълнота обаче следва да се обсъди и наличието на твърдяната вреда. Както стана
ясно исковата претенция на дружеството – ищец се основава на претърпяна
имуществена вреда от заплатена неустойка в размер на сумата 9037.00 лева,
поради неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с купувача Р.М.Б., живееща на съпружески начала с управителя на
дружеството-ищец – Т. Г.Т., като неизпълнението се обвързва с наложената по
искане на ответника И.С. възбрана върху имота.
Представените
от ищеца доказателства, с които се обосновава претендираната вреда –
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г.,
Констативен протокол от 28.12.2017 г., ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО №
20/29.12.2017 г. и РКО № 1/04.01.2018 г., са частни документи, които удостоверяват
изгодни за съставилата ги страна обстоятелства, поради което нямат материална
доказателствена сила и сами по себе си не могат да послужат като доказателство,
че твърдяната неустойка действително е била заплатена.
Както
вече се посочи, в рамките на откритото по искане на ответника производство по
оспорване истинността на посочените документи, съдът допусна извършването на
две съдебно-икономически експертизи, заключенията по които следва да бъдат
съобразени като обективно и професионално изготвени. От първоначалното
заключение се установи, че е констатирано разминаване между крайното салдо по
касовата книга на ищеца от 30.08.2017 г. и по дневника на сметка 501 Каса за месечния
период от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., като разликата е точно от 9037.00
лева. Вещото лице е констатирало и липса на логическа връзка между касовата
книга на 29.12.2017 г. и отразените документи в дневника на сметка 501 Каса за
периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г., тъй като дневният разход на касата за
деня 29.12.2017 г. бил по-голям от месечния за посочения период /01.12.2017 г.
– 31.12.2017 г./. На вещото лице обаче не е била предоставена възможност да
направи справка в счетоводството на дружеството – ищец, за да установи на какво
се дължат тези разминавания.
От допълнителното
заключение, изготвено след справки в НАП и Търговския регистър за 2017 г. и
2018 г., с категоричност се установява, че сума в размер на претендираната
неустойка от 9037.00 лева няма данни да е заплатена от дружеството – ищец,
регистрирано по ЗДДС. На база извършения анализ на Годишните финансови отчети
на дружеството – ищец за 2017 г. и 2018 г., ведно с елементите им /Баланс, ОПР,
Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал/, вещото лице е дало
заключение, че в отчетите, представени пред Търговския регистър, няма
декларирани суми, близки до процесните – 9037.00 лева – получено и върнато
капаро и 9037.00 лева – платена неустойка. Вещото лице отново не е било
допуснато да направи справка в счетоводството на дружеството – ищец, поради
което не е могло да допълни предходното си заключение относно налице ли е надеждно
осчетоводяване на оспорените ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО № 20/29.12.2017 г. и
РКО № 1/04.01.2018 г.
Този
отказ на ищеца да осигури достъп на експерта до счетоводството си и по двете
експертизи, доколкото представлява пречка за събиране на допуснати
доказателства, обосновава приложимост на санкцията по чл. 161 от ГПК и мотивира
съда да приеме, че оспорените касови ордери не са били осчетоводени надеждно,
от което следва, че сума по ненадеждно осчетоводен документ, не е заплатена от
издателя на документа. Отделно от това, дори и да не се приложи посочената
санкция, допълнителното заключение е достатъчно категорично, че в отчетите,
представени пред Търговския регистър, няма декларирана сума, близка до
процесната – 9037.00 лева – платена неустойка.
Следователно,
липсата на платена неустойка в размер на сумата 9037.00 лева от дружеството –
ищец означава и липса на претърпяна имуществена вреда от него в този размер,
тъй като не се доказа сума в такъв размер да е излязла от патримониума му.
С
оглед заключенията на съдебно-икономическата експертиза следва и извода, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест в откритото производство по оспорване
на документите, с които обосновава претенцията си – Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г., Констативен протокол от
28.12.2017 г., ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО №
1/04.01.2018 г., не успя да докаже истинността им, а хронологията по
изготвянето им, включително и заключението на съдебно-графологичната
експертиза, че двете групи подписи на участващите в тях лица – Т. Т. и Р.Б., са
изпълнени с еднаква химикална паста от единия участник и друга еднаква
химикална паста от втория в рамките на период от близо половин година, навежда
на мисълта, че подписите върху тези пет документа са изпълнени в един и същ
момент, а оттам и до извод, че са симулативни, съставени за нуждите на
настоящото производство.
По всички изложени до тук съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха част от необходимите му предпоставки, които трябва кумулативно, едновременно да са налице, за да се уважи иска, а именно: противоправност на деянието на ответника и вреда.
При така
направения извод за липса на част от предпоставките за уважаване на иска,
наличието на останалите, а именно: причинна връзка между деянието и вредата и
вина на извършителя, не следва да се обсъжда, поради което съдът не коментира
показанията на свидетелката И.Л.допусната до разпит за установяване на факти и
обстоятелства, относими към вината на ответника.
При
решаване на спора съдът не обсъжда и представените от ищеца списък на
инвестиционни разходи с приложени договори, фактури и платежни документи,
касаещи имота, предмет на предварителния договор, както и представените от
ответника по опис писмени доказателства /л. 193-239 от делото/, тъй като нямат
пряко отношение към предмета на доказване. По същите съображения съдът не
коментира и обясненията на страните по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като
по-скоро касаят спорни въпроси по многото дела, които водят помежду си.
При този изход на процеса, следва да се
отхвърли и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски
съгласно представен списък, като не се налага обсъждане на направеното
възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството.
В
представения списък по чл. 80 от ГПК, са заявени следните разноски на ответника
по делото: 10.00 лева – държавна такса за съдебни удостоверения, 25.00 лева –
депозит за свидетели, 470.00 лева – депозит за вещи лица. Заявени са и
разноски, дължими на процесуалния представител адв. С.С. – адвокатски хонорар в
размер на 1500.00 лева, съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за
предоставена правна помощ на ответника И.С.И..
От приложените по делото
платежни документи е видно, че претендираните разноски за държавна такса за
съдебни удостоверения, депозит за свидетели и депозит за вещи лица, всички в
общ размер 505.00 лева, са направени от ответника И.С. и подлежат на
възстановяване от ищеца, с оглед изхода на спора.
В чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА е уредена възможността адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между И.С.И.,
като възложител, и адвокат С.С., като изпълнител, от който е видно, че
възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да му оказва правна
защита и съдействие и процесуално представителство по настоящото дело. Страните
се договорили, че правната защита и съдействие ще бъдат осъществявани
безвъзмездно, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗА, като на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение за осъществената правна помощ ще се
претендира от насрещната страна по съдебното производство.
Безспорно е, че ответникът И.С.И. е баща на адвокат С.С. и следователно е от кръга лица по чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА.
От разпоредбите на ЗА следва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определим съгласно Наредбата по чл. 36 ал. 2 от същия закон, се явява гарантиран винаги в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36 ал. 1 от ЗА/, като в хипотезите на чл. 38 ал. 1 от ЗА, предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на позитивно решение за страната, представлявана от адвокат /чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК/. В този смисъл Определение № 528/20.06.2012 г. по ч.т.д.№ 195/2012 г. на ВКС, ТК, второ отделение.
В конкретния случай постановеното решение е позитивно за ответника, представляван от адвокат при условията на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, при което и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, съдът счита, че в полза на адв. С.С. следва да се присъди възнаграждение за оказаната на ответника И.С.И. безплатна адвокатска помощ. Относно размера на претендираното по този ред адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно възражението на другата страна, че е прекомерно в искания размер от 1500.00 лева, макар че делото е усложнено от фактическа и правна страна. Съгласно чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер на 781.85 лева. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че дължимото на адв. С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника И.С. следва да се присъди в размер на 800.00 лева, а до пълния претендиран размер от 1500.00 лева, следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *****, *****, обл. Л., ул. „Л. Б.“ ****представлявано от управителя Т. Г.Т., срещу И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 9037.00 лв. /девет хиляди тридесет и седем лева/, изразяващи се в платена неустойка по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г. и произтичащи от противоправни и недобросъвестни действия на И.С.И., представляващи злоупотреба с право, по повод наложена по негово искане по гр.дело № 1869/2017 г. по описа на Районен съд-Л. възбрана върху недвижим имот, собственост на „*****“ ЕООД, а именно поземлен имот - застроен, находящ се в с. *****, *****, с кадастрален идентификатор **********, заедно с построените в него четири сгради с идентификатори **********.1, **********.2, ************** и **********.4, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на „*****“ ЕООД, с горните данни, за
присъждане на направените от него разноски по делото съгласно представен
списък.
ОСЪЖДА „*****“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. *****, *****, обл. Л., ул. „Л. Б.“ ****представлявано от
управителя Т. Г.Т., да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 505.00 лв. /петстотин и пет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *****, *****, обл. Л.,
ул. „Л. Б.“ ****представлявано от управителя Т. Г.Т., да заплати на адвокат С.И.С.
от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, сумата 800.00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника И.С.И., като искането до пълния
претендиран размер от 1500.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА, ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: