Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 795/18 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв.
Ищецът А.Б.Й. твърди в
исковата си молба, че с постановление от 06.11.2013 г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.1, пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал. 2 от НК
по досъдебно производство 304/2013 г. по описа на ГДНП – МВР. На същата дата му
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, а с
определение от 09.11.2013 г. на СПНС по нчд 1435/2013 г. му била определена
постоянна мярка „задържане под стража“, което определение било отменено от
АСпНС на 15.11.2013 г. и определена окончателна мярка „домашен арест“. Твърди
се, че повдигнатото му обвинение било прецизирано няколко пъти като в хода на
наказателното производство бил обвиняван, че е участвал в организирана
престъпна група, като групата е въоръжена и създадена с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл. 115 и чл. 142 от НК. На 04.07.2014 г. бил
внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.1, пр.2 и пр.3 т.2
вр. с ал.2 от НК, въз основа на който било образувано нохд 828/2014 г. по описа
на СпНС, 3 състав. На 16.05.2016 г. ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения, а с присъда от 07.07.2017 г. АСпНС потвърдил
присъдата на първоинстанционния съд. Присъдата на АСпНС била потвърдена и от
ВКС като същата влязла в сила на 12.02.2018 г.
Твърди се, че на ищеца му били причинени неимуществени
вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено
срещу него наказателно производство. Изпаднал в голямо отчаяние и депресия,
превърнал се в уплашен, стресиран и мрачен човек, не успял да превъзмогне
чувството на срам и унижение, тревога и емоционален шок. Твърди се, че
най-голямо притеснение изпитал от това, че четиригодишния му син лично възприел
нахлуването на въоръжени и маскирани с черни дрехи мъже в къщата му при неговото
задържане. Родителите и неговата фактическа съжителка били свидетели на
отчаянието и депресията, които завладели ищеца. Твърди се, че случаят бил
медийно отразен, а тази новина се разпространила сред хората в с. Драговищица,
чието мнение за ищеца претърпяло пълен обрат. Съседи, колеги и приятели
престанали да общуват с него, заобикаляли къщата му или се държали хладно с
него. Ограниченията, наложени с определената му мярка „домашен арест“
допълнително го депресирала и отчайвала, поради което изпаднал в стрес и срив,
влошило се материалното му състояние
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е налице
влязла в сила присъда, с която същият е оправдан като от тези действия на
правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били
причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за които е
бил привлечен като обвиняем. Видно от доказателствата
по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321
ал.3 пр.1 пр.2 и пр.3 т.2 вр. с ал.2 от НК. От ангажираните по делото
доказателства е видно, че с присъда от 16.05.2016 г., постановена по нохд
828/2014 г. по описа на СпНС, 3 състав същият е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 12.02.2018 г.,
видно от стореното отбелязване респ. от приложените по делото присъда №
4/07.07.2017 г. по внохд 275/2016 г. на АСпНС и решение № 195/12.02.2018 г. по
н.д. 999/2017 г. на ВКС, Трето НО.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване / в този смисъл са решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г.
на Трето ГО на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. На Четвърто
ГО на ВКС/. Разпитаната по делото свидетелка Б.Б.Б., в съдебно заседание от
18.02.2019 г. установява, че ищеца е
претърпял неблагоприятни в психологически и емоционален аспект преживявания.
Тези показания при съблюдаване нормата на чл. 172 от ГПК, съдът цени като
обективни и логически последователни. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат
съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през
който е продължило воденото наказателно производство – около 5 години /в
досъдебна и съдебна фаза/, предприетата срещу него мярка на неотклонение – „задържане
под стража” за период от 11 дни, променена впоследствие на „домашен арест“,
тежестта на повдигнатите обвинения – за извършване на престъпления, притежаващи
белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК / в този смисъл
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО/.
При определяне на обезщетението на ищеца настоящият
съдебен състав следва да съобрази обстоятелството, че паралелно с наказателното
производство, предмет на настоящото производство по отношение на ищеца се е водило
и друго такова, за което съобщава и разпитаната свидетелка, а това се
установява и от приложеното по делото съдебно решение на СГС, І-20 състав по
гр.д. 10875/2016 г. респ. от служебно известното на настоящия съдебен състав
решение 91/28.05.2019 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. 2361/2018 г., по което на
ищеца е присъдено обезщетение от 5 000 лв. Същото е необходимо с оглед
адекватната преценка за вида и интензитета на търпените от ищеца вреди през
процесния по делото период и разграничаването им от неблагоприятните психически
и емоционални изживявания на ищеца по повод паралелно развиващо се друго
наказателно производство/ в този смисъл решение № 61/28.04.2016 г. по дело
4546/2015 г. на Трето ГО на ВКС/. Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че ищецът е осъждан, видно от представената справка за съдимост на СРС за
престъпление по чл. 216 ал.1 от НК въз основа на споразумение от 05.01.2011 г.
на РС – Костинброд по нохд 4/2011 г. с оглед на дължимата от съда преценка, че
уврежданията за ищеца са с много по-нисък интензитет, отколкото за човек, който
не е имал досег с правосъдните органи.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и ангажираните по делото от страните писмени и гласни доказателства
същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 6 000 лв., която
би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 6 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 12.02.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, 150 лв. – възнаграждение
за адвокат като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК припадащата се част от същите
с оглед степента на уважаване на иска. Заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК в писмения отговор на ответника с оглед извършените процесуални действия по
делото, неговата фактическа и правна сложност, цената на заявения иск,
съпоставени с размерите на минималните адвокатски възнаграждения, посочени в
Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира за неоснователно доколкото
минималното адвокатско възнаграждение, посочено в цитираната наредба възлиза на
3 530 лв., която сума като аритметично изражение е по-ниска от
договорената и заплатена от ищеца такава по настоящото производство, а именно
2 500 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2
ал.1 т.3 пр. 1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на А.Б.Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. И.Й. сумата от 6 000
/шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по нохд 828/2014
г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2018
год. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 160
/сто и шестдесет/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :